Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 21.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия
Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№2341 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №174189 от 11.08.2020г.,
постановено по гр.дело №34373/2017г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в е признато за
установено в отношенията между ищцата П.Д.В. с ЕГН:********** и ответниците Д.И.Б.
с ЕГН:**********, „Ю.Б.“АД с ЕИК:******* (като правоприемник на „Банка Пиреос Б.”АД
с ЕИК:*******, Р.Ж.Б. с ЕГН:********** и „Н.2015”ЕООД с ЕИК:*******, че договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006г., инкорпориран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том 111, peг.№32792, дело
№520/2006г., вписан в Службата по вписванията-
акт №79, том LLXXVІ, дело №33295, вх.peг.№51960, е нищожен на основание
чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие на
продавача. Признато е за установено в отношенията между ищцата П.Д.В. и Д.И.Б.,
че ищцата е собственик на недвижим имот- апартамент №48, на първи етаж във вх.“В“,
находящ се в гр.София, ж.к.“********. Признато е за установено в отношенията
между ищцата П.Д.В. и ответника „Н.2015”ЕООД, че ищцата е собственик на гореописания
недвижим имот, като ответникът „Н.2015”ЕООД е осъден да предаде владението на
имота на ищцата П.Д.В. на основание чл.108 от Закона за собствеността.
Ответниците „Ю.Б.“АД и Р.Ж.Б. са осъдени да заплатят на ищцата П.Д.В. всеки от
тях по 1097,26лв., а ответниците Д.И.Б. и „Н.2015”ЕООД- да заплатят на ищцата сумите
от по 2194,52лв. всеки от тях- разноски по делото. Ищцата е осъдена да заплати
на „Ю.Б.“АД 2700лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото, в частта
за исковете, по които производството е прекратено.
С решение
№20250808 от 12.11.2020г. съдът се е произнесъл по молба на ищцата с правно
основание чл.250 и чл.248 от ГПК, като е оставил без разглеждане като
недопустими предявените от ищцата П.Д.В. срещу Д.И.Б., Р.Ж.Б. и „Н.2015”ЕООД обективно
съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване нищожността на договора
за покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.2007г. и в частта с която се иска
отмяна на нотариален акт за учредяване на ипотека от 08.12.2006г. и постановлението
за възлагане на имота от 26.10.2016г. Молбата на ищцата с
вх.№25132020/23.09.2020г. е отхвърлена като неоснователна в останалата и част
по реда на чл.250 от ГПК, както и в частта относно искането за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.
Срещу решение №174189 от 11.08.2020г. е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по
делото „Ю.Б.“АД. Жалбоподателят
поддържа, че въпреки заключенията на вещите лица по съдебно- почерковите
експертизи, ищцата „надлежно е участвала“ в издаването на нотариалния акт за
покупко-продажба на недвижим имот №134, том 111, peг.№32792, дело №520/10.08.2006г.
Заявява, че съгласно чл.179 ГПК официалните документи (какъвто е и нотариалният
акт) се ползват с материална доказателства сила относно изявленията направени
пред органа и за извършените пред него действия, която съдът е длъжен да зачете,
освен ако не се докаже неговата неистинност при условията на пълно доказване.
Твърди, че от изложените от самата ищца факти и обстоятелства, както и от
произтичащите от тях аргументи може да бъде направен извод, че именно тя е
участвала в нотариалното производство по съставяне на горепосочения нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот. Ищцата от една страна твърдяла, че
не е формирала воля да продаде собствения си имот на 10.08.2006г. на ответника Д.Б.,
но от друга страна формирала воля да купи обратно имота си от същия на
12.02.2007г. Според жалбоподателя това поведение на ищцата може да има само едно
възможно обяснение- че ищцата е участвала в производството по издаване на нотариалния
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006г. и е продала имота,
поради което е било необходимо впоследствие да й бъде прехвърлен обратно.
Жалбоподателят твърди също така, че съгласно действащата към момента на
сключване на сделката от 10.08.2006г. разпоредба на чл.475, ал.1 ГПК(отм.), участващото
в сделката лице може както да се подпише пред нотариуса, така и само да
потвърди пред нотариуса вече положения подпис. Ищцата също така се подписвала с
подпис, имащ много варианти, поради което не била успешно опровергана
доказателствената сила на нотариалния акт. Твърди, че не са налице основания за
прогласяване нищожността на сделката и на другите евентуално посочени от ищцата
основания. Продажбата не можела да се засегне от недействителност, съдържаща се
в друго споразумение между страните (в случая договора за заем), а и
жалбоподателят не бил участвал в тази сделка. Съгласно чл.152 от ЗЗД
недействителна била уговорката за удовлетворяване на кредитира в отклонение от
законовите правила за изпълнение, но не и договора, който я съдържа, за разлика
от уговорката за обратно изкупуване, при която нищожен е целият договор за
продажба, съдържащ такава уговорка (чл.209 от ЗЗД). Твърди също така, че на
основание чл.17, ал.2 от ЗЗД договорът за ипотека е действителен и е породил учреденото
ипотечно право, а вземането му срещу Д.Б. ведно с обезпечението (ипотеката) е
прехвърлено на цедента. Моли обжалваното решение да бъде отменено по отношение
на него и вместо това постановено друго решение, с което предявените срещу него
искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника „Ю.Б.“АД ищцата оспорва същата и моли решение
№174189 от 11.08.2020г. да бъде потвърдено изцяло. Твърди, че извършени от нея
последващи действия не могат да санират нищожността на договора за покупко-
продажба от 10.08.2006г. Излага доводи в подкрепа на изводите на първостепенния
съд.
Срещу решение №174189 от 11.08.2020г. е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба и от ответника по
делото Р.Ж.Б.. Жалбоподателката
поддържа, че по друго дело в същия съд (гр.д.№76221/2016г. по описа на СРС, 40
състав) ищцата е изложила различни и противоречиви твърдения от тези, изложени
в исковата молба по настоящото дело. Твърди, че няма отношение към атакуваната
сделка, но в много съдебни производства, изпълнителни такива и прокурорски
преписки ищцата се позовавала на така твърдяната нищожност, които твърдения
жалбоподателката счита за голословни и лесно опровержими от правната и житейска
логика. Според жалбоподателката, след като единичната и тройна графологични
експертизи са установили, че подписът в нот.акт №134, том 3, peг.№32792, нот
дело №520 от 10.08.2006г. не е положен от ищцата, съдът е следвало да обсъди
останалите възражения на ответницата и събраните по делото доказателства в
пълнота, като достигне до изводи различни от направените в обжалваното решение.
Твърди, че изложеното от ищцата, че същата не знае, че е продала имота си, но
знае, че го купува обратно е правен парадокс. Ищцата се подписва
многовариантно, а дори и да се приеме, че договорът за продажба е нищожен, при
правилата на прикритото съглашение за останалите страни в процеса са налице
всички изисквания за неговата действителност. Моли обжалваното от нея решение
да бъде отменено, а исковете- отхвърлени.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника Р.Ж.Б. ищцата оспорва
същата и моли решение №174189 от 11.08.2020г. да бъде потвърдено. Твърди, че
извършени от нея последващи действия не могат да санират нищожността на
договора за покупко- продажба от 10.08.2006г., както и че съдът не е нарушил
съдопроизводствените правила, както твърди жалбоподателката. Излага доводи в
подкрепа на изводите на първостепенния съд.
Срещу решение №174189 от 11.08.2020г. е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба и от ответника по
делото „Н.2015”ЕООД. Жалбоподателят
поддържа, че дори по преценка на неспециалист положените от ищцата подписи в
нотариалния акт от 2004г., в договора за паричен заем и нотариалните актове от
2006г., и нотариалния акт от 2007г., са идентични, поради което твърдението и че
положеният подпис не е неин, е невярно. Страните по договора за заем извършили
прехвърляне на собственост върху имот на заемателя чрез покупко-продажба,
вместо да учредят ипотека, тъй като такава била волята им и самата ищца се
позовавала на тези клаузи от договора за заем. В същото време съдът изобщо не
взел под внимание този договор за паричен заем и не обсъдил неговите клаузи. Противоречиви
били твърденията на ищцата, която от
една страна оспорва подписа си по сделката за продажба на апартамента от
10.08.2006г., а от друга страна не оспорва положените подписи в нотариалният
акт от 12.07.2007г., с който купува обратно апартамента. Твърди, че на ищцата
са противопоставими учредената ипотека в
полза на "Банка Пиреос Б.", извършената цесия, наложените възбрани,
както и постановлението за възлагане на имота от ЧСИ. Моли решението да бъде
отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника „Н.2015”ЕООД ищцата
оспорва същата и моли решение №174189 от 11.08.2020г. да бъде потвърдено, като
изложените доводи не се различават от тези в отговорите и на останалите
въззивни жалби.
Срещу решение №20250808 от 12.11.2020г. е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата П.Д.В.. Жалбоподателката оспорва
изложеното в мотивите на обжалваното решение, че исковата молба в частите, с които
се иска признаване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот
от 12.02.2007г., отмяна на ипотечния нотариален акт от 08.12.2006г. и на постановлението
за възлагане на имота от 26.10.2016г. и върната само по отношение на ответника
„Ю.Б.“АД като недопустима на основание чл.130 от ГПК, поради което следва да се
оставят без разглеждане по отношение на останалите ответници. С определение
№31788 от 05.02.2019г. по чл.140 от ГПК исковата молба била върната като
недопустима на основание чл.130 от ГПК в частта срещу ответника „Ю.Б.“АД, с
която се иска признаване нищожността на Договора за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.02.2007г., както и в частта с която се иска отмяна на
ипотечния нотариален акт за учредяване на ипотека от 08.12.2006г. и в частта, с
която се иска отмяна на Постановлението за възлагане на имота от 26.10.2016г. Твърди, че дори да се приеме спрямо банката
искът е недопустим, то спрямо останалите ответници за ищцата е налице правен
интерес от установяване нищожността на Договора за покупко-продажба на недвижим
имот от 12.02.2007г. като последващ процесния и обявен за нищожен нотариален
акт от 10.08.2006г. Твърди, че без разглеждане са оставени предявените с исковата
молба: иск за отмяна на основание чл.537, ал.2, предл. последно от ГПК, на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим N 79, том VII,
per. N 12264, дело N 1124/2006 год., съставен от Маргарита Иванчева - Нотариус
N 260 на Нотариалната камара, с район на действие гр. София и адрес на
кантората гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ N 12, ет. 1, вписан в Службата по
вписванията под акт N 193, том LXV, дело N 58502, вх. per. N 87156 от
08.12.2007 год. и иск за отмяна на основание чл. 537, ал. 2, предл. последно от ГПК, на Постановление за възлагне на недвижим имот от 26.10.2016г,, издадено от
ЧСИ Г. С.Д.- ЧСИ с N 781 на КЧСИ, по изпълнително дело N 20167810400541 от 2016
год., вписан в Службата по вписваният -гр.София под акт №92, том 12, дело №3998
от 10.02.2017 г., а не искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.167, ал. 3 ЗЗД, за признаване за установено (прогласяване) в
отношенията между ищцата П.Д.В. и ответниците Д.И.Б., Ю.Б.“АД, Р.Ж.Б. и „Н.2015“ ЕООД, нищожността на договор
за ипотека на недвижим имот от 08.12.2006г., поради което по този иск се дължи
произнасяне. Счита, че неправилно съдът
е отхвърлил молба вх.№25132020/23.09.2020г. по чл.250 от ГПК в останалата й
част, тъй като не се е произнесъл по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.167, ал. 3 ЗЗД, за признаване за установено
(прогласяване) в отношенията между ищцата П.Д.В. и ответниците Д.И.Б., Ю.Б.“АД, Р.Ж.Б. и „Н.2015“ ЕООД, нищожността на
договор за ипотека на недвижим имот от 08.12.2006г., който бил редовно предявен
и приет за разглеждане в производството по делото и връщане на исковата молба в
тази част не било постановявано- в мотивите и диспозитива на определението от
05.02.2019г. било изрично посочено, че исковата молба се връща като недопустима
на основание чл.130 от ГПК въз основа на направените от ответника „Ю.Б.“АД
възражения- за недопустимост спрямо този ответник на установителния иск по
чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за признаване нищожността на договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.2007г.; за недопустимост на иска
по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека и за недопустимост на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
постановлението за възлагане. Твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по
следните предявени с исковата молба искове: -иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между ищцата П.Д.В. и ответниците Д.И.Б.; Р.Ж.Б.; и „Н.2015“
ЕООД, нищожността на Договор за продажба на недвижим имот от от 12.02.2007
год., оформен с нотариален акт за продажба на недвижим имот N 65, том I, per. N
6674, дело N 65/12.02.2007 год. на А.Ч. - Нотариус N 310 на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията под акт N 156, том XI, дело N 2993,
вх. per. N 5248 от 12.02.2007 год. (този иск бил върнат с определението от
05.02.2019г. само в частта срещу ответника „Банка Пиреос Б.”АД, но не и спрямо
останалите ответници); -предявения евентуален иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между ищцата П.Д.В. и ответника Д.И.Б.,
че ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот N 79, том III, per. N 10192, дело N
456/2004 год. на Г. З. - Нотариус N 235 на Нотариалната камра, вписан в
Службата по вписванията под акт N 106, том LLLXXXVII, дело N 45645, вх. per. N
58482 от 21.12.2004 год.; - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, за признаване
на установено в отношенията между ищцата П.Д.В. и ответниците Д.И.Б.; „Банка
Пиреос Б.“ АД; Р.Ж.Б.; и „Н.2015“ ЕООД, нищожността на договор за ипотека на
недвижим имот от 08.12.2006 год.(поради противоречие или заобикаляне на закона).
В частта на обжалваното решение с характер на определение по чл.248 ГПК жалбоподателката
твърди, че разпределените разноските не съответстват на изхода на спора,
предвид обстоятелството, че липсва произнасяне по два от главно предявените
искове, както е посочено по- горе, както и че не става ясно по отношение на кои
върнати искове и в каква част са редуцирани разноските, присъдени на ищцата,
както и на каква база са направени изчисленията на разноските, присъдени на „Ю.Б.“
АД в размер на 2700 лева, предвид това, че основният иск срещу този ответник за
признаване нищожността на ипотечния договор не е разгледан. Моли решение
№20250808 от 12.11.2020г., с което е допълнено решение №174189/11.08.2020г. да
бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което изцяло се уважава молба с вх.№
25132020/23.09.2020г. изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищцата ответникът „Н.2015“ ЕООД
оспорва същата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
С подадения
в срок отговор на въззивната жалба на ищцата ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва
същата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага
съображения в подкрепа на изводите на районния съд в обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваните първоинстанционни решения са валидни и
допустими. По
правилността на обжалваните решения съдът намира следното от фактическа и
правна страна.
По жалбите на ответниците „Ю.Б.“АД,
Р.Ж.Б. и „Н.2015”ЕООД срещу решение №174189 от 11.08.2020г.:
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивните жалби, е
необходимо да се добави и следното:
Действително, съгласно разпоредбата
на чл.179 от ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Нотариалният акт представлява официален документ съставен от надлежно
оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по
установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от
посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени
описаните в акта документи, че страните са волеизявили намерение за сключване
на конкретна сделка. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и
следва да бъде оборена от ищцата при условията на пълно и главно доказване.
Настоящият състав намира, че такова пълно и главно доказване в случая е
проведено, както е приел и първоинстанционния съд. От заключението на
изслушаната графологична експертиза се установява, че подписът за продавач в договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006г., инкорпориран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том 111, peг.№32792, дело
№520/2006г., вписан в Службата по вписванията-
акт №79, том LLXXVІ, дело №33295, вх.peг.№51960, не е положен от ищцата П.Д.В..
Съгласно заключенията на единичната допълнителна и на тройната СГЕ, шестте
сравнителни образци от подписа на П.В., положени под пълномощно от 2013г.,
нотариален акт от 2004г. и нот.акт от 2007г. са положени от едно и също лице
(представляват варианти на подписа на едно и също лице), но не от лицето
положило подписа си в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134,
том 111, peг.№32792, дело №520/2006г. за продавач, като не се установяват
признаци на автоподлог (целенасочено маскиране на собствен подпис). Подписът да
продавач в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134 е положен
като е направен опит да се имитира подписа на лицето, което би трябвало да го
положи. Следователно не е налице волеизявление от страна на ищцата за продажба
на собствения и недвижим имот с горепосочения нотариален акт и оттам- липсва
съгласие за извършване на процесната сделка по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради което договорът е нищожен. Твърдението на ответника „Ю.Б.“АД, че
ищцата е потвърдила вече положен подпис пред нотариуса се опровергава от
посоченото в самия нотариален акт, че след прочитането му същият е подписан от
страните, т.е. пред нотариуса. Не могат да бъдат споделени доводите както на
този ответник, така и на останалите ответници, че въпреки установената липса на подпис на ищцата в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, същата е дала съгласие за
прехвърлянето на имота, предвид останалите събрани по делото писмени
доказателства (договор за заем и прехвърляне на имота обратно на ищцата през
2007г.). От една страна сключването на сделката с нотариален акт
№65/12.02.2007г. е последващо действие и с него не може да се санира
изначалната нищожност на покупко-продажбата с нотариален акт №134/10.08.2006г.,
а от друга страна волята на ищцата да придобие имота, за който твърди изобщо да
не е прехвърляла преди това, може да се обоснове както с твърдяното от
ответниците, така и с житейски обяснимото желание на ищцата да придобие имота
си обратно, след като е узнала за незаконосъобразното му отчуждаване. Доколкото
съдът е разгледал и уважил главния иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие не е разглеждал и не
се е произнасял по евентуално предявените искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, не е било налице и основание за
обсъждане клаузите на представения по делото договор за заем. При това
положение и на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД нищожността на договора за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006г., инкорпориран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том 111, peг.№32792, дело
№520/2006г. води до недействителност на договора за учредяване на договорна
ипотека между Д.И.Б. и „Банка Пиреос Б.“АД от 08.12.2006г. и постановлението за
възлагане на имота от 10.02.2017г. Следователно и предявеният иск с правно
основание чл.108 от ЗС подлежи на уважаване като основателен и доказан.
По така изложените съображения обжалваното
от ответниците „Ю.Б.“АД, Р.Ж.Б. и „Н.2015”ЕООД решение №174189 от 11.08.2020г.
следва да бъде потвърдено като правилно.
По жалбата на ищцата срещу решение №20250808 от 12.11.2020г.:
Решението в първата си част има
характер на определение, с което първостепенният съд се е произнесъл по
допустимостта на част от предявените от ищцата искове. В останалата част има
характер на определение по реда на чл.248 от ГПК, с което съдът се е произнесъл
по молба за изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционният
съд не се е произнесъл по същество по подадената от ищцата молба за допълване
на постановеното по делото решение по реда на чл.250 от ГПК.
С исковата молба ищцата е предявила иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006г. (нот.акт №134, том 111, per. № 32792, дело № 520/2006 г.) поради липса на съгласие. При условията на евентуалност са предявени и искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, вр.чл.152 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор от 10.08.2006г. поради противоречие или заобикаляне на закона, както и с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД- като привиден договор. Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника Д.И.Б., че ищцата е собственик на недвижим имот- апартамент №48, на 1-ви етаж, вх. В в гр.София, ж.к. ********Предявени са и искове с правно основание чл.26, ал.1, вр.чл.167, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за ипотека на недвижим имот от 08.12.2006г. поради противоречие или заобикаляне на закона и с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 за провъзгласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.2007г. Предявен е срещу ответника „Н.2015“ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на гореописания имот. Направени са и искания по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за учредяване на ипотека №79, ТОМ VII, peг.№12264, дело №1124/2006 год. на нотариус №260 на Нотариалната камара и на постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2016г. на ЧСИ Г. Д. №781 на КЧСИ по изпълнително дело №20167810400541, вписан в Службата по вписванията под №92, том 12, дело №3998 от 10.02.2017г. Първоинстанционният съд е уважил главния иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006г. поради липса на съгласие, поради което не се е сбъднало условието за разглеждане на евентуално предявените искове за прогласяване нищожността на този договор на другите посочени от ищцата основания. Липсва обаче произнасяне по останалите гореизброени искове, които са приети за разглеждане и не са посочени като евентуални. С обжалваното решение с характер на определение съдът не се е произнесъл по съществото на направеното искане за допълване на постановеното по делото решение №174189 от 11.08.2020г. Ето защо в тази част решение №20250808 от 12.11.2020г. (с характер на определение) следва да бъде отменено, а делото- върнато на СРС за произнасяне по молба вх.№25132020/23.09.2020г. на ищцата.
В частта на въззивната жалба с
характер на частна жалба срещу решение №20250808 от 12.11.2020г. в частта му с
характер на определение по реда на чл.248 от ГПК съдът намира че производството
по настоящото дело следва да бъде прекратено като преждевременно образувано,
доколкото въпросите относно дължимите разноски за първоинстанционното
производство могат да бъдат разрешени едва след произнасянето на първостепенния
съд по всички предявени и приети за разглеждане искове.
По отношение на разноските:
Въззивните жалби на ответниците са
отхвърлени изцяло, поради което разноски не следва да им се присъждат. На
ищцата следва да се присъдят общо 2000 лева за адвокатско възнаграждение-
половината от общо договореното възнаграждение в размер на 4000 лева, предвид
липсата на изрично разпределение в представения договор за правна помощ и
съдействие, както и отхвърлянето на въззивните жалби на ответниците.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №174189 от 11.08.2020г., постановено
по гр.дело №34373/2017г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.
ОТМЕНЯ решение №20250808 от
12.11.2020г., постановено по гр.дело №34373/2017г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в
В ЧАСТТА с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от
ищцата П.Д.В. срещу Д.И.Б., Р.Ж.Б. и „Н.2015”ЕООД обективно съединени искове за
признаване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
12.02.2007г., отмяна на нотариален акт за учредяване на ипотека от 08.12.2006г.
и постановлението за възлагане на имота от 26.10.2016г., както И В ЧАСТТА с
която молбата на ищцата с вх.№25132020/23.09.2020г. е отхвърлена като
неоснователна в останалата и част по реда на чл.250 от ГПК, като в тези части
връща делото на СРС за произнасяне по същество по молба
вх.№25132020/23.09.2020г. на ищцата.
ПРЕКРАТЯВА производството по
настоящото дело в частта по въззивната жалба на ищцата с характер на частна
жалба по чл.248 ГПК срещу решение №20250808 от 12.11.2020г., постановено по
гр.дело №34373/2017г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в в частта с характер на
определение по реда на чл.248 ГПК като преждевременно образувано, като в тази
част връща делото на СРС за преценка относно разноските предвид произнасянето
по реда на чл.250 от ГПК по молба вх.№25132020/23.09.2020г. на ищцата.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД с ЕИК:*******,
Р.Ж.Б. с ЕГН:********** и „Н.2015”ЕООД с ЕИК:******* да заплатят на П.Д.В. с ЕГН:********** по 666,67 лева (шестстотин
шестдесет и шест лева и 67 стотинки) всеки от тях- разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/