Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом,15.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
при секретаря Росина
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1666 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск
с правно основание чл. чл. 227, ал. 1, б. «в» от ЗЗД.
Искът е
предявен от В.Ц.К. ЕГН ********** и К.И.К.
ЕГН **********,***, срещу В.К.М. ЕГН **********,***.
Твърди се в
и.м., че с н.а. № 9, т. ХІ, н.д. 370/2014 год. на Нотариус при ЛРС, рег. № 393,
ищците са дарили на ответника собственият си недвижим имот, находящ се в гр. *,
подробно индивидуализиран в ИМ.
Твърди се
също, че в последно време ищците срещат сериозни материални затруднения и се
нуждаят от средства за издръжката си. Получават ниски пенсии, поради което живеят
на границата на бедността. Надявали се ответницата, в знак на благодарност и
признателност за дарението на единственият им имот, да им помогне да превъзмогнат
затрудненията.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени дарението, обективирано с н.а. № 9,
т. VІ, н.д. 370/2014 год. на Нотариус при ЛРС, рег. № 393, за УПИ № Х-528, в
кв.59 по кадастралната карта и кадастралните регистр на гр.Брусарци, с
административен адрес: гр. *, ул. Д. Б. № 36, с площ от 874 кв.м., до съседи:
улица, УПИ ІХ-525, УПИ ХVІІІ-527, УПИ ХІ-529, заедно с построена в имота масивна
сграда с РЗП 120 кв.м. и всички подобрения в нея.
Претендират
се и разноски.
В отговора
си, ответникът, чрез назначения особен представител – адв.А.Л., счита искът за
допустим, но изцяло неоснователен. Моли
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Не признава
твърденята в исковата молба.
Аргументира
се, че липсват доказателства, а от събраните по делото не се установява по
безспорен начин да е налица фактическия съства на основанието по
чл.227,ал.1,б.»В» ЗЗД.
В
съдебно заседание
ищците с адв. Р. Б., МАК, който поддържа иска, като счита същият за основателен
и доказан и моли да бъде уважен, изцяло като допустим и основателен, като на
ищците се присъдят и направените по делото разноски..
Ответницата , призована по реда на чл.47 ГПК, се явява адв.А.Л., която оспорва
исковете. По същество твърди, че ищците не са доказали нуждата си от издръжка, нито
че ответницата е отказала издръжка. Съображенията си излага в писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
На 03.07.2014 год., с н.а. № 9, т. VІ,
н.д. 370/2014 год. на Нотариус при ЛРС, рег. № 393, Д. М., ищците дарили на
ответницата правото на собственост от техен недвижим имот, находящ се в гр.*,
обл.* на ул.Д.Б. № **, заедно с построената в него массвна жилищна сграда с
разгърната жилищна площ от 120 кв.м., съставляващ УПИ № Х-528.
Видно от
представената скица на имота, понастоящем той съставлява ПИ с идентификатор Х-528
по кадастралната карта и кадастралните регистри,на гр.*, с административен
адрес: гр. *, ул. Д.Б. № **, с площ от 874 кв.м., , заедно с находящата се в
имота масивна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІХ-525,
УПИ ХVІІІ-527, УПИ ХІ-529.
Дарителите /ищците/ не са си запазили
право на ползване или друго ограничено вещно право върху имота.
След дарението, ищците продължила да
живеят в имота, като между страните не е спорно, че това е безвъзмездно.
От приложеното по делото доказателства
се установява, че първата ищца получава пенсия в размер на 300, а другия ищец
- 389,54 лв.
Ищците не ангажират никакви други
доказателства, а именно: дали притежават земеделски земи, дали имат други
недвижими или движими имоти, или пък получават съответно рента или наем от
отдадени под наем на такива.
Свидетелят Х. В. Х., допуснат до разпит
по искане на ищцата е неин съсед. Познава я отдавна, а ответника – откакто му
прехвърлила къщата. Знае, че в началото отношенията между страните са били
добри, основани на взаимно уважение. В момента обаче това не било така. От
ищцата знае, че тя едва свързва двата края – плаща вода, ток, кабелна
телевизия, данък на къщата.
