№ 175
гр. Русе, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500221 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ХР. АТ. ХР., чрез адв. Л.С.,
против решение № 260015/18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1334 по
описа за 2020 г. на Русенски районен съд, с което се поставя в общ дял на
основание чл.349 ал.2 от ГПК на Д. Б. АТ. и Б. АТ. ХР. следният имот:
поземлен имот с номер *** с адрес с. Басарбово с площ съгласно скица № ***
на Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера *** заедно с
построените в имота сгради: № ***.2- едноетажна масивна стоманобетонна
жилищна сграда с площ 103 кв. метра, дворищен клозет с размери 1,95/1,75м,
селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с
височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за
събаряне и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата; Д. Б.
АТ. и Б. АТ. ХР. са осъдени да му заплатят в шестмесечен срок от влизане на
решението в сила сумата 8188 лева, представляваща паричната равностойност
на дела на Х.Х. в посочения имот, със законната лихва, като при неплащане
на посочената сума в посочения срок решението за възлагане се обезсилва по
1
право, а имотът се изнася на публична продан; ХР. АТ. ХР. е осъден да
заплати на Б. АТ. ХР. сумата 5094,33 лева, представляваща припадащата се на
Х.Х. част от увеличената стойност на имота предмет на делбата, в резултат на
подобрения в имота извършени от Б.Х., състоящи се в построяването на
жилищна сграда с № ***.2, с площ 103 кв. метра. Претендират се разноски по
въззивното производство.
Ответниците по жалбата Д. Б. АТ. и Б. АТ. ХР. в писмен отговор
чрез назначения от районния съд особен представител адв. Л.В. вземат
становище за неоснователност на жалбата и молят решението на първата
инстанция да бъде потвърдено.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в
жалбата оплаквания, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Производството пред първата инстанция е по чл. 346 от ГПК –
втора фаза на делбата.
С влязло в сила решение по първата фаза на делбата районният съд
е допуснал до делба процесния недвижим имот– поземлен имот с номер *** с
адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул. „*** с площ съгласно скица № *** на
Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера *** стар
идентификатор УПИ XII с площ 2186 кв.м, заедно с построените в имота
сгради: № ***.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с
площ 103 кв. метра и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на
скицата, дворищен клозет с размери 1,95/1,75м и селскостопанска постройка с
размери 4,35/5,60, която в южния край е с височина 1,35 м, а в северния
височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за събаряне, като делбата е
допусната при следните права на страните: 1/12 част за ХР. АТ. ХР., 4/12
части за Д. Б. АТ. и 7/12 части за Б. АТ. ХР.. Съгласно влязлото в сила
решение № 260584 от 14.12.2020 г. на РРС по същото дело в първа фаза на
делбеното производство, първоначално ответниците са придобили правото на
собственост върху имота въз основа на възмездна правна сделка – покупко-
продажба, като частта на Д. Б. АТ. е в режим на СИО. Не е установено делът
2
на Д.А. да е придобит с нейни лични средства, получени от продажба на
наследствени земеделски земи. По делото не са представени нотариални
актове, удостоверяващи подобно обстоятелство и установяването му със
свидетелски показания е недопустимо съгласно чл.164 от ГПК, доколкото
нотариалната форма е форма за действителност на договорите за продажба на
недвижими имоти. Следователно към датата на сключване на договора за
покупко-продажба по отношение на процесния имот е възникнала
съсобственост между Д. Б. АТ., А Х. Аов и Б. АТ. ХР.. След смъртта на А Х.
Аов – съпруг на ответницата А., неговият дял е наследен от съпругата му и
двамата му сина.
В обжалваното решение по втората фаза на делбата районният съд
е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.349, ал.2 от ГПК и е
поставил имота в общ дял на Д.А. и Б.Х., тъй като същият представлява
жилище, неподеляем е според заключението на вещото лице, съсобствеността
между ХР. АТ. ХР. от една страна и Д. Б. АТ. и Б. АТ. ХР. от друга страна е
възникнала от наследяване, последните са живели в имота към момента на
откриване на наследството и не притежават самостоятелни жилищни имоти.
Исковете по сметките първоинстанционният съд е счел за основателни,
приемайки, че Б. АТ. ХР. е изградил жилищната сграда - предмет на делбата и
ако е бил подпомаган финансово от баща си във връзка със строителството на
къщата, това е ставало с дарствено намерение. На осн. чл.74, ал.2 от ЗС
първата инстанция е приела, че по отношение на подобренията Б.Х. има
правата на добросъвестен владелец по чл. 72 от ЗС, а именно - да получи
увеличената стойност на имота. Районният съд е достигнал до извода, че Б.Х.
е владелец на имота в отношенията си с ищеца и има право да бъде
възмезден от него за извършените подобрения, доколкото Х.Х. получава дял
от къщата, без да е имал принос в построяването ѝ.
От назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза се
установява, че процесният имот е неподеляем при определените от съда
квоти. Писмените и гласните доказателства по делото удостоверяват, че в
изграждането на жилищната сграда в процесния имот са участвали
собствениците на имота А Аов и Б.Х.. Б.Х. е подписвал строителни книжа в
качеството си на собственик и възложител на строежа по смисъл на чл.161 от
ЗУТ. По делото са приложени стокови разписки, приемо-предавателни
протоколи, приходни касови ордери, от които е видно, че Б.Х. е предоставял
3
финансови средства за строителството. От друга страна, от показанията на
свидетелите А Б Аов и МС Х.а се установява, че общият наследодател на
страните– А Аов е финансирал изграждането на жилищната сграда чрез
предоставяне на парични средства на Б.Х. за плащане на възнаграждения на
майсторите и е заплащал данъците за имота, тъй като Б.Х. е бил безработен.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели през призмата на чл.172 от
ГПК и им дава вяра, доколкото същите сочат непосредствено възприети
факти. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелката СА
съгласно които Б.Х. е теглил кредит, за да закупи къщата, доколкото от
договорите за банков кредит /л.97-100/ се установява, че същите са сключени
през 2016 г. и 2018 г., а строежът на къщата е започнал през 2001 г.
Наследодателят А Аов е участвал в строежа и с личен труд, видно от
представената по делото извадка от книга за инструктаж на работниците по
безопасност за строежа /л.103/, в която фигурира неговото име и която в
частта относно извършените действия по инструктаж на съответните
работници от длъжностното лице има характер на официален
удостоверителен документ. Настоящият състав не кредитира показанията на
свидетеля СГ който твърди в противоречие с представените писмени
доказателства и с показанията на свидетелите А Б Аов и МС Х.а, че
наследодателят не е посещавал имота. Съдът не дава вяра и на твърденията на
същия свидетел, че ответникът Б.Х. е живял в новопостроената къща от 2000
г., тъй като от приложения акт 14 за приемане на конструкцията /л.72/ е
видно, че сградата е завършена в груб строеж през 2001 г. Подобренията в
имота са извършени до 2019 г., преди смъртта на наследодателя според
гласните и писмените доказателства по делото и според направеното
признание на ответника Б.Х. чрез процесуалния му представител, съдържащо
се в молба - л.311-л.312 от делото. Липсват доказателства подобрения в
имота да са извършвани след откриване на наследството. Експертното
заключение по приетата по делото съдебно-техническа експертиза също
потвърждава, че няма увеличение на цената на имота след смъртта на
наследодателя А Аов.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.349 от ГПК когато някой имот е
4
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява той да бъде изнесен на публична продан. От събраните по делото
доказателства е видно, че съсобствеността между страните е възникнала в
резултат на повече от един юридически факт – правна сделка и наследяване. В
такъв случай съобразно възприетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, чл.349, ал.2 от ГПК е
неприложим и делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия
жилищен имот на публична продан на осн. чл.348 от ГПК /в този смисъл са
решение № 44/13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2894/2016 г., решение №
143/08.02.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1693/2016 г. и др./ Като е поставил имота
в общ дял на Д.А. и Б.Х. на осн. чл.349, ал.2 от ГПК, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира за неправилно решението на
районния съд и в частта досежно исковете за сметките. Въз основа на
събраните доказателства /показанията на свидетелите А Б Аов и МС Х.а,
книга за инструктаж, фактури, ПКО, стокови разписки/ настоящата
инстанция приема, че подобренията са извършени от Б.Х. и от общия
наследодател на страните – А Аов. Окръжният съд счита за неоснователни
констатациите на първоинстанционния съд, че Б.Х. е извършил всички
подобрения в качеството на владелец на целия имот и че евентуалното
участие на наследодателя в придобиването на имота и в извършването на
подобренията в него е с дарствено намерение в полза на неговия син Божидар.
Ответникът Б.Х. не е сочил, че разноските за закупуване на имота и за
строителните дейности са извършени от баща му в негова полза с дарствено
намерение, а заявява, че е направил всички разходи за подобренията лично,
със свои средства и средства от кредит. Тези твърдения се опровергават от
гласните и писмените доказателства по делото. В отговора на исковата молба
двамата ответници са посочили, че не са възпрепятствали ищеца да ползва
имота и са съгласни да го ползва, ако има желание за това. Въз основа на
доказателствата по делото настоящата инстанция намира, че подобренията в
имота са извършени не от единия съсобственик като владелец на целия имот,
със знанието и непротивопоставянето на останалите съсобственици, а от
наследодателя А Аов, преди откриване на наследството на 15.08.2019 г.,
действал лично за себе си като съсобственик на имота и от Б.Х., действащ
също за себе си в качеството на съсобственик по силата на сключения договор
5
за покупко-продажба. Касае се за извършени подобрения от двама от
съсобствениците на имота, при условията на чл.30, ал.3 от ЗС. Ищецът Х.Х. е
придобил идеална част от правото на собственост върху имота чрез
наследяване, в състоянието, в което е била вещта към датата на откриване на
наследството, ведно с подобренията, извършени от наследодателя и не е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за заплащането на
разходите за тях, тъй като са извършени от наследодателя в качеството му на
съсобственик и от другия съсобственик, преди откриване на наследството и
преди ищецът да е придобил право на собственост върху имота. Следователно
решението на районния съд е неправилно и в тази част и следва да се отмени,
като се отхвърлят претенциите за заплащане на подобренията.
Решението подлежи на отмяна и в частта, с която Х.Х. е осъден да
заплати разноски на Б.Х. в размер на 200 лв. за вещо лице във връзка с иска за
заплащане увеличената стойност на имота вследствие на подобренията /които
разноски остават за сметка на Б.Х./, както и в частта, с която Х.Х. е осъден да
заплати държавна такса по иска за подобрения в размер на 203,77 лева по
сметка на РРС.
На осн. чл.355 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
съобразно дяловете си разноските за вписване на исковата молба и за вещо
лице, като в първата фаза Д.А. му дължи 73.32 лв. и във втората фаза- 84.52
лв., а Б.Х. му дължи 128.31 лв. в първа фаза и 147.91 лв. във втора фаза.
Съгласно чл.355, изр.2 от ГПК по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78, поради което
ответниците по жалбата дължат на въззивника сторените от него разноски
пред втората инстанция съобразно изхода на делото. Б.Х. следва да заплати на
Х.Х. 101.89 лв. разноски за платена пред РОС държавна такса във връзка с
отхвърлената претенция за сметки. В съответствие със задължителните
указания на ВКС в т. 9 на ППВС № 7/1973 г., когато разноските са направени
по повдигнати спорни въпроси, се прилагат общите правила на чл.64 и 65
ГПК /отм./, респ. чл.78 от действащия ГПК. По тази причина съобразно
изхода на спора двамата ответници по жалбата дължат на въззивника и
сумата от 968.76 лева разноски по делото пред въззивната инстанция във
връзка със спорния способ за извършване на делбата - за адвокатско
възнаграждение, съдебно удостоверение и държавна такса според приложен
6
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В първоинстанционното производство разноските за адвокатски
хонорар по иска за делба остават за страните, както са направени и всяка от
страните дължи държавна такса върху размера на дела си. Х.Х. дължи
държавна такса по сметка на РРС в размер на 327.52 лева, а Д.А. и Б.Х. са
освободени от държавни такси и разноски.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 260015/18.02.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1334 по описа за 2020 г. на Русенски районен съд,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на осн. чл.348 от ГПК
поземлен имот с номер *** с адрес с. Басарбово с площ съгласно скица № ***
на Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера *** заедно с
построените в имота сгради: № ***.2- едноетажна масивна стоманобетонна
жилищна сграда с площ 103 кв. метра, дворищен клозет с размери 1,95/1,75м,
селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с
височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за
събаряне и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата, при
първоначална оценка 98 258 /деветдесет и осем хиляди двеста петдесет и
осем/ лева.
Получената от продажбата сума да се разпредели както следва:
- 1/12 част за ХР. АТ. ХР.;
- 4/12 части за Д. Б. АТ.;
- 7/12 части за Б. АТ. ХР..
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на Б. АТ.
ХР. с ЕГН ********** срещу ХР. АТ. ХР. с ЕГН ********** за сметки с
правно основание чл.346 от ГПК в размер на 5094,33 лв. /пет хиляди
деветдесет и четири лева и тридесет и три ст./, представляващи припадащата
се на ХР. АТ. ХР. част от увеличената стойност на имота предмет на делбата,
в резултат на подобрения в имота извършени от Б. АТ. ХР., състоящи се в
7
построяването на жилищна сграда с № ***.2, с площ 103 кв. метра.
ОСЪЖДА Д. Б. АТ. с ЕГН **********, с адрес с. Басарбово, обл.
Русе, ул. „*** да заплати на ХР. АТ. ХР. с ЕГН **********, с адрес с.
Басарбово, обл. Русе, ул. „*** сумата от 157.84 лв. разноски по делото пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА Б. АТ. ХР. с ЕГН **********, с адрес с. Басарбово, обл.
Русе, ул. „*** да заплати на ХР. АТ. ХР. с ЕГН **********, с адрес с.
Басарбово, обл. Русе, ул. „*** сумата от 276.22 лв. разноски по делото пред
първата инстанция и 101.89 лв. разноски за държавна такса пред втората
инстанция.
ОСЪЖДА Д. Б. АТ. с ЕГН ********** и Б. АТ. ХР. с ЕГН
********** и двамата с адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул. „*** да заплатят на
ХР. АТ. ХР. с ЕГН **********, с адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул. „***
сумата 968.76 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Христо Аов Х. с ЕГН **********, с адрес с. Басарбово,
обл. Русе, ул. „*** да заплати по сметка на РРС държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 327,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8