№ 312
гр. Перник, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско
дело № 20231700100751 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищците И. А. и О. А. редовно призовани, явява се лично О. А., двамата се
представляват от адв. Г. Р., редовно упълномощен с приложено по делото
пълномощно.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура, редовно призован, представлява се
от ЮК С. Т., редовно упълномощена, представя пълномощно.
Третото лице помагач Автомагистрали ЕАД, редовно призован, представляват се
от ЮК К. Д..
Вещите лица редовно призовани, явява се К. Ч. и Б. В.. Останалите вещи лица не
се явяват.
Явява се преводач от български на албански език и от албански на български
език А. А. Д., редовно призована по телефона.
Докладва се молба от вещото лице Б. М. с вх.№3114 от 15.05.2024 г., с която
уведомява съда, че няма да може да изпълни възложеното му заключение за днешното
съдебно заседание, поради други ангажименти.
Адв. Р. – Да се даде ход на делото. Доверителят ми няма нужда от преводач,
моля да не се назначава такъв.
ЮК Т. – Да се даде ход на делото.
ЮК Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се писмено становище с вх.№ 3340/27.05.2024 г. от третото лице
1
помагам чрез ЮК Д., в което се сочи, че не се оспорва, че процесното ПТП е настъпило
на АМ Струма, която е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа от АПИ.
Не се оспорва, че между Автомагистрали“ ЕАД и АПИ е сключен рамков договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет поддържане на АМ Люлин и АМ Струма,
включително и прилежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръЖ.я и
принадлежности в обхвата на магистралата.
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП твърдян от ищците, както и
причинната връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат. Оспорват се
твърденията на ищците за скоростта на двиЖ.е на автобуса, траекторията, както и
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва се наличието на причинна връзка между
вредоносното събитие и ПТП. Твърди се, че автобусът, с който е причинено ПТП не е
разполагал с достатъчно аварийни чукчета, че водачът му го е управлявал със скорост
над разрешената, която е 90 км/ч за скоростен път и 100 км/ч за автомагистрала.
Оспорва размерът на предявените искове, като счита, че е прекомерен. Твърди
се, че изпълнението на пътя и на пътната настилка е в съответствие с всички
изисквания и оспорва твърденията в обратен смисъл на ищцовата страна. Прави се
възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат, както от самото пострадало лице,
така и от шофьора на пътническия автобус. Прави се доказателствено искане за
поставяне на допълнителни задачи към СТЕ.
Препис от становището се връчи на останалите страни.
Докладват се и писмени доказателства представени от ищцовата страна с молба
вх.№ 2689/29.04.2024 г. по опис.
Пристъпи се към изясняване на фактическата страна на спора.
Адв. Р. – Поддържаме исковата молба, оспорваме отговора на исковата молба и
становището на третото лице помагач Автомагистрали ЕАД. Моля да имате предвид,
че сме довели един свидетел за неимуществените вреди, като днес установихме, че е
дошъл и втори човек, който говори български език, близък на семейството. Моля да
приемете представените от нас писмени доказателства. Предоставяме на съда по
направеното от третото лице – помагач доказателствено искане за допускане на
допълнителни задачи към СТЕ. Моля да бъде изискан от ДП № 93/2021 г. по описа на
Окръжна прокуратура-Перник протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със
скица, албум и СМЕ, включително и аутопсионен протокол на В. А.. Други искания на
този етап нямаме. Нямаме възраЖ.я по проекта за доклад.
ЮК Т. – Поддържам отговора, оспорвам предявения иск и част от наведените в
него твърдения по съобраЖ.ята излоЖ. в отговора на исковата молба. Не възразявам да
бъдат приети представените писмени доказателства. Относно искането за
допълнителни въпроси към СТЕ не възразяваме, не възразяваме и по доклада на съда.
Нямаме други искания.
2
ЮК Д. – Поддържам становището и направените с него доказателствени
искания от ищеца, ще помоля да присъединим и САТЕ изготвена по ДП, тъй като
считам, че това ще помогне на вещите лица по настоящото производство по-лесно да
изготвят назначената по настоящото производство експертиза.
Адв. Р. – Противопоставям се на така направеното искане за изискване на
САТЕ, изготвена по досъдебното производство. Тя не може да бъде ползвана като
доказателство в настоящото съдебно производство.
ЮК Т. – Моля да бъде приобщена САТЕ смятам, че не разполагаме по делото с
достатъчно сведения за да може вещото лице да изготви експертиза.
След съвещание съдът счита, че следва да се докладва делото така, както е
изготвен проекта за доклад, ведно със становището на третото лице помагач изразено
писмено с вх.№ 3340/27.05.2024 година.
Следва да се приемат представените от ищците с писмена молба писмени
доказателства.
Да се изиска от ОП – Перник, прилоЖ.те по ДП № 93 от 2021 г. на НСЛС и
посочени от адв. Р. писмени доказателства.
Не следва да се уважава искането на третото лице-помагач за изискване на
САТЕ, тъй като същата не може да бъде ползвана като доказателство по настоящото
дело.
Следва да се допуснат поставените от третото лице помагач допълнителни
задачи към СТЕ, формулирани в представеното от становище, при депозит в размер на
400 лв. вносими от третото лице помагач - Автомагистрали ЕАД в седем дневен срок,
считано от днес.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Докладва делото съгласно проекта за доклад, изготвен с Определение №
273/09.04.2024 г., като го допълва с изразеното от третото лице помагач становище с
вх.№3340 от 27.05.2024 г., а имено, че третото лице не оспорва, че процесното ПТП е
настъпило на автомагистрала Струма, която е част от републиканската пътна мрежа на
посоченото в исковата молба местополоЖ.е, както и че между ответника и третото
лице помагач е сключен рамков договор за възлагане на обществена поръчка за
поддръжка на АМ Люлин и АМ Струма.
Третото лице помагач оспорва твърдения механизъм за настъпване на ПТП.
Оспорва твърдяната от ищците скорост и траектория на двиЖ.е на автобуса.
Оспорва причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалото
лице.
3
Оспорва и твърденията за некачествено изпълнение на пътя и на пътните
съоръЖ.я.
Прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат, както от починалото
лице, така и от водача на автобуса.
Оспорва размера на претендиранато обезщетение като прекомерен.
ОБЯВЯВА за окончателен така изготвения и допълнен проект по доклад.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от ищцовата страна писмени документи с
молба вх.№ 2689/24.04.2024 г.
Да се изискат от Окръжна прокуратура прилоЖ.те към ДП №93/2021 г. по на
НСлС заверени преписи от писмени доказателства, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествието, ведно със скица и албум, СМЕ на лицето В. А. и аутопсионен
протокол на същото лице.
Допуска допълнителни задачи към назначената комплексна СТЕ, формулирани
от Автомагистрали ЕАД в подаденото от тях становище с вх.№ 3340/27.05.2024 г. при
депозит в размер на 400 лв. вносими от третото лице помагач в седем дневен срок,
считано от днес.
Пристъпи се към разпит на доведените свидетели.
Вещото лице Ч. – Ще изготвим съдебно заключение веднага след като постъпят
необходимите материали.
В залата се въведе първия доведен от ищцовата страна свидетел.
Съдът счита, че предвид, че същият е гражданин на Република Македония и К.Б.
и не говори български език по сведения на пълномощника му и говори албански и
френски език, следва да му бъде назначен преводач в лицето на А. А. Д., която
представя лична карта удостоверяваща самоличността й.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Назначава за преводач на доведения от ищцовата страна свидетел А. А. Д.,
заклет преводач от български на албански език и от албански на български език.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
В. А. – Роден на *** г., гражданин на С.М. и К.Б., неосъждан, син на ищците
Самоличността се удостовери от представен документ за самоличност на К.Б. №
01.06.18-391.34 издаден на 30.03.2024 г.
На свидетеля се разясни правото по чл. 166, ал.1, т.2 от ГПК. Свидетелят – Искам да
съм свидетел.
Предупреди свидетеля за отговорността, която носи по чл.290 от НК.
4
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелят – Знам за катастрофата. Спях, когато моята майка ме събуди, подаде
ми телефона да говоря с баща ми, това е било веднага след като е излязъл от автобуса.
Той през цялото време плачеше докато говореше с мен по телефона и в този момент
исках на първо място да успокоя майка ми, която беше до мен. След това отново взех
телефона да говоря лично и в онзи момент той ми разказа какво се е случило. Каза, че
автобусът в момента гори и че не може да намери В. и в същият момент ми каза, че не
може да помръдне, защото имал проблем с гръбначния стълб и десния крак. Този
проблем е настъпил в резултат на катастрофата. След това не можехме много да се
разберем, тъй като и ние бяхме в шок всички. Въпреки, че шокът беше голям за
абсолютно всички ни, се опитвах да разбера какво се случва, но беше много трудно.
Моята майка в този момент плачеше и в същият момент имахме притеснение за баща
ни, дали животът му е в опасност. В този момент седем човека са били спасени от
катастрофата, но не знаехме дали в тези седем човека е бил моят брат. Баща ми и брат
ми са пътували в автобуса заедно. Седели са на седалки един до друг. Разказа ми, че
автобусът се е ударил в мантинелата, в железата, и в този момент се е запалил и моят
баща е счупил прозореца и е паднал от автобуса. След това по средата на самата
автомагистрала е видял други хора, които са падали от автобуса, но не е знаел дали
брат ми е излязъл, или не. В този момент се е опитал да стане, но не е успял да се
вдигне и в този момент е разбрал, че има проблем с гръбначния стълб и десния крак.
Веднага се е опитал да се обади на моя брат, след като не е успял да се свърже с него,
се е обадил на нас. След като взехме цялата тази информация, аз и моята майка се
опитахме да се свържем с брат ми, но беше без резултат. В този момент мислех и си
казвах, че трябва да съм много силен за майка ми и за баща ми, след като се опитвах
многократно да се свържа с брат ми, но беше без резултат, надявах се да бъде жив. В
този момент трябваше да успокоявам майка ми, защото тя през цялата нощ ревеше и се
молеше. Моят баща докато е бил в болницата не е спирала да реве и да се моли за брат
ми. Нямахме връзка с брат ми, опитвахме се многократно да направим връзка. Само
можех да си представям какво се е случило, моята майка разбра какво се е случило и
през цялото време плачеше и не беше в добро състояние. Притеснявахме се и за баща
ми и не знаехме в какво състояние е и къде се намира. В този момент бяхме в К.Б..
След това с майка ми дойдохме в България, моят баща до този момент не е бил наясно
дали моя брат е жив, защото когато е пристигнал в болницата са му взели телефона, за
да не разбере за седемте човека оцелели в катастрофата и там да види, че името на моят
брат не фигурира. В този момент когато тръгнахме за България най-голямата ми болка
и тежест ми беше как да обясня на баща ми, че брат ми е починал. На 100 % когато
разговарях по телефона, не съм го разбрал, но след като няколко часа нямах връзка с
него осъзнах и разбрах, че нещо се е случило, че не е между живите, но въпреки това
имах малка капка надежда, че брат ми може да е жив. В този момент, в тази ситуация,
5
че съм останал единствено дете исках да успокоя и родителите си, разбира се трябваше
да успокоя и тях, но болката, която изпитвах беше много тежка, не можех да я опиша,
исках да бъда спокоен, но беше много трудно. След като разбрах, в този момент
говорехме с моята майка, исках да и обясня и да я успокоя, че въпреки, че нямаме
контакт с брат ми, всичко ще бъде наред. Въпреки цялата болка с моята майка си
казвахме да бъдем по-силни заради татко, че е жив и че е успял да оцелее при толкова
тежка катастрофа, че е в болница, оперирали са го и не знаехме неговото психическо
състояние и се опитвахме да бъдем силни и да направим контакт с баща ми. Това беше
най-трудния момент в живота ми, защото в тази връзка беше моята болка и болката на
моята майка, която е изгубила сина си. Трябваше да се погрижа за психическото
състояние на баща ми, не знам от къде получих тази сила, да мога да издържа на това
напреЖ.е. Официално разбрахме, че брат ми е починал след няколко дни, разбрахме
на следващия ден, че той не е в списъка на оцелелите и когато отидохме за татко там
трябваше да направим ДНК тест. Моята майка направи ДНК тест, за да може да се
прецени хората, които са починали от катастрофата да се направи идентификация. След
като се върнахме в К.Б. нищо не беше същото, моето семейство се унищожи, бяхме
едно много щастливо и сплотено семейство и от този момент нищо не беше същото. От
момента на катастрофата, до ден днешен, всеки ден се споменава брат ми и се сещаме
за него докато плачем, докато говорим, съсипа ни се щастието на семейството.
Опитваме се да сме силни, всеки за другия, за да можем да забравим, но нищо не е
същото. Всичко за нас е свършило. До момента на катастрофата всички живеехме в
едно домакинство. След катастрофата аз продължих да живея с родителите ми. Нашият
живот беше много хубав, преди катастрофата. Имахме бизнес, имахме ресторант в
К.Б., там работехме всички, цялото ни семейство и бяхме много близки един с друг,
ние бяхме 24 часа заедно. Бяхме едно много щастливо семейство, живеехме заедно в
едно домакинство, просто бяхме щастливи. След катастрофата моят баща получи
документ за инвалидност, заради раните и уврежданията, които е получил от
катастрофата. Не е работил цяла една година, седял си е в къщи, през цялото време си е
спомнял за загубата на брат ми. През това време посещаваше психолог, но след
няколко сеанса беше много трудно за него да обясни и да разкаже за катастрофата и
спряха сеансите за няколко седмици, но отново имаше нужда от психолог. Той беше
съсипан от вътре, това налагаше срещите му с психолог, имаше нужда да разкаже, да
изплаче болката, защото говореше с нас за ситуацията, но не искаше да притеснява и
натоварва нас, затова имаше нужда от психолог. След катастрофата моята майка не
работеше, грижеше се през цялото време за моя баща и за мен, всеки ден за нея беше
изключително труден, дните ни минаваха в спомени за брат ми, ежедневието
минаваше, както заедно, така и усамотени в ъглите плачейки за него, за да можем да не
се натоварваме помежду си. Аз когато исках да плача отивах в страни, така постъпваха
и майка ми и баща ми. Това го правехме, за да можем да сме силни един за друг. И до
6
ден днешен го преживяваме много тежко. Всеки ден си спомняме за случката,
опитвахме се да сме един за друг, щастието ни изчезна, тази хармония която имахме до
момента, в момента я няма. Моят брат беше най-добрия човек, който познавам,
правеше път на мравката, много спокоен, изключително работлив в готовност за
семейството си във всеки един момент. Беше най- добрият ми приятел, беше
единствения ми брат, сега нямам нито брат нито сестри. Моето семейство никога не са
се разделяли, всички са били заедно, семейни конфликти не сме имали, не сме имали
момент, когато някой да е напускал дома ни, работили сме заедно, всеки божи ден, не
сме имали конфликти помежду си и неразбирателство. Когато стана инцидента, това
беше първия път, когато се разделихме. Както за мен и моите родители, момента в
който е била катастрофата беше много тежко за нас, но и до ден днешен болката ни
става по-силна, тази болка няма как да се притъпи.
ЮК Т. – Нямам въпроси към свидетеля.
ЮК Д. – Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на преводача сумата от 200 лв. внесена от ищцовата страна.
Разпитаният свидетел и преводача се освободиха.
Въведе се втория свидетел доведен от ищцовата страна.
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
Р.А.М. - българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със
страните.
Самоличността се сне по л.карта *** издадена на *** г.
Предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелят – Познавам О. и синовете му, О. ми е колега и работим за червения
кръст в Б.. От 2010 г. познавам О.. Виждал съм и двамата му сина, съпругата му не я
познавам. Живея на 20 км от тях. За няколко месеца след катастрофата и смъртта на
сина му, О. за няколко месеца се състари, като за пет години. С него работим като
нощни дежурни към Червения кръст, няма вечер да не сме говори за това, което е
станало с него, по-точно със сина му. Много е тежко за него това, което се е случило,
хиляди пъти съм слушал историята му и още и още и не го прекъсвам защото
психически не е добре, това му помага, да говорим. Имам предвид за инцидента. За
произшествието споделя, че е безпомощен, самообвинява се за загубата си на сина,
като всеки баща се чувства виновен, много му липсва сина му, споделя, че загубата се
приема много трудно. О. има двама сина и аз имам двама сина. Семейните ни полоЖ.я
са еднакви, загубата на сина му е най-тежкото нещо, което може да се случи. Преди
7
това беше много активен, сега се състари и физически, самото му двиЖ.е, съвсем друг
човек е.
Адв. Р. - Нямам повече въпроси. Да се даде възможност на вещите лица да
изготвят експертизата.
ЮК Т. – Нямам въпроси. Да се даде възможност на вещите лица да изготвят
експертизата.
ЮК Д. – Нямам въпроси, да се даде възможност на вещите лица да изготвят
експертизата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Дава възможност на вещите лица да изготвят и представят заключения по
възлоЖ.те им експертизи.
Отлага и насрочва делото за 25.06.2024 г. от 14.15 ч. за когато страните редовно
уведомени от днешното съдебно заседание.
Да се призоват вещите лица.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
8