Свидетелите : сем.Х., допуснат по искане
на ищците познава ищците, свидетелства, че не е виждал ответницата да полага
грижи за двамата ищци.
Искът е с правно основание чл. чл. 227, ал. 1, б. «в» от ЗЗД.
Иска се
отмяна на дарение на недвижим имот.
Претенцията
е породена от отказ на надареният /без изрична покана/ да даде на дарители еиздръжка,
от която те се нуждаят.
Спазен е
срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът
оспорва иска с твърдения за неоснователност поради това, че дарителите не
представят доказателства о делото , че се нуждаят от исканата издръжка.
Производството
е по общия ред. Искът е конститутивен.
В това
производство в тежест на ищцата е да докаже, че между страните има сключен
договор за дарение на недвижим имот, че се нуждае от издръжка и тази нужда е
трайна, че е поискала издръжка от ответника и той е отказал такава.
В тежест на
ответника е да докаже, че ищцата е имала доходи или възможност да получава
такива.
В случая не
е спорно, а и са ангажирани писмени доказателства за наличието на договор за
дарение между страните, но няма доказателства, че ищците са поискала от
ответника издръжка.
По начало дарението не създава за
надарения задължение да издържа или да помага на дарителя си. Такова задължение
обаче възниква, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения
издръжка. За уважаването на предявен иск по чл. 227 ал.1 б.”в” ЗЗД обаче е
необходимо установяването на наличието на четири кумулативно дадени
предпоставки, а именно: 1./
валиден договор за дарение
между страните; 2./ нужда на дарителя от издръжка; З./ дарителят да е поискал
даването на издръжка от
ответника като надарено лице и 4./ ответникът да е отказал даване на издръжката.
В случая безспорно е установен и доказан първият елемент
от фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
По разбиране на този съдебен състав обаче, наличието на
вторият елемент – нуждата на дарителя от издръжка не е доказана.
В настоящият процес ищците не доказаха, че имат трайна
нужда от издръжка. Това обстоятелство не се установи по делото. От събраните по
делото доказателства е видно, че ищците са пенсионери, с пенсия не много над
минималната Други даказателства липсват.
Липсват и
доказателства за необходимата месечна сума за издръжка на ищците. Когато
издръжка се претендира от лице, което има право по закон или договор да я
получава, размерът на необходимата сума не се преценява абстрактно, а според
конкретните нужди на правоимащия, с оглед начина на живот, който обикновено
води. Показанията на свид. Харалампиеви съдът кредитира, но отчита, че относно
обсъжданият съставомерен факт – нуждата от издръжка, те не съдържат данни, а
само твърдения, основании на това, което свидетелят знае от ищците. Не се
твърдят, нито доказват по делото и някакви конкретни нужди, съобразно които да
се прецени доколко е нужна издръжка на ищците и доколко тази нужда е трайна.
Следователно, от установените по делото обстоятелства не може да се обоснове
извод, че ищците са доказали трайната си нужда от издръжка, поради което съдът
приема, че другите кумулативна предпоставка за уважаването на иска не са налице
в случая.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че ответникът, осигурявайки на
ищците възможност безвъзмездно да ползват имота, изразява своята благодарност и
ги подпомага, като участва в издръжката й.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от от В.Ц.К. ЕГН ********** и К.И.К. ЕГН **********,***, срещу В.К.М.
ЕГН **********,*** за отмяна на дарение, обективирано в НА № 9/03.07.2014г. на
нотариус Д.М., с което В.К. и К.К. са дарили на В.К.М., собствения си недвижим
имот - ПИ с идентификатор Х-528 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Б., с административен адрес: гр. Б., ул. Д.Б. № **, с площ от 874 кв.м., заедно с находящата се в имота масивна жилищна
сграда с РЗП 120 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІХ-525, УПИ ХVІІІ-527, УПИ
ХІ-529,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението
до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: