Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касационно анд № 369/2024г. е образувано по касационна жалба на Я. Д. Р. от [населено място], [жк], *** чрез адвокат М. Б. против Решение № 156 от 14.10.2024г. по анд № 532/2024г. на ЯРС, с което е потвърдено НП № 24-0813-000648/14.05.2024г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на касатора е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева, и по силата на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки, за нарушение по чл.137а,ал.1отЗДвП. С решението Я. Д. Р. е осъден да заплати на ОД на МВр, Ямбол сумата 120 (сто и двадесет)лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата касаторът сочи, че не е доволен от решението на ЯРС и иска неговата отмяна и отмяна на НП. Излагат се съображения за съществено нарушение на адм.производствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че процесното НП е издадено въз основа на АУАН бл. № 613188/07.04.2024г., който не е съставян и предявяван на касатора. На 07.04.2024г. на касатора бил предявен АУАН № 909897. Счита, че му е нарушено правото на защита, тъй като не е запознаван със съдържанието на АУАН бл. № 613188/07.04.2024г.

В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован не се явява, представлява се от адвокат Б.. Поддържа жалбата срещу решението на Ямболския районен съд, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление. Уведомлението, което е представено в първоинстационното производство по никакъв начин не касае информиране на жалбоподателя. Това е информация между Районно управление – Ямбол и сектор „Пътна полиция“, с която сектор „Пътна полиция“ се уведомява, че е променен номер на акт и е съставен друг акт и в това писмо се съдържа информация, че жалбоподателят е уведомен, но уведомяване на самия жалбоподател не е налично.

От представената докладна записка от актосъставителя, която касае именно процесния АУАН, по който обжалват наказателното постановление, а именно различните номера на актовете за административни нарушения е видно, че същата е изготвена на 20.08.2024 г., много късно не само след съставяне на акта, но и след издаване на наказателното постановление, което счита, че е съществен порок, ограничава правото на защита и моли на това основание да бъде отменено решението на Ямболския районен съд и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна редовно и своевременно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение като законосъобразно и правилно. Действително счита, че е налице различие в генерирания номер в акта за установяване на административно нарушение, но са изяснени причините, които ги е наложило. Намира, че тази серия на акта по никакъв начин не се отразява на идентичността на констатираното нарушение, автора на извършеното нарушение. Санкцията е фиксирана. Счита, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, най-вече с оглед обстоятелството, че защитата е срещу установеното констатирано нарушение, а не срещу генерирания номер на акт.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 156 от 14.10.2024г. по анд № 532/2024г. на ЯРС, с което е потвърдено НП № 24-0813-000648/14.05.2024г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на касатора е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева, и по силата на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки, за нарушение по чл.137а,ал.1отЗДвП.

За да постанови своя съдебен акт, ЯРС е приел за установено от фактическа страна, че на 07.04.2024 г. около 09:45 часа по [улица]в [населено място] жалбоподателят управлявал лек автомобил ***, с рег. № [рег. номер], без да използва обезопасителен колан. Бил спрян за проверка от служители на РУ – Ямбол, в хода на която му бил съставен АУАН с номер 909897 от 07.04.2024г. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При въвеждане на акта в АИС АНД се установило, че системата вече е генерирала АУАН с такъв номер срещу друго лице. Затова съставения на жалбоподателя АУАН, бил заведен като серия АД, № 0613188/07.04.2024г. и същият бил уведомен за новия му бланков номер ( писмо рег. № 813р2778 от 29.04.2024г.). Впоследствие – на 14.05.2024 г., въз основа на акта с новия бланков номер - серия АД, № 0613188/07.04.2024г., и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

ЯРС е приел, че не е налице и изтъкнатото в хода на съдебните прения основание за отмяна – съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че НП е издадено въз основа на АУАН с номер, различен от съставения на място, тъй като от писмените доказателства е видно, че макар и генериран под номер GA 909897, съставения на жалбоподателя АУАН бил заведен като серия АД, № 0613188/07.04.2024г., приел е, че същият е уведомен за новия му бланков номер и оспореното НП е издадено въз основа на новия бланков номер. Доколкото за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП санкционната разпоредба на в чл.183, ал.4 от закона предвижда административно наказание глоба с фиксиран размер от 50 лева, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в случая са ирелевантни, поради което непосочването им в НП също не представлява основание за неговата отмяна.

Приел е още, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Преценени в съвкупност помежду си писмените доказателства по делото категорично сочат, че на посочените по-горе дата, място и час, жалбоподателят, като водач на МПС, каквото е управлявания от него лек автомобил „*” по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП, не е използвал обезопасителен колан по време на движение. Доколкото отразените в акта и в НП констатации не се оспорват от жалбоподателя, съдът намира за безспорно установени, както твърдяното деяние, така и неговото авторство, т.е. установено е, че с деянието си същият е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за ползване на предпазен колан наказание глоба в размер на 50 лева. Тъй като размерът на глобата е фиксиран, липсва законово основание за изменяне на НП чрез намаляване размера на санкцията.

Броят на отнетите 10 контролни точки е съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, поради което няма основание за изменяне или отмяна на НП и в тази му част.

Решението е правилно.

ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. Настоящият състав не констатира допуснати нарушения, при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са дотолкова съществени, че да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Действително е налице различие в генерирания номер в акта за установяване на административно нарушение, но са изяснени причините, които ги е наложило. Промяната в генерирания номер на АУАН по никакъв начин не се отразява на идентичността на констатираното нарушение, автора на извършеното нарушение, който е запознат с фактическите констатации, които са послужили като основание ангажиране на адм.нак. отговорност на лицето. Касатора е осъществил защитата си срещу установеното констатирано нарушение. Следва да се посочи, че пред първоинстанционния съд е налице изрично изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че не оспорват фактическите констатации в АУАН и НП.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице твърдяните в жалбата касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита на касатора.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението на ЯРС.

По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради коетоследва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156 от 14.10.2024г. по анд № 20242330200532/2024г. на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.