МОТИВИ
към
Присъда №25/03.04.2017 г. по НОХД №1923/2016 г.
по
описа на РС- Велико Търново.
Обвинението
е против:
Т.Т.С.,
роден на *** г. в ***, с постоянен адрес ***8, българин, български гражданин,
разведен, със средно-специално образование, безработен, осъждан, ЕГН **********
за това, че:
1. В периода от 13.02.2013 г. до 28.05.2013
г. в гр. Велико Търново в условията на продължавано престъпление, в съучастие
като подбудител с К.И.И. и М.Н.М. - извършители, умишлено ги склонил като
свидетели пред съдия от ВТРС в съдебни заседания по гр. д. № 359/2013 г. устно
съзнателно да потвърдят неистина, както следва:
- в периода от 13.02.2013 г. до 30.04.2013
г. в съучастие като подбудител с К.И.И. - извършител, умишлено го склонил устно
съзнателно да потвърди неистина - че една вечер през лятото на 2012 г. минал
заедно с М.Н.М. покрай входа, в който живее Т.Т.С., и видял, че С. викал на З.Й.К.
да му даде телефона, след което го блъснал и К. тръгнал да бяга;
- в периода от 13.02.2013 г. до 28.05.2013
г. в съучастие като подбудител с М.Н.М. - извършител, умишлено го склонил устно
съзнателно да потвърди неистина - че една вечер през м. юни 2012 г. минал
заедно с К.И.И. покрай входа, в който живее Т.Т.С., и видял, че С. викал на З.Й.К.
да му даде телефона, след което го блъснал в гърдите и К. залитнал, но не
паднал на земята, а избягал между блоковете - престъпление по чл. 290, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
2. В периода от м. ноември 2015 г. до
13.01.2016 г. в гр. Велико Търново в условията на продължавано престъпление
подбуждал О.Р.З. и М.Н.М. към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК - като
свидетели във връзка с молба за възобновяване на НОХД № 2108/2012 г. на ВТРС
пред надлежен орган - окръжния прокурор на ВТОП, устно съзнателно да потвърдят
неистина, както следва:
- в периода от м. ноември 2015 г. до
08.01.2016 г. подбуждал О.Р.З. устно съзнателно да потвърди неистина - че през
м. юни 2012 г. докато е пушил цигара на стълбищната площадка във входа, в който
живее Т.Т.С., е видял как З.Й.К. блъснал С. и той паднал на земята, след което
се изправил и, защитавайки се, ударил К.;
- в
периода от края на м. декември 2015 г. до 13.01.2016 г. подбуждал М.Н.М. устно
съзнателно да потвърди неистина - че през м. юни 2012 г., прибирайки се към
дома си заедно с К.И.И., са станали свидетели на побой между Т.Т.С. и З.Й.К. и
е видял как С. блъснал К. и последният залитнал, без да пада на земята -
престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.;
К.И.И.,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***8, българин, български
гражданин, неженен, със средно-специално образование, управител на „Трейд
Импорт- 2012“ ЕООД гр. Велико Търново, осъждан, ЕГН ********** за това, че:
На
30.04.2013 г. в гр. Велико Търново в съучастие като извършител с Т.Т.С. -
подбудител, пред съдия от Великотърновския районен съд като свидетел в съдебно
заседание по гр. д. № 359/2013 г. по описа на ВТРС съзнателно устно потвърдил
неистина - че една вечер през лятото на 2012 г. минал заедно с М.Н.М. покрай
входа, в който живее Т.Т.С., и видял, че С. викал на З.Й.К. да му даде
телефона, след което го блъснал и К. тръгнал да бяга - престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
М.Н.М.,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, и адрес за призоваване: *,
българин, български гражданин, женен, със средно-специално образование,
неосъждан, ЕГН ********** за това, че:
На
28.05.2013 г. в гр. Велико Търново в съучастие като извършител с Т.Т.С. -
подбудител, пред съдия от Великотърновския районен съд като свидетел в съдебно
заседание по гр. д. № 359/2013 г. по описа на ВТРС съзнателно устно потвърдил
неистина - че една вечер през м. юни 2012 г. минал заедно с К.И.И. покрай
входа, в който живее Т.Т.С., и видял, че С. викал на З.Й.К. да му даде
телефона, след което го блъснал в гърдите и К. залитнал, но не паднал на
земята, а избягал между блоковете - престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание прокуратурата поддържа внесените обвинения. Пледира за
осъдителна присъда по всички обвинения и наказания към средния размер,
предвиден за престъпните състави.
В
съдебно заседание подсъдимите се явяват, лично и чрез защитата си адв. Й.П. от
ВТАК. Излагат становище за недоказаност на обвиненията и пледират за
оправдателна присъда.
Съдът
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства приема
за установено следното.
На
16.06.2012 г. около 21 ч. свидетелят З.Й.К. с прякор „Зикито“ бил със свидетеля
М.В.Б. в кафене „Лик“ в кв. „Чолаковци“ в гр. Велико Търново. К. имал рожден
ден и пиели алкохолна напитка бира. В заведението дошъл подсъдимият Т.Т.С.,
поръчал си бира и седнал на тяхната маса. След като изпил бирата си, С. поканил
К. и Б. *** и те приели поканата му. В дома на С. тримата седнали в кухнята и
продължили да пият бира. Около полунощ св. З.К. решил да се прибира. Тъй като
бил пиян, по погрешка взел дистанционното за климатика и телефона на С.,
прибрал ги в джоба на якето си и си тръгнал. Когато се прибрал в дома си след
като разговарял със съпругата си св. Й.Й.К., осъзнал, че е взел вещите на С. и
решил да се върне до дома му и да му ги даде. Тъй като К. бил много пиян,
съпругата му решила да го придружи и двамата тръгнали към дома на обвиняемия.
По
същото време подс. С. установил липсата на дистанционното и телефона си и когато
разбрал, че К. ги е взел, се ядосал и излязъл от апартамента с думите: „Ще
слизам долу и ще го бия!“. Б. останал в дома на обвиняемия. Когато З.К. и
съпругата му стигнали до входа на блока, в който живеел С., той бил пред входа.
К. му подал телефона и му се извинил, след което се обърнал с гръб и си
тръгнал. В този момент подсъдимият С. му нанесъл два удара в областта на тила с
тротоарна плочка, която взел от тротоара пред блока, който бил в ремонт. К. паднал
на земята, а С. започнал да го рита по цялото тяло, като през цялото време
псувал. Й.К. започнала да вика и да моли С. да не убива съпруга й, а той й
казал да се маха и заплашил да пребие и нея. Свидетелят Б. чул виковете и
погледнал през прозореца на кухнята, от който се виждало пространството пред
входа на блока. Той видял, че С. нанасял удари с ръце и крака на К., който не
се отбранявал, а Й.К. викала силно на Т.С. „Остави го, ще го убиеш!“. Пред
блока нямало други хора. След като се прибрал в дома си, С. казал на Б., че
набил „Зикито“, че взел една от тротоарните плочи и го ударил по главата и че
той бил целият в кръв.
Било
образувано наказателно производство. С Определение за одобряване на
споразумение № 335 от 29.11.2012 г. по НОХД № 2108/2012 г. на Районен съд гр.
Велико Търново Т.Т.С. бил признат за виновен в това, че на 16.06.2012 г. в гр.
Велико Търново на ул. „Райна Княгиня“ № 4 пред вх. „Б“ причинил на З.Й.К. ***
две средни телесни повреди - счупване на три поредни ребра вляво и пет поредни
ребра вдясно, довело до трайно затруднение в движението на снагата, и излив на
кръв в гръдната клетка и затруднено
дишане, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради
което на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „6“, пр. 1 от НК му било наложено
наказание пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 7 месеца с периодичност 2 пъти седмично, Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца и Поправителен труд
по месторабота - в „Рентконсулт“ ООД, местност „Дълга лъка“ гр. Велико Търново
чрез удръжки от трудовото възнаграждение от 10 % в полза на държавата за срок
от 7 месеца.
На
06.02.2013 г. адв. Станчо Лазаров от ВТАК в качеството си на пълномощник на З.Й.К.
депозирал в Районен съд гр. Велико Търново искова молба срещу Т.Т.С. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 15 000 лв. С исковата молба се
претендирали неимуществени вреди в посочения размер, причинени на К. с
деянието, за което С. е бил осъден по НОХД № 2108/2012 г. на PC гр. Велико
Търново. Било образувано гр. дело № 359/2013 г. по описа на Районен съд гр.
Велико Търново. Препис от исковата молба бил връчен лично на Т.Т.С. на
13.02.2013 г. , като в съобщението за връчване му било указано, че в едномесечен
срок следва да подаде писмен отговор, съдържащ посочените в чл. 131, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 132 от ГПК реквизити, и да представи всички писмени доказателства,
с които разполага, и му били разяснени последиците от неподаването на отговор
по чл. 133 от ГПК.
След
като се запознал със съдържанието на исковата молба, подсъдимият С. на неустановена
дата след 13.02.2013 г. се срещнал с подсъдимият К.И.И. и подсъдимият М.Н.М.,
обяснил им за делото, заведено срещу него, и поискал от тях да заявят пред
съда, че случайно са станали свидетели на инцидента, при което са чули, че С.
викал на К. да му върне телефона и са видели, че той е блъснал К., но
последният само е залитнал, без да пада, и е избягал между блоковете. И. и М.
се съгласили.
На
06.03.2013 г. Т.Т.С. депозирал в Районен съд гр. Велико Търново отговор на
искова молба с вх. № 4986/06.03.2013 г., в който заявил, че оспорва размера на
предявения иск, направил възражения за прекомерност на претендираното
обезщетение и за съпричиняване на вредоносния резултат от К., и направил искане
да му бъде дадена възможност да доведе свидетели за доказване на направените
възражения. С определение от 11.03.2013 г. по гр. дело № 359/2013 г. съдът насрочил
делото в съдебно заседание на 05.04.2013 г. от 09.50 ч, и допуснал до разпит при
условията на довеждане по двама свидетели за всяка от страните за установяване
на обстоятелствата, изложени в исковата молба и в отговора.
На
02.04.2013 г. адв. Пламен Пенков от ГАК в качеството си на пълномощник на Т.Т.С.
депозирал по гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС писмена молба, в която посочил, че
единият от допуснатите при условията на довеждане свидетели - К.И.И., не може
да бъде доведен в съдебното заседание на 05.04.2013 г., тъй като бил на
държавна работа, и посочил адрес за призоваването му - *, с оглед изпращането
на призовка, която да представи пред работодателя си. В съдебното заседание на
05.04.2013 г. подс. С. не се явил, а адв. Пенков поискал да бъде допуснат като
свидетел при режим на призоваване освен К.И.И., и М. Николов М., и посочил
адрес ***. Съдът допуснал до разпит двамата свидетели при режим на призоваване
и насрочил следващото съдебно заседание за 30.04.2013 г. от 09.00 ч.
В
съдебното заседание по гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС на 30.04.2013 г. в качеството на свидетел на ответника по
делото Т.С. се явил подс. К.И.И. и след като му била разяснена наказателната
отговорност по чл. 290 от НК и обещал да говори истината, заявил: „Познавам Т.С.,
тъй като сме съученици. През лятото на 2012 г. с М.М. бяхме на гости при К
от Ч. Около 1 ч. вечерта си тръгнахме да се прибираме и щяхме да си
викаме такси от спирката. Минавайки покрай входа на Т., чухме гюрултия на
партера. Не знам Т. ***. Спряхме се с М., като разпознах на Т. гласа. Отвори се
вратата на входа. Т. викаше: „Дай ми телефона “ Този мъж мълчеше (свидетелят
посочва ищеца) и Т. блъсна мъжа и той тръгна да бяга, беше пиян, тъй като
залиташе. Веднага отидохме при Т. и го попитахме какво става. Той отговори, че
мъжът, който видях с него, е бил на гости в тях и са се черпили и този мъж му
откраднал телефона. Т. видимо беше употребил алкохол. С М. бяхме заедно и той
стана свидетел на същото, което и аз бях видял.“ Тъй като подс. М.М. не се
явил, съдът отложил делото за 28.05.2013 г. от 11.30 ч.
В
съдебното заседание по гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС на 28.05.2013 г. в качеството на свидетел на ответника по
делото Т.С. се явил подс. М.Н.М. и след като му била разяснена наказателната
отговорност по чл. 290 от НК и обещал да говори истината, заявил: „Намирам се в
приятелски отношения с Т.. Миналата година, мисля че беше около 5-6 юни,
ходихме с К на гости в К, който живее в блока над детската градина в
кв. * гр. Велико Търново, вечерта около 00-00:30 ч. с К. си
тръгнахме, за да си хванем такси от спирката. По пътя минахме покрай входа на
блока, където живее Т. ***. Долу чух караница и думи: „Дай ми телефона. Защо ми
открадна телефона? Вратата на входа се отвори, като видях Т. и господинът
(свидетелят посочва ищеца) да се карат. Т. каза на господина: „Дай ми телефона,
върни ми телефона" И двамата бяха употребили алкохол. Това го знам, тъй
като същата вечер Т. ми каза, че са употребили с господина алкохол и че той му
е бил на гости. Видях, че Т. блъсна господина в гърдите и същият залитна, но не
падна. Господинът се клатеше и залиташе, но избяга между блоковете. Попитахме Т.
какво е станало и той каза: „Аз го поканих вкъщи на гости, а той ми открадна
телефона“. След това си хванахме такси с Красьо и си заминахме... “.
С
Решение № 609 от 21.06.2013 г. по гр. дело № 359/2013 г. на PC гр. Велико
Търново Т.Т.С. бил осъден да заплати на З.Й.К. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на извършено престъпление на 16.06.2012 г. по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е налице одобрено споразумение по
реда на чл. 382, ал. 7 от НПК по НОХД № 2108/2012 г. по описа на ВТРС, в размер
на 7 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението. За разликата от 7 500 до 15 000 лв.
предявеният от З.Й.К. срещу Т.Т.С. иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД бил отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Решението
на ВТРС било обжалвано от двете страни, като с Решение № 502 от 15.11.2013 г.
по в. гр. д. № 1045/2013 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново било потвърдено. Т.Т.С.
подал касационна жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд, но с
Определение № 470 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 1372/2014 г. на ВКС касационно
обжалване не било допуснато, поради кието Решение № 609 от 21.06.2013 г. по гр.
дело № 359/2013 г. на PC гр. Велико Търново влязло в сила на 01.04.2014 г.
Тъй
като не бил доволен от гражданските последици от осъждането му и за да избегне
плащането на присъденото обезщетение, подсъдимият решил да инициира производство по възобновяване
на наказателното дело, като се позове на показанията на подс. И. и подс. М.,
дадени по гр. дело № 359/2013 г. на PC гр. Велико Търново.
На
16.09.2015 г. подс. С. подал чрез Районен съд гр. Велико Търново до Върховен
касационен съд гр. София молба с вх. № 17858/16.09.2015 г. за възобновяване на
НОХД № 2108/2012 г. по описа на PC гр. Велико Търново на основание чл. 422, ал.
1, т. 3 от НПК - тъй като били разкрити нови обстоятелства и доказателства,
които не са били известни на съда, постановил присъдата. В молбата посочил, че
не е извършил престъплението, за което бил сключил споразумение с прокуратурата
и бил осъден, и че бил заблуден от защитника си да се признае за виновен по
повдигнатото му обвинение. Посочил също, че по гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС
били разпитани двама свидетели - очевидци на извършеното деяние, които в
показанията си установявали категорично, че не е нанесъл побой на З.Й.К., и че
това били нови доказателства, които не са били известни на съда при разглеждане
на делото. С Разпореждане от 09.10.2015 г. на ВКС, III н.о. било отказано
образуване на производство пред ВКС за възобновяване на НОХД № 2108/2012 г. по
описа на PC гр. Велико Търново, като било указано, че е в правомощията и
компетенцията на съответния окръжен прокурор е да прецени дали да образува
наказателно производство, в хода на което да установи нови обстоятелства или
неистински доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина по
делото и едва след извършване на разследване окръжният прокурор би могъл да
поиска възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
Подс. С.
решил да подаде молба за възобновяване на наказателното дело до окръжния
прокурор на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново. Решил също да намери още
един човек, който да свидетелства в негова полза. Така една вечер през м.
ноември 2015 г. се обадил по телефона на свидетеля О.Р.З. и поискал да се
видят. Двамата се познавали от казармата. З. живеел в съседен жилищен блок, а
приятелката му Г живеела в същия вход, в който живеел подсъдимият С., но
на петия етаж, в средния апартамент, с изложение само на юг. Срещнали се същата
вечер пред входа, в който живеел С.. Тогава С. помолил З. да свидетелства в
негова полза във връзка с побоя между него и „Зикито“. Казал му, че когато стане
време за дело и го извикат да свидетелства, трябва да каже, че докато е пушил
цигара на стълбищната площадка във входа на приятелката си, в който се намира и
жилището на С., е видял как З.Й.К. блъснал С. и той паднал на земята, след
което се изправил и, защитавайки се, ударил К.. З. казал, че ще си помисли, но подсъдимият
започнал да настоява. Обяснил му, че щял за има полза от делото, тъй като щял
да получи заплащане от К., и обещал да го почерпи. З. му обещал да свидетелства
в негова полза. В края на м. декември 2015 г. С. казал на М.М., че ще го
извикат в прокуратурата и че трябва и там да заяви, че през м. юни 2012 г.,
прибирайки се към дома си заедно с К.И.И., са станали свидетели на побоя и е
видял как С. блъснал К. и последният залитнал, без да пада на земята.
На
04.12.2015 г. подс. Т.Т.С. подал в Окръжна прокуратура гр. Велико Търново молба
с вх. № 2700/2015 г. до окръжния прокурор, към която приложил разпореждането от
09.10.2015 г. на ВКС, III н.о., позовал се на показанията на К.И.И. и М.Н.М. по
гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС и посочил, че при случаен разговор с лицето О.Р.З.
на 15.11.2015 г. разбрал, че и той е бил пряк свидетел на инцидента. Поискал от
окръжния прокурор, след като установи наличието на нови обстоятелства и
доказателства, които не са били известни на съда, да направи искане за
възобновяване на НОХД № 2108/2012 г. на PC гр. Велико Търново.
Окръжният
прокурор на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново извършил проверка по
молбата, като призовал и снел обяснения от О.Р.З., М.В.Б., М.Н.М., Й.Й.К. и З.Й.К..
На 08.01.2016 г. пред него О.З. обяснил, че не е ставал свидетел на инцидента
между С. и К. и че С. го е карал да свидетелства в негова полза. В обяснение,
дадено на 13.01.2016 г., подс. М.М. също заявил, че не е присъствал на
инцидента. Обяснил, че преди около 3 години С., с когото са колеги, го помолил
да свидетелства в негова полза пред съда за случай на побой над човек от кв.
„Чолаковци“, като искал от него да обясни, че заедно с К.И. са станали свидетели
на побоя, който Т.С. нанесъл на човека, че С. е блъснал човека и той е
залитнал, но не е падал. Около 2 седмици преди да бъде призован в Окръжна
прокуратура гр. Велико Търново Т.С. му казал, че ще го извикат в прокуратурата
и че трябва и там да заяви, че е видял как той е блъснал човека, без последният
да пада. М. категорично заявил пред окръжния прокурор, че с К.И. не са били
свидетели на побоя.
Приетата
за установена фактическа обстановка се доказва от събраните в рамките на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които съдът обсъди и
прецени внимателно в тяхната взаимовръзка. Фактическата обстановка се
потвърждава от показанията на свидетеля З.К., свидетелката Й.К., св. М.Б.,
както и от показанията на св. О.З., дадени в хода на ДП по ЧНД № 1097/2016 г.
на ВТРС на дата 08.06.2016 г. пред съдия от РС В. Търново. Всички тези гласни
доказателства са непротиворечиви и изцяло подкрепят фактическата обстановка, приета
за установена от съда. Същите изграждат единна и стройна картина на обективната
действителност, като взаимно се допълват, с оглед характера на свидетелските
възприятия. За съда тези показания не будят съмнение, с оглед на което са
приети за достоверни.
Съдът
не дава вяра на показанията на св. О.З., дадени в хода на съдебното следствие в
протоколи от 24.02.2017 г. и 03.04.2017 г. в които той заявява, че при
проведения разпит пред съдия бил объркан и решил да даде показанията поради
репутацията на св. З.К. в квартала. Заявява, че е видял разправия пред входа на
блока от терасата на стълбището, където пушел цигара, както и че видял непознат
за него човек да блъска подс. Т.С.. Досежно предявените му писмени
доказателства - саморъчно написани от него обяснения дадени по преписка №
2700/2015 г. на ВТОП, св. З. обяснява, че ги бил дал защото не искал да
свидетелства официално и се притеснявал от З.К.. Показанията на свидетеля са
противоречиви, неуверени, лишени от житейска логика и не съответстват на
останалия доказателствен материал.
Съдът
не дава вяра и на показанията на подсъдимите, които приема за защитна версия.
Те не съответстват на останалите доказателства по делото. Същите страдат и от
вътрешни противоречия, което мотивира съда да ги приеме за недостоверни. Така в
показанията на подс. И. се твърди, че на няколко метра от входа на блока където
живее подс. Т.С. видял него и непознат за него човек, като след спор относно
кражба на телефон, С. го блъснал но не го съборил, след което се разделили. Веднага
след това твърди, че лицето било К., както и че не видял дали има кръв по него.
Подс. М. пък твърди, че бил заплашен от К. преди да даде показанията си пред
прокурора, без да дава смислено обяснение, за твърдението си. Подс. С. пък,
твърди, че след като разбрал от св. Б., че К. му е взел телефона и
дистанционното за климатика, слязъл долу пред входа, където К. му подал,
дистанционното и той го блъснал. Видял подс. М. и подс. И. и им обяснил какво е
станало. По късно 2-3 дни или седмица говорил със сл. З. от когото разбрал че
той е станал свидетел на случката със Зикето. Той му поискал 50 лева за да свидетелства в
негова полза. След внимателен анализ
може да се направи извод за наличие на значителни противоречия между
показанията на подсъдимите, помежду им, както и с показанията на св. З. дадени
в рамките на съдебното следствие, относно самоличността на лицето което
твърдят, че е било блъснато от С. - Подс. И. твърди, че не познава това лице,
но след това го назовава по име, св. З. също твърди в рамките на съдебното
следствие, че не е разпознал лицето, но след това твърди, че е променил
показанията си поради притеснения от К., а пък подс. С. твърди, че няколко дни
след случая е говорил със З., който му е поискал 50 лева за да свидетелства в
негова полза, за случката със Зикето, който той очевидно познава и дори назовал
по прякор. Посочените противоречия и
неясноти поставят под съмнение достоверността на цитираните показания и поради
това съдът не ги кредитира като достоверни.
Съдът
счита, че при така установената фактическа обстановка от обективна и субективна
страна подс. Т.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От
обективна страна се установява, че в периода от 13.02.2013 г. до 30.04.2013 г. С.
е склонил К.И.И. като свидетел пред съдия от ВТРС по гр. дело № 359/2013 г.
устно съзнателно да потвърди неистина - че една вечер през лятото на 2012 г.
минал заедно с М.Н.М. покрай входа, в който живее Т.Т.С., и видял, че С. викал
на З.Й.К. да му даде телефона, след което го блъснал и К. тръгнал да бяга,
въпреки че в действителност И. не е бил свидетел на инцидента. Тъй като И. в
съдебното заседание по гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС на 30.04.2013 г.,
мотивиран от С. е лъжесвидетелствал, двамата са съучастници в престъплението по
чл. 290, ал. 1 от НК, като С. е подбудител, а И. - извършител.
В
периода от 13.02.2013 г. до 28.05.2013 г. С. е склонил М.Н.М. като свидетел
пред съдия от ВТРС по гр. дело № 359/2013 г. устно съзнателно да потвърди
неистина - че една вечер през м. юни 2012 г. минал заедно с К.И.И. покрай
входа, в който живее Т.Т.С., и видял, че С. викал на З.Й.К. да му даде
телефона, след което го блъснал в гърдите и К. залитнал, но не паднал на
земята, а избягал между блоковете, въпреки че в действителност М. не е бил
свидетел на инцидента. Тъй като М. в съдебното заседание по гр. дело № 359/2013
г. на ВТРС на 28.05.2013 г., мотивиран от С. е лъжесвидетелствал, двамата са
съучастници в престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, като С. е подбудител, а М.
- извършител.
В
случая са налице две деяния, които поотделно осъществяват състава на
престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, извършени са през
един и същ, непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, поради което същите са
елементи на едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено в периода от 13.02.2013 г. до 28.05.2013 г.
Периодът
на извършване на всяко от деянията е с начало 13.02.2013 г., когато С. е узнал
за предявения срещу него граждански иск, и край - датите, на който И. и М. са
се явили пред съда и в съдебно заседание по гр. дело № 359/2013 г. на ВТРС са
лъжесвидетелствали.
От
субективна страна С. е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал, че мотивира И.
и М. да потвърдят неистина, предвиждал е, че в резултат на поведението му те ще
лъжесвидетелстват и е целял това.
Подсъдимият
Т.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От
обективна страна в периода от м. ноември 2015 г. до 08.01.2016 г. С. е
подбуждал О.Р.З. към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК - като свидетел във
връзка с молба за възобновяване на НОХД № 2108/2012 г. на ВТРС пред надлежен
орган - окръжния прокурор на ВТОП, устно съзнателно да потвърди неистина - че
през м. юни 2012 г. докато е пушил цигара на стълбищната площадка във входа, в
който живее Т.Т.С., е видял как З.Й.К. блъснал С. и той паднал на земята, след
което се изправил и, защитавайки се, ударил К., въпреки че в действителност З.
не е бил свидетел на инцидента. Тъй като подбудителството към лъжесвидетелстване
не е постигнало целения от дееца резултат предвид на това, че З. не е
лъжесвидетелствал, съгласно Тълкувателно решение № 48 от 24.11.1976 г. по н. д.
№ 39/75 г., ОСНК деянието осъществява състава престъпление по чл. 293, ал. 1,
вр. чл. 290, ал. 1 от НК.
В
периода от края на м. декември 2015 г. до 13.01.2016 г. подс. С. подбуждал М.Н.М.
към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК - като свидетел във връзка с молба за
възобновяване на НОХД № 2108/2012 г. на ВТРС пред надлежен орган - окръжния
прокурор на ВТОП, устно съзнателно да потвърди неистина - че през м. юни 2012
г., прибирайки се към дома си заедно с К.И.И., са станали свидетели на побой
между Т.Т.С. и З.Й.К. и е видял как С. блъснал К. и последният залитнал, без да
пада на земята, въпреки че не присъствал на случая. Тъй като подбудителството
към лъжесвидетелстване не е постигнало целения от дееца резултат предвид на
това, че М. не е лъжесвидетелствал пред окръжния прокурор, деянието на С.
съставлява престъпление по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 от НК.
Налице
са две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл.
293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 от НК, извършени са през един и същ,
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, поради което същите са елементи на едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от КОК.
От
субективна страна С. е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал, че мотивира И.
и М. да потвърдят неистина, предвиждал е, че в резултат на поведението му те ще
лъжесвидетелстват и е целял това.
Подсъдимият
К.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От
обективна страна на 30.04.2013 г. в гр. Велико Търново пред съдия от
Великотърновския районен съд като свидетел в съдебно заседание по гр. д. №
359/2013 г. по описа на ВТРС устно е потвърдил неистина - че една вечер през
лятото на 2012 г. минал заедно с М.Н.М. покрай входа, в който живее Т.Т.С., и
видял, че С. викал на З.Й.К. да му даде телефона, след което го блъснал и К.
тръгнал да бяга, въпреки че в действителност не е бил свидетел на инцидента.
Тъй като подсъдимият И. е бил мотивиран от Подсъдимия С. да извърши деянието,
двамата са съучастници в престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, като И. е
извършител, а С. - подбудител.
От
субективна страна деянието е извършено „при пряк умисъл — подсъдимият е
съзнавал, че не е бил свидетел на инцидента и че давайки показанията си
потвърждава неистина, предвиждал е, че показанията му ще бъдат възприети от
съда и обсъждани при постановяване на решението, и е целял именно това.
Подсъдимият
М.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От
обективна страна на 28.05.2013 г. в гр. Велико Търново пред съдия от
Великотърновския районен съд като свидетел в съдебно заседание по гр. д. №
359/2013 г. по описа на ВТРС устно е потвърдил неистина - че една вечер през м.
юни 2012 г. минал заедно с К.И.И. покрай входа, в който живее Т.Т.С., и видял,
че С. викал на З.Й.К. да му даде телефона, след което го блъснал в гърдите и К.
залитнал, но не паднал на земята, а избягал между блоковете, въпреки че в
действителност не е бил свидетел на инцидента. Тъй като подсъдимият М. е бил
мотивиран от Подсъдимия С. да извърши деянието, двамата са съучастници в
престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, като М. е извършител, а С. -
подбудител.
От
субективна страна деянието е извършено „при пряк умисъл — подсъдимият е
съзнавал, че не е бил свидетел на инцидента и че давайки показанията си
потвърждава неистина, предвиждал е, че показанията му ще бъдат възприети от
съда и обсъждани при постановяване на решението, и е целял именно това.
Данни
за самоличността на подсъдимите:
Т.Т.С.
е роден на *** г. в ***. Той е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес
***8, със средно-специално образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
К.И.И.
е роден на *** ***. Той е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***8,
със средно- специално образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН **********.
М.Н.М.
е роден на *** ***. Той е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***
и адрес за призоваване: *, със средно-специално образование, женен, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
не констатира.
Съдът е
определил наказанието след като е взел предвид обществената опасност на деянията
и тази на дейците, както и целите на наказанието предвидени по чл.36 от НК и
счита, че наложените наказания по вид и размер ще изпълнят тези цели.
Подс. Т.С.
съдът счита за деец с висока степен на обществена опасност, предвид механизма и
начина на извършване на деянията, които от своя страна също са с изключително
висока обществена опасност. Същите се само са поставили в опасност обществените
отношения по правилно протичане на правосъдия процес но и реално са го
засегнали, причинявайки образуване и разглеждане на преписки и производства,
които в противен случай не биха били образувани, ангажирайки по този начин
ресурсите на държавата по неправомерен начин. Съдът счита, че наложеното
наказание от 2 години лишаване от свобода за престъплението по чл.290, ал.1,
вр. чл.20, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и 1 година лишаване от свобода за
престъплението по чл.293, ал.1, вр. чл.290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК са достатъчни
и подходящи за изпълнение на целите на общата и индивидуална превенция.
Подсъдимият
К.И. е с висока степен на обществена опасност, предвид предишните му осъждания и
обиграността с която е осъществил деянието. Деянието е с изключително висока
степен на обществена опасност по съображенията посочени по-горе. Съдът счита,
че наложеното наказание от 2 години лишаване от свобода за престъплението по
чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият
М.М. е с висока обществена опасност. Макар и неосъждан той е осъществил
деянието умело и дръзко. Деянието е с изключително висока степен на обществена
опасност по съображенията посочени по-горе. Съдът счита, че наложеното
наказание от 2 години лишаване от свобода за престъплението по чл.290, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК. Предвид обстоятелството, че подс. М. не е осъждан, съдът
счита, че целите на наказанието могат да се постигнат и без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което е
приложил чл.66, ал.1 от НК, като и отложил изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от 4 години. Предвид високата степен на обществена
опасност на дееца, съдът на основание чл67, ал.3 от НК е постановил пробационна
мярка по чл.42, ал.2, т.2 от НК в рамките на изпитателния срок.
Водим
от изложените съображения съдът постанови присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: