Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 1969 Година
2021, 26.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VII състав
на 27.09.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 229 по описа за
2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба на Х.И.С. с
посочен адрес ***, ***чрез адв.С., срещу Решение №2153-15-11 от 14.01.2021г.
на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на
лицето срещу Разпореждане №РО-5-15-00848745/02.12.2020г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване/ДОО/ при ТП на НОИ -
Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 495,30 лв., от които главница 412,69
лв. и лихва 82,61 лв. и е потвърдено същото. Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П. намира
същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото
писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – М.П.К.
и Я.Х.Л., редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със Заповед №ЗР-5-15-00829301/22.10.2020г./л.43/
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.107 КСО и чл.11 ал.1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, е възложено извършването на частична ревизия по
разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването Искра Милкова Келевчиева
и старши инспектор по осигуряването К.Б.К., на Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С., във
връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизираният
период е от 02.10.2018г. до 31.12.2018г., като срокът за извършване на
ревизията е определен в размер на 20 работни дни, считано от датата на връчване
на заповедта, което е сторено на 26.10.2020г./л.41, л.43 и л.45/.
След извършване проверка на
конкретно посочени в Анализ към РА №РМ-5-15-00842110/13.11.2020г./л.37-38/
документи, контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив са установили, че с Експертно
решение/ЕР/ №1291, зас.№178 от 21.12.2018г. на НЕЛК – Специализиран състав по
сърдечно-съдови заболявания, е отменено ЕР №4302 от зас.159 от 01.10.2018г. на
Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД, издадено на М.Д.К., по отношение
оценката на работоспособността – 60% ТНР и е издадена нова оценка на ТНР –
40%. ЕР на НЕЛК е постановено въз основа на данните в наличната медицинска
документация, съгласно чл.50 ал.1 от Правилника за устройство и организация на
работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на
медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/.
Посочено е също така, че НЕЛК е
установил, че в медицинските документи са отразени данни за лекостепенна към
умерена Артериална хипертония с ЕКГ в синусов ритъм, хор. позиция, с данни за
лекодилаторно ляво предсърдие, лекостепенна аортна инсуфициенция, митрална
инсуфициенция II+ степен, дистална ЛК дискфункция, трикуспидална инсуфициенция I+ степен левокамерна
хипертрофия, долногранична ФИ. ЕКГ в синусов ритъм хоризонтална позиция,
левокамерно обременяване. Холтер ЕКГ показва чести надкамерни екстрасистоли и
камерни екстрасистоли, епизод от надкамерна тахикардия, алоритмия с епизоди на
бигеминия и тригеминия, камерна ектопия III клас по Лаун.
Холтер ЕКГ от 2013г. е с епизоди от предсърдно мъждене. При освидетелстването
в ТЕЛК е приет синдром на сърдечна недостатъчност I-II ФК по НИХА.
Мотивирано е, че неправилно Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД е оценила
състоянието на хемодинамиката по т.2, раздел V, част IV от НМЕ/2017,
изм. ДВ бр.64/03.08.2018г. с 30% ТНР, тъй като такъв процент ТНР в част IV, раздел V няма. По т.3а,
раздел VI, част IV и във връзка с т.2, раздел V, част IV от НМЕ/2017,
изм. ДВ, бр.64/03.08.2018г. се следват 40 % ТНР предвид ритъмната патология и
установената левокамерна диастолна дискфункция. Установена е артериална
хипертония III стадий, лека към умерена степен, трикуспидална инсуфициенция I степен,
диастолна дискфункция надкамерна и камерна екстрасистолия III клас по Лаун,
епизод от надкамерна тахикардия, епизоди от пароксизмално предсърдно мъждене –
извън пристъп, СН I-II ФК по НИХА.
НЕЛК по неврологични и УНГ
болести е установила, че след операция на щитовидната жлеза са били засегнати
гласните връзки, като в медицинските документи е приложен амбулаторен лист
№5509/05.09.2018г. от УНГ специалист. При индиректна ларингоскопия е
установена парализа на дясна гласна връзка, дисфония. При предходно
освидетелстване в ТЕЛК през 2015г. с напълно идентична консултация от същия УНГ
специалист, са определени 15% ТНР, поради което е прието, че с ЕР на ТЕЛК
неправилно е определена оценката съгласно част III, раздел V, т.1 от
НМЕ/2017, изм. ДВ бр.64/03.08.2018г.
Посочено е също така, че НЕЛК по
хирургични и ортопедични болести се е произнесъл, че в медицинските документи е
приложена консултация от съдов хирург – д-р В., амбулаторен лист
№422/18.09.2018г., в който са отразени данни за ретикуларни вени на долните
крайници с претибиални отоци – двустранно, не са описани трофични изменения,
заболяването е стадирано III клас по СЕАР.
Заключението на НЕЛК по хирургични и ортопедични болести е, че за верикозни
вени на двата долни крайника с оток, без трофични изменения, хронична венозна
болест/ХВБ/ III клас по СЕАР се следва оценка по
т.1.2.2, раздел III, част 8 на НМЕ/2018 – 30 % ТНР.
След обсъждане на медицинската документация от специализираните състави по
сърдечно-съдови, неврологични и УНГ, хирургични и ортопедични болести, НЕЛК е
отменил ЕР №4302 от 01.10.2018г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД по
отношение на определения процент ТНР и е дал нов процент ТНР, а именно 40%.
Констатирано е, че на основание
чл.98 ал.7 КСО и чл.30 ал.3 НПОС и въз основа на ЕР №4302 от 01.10.2018г. на
Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив“АД с определени 60% ТНР до 01.10.2021г.,
на М.Д.К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
считано от 02.10.2018г., като пенсията е изплатена за периода 02.10.2018г. до
31.12.2018г. Пенсията е отпусната на основание чл.74 ал.1 във връзка с чл.98
ал.7 КСО. Съответно с ЕР №1291 от 21.12.2018г. на НЕЛК – специализиран състав
по сърдечно-съдови заболявания, получено в ТП на НОИ – Пловдив на 05.03.2019г.,
НЕЛК е отменил определения процент ТНР и е дал 40% ТНР. В тази връзка и на
основание чл.96 ал.1 т.4 КСО е постановено разпореждане с протокол
№2146-15-425/07.08.2019г. за прекратяване на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 02.10.2018г., тъй като лицето няма
определената изискваща се ТНР 50 и над 50 на сто. Посочено е, че при определяне
степента на ТНР, установеното здравословно състояние на лицето се подвежда под
правната норма съгласно приложения №1 и №2
към чл.61 НМЕ и за да е законосъобразно ЕР на ТЕЛК трябва да е налице
точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща
правна норма. Мотивирано е, че на база първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК №4302
от зас.№159 от 01.10.2018г. на Пети състав към „УМБАЛ Пловдив“АД неправилно е
изплатена сума на М.Д.К. за периода от 02.10. 2018г. до 31.12.2018г.
включително.
Прието е, че е налице щета на
ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР, която се изразява в реално
намаляване имущественото на ДОО, поради извършените от осигурителния орган
разходи за неправилно изплатена пенсия, а след като са налице изплатени пенсии
на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от Председател
д-р Я.Х.Л. и членове: д-р М.П.К. и д-р Х.И.С., то последните носят
отговорността по чл.110 КСО.
При това положение, и на
основание чл.110 ал.1 КСО, е издаден Ревизионен акт за начет №РМ-5-15-00842110/13.11.2020г./л.36/,
с който на Я. Х.Л., М.К. и Х.И.С. е установено задължение за възстановяване на
сумата в размер на общо 495,30 лв., от които главница 412,69 лв. и лихва в
размер на 82,61 лв., начислени към 13.11.2020г., произтичащи от неправилно
изплатена сума за пенсии. РА за начет е връчен на ревизираните лица на
23.11.2020г./л.40/, като няма данни срещу същия да са постъпили възражения от Л.,
К. и С..
И най-сетне, на основание чл.110
ал.3 КСО от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е издадено и
Разпореждане №РО-5-15-00848745/ 02.12.2020г., с което е
разпоредено Я.Х. Л., М.П.К. и Х.И.С. да внесат сумата по РА за начет №РМ-5-15-00842110/13.11.2020г.
в размер общо на 495,30 лв., от които 412,69 лв. главница и 82,61 лв. лихва/л.29/.
Така издаденото разпореждане е връчено на всеки един от членовете на ТЕЛК на
07.12.2020г./л.32/. Срещу него от Х.И.С. е подадена жалба пред Директора на ТП
на НОИ – Пловдив/л.26-28/, който със свое Решение №2153-15-11/14.01.2021г. я е
оставил без уважение и е потвърдил процесното разпореждане/л.21-22/, което
решение е връчено на жалбоподателя на 22.01.2021г./л.23/.
В хода на съдебното производство като доказателства по
делото са приобщени: МЕД на М.Д.К. в оригинал, представено с писмо от 26.04.2021г.
на Директор РЗИ - Пловдив/л.84/; заверено копие на Рапорт от д-р Я.Л. – административен
отговорник на ТЕЛК Пловдив, представен с писмо от 19.07.2021г./л.91-92/; писмо
изх.№05-71/13.08.2021г. от Директор РЗИ-Пловдив с информация относно връчване
на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК /л.93-101/.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
са ангажирани от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното.
Оспореният административен акт е постановен от материално
компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Действително, следва да се
констатира, че решението е подписано не от органа, сочен като негов издател, но
това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално
компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че
оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ -
Пловдив и е подписан от лицето Радостина Поборникова на длъжност Началник отдел
„Административен” в ТП на НОИ – Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят
- Р.Д. в периода 14.01.2021г. – 15.01.2021г. включително е била в командировка,
поради което е била замествана при осъществяване на възложените и от закона
функции, а в случая при осъществяване на компетентността и по чл.117 КСО от
друг служител на същото учреждение. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
са постановени
в съответствие с материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения и
при спазване на административнопроизводствените правила за това.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ал.1, т.1 КСО контролните
органи на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на
осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на
държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи,
включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен
доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите,
участващи в състава на ТЕЛК, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на ДОО, произхождащи от неправомерно
изплатени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни
решения, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. С РА за
начет се поставя и начало на производството по реализиране на имуществена
отговорност по КСО, като с него контролният орган следва да установи размера
на вредата и нейният произход, причинителят и и дължимата обезвреда.
Ревизионните актове за начет не подлежат на самостоятелен контрол за
законосъобразност, срещу тях е предвидена възможност единствено за подаване на
възражения, поради което и доколкото изпълняват функциите на мотиви за издаване
на разпореждането по чл.110 ал.3 КСО, на основание общото правило на чл.59 ал.2,
т.4 АПК те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правни
основания за определяне на задълженията. Като неоснователни съдът приема
възраженията, че РА за начет е връчен на жалбоподателя едновременно с
разпореждането, доколкото от преписката се установява, че същият е бил връчен
на упълномощено лице на 23.11.2020г.
В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии,
настъпила в резултат на отменено ЕР на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ
Пловдив“АД №4302 от зас.№159 от 01.10.2018г. с влязло в сила ЕР №1291 от 21.12.2018г.
на Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК.
За да се направи правилен извод, че реализирането на
отговорността е по реда на чл.100 ал.1 КСО, то следва да са установени на първо
място вреди от отменени по съответния ред актове на ТЕЛК/НЕЛК. На следващо
място тези вреди следва да са установени от отменените по съответния ред актове
на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването
им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени
нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата
от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска документация,
каквато е била представена или относно процедурата по издаване на решението.
Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК, е основание за
търсене на отговорност по чл.110 ал.1, т.1 КСО, а само това, което е отменено
по съответния ред и което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби
при издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването
и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга
страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни
актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че ЕР №1291 от зас.№178 от 21.12.2018г. на Специализиран
състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания е редовно съобщено на Пети състав
на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, в каквато насока е приложен рапорт на д-р Л.,
Председател на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, чието ЕР е отменено.
Няма данни да е било оспорено ЕР на НЕЛК, съответно е влязло в сила с
произтичащите от това правни последици, които в конкретния случай са свързани
с ангажирането и на имуществена отговорност на всеки един от членовете на Пети
състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, постановил отмененото ЕР. Или, налице е
първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.110
ал.1, т.1 КСО.
Налице е и
следващата предпоставка, а именно решението на ТЕЛК е отменено, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му и по-конкретно, поради игнориране на медицинската
документация, която е представена от освидетелстваното лице.
Тук на първо място следва да бъде съобразено, че според
нормата на чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, както от сега
действащата, така и от отменената Наредба, експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т.1 до т.9, а
експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на
въпросите по чл.61 ал.2, т.1 - т.5. Съгласно разпоредба на чл.62 НМЕ, видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен
преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от
наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние
на заболелия орган и организма като цяло. Съответно в чл.63 ал.1 НМЕ е
предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна
точка съгласно приложение №1. Когато установеното увреждане не е посочено като
отправна точка в приложение №1, но обуславя значителен функционален дефицит,
за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното
решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка/ал.2/.
А при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в
приложение №1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждане) в проценти съгласно приложение №2/ал.3/.
Констатира се от събраните по делото доказателства, че в
решението на ТЕЛК №4302/01.10.2018г. от зас.№159 е прието, че се следват 60%
ТНР при водеща диагноза „Парализа на гласните връзки и ларинкса“ и общо
заболяване „Състояние след парц. резекция на щитов. жлеза по повод нодозна
струма. Пареза на дясна гласна връзка. Дисфония. Диспнея. А.Х. II-III ст., умерена ст. сърд. хорма. Хиперт.
сърце. СП. Лека АО инс. умерена митрална инсуфициенция. Р ПН. ФА в интервал.
СН I-II ФК по НИХА.“. Мотивирано е, че за състоянието
след понесена парциална резекция на щитовидна жлеза с пареза на дясна гласна
връзка с дисфония и диспнея по ч.III, р.V, т.1 се следват 60% ТНР. За
артериалната хипертония II-III ст, усложнена с хипертонично сърце СРПН, ФА в интервал се
ХОКГ данни за лека АО инсуфициенция, умерена митрална и хемодинамични нарушения
от I-II ФК по НИХА по ч.IV, р.VI, т.3 и във връзка с ч.IV, р.V, т.2 се следват 30% ТНР. За вариците на двете подбедрици
и ляво бедро по ч.VIII, р.III, т.1.2.2 се следват два пъти по 30% ТНР. Определен е краен 60% ТНР. Решението е взето след преглед
на освидетелстваното лице М.Д.К. с анамнеза: „Продължава да се оплаква от главоболие,
световъртеж, сърцебиене, „прескачане“ на сърцето. Представя холтер ЕКГ без
подпис и печат.
След операция на щитовидна жлеза засегнати гласни връзки.
Оттогава е с дисфония и пристъпи от задух. От дълги години и с разширени вени
по двете подбедрици. Приема хипотензивни, антиритъмни“. Като обективно
състояние е прието следното: „Добро общо състояние, нормостеничен хабитус опер
цикатр в осн. на шията, изразена дисфония, диспнея, придружена от стридор.
Пулбо – БО сърце РСД от чести ЕХ, АН 140/90. СР отр хепар на ребрена дъга
крайници без отоци хир ст-варици на двете подбедрици, по-изразени в ляво с
наличие на варикозни възли в обл. на вена сафена“. Като приложение са посочени Епикриза,
ЕКГ, Холтер, консултативни прегледи/л.50/.
Така издаденото ЕР е оспорено единствено от Председателя
на МК при ТП на НОИ – Пловдив и то само в частта, досежно оценката на ТНР/вид и
степен на увреждане, т.е. в останалата си част - дата и срок на инвалидизиране
е влязло в сила. Мотивирано е, че МК обжалва постановения % ТНР, тъй като видно
от приложения амбулаторен лист №005509/05.09.2018г., издаден от УНГ специалист,
изрично е посочено, че задухът е провокиран от налично сърдечно заболяване,
както и че при предходно освидетелстване в ТЕЛК през 2015г. с напълно идентична
консултация от същия УНГ специалист, са определени 15% ТНР/л.49/.
По оспорването на МК при ТП на НОИ - Пловдив е
постановено ЕР №1291 от зас.№178/21.12.2018г. на Специализиран състав на НЕЛК
по сърдечно-съдови заболявания, с което НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка и
издава ново решение. Решението е постановено по документи, като с него е
променена и водещата диагноза в съответствие с т.I и т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти
от Приложение №2 към чл.63 ал.3 изм. ДВ бр.64/03.08.2018г., тъй като
най-тежкото увреждане с определен най-висок процент ТНР, е заболяване на
сърдечно-съдовата система, оценено по Част IV на НМЕ.
За да достигне до тези изводи специализираният състав на
НЕЛК е приел за установено следното:
НЕЛК по ССЗ: в МЕД са отразени данни за лекостепенна към
умерена Артериална хипертония с ЕКГ в синусов ритъм, хор. позиция. Ехок с данни
за лекодилатирано ляво предсърдие, лекостепенна аортна инсуфициенция, митрална
инсуфициенция II+ степен, дистална ЛК дисфункция,
трикуспидална инсуфициенция I+ степен левокамерна хипертрофия долногранична ФИ. ЕКГ в синусов ритъм хор. позиция, левокамерно обременяване.
Холтер ЕКГ – чести надкамерни екстрасистоли и камерни екстрасистоли, епизод от
надкамерна тахикардия, алоритмия с епизоди на бигеминия и тригеминия, камерна
ектопия III клас по Лаун. Холтер ЕКГ от 2013г. с
епизоди от предсърдно мъждене. При освидетелстването в ТЕЛК е приет синдром на
сърдечна недостатъчност I-II ФК по НИХА. Мотивирано е, че неправилно ТЕЛК е оценила състоянието на хемодинамиката
по т.2, Раздел V, Част IV с 30% ТНР, тъй като такъв процент ТНР в Раздел V, Част IV, няма. По т.3а, Раздел VI, Част IV и във връзка с т.2, Раздел V, Част IV се следват 40% ТНР, предвид ритъмната патология и установената левокамерна
диастолна дисфункция. Приета е следната диагноза: „Артериална хипертония III стадий, лека към умерена степен, сърдечна форма. Хипертонично
сърце. Лекоспетенна аортна инсуфициенция. Митрална инсуфициенция II+ степен, трикуспидална инсуфициенция I степен. Диастолна дисфункция. Надкамерна и камерна
екстрасистолия III клас по Лаун.
Епизод от надкамерна тахикардия. Епизоди от пароксизмално пресърдно мъждене –
извън пристъп. СН I-II ФК по НИХА“.
НЕЛК по неврологични и УНГ болести: След операция на
щитовидната жлеза са били засегнати гласните връзки. В МЕД е приложен амб. лист
№5509/05.09.2018г. от УНГ специалист. При индиректна ларингоскопия е установено
парализа на дясна гласна връзка, която е в медиално положение – неподвижна, а
лява гласна връзка компенсира. Поставена е диагноза: „Пареза на дясна гласна
връзка. Дисфония“. Съгласно част III, раздел IV, т.1 се следват 15% ТНР. С оглед на
това е прието, че в ЕР на ТЕЛК неправилно е определена оценката по част III, раздел V, т.1.
НЕЛК по хирургични и ортопедични болести: в МЕД е
приложена консултация от съдов хирург (д-р Кр. В., амб. лист
№422/18.09.2018г.), в която са отразени данни за ретикуларни вени на долните
крайници с претибиални отоци двустранно. Не са описани трофични изменения.
Заболяването е стадирано III клас по СЕАР. Заключение: Варикозни вени на двата долни крайника с оток,
без трофични изменения, Хронична венозна болест (ХВБ) III клас по СЕАР – следва оценка по т.1.2.2, раздел III, част 8 на НМЕ/2018г. – 30%ТНР.
Спор в частта на сърдечно-съдовите, хирургични и
ортопедични болести, не се формира между страните, въпреки, че са налице
различни възприятия и по отношение на сърдечно-съдовото заболяване у
освидетелстваното лице. Спорът е досежно приетото от ТЕЛК и НЕЛК в частта на
УНГ болести.
Така, ТЕЛК са приели, че се касае за „Парализа на
гласните връзки и ларинкса“ и са отнесли това заболяване към Раздел V,
озаглавен „Дихателни и вокални смущения вследствие увреждане на ларинкса и
трахеята“, където в т.1 е предвидено, че за непоправима ларингеална и/или
трахеална стеноза с нарушения на дихателната и/или говорната функция
независимо от причината, без трахеостома се следват 60% ТНР.
НЕЛК от своя страна са приели, че се касае за „Пареза на
дясна гласна връзка. Дисфония.“, като са отнесли това заболяване към Раздел ІV,
озаглавен „Увреждане на говора вследствие засягане на гласните връзки“,
където в т.1 е предвидено, че за дисфония се следват 15% ТНР.
Или, различията между двете диагнози се състоят в
засягането или не на ларинкса и трахеята на освидетелстваното лице, като видно
от приложения към МЕД амбулаторен лист №5509/05.09.2018г., специалист по УНГ е
поставил основна диагноза „Парализа на гласните връзки и ларинкса“ с код по МКБ
J38.0, но като обективно състояние е описано следното: „Влошено (J38.0); Риноскопия:
Норма. Отоскопия: Норма. Индиректна ларингоскопия: Дясната истинска гласна
връзка е парализирана в медиално положение, а лявата напълно подвижна и
компенсира към нея, за да се осъществи фонация. Фонацията е умерена, поради
непълната компенсация.“. Т.е. налице са данни за увреждане на дясна гласна връзка, за което и при
наличие на дисфония заболяването следва да бъде отнесено към Раздел ІV,
озаглавен „Увреждане на говора вследствие засягане на гласните връзки“, където
в т.1 е предвидено, че за дисфония се следват 15% ТНР в какъвто смисъл е ЕР на
НЕЛК. Обратното, липсват данни за увреждане на ларинкса и трахеята, за да бъде
отнесено заболяването към Раздел V, озаглавен „Дихателни и вокални смущения
вследствие увреждане на ларинкса и трахеята“, както е приел Пети състав на
ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД.
Действително, в решенията си както членовете на ТЕЛК,
така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания
и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при
интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено
заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при
определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация,
не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено
тяхно решение на база субективни критерии. В конкретния случай обаче съдът е препятстван
да приеме, че се касае за посочените тук различен подход и субективизъм,
доколкото по делото нито има данни, нито се твърди освидетелстваното лице да
страда от увреждане на ларинкса и трахеята, нещо повече, при предходно
преосвидетелстване, същият Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, макар и с
различни членове, но председателстван от д-р К. – сега член на състава на ТЕЛК,
постановил отмененото ЕР, при същите данни и на база амбулаторен лист с
идентично съдържание като този, на който сега са се позовали членовете и на
ТЕЛК и на НЕЛК, е преценил, че за установената „Частична пареза на дясна гласна
връзка с изразена дисфония“, по част III, раздел VI, т.1 се следват 15% ТНР – точно
толкова, колкото е приел и специализираният състав на НЕЛК.
А това, че Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД не е оспорил издаденото от НЕЛК решение
в горния смисъл, може и следва да се приеме единствено като съгласяване с
крайния резултат, а именно, че за заболяването на освидетелстваното лице се
следват именно 15% ТНР по част III, раздел VI, т.1 от НМЕ в приложимата редакция.
Липсата на съдебно оспорване акта на НЕЛК от жалбоподателя и заинтересованите
лица е пречка едва в това съдебно производство настоящият съд да приема друга
фактическа обстановка, различна от горната, защото именно чрез оспорване
неблагоприятния акт на НЕЛК С. може да реализира несъгласието си с експертното
мнение и най-вече с извода за неправилност на
подписания и от самия него експертен акт – решение на ТЕЛК, от което са
произлезли в крайна сметка вредите за фондовете на ДОО.
При така установеното, съдът намира, че определянето на
по-висок процент ТНР при липса на обективни данни за това, представлява
нарушение на нормативната уредба по издаване на актовете на медицинската
експертиза, в конкретния случая на Наредбата за медицинската експертиза, което
е безспорно установено, настъпило при стабилизиране акта на НЕЛК.
Като неоснователни настоящият съдебен състав намира
направените възражения за липса на изрично посочване на допуснати нарушения,
липса на конкретика по отношение на взетото решение от ТЕЛК и допуснатата щета
за бюджета на ДОО. В представеният анализ към съставения ревизионен акт за
начет/л.37-38/ се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, в
т.ч. че при определяне степента на ТНР, установеното здравословно състояние на
лицето се подвежда под правната норма съгласно приложения №1 и №2 към чл.61 НМЕ и за да е законосъобразно ЕР на
ТЕЛК трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на
лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е сторено. Действително,
това посочване не се намира в самия РА за начет, в същия са посочени крайните
размери на задълженията, но следва в тази връзка да се посочи, че е допустимо
мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален
документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, каквото
именно представлява цитираният по-горе Анализ към РА в какъвто смисъл е
Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд. Неразделна
част от РА за начет е и справката за изплатените пенсии на М.Д.К., въз основа
на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии, не
се оспорва изрично.
Налице е в случая и причинно-следствена връзка между
отмененото ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД и неправилно изплатената пенсия въз
основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният
орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността
на ТЕЛК. Това е така, тъй като, ако процентът на ТНР беше определен съобразно
критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК/и както е приел същият ТЕЛК
през 2015г./, то не биха били налице предпоставките по чл.98 ал.7 КСО по
отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на социална
пенсия за инвалидност и такава не би му била отпусната.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая е
осъществен съставът на чл.110 ал.1 КСО и са налице условия за ангажиране на
имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. Консеквентно това
обосновава и изводите на съда за законосъобразност на оспореното Решение
№2153-15-11 от 14.01. 2021г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. №Ц1012-15-403/16.12.2020г. на Х.И.С. срещу
Разпореждане №РО-5-15-00848745/02.12.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за събирането на
сумата в размер на общо 495,30 лв., от които главница 412,69 лв. и лихва 82,61
лв. и е потвърдено същото, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на
ответника се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт,
който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ
бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.С. с посочен адрес в гр. Пловдив, ***срещу
Решение №2153-15-11 от 14.01.2021г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №РО-5-15-00848745/02.12.2020г.
на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 495,30 лева,
от които главница 412,69 лева и лихва 82,61 лева и е потвърдено същото, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Х.И.С. с
посочен адрес ***, ***да заплати на Национален осигурителен институт
– София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 сумата от 100/сто/
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: