Решение по дело №229/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1969       Година  2021,  26.10.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав

 

   на 27.09.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 229 по описа за 2021 година и като обсъди:  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Х.И.С. с посочен адрес ***, ***чрез адв.С., срещу Реше­ние №2153-15-11 от 14.01.2021г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане №РО-5-15-00848745/02.12.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване/ДОО/ при ТП на НОИ - Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 495,30 лв., от които главница 412,69 лв. и лихва 82,61 лв. и е потвърдено същото. Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосно­вава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез про­цесуален представител юриск.П. намира същата за неоснователна. Под­робни съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – М.П.К. и Я.Х.Л., редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоящото производство доказателства, намира за установено след­ното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със Заповед №ЗР-5-15-00829301/22.10.2020г./л.43/ на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.107 КСО и чл.11 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването Искра Милкова Келевчиева и старши инспектор по осигуряването К.Б.К., на Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С., във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизираният период е от 02.10.2018г. до 31.12.2018г., като срокът за извършване на ревизията е определен в размер на 20 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 26.10.2020г./л.41, л.43 и л.45/.

След извършване проверка на конкретно посочени в Анализ към РА №РМ-5-15-00842110/13.11.2020г./л.37-38/ документи, контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив са установили, че с Експертно решение/ЕР/ №1291, зас.№178 от 21.12.2018г. на НЕЛК – Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, е отменено ЕР №4302 от зас.159 от 01.10.2018г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД, издадено на М.Д.К., по отношение оценката на работоспособността – 60% ТНР и е издадена нова оцен­ка на ТНР – 40%. ЕР на НЕЛК е постановено въз основа на данните в налич­ната медицинска документация, съгласно чл.50 ал.1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/.

Посочено е също така, че НЕЛК е установил, че в медицинските доку­менти са отразени данни за лекостепенна към умерена Артериална хипертония с ЕКГ в синусов ритъм, хор. позиция, с данни за лекодилаторно ляво предсър­дие, лекостепенна аортна инсуфициенция, митрална инсуфициенция II+ степен, дистална ЛК дискфункция, трикуспидална инсуфициенция I+ степен лево­камерна хипертрофия, долногранична ФИ. ЕКГ в синусов ритъм хоризонтална пози­ция, левокамерно обременяване. Холтер ЕКГ показва чести надкамерни екстрасистоли и камерни екстрасистоли, епизод от надкамерна тахикардия, алоритмия с епизоди на бигеминия и тригеминия, камерна ектопия III клас по Лаун. Холтер ЕКГ от 2013г. е с епизоди от предсърдно мъждене. При освиде­телстването в ТЕЛК е приет синдром на сърдечна недостатъчност I-II ФК по НИХА. Мотивирано е, че неправилно Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Плов­див“АД е оценила състоянието на хемодинамиката по т.2, раздел V, част IV от НМЕ/2017, изм. ДВ бр.64/03.08.2018г. с 30% ТНР, тъй като такъв процент ТНР в част IV, раздел V няма. По т.3а, раздел VI, част IV и във връзка с т.2, раздел V, част IV от НМЕ/2017, изм. ДВ, бр.64/03.08.2018г. се следват 40 % ТНР предвид ритъмната патология и установената левокамерна диастолна дискфункция. Установена е артериална хипертония III стадий, лека към умерена степен, трикуспидална инсуфициенция I степен, диастолна дискфункция надкамерна и камерна екстрасистолия III клас по Лаун, епизод от надкамерна тахикардия, епизоди от пароксизмално предсърдно мъждене – извън пристъп, СН I-II ФК по НИХА.

НЕЛК по неврологични и УНГ болести е установила, че след операция на щитовидната жлеза са били засегнати гласните връзки, като в медицинските документи е приложен амбулаторен лист №5509/05.09.2018г. от УНГ специа­лист. При индиректна ларингоскопия е установена парализа на дясна гласна връзка, дисфония. При предходно освидетелстване в ТЕЛК през 2015г. с напълно идентична консултация от същия УНГ специалист, са определени 15% ТНР, поради което е прието, че с ЕР на ТЕЛК неправилно е определена оцен­ката съгласно част III, раздел V, т.1 от НМЕ/2017, изм. ДВ бр.64/03.08.2018г.

Посочено е също така, че НЕЛК по хирургични и ортопедични болести се е произнесъл, че в медицинските документи е приложена консултация от съдов хирург – д-р В., амбулаторен лист №422/18.09.2018г., в който са отра­зени данни за ретикуларни вени на долните крайници с претибиални отоци – двустранно, не са описани трофични изменения, заболяването е стадирано III клас по СЕАР. Заключението на НЕЛК по хирургични и ортопедични болести е, че за верикозни вени на двата долни крайника с оток, без трофични изменения, хронична венозна болест/ХВБ/ III клас по СЕАР се следва оценка по т.1.2.2, раздел III, част 8 на НМЕ/2018 – 30 % ТНР. След обсъждане на медицинската документация от специализираните състави по сърдечно-съдови, неврологични и УНГ, хирургични и ортопедични болести, НЕЛК е отменил ЕР №4302 от 01.10.2018г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД по отношение на определения процент ТНР и е дал нов процент ТНР, а именно 40%.

Констатирано е, че на основание чл.98 ал.7 КСО и чл.30 ал.3 НПОС и въз основа на ЕР №4302 от 01.10.2018г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив“АД с определени 60% ТНР до 01.10.2021г., на М.Д.К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.10.2018г., като пенсията е изплатена за периода 02.10.2018г. до 31.12.2018г. Пенсията е отпусната на основание чл.74 ал.1 във връзка с чл.98 ал.7 КСО. Съответно с ЕР №1291 от 21.12.2018г. на НЕЛК – специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, получено в ТП на НОИ – Пловдив на 05.03.2019г., НЕЛК е отменил определения процент ТНР и е дал 40% ТНР. В тази връзка и на основание чл.96 ал.1 т.4 КСО е постановено разпореждане с протокол №2146-15-425/07.08.2019г. за прекратяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.10.2018г., тъй като лицето няма определената изискваща се ТНР 50 и над 50 на сто. Посочено е, че при определяне степента на ТНР, установеното здравословно състояние на лицето се подвежда под правната норма съгласно приложения №1 и №2  към чл.61 НМЕ и за да е законосъобразно ЕР на ТЕЛК трябва да е налице точно устано­вяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма. Мотивирано е, че на база първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК №4302 от зас.№159 от 01.10.2018г. на Пети състав към „УМБАЛ Пловдив“АД непра­вилно е изплатена сума на М.Д.К. за периода от 02.10. 2018г. до 31.12.2018г. включително.

Прието е, че е налице щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР, която се изразява в реално намаляване имущественото на ДОО, поради извършените от осигурителния орган разходи за неправилно изплатена пенсия, а след като са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на меди­цинската експертиза, издаден от Председател д-р Я.Х.Л. и члено­ве: д-р М.П.К. и д-р Х.И.С., то последните носят отговорността по чл.110 КСО.

При това положение, и на основание чл.110 ал.1 КСО, е издаден Реви­зионен акт за начет №РМ-5-15-00842110/13.11.2020г./л.36/, с който на Я. Х.Л., М.К. и Х.И.С. е установено задължение за възстановяване на сумата в размер на общо 495,30 лв., от които главница 412,69 лв. и лихва в размер на 82,61 лв., начислени към 13.11.2020г., произтичащи от неправилно изплатена сума за пенсии. РА за начет е връчен на ревизираните лица на 23.11.2020г./л.40/, като няма данни срещу същия да са постъпили възражения от Л., К. и С..

И най-сетне, на основание чл.110 ал.3 КСО от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е издадено и Разпореждане №РО-5-15-00848745/ 02.12.2020г., с което е разпоредено Я.Х. Л., М.П.К. и Х.И.С. да внесат сумата по РА за начет №РМ-5-15-00842110/13.11.2020г. в размер общо на 495,30 лв., от които 412,69 лв. глав­ница и 82,61 лв. лихва/л.29/. Така издаденото разпореждане е връчено на всеки един от членовете на ТЕЛК на 07.12.2020г./л.32/. Срещу него от Х.И.С. е подадена жалба пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив/л.26-28/, който със свое Решение №2153-15-11/14.01.2021г. я е оставил без уважение и е потвърдил процесното разпореждане/л.21-22/, което решение е връчено на жалбоподателя на 22.01.2021г./л.23/.

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приобщени: МЕД на М.Д.К. в оригинал, представено с писмо от 26.04.2021г. на Директор РЗИ - Пловдив/л.84/; заверено копие на Рапорт от д-р Я.Л. – административен отговорник на ТЕЛК Пловдив, предс­тавен с писмо от 19.07.2021г./л.91-92/; писмо изх.№05-71/13.08.2021г. от Директор РЗИ-Пловдив с информация относно връчване на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК /л.93-101/.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Оспореният административен акт е постановен от материално компе­тентен орган и в изискуемата от закона форма. Действително, следва да се констатира, че решението е подписано не от органа, сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани дока­зателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписан от лицето Радостина Поборникова на длъжност Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ – Пловдив, поради обстоя­телството, че титулярят - Р.Д. в периода 14.01.2021г. – 15.01.2021г. включително е била в командировка, поради което е била замест­вана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността и по чл.117 КСО от друг служител на също­то учреждение. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в съответствие с материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения и при спазване на административнопроизводствените правила за това.

Съгласно разпоредбата на чл.110 ал.1, т.1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигури­телите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, вклю­чително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигури­телен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, са носители на задължение за възстановяване на причине­ните от техните действия щети на ДОО, произхождащи от неправомерно изпла­тени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни решения, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по реализиране на иму­ществена отговорност по КСО, като с него контролният орган следва да уста­нови размера на вредата и нейният произход, причинителят и и дължимата обезвреда. Ревизионните актове за начет не подлежат на самостоятелен конт­рол за законосъобразност, срещу тях е предвидена възможност единствено за подаване на възражения, поради което и доколкото изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл.110 ал.3 КСО, на основание общото правило на чл.59 ал.2, т.4 АПК те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правни основания за определяне на задълженията. Като неоснователни съдът приема възраженията, че РА за начет е връчен на жалбо­подателя едновременно с разпореждането, доколкото от преписката се устано­вява, че същият е бил връчен на упълномощено лице на 23.11.2020г.

В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии, настъпила в резултат на отменено ЕР на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД №4302 от зас.№159 от 01.10.2018г. с влязло в сила ЕР №1291 от 21.12.2018г. на Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК.

За да се направи правилен извод, че реализирането на отговорността е по реда на чл.100 ал.1 КСО, то следва да са установени на първо място вреди от отменени по съответния ред актове на ТЕЛК/НЕЛК. На следващо място тези вреди следва да са установени от отменените по съответния ред актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при изда­ването им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно проце­дурата по издаване на решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК, е основание за търсене на отговорност по чл.110 ал.1, т.1 КСО, а само това, което е отменено по съответния ред и което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му.

В тази връзка следва да се посочи, че актовете на медицинската експер­тиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отра­же­ние върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функ­цио­нален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални администра­тив­ни актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ЕР №1291 от зас.№178 от 21.12.2018г. на Специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания е редовно съобщено на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, в каквато насока е приложен рапорт на д-р Л., Председател на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, чието ЕР е отменено. Няма данни да е било оспорено ЕР на НЕЛК, съответно е вляз­ло в сила с произтичащите от това правни последици, които в конкретния слу­чай са свързани с ангажирането и на имуществена отговорност на всеки един от членовете на Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, постановил отмененото ЕР. Или, налице е първата кумулативна предпоставка за ангажи­ране на отговорността по чл.110 ал.1, т.1 КСО.

 Налице е и следващата предпоставка, а именно решението на ТЕЛК е отменено, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му и по-конкретно, поради игнориране на медицинската документация, която е представена от освидетелстваното лице.

Тук на първо място следва да бъде съобразено, че според нормата на чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, както от сега действа­щата, така и от отменената Наредба, експертизата на трайно намалената рабо­тоспособност включва определянето на обстоятелствата от т.1 до т.9, а експер­тизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл.61 ал.2, т.1 - т.5. Съгласно разпоредба на чл.62 НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съответно в чл.63 ал.1 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправ­на точка съгласно приложение №1. Когато установеното увреждане не е посо­чено като отправна точка в приложение №1, но обуславя значителен функцио­нален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка/ал.2/. А при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение №1, процентът на трайно намалената работо­способност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за при­ла­гане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение №2/ал.3/.

Констатира се от събраните по делото доказателства, че в решението на ТЕЛК №4302/01.10.2018г. от зас.№159 е прието, че се следват 60% ТНР при водеща диагноза „Парализа на гласните връзки и ларинкса“ и общо заболяване „Състояние след парц. резекция на щитов. жлеза по повод нодозна струма. Пареза на дясна гласна връзка. Дисфония. Диспнея. А.Х. II-III ст., умерена ст. сърд. хорма. Хиперт. сърце. СП. Лека АО инс. умерена митрална инсуфи­циенция. Р ПН. ФА в интервал. СН I-II ФК по НИХА.“. Мотивирано е, че за състоянието след понесена парциална резекция на щитовидна жлеза с пареза на дясна гласна връзка с дисфония и диспнея по ч.III, р.V, т.1 се следват 60% ТНР. За артериалната хипертония II-III ст, усложнена с хипертонично сърце СРПН, ФА в интервал се ХОКГ данни за лека АО инсуфициенция, умерена митрална и хемодинамични нарушения от I-II ФК по НИХА по ч.IV, р.VI, т.3 и във връзка с ч.IV, р.V, т.2 се следват 30% ТНР. За вариците на двете подбедрици и ляво бедро по ч.VIII, р.III, т.1.2.2 се следват два пъти по 30% ТНР. Определен е краен 60% ТНР. Решението е взето след преглед на освидетелстваното лице М.Д.К. с анамнеза: „Продължава да се оплаква от главо­болие, световъртеж, сърцебиене, „прескачане“ на сърцето. Представя холтер ЕКГ без подпис и печат.

След операция на щитовидна жлеза засегнати гласни връзки. Оттогава е с дисфония и пристъпи от задух. От дълги години и с разширени вени по двете подбедрици. Приема хипотензивни, антиритъмни“. Като обективно състояние е прието следното: „Добро общо състояние, нормостеничен хабитус опер цикатр в осн. на шията, изразена дисфония, диспнея, придружена от стридор. Пулбо – БО сърце РСД от чести ЕХ, АН 140/90. СР отр хепар на ребрена дъга крайници без отоци хир ст-варици на двете подбедрици, по-изразени в ляво с наличие на варикозни възли в обл. на вена сафена“. Като приложение са посочени Епикриза, ЕКГ, Холтер, консултативни прегледи/л.50/.

Така издаденото ЕР е оспорено единствено от Председателя на МК при ТП на НОИ – Пловдив и то само в частта, досежно оценката на ТНР/вид и степен на увреждане, т.е. в останалата си част - дата и срок на инвалидизиране е влязло в сила. Мотивирано е, че МК обжалва постановения % ТНР, тъй като видно от приложения амбулаторен лист №005509/05.09.2018г., издаден от УНГ специалист, изрично е посочено, че задухът е провокиран от налично сърдечно заболяване, както и че при предходно освидетелстване в ТЕЛК през 2015г. с напълно идентична консултация от същия УНГ специалист, са определени 15% ТНР/л.49/.

По оспорването на МК при ТП на НОИ - Пловдив е постановено ЕР №1291 от зас.№178/21.12.2018г. на Специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания, с което НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка и издава ново решение. Решението е постановено по документи, като с него е променена и водещата диагноза в съответствие с т.I и т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение №2 към чл.63 ал.3 изм. ДВ бр.64/03.08.2018г., тъй като най-тежкото увреждане с определен най-висок процент ТНР, е заболяване на сърдечно-съдовата систе­ма, оценено по Част IV на НМЕ.

За да достигне до тези изводи специализираният състав на НЕЛК е приел за установено следното:

НЕЛК по ССЗ: в МЕД са отразени данни за лекостепенна към умерена Артериална хипертония с ЕКГ в синусов ритъм, хор. позиция. Ехок с данни за лекодилатирано ляво предсърдие, лекостепенна аортна инсуфициенция, мит­рална инсуфициенция II+ степен, дистална ЛК дисфункция, трикуспидална инсу­фициенция I+ степен левокамерна хипертрофия долногранична ФИ. ЕКГ в синусов  ритъм хор. позиция, левокамерно обременяване. Холтер ЕКГ – чести над­камерни екстрасистоли и камерни екстрасистоли, епизод от надкамерна тахикардия, алоритмия с епизоди на бигеминия и тригеминия, камерна ектопия III клас по Лаун. Холтер ЕКГ от 2013г. с епизоди от предсърдно мъждене. При освидетелстването в ТЕЛК е приет синдром на сърдечна недостатъчност I-II ФК по НИХА. Мотивирано е, че неправилно ТЕЛК е оценила състоянието на хемо­динамиката по т.2, Раздел V, Част IV с 30% ТНР, тъй като такъв процент ТНР в Раздел V, Част IV, няма. По т.3а, Раздел VI, Част IV и във връзка с т.2, Раздел V, Част IV се следват 40% ТНР, предвид ритъмната патология и установената левокамерна диастолна дисфункция. Приета е следната диагноза: „Артериална хипертония III стадий, лека към умерена степен, сърдечна форма. Хипер­тонично сърце. Лекоспетенна аортна инсуфициенция. Митрална инсуфициен­ция II+ степен, трикуспидална инсуфициенция I степен. Диастолна дисфункция. Надкамерна и камерна екстрасистолия III клас по Лаун. Епизод от надкамерна тахикардия. Епизоди от пароксизмално пресърдно мъждене – извън пристъп. СН I-II ФК по НИХА“.

НЕЛК по неврологични и УНГ болести: След операция на щитовидната жлеза са били засегнати гласните връзки. В МЕД е приложен амб. лист №5509/05.09.2018г. от УНГ специалист. При индиректна ларингоскопия е уста­но­вено парализа на дясна гласна връзка, която е в медиално положение – непод­вижна, а лява гласна връзка компенсира. Поставена е диагноза: „Пареза на дясна гласна връзка. Дисфония“. Съгласно част III, раздел IV, т.1 се следват 15% ТНР. С оглед на това е прието, че в ЕР на ТЕЛК неправилно е определена оценката по част III, раздел V, т.1.

НЕЛК по хирургични и ортопедични болести: в МЕД е приложена консултация от съдов хирург (д-р Кр. В., амб. лист №422/18.09.2018г.), в която са отразени данни за ретикуларни вени на долните крайници с прети­биални отоци двустранно. Не са описани трофични изменения. Заболяването е стадирано III клас по СЕАР. Заключение: Варикозни вени на двата долни крайника с оток, без трофични изменения, Хронична венозна болест (ХВБ) III клас по СЕАР – следва оценка по т.1.2.2, раздел III, част 8 на НМЕ/2018г. – 30%ТНР.

Спор в частта на сърдечно-съдовите, хирургични и ортопедични болести, не се формира между страните, въпреки, че са налице различни възприятия и по отношение на сърдечно-съдовото заболяване у освидетелстваното лице. Спорът е досежно приетото от ТЕЛК и НЕЛК в частта на УНГ болести.

Така, ТЕЛК са приели, че се касае за „Парализа на гласните връзки и ларинкса“ и са отнесли това заболяване към Раздел V, озаглавен „Дихателни и вокални смущения вследствие увреждане на ларинкса и трахеята“, където в т.1 е предвидено, че за непоправима ларингеална и/или трахеална стеноза с нару­шения на дихателната и/или говорната функция независимо от причината, без трахеостома се следват 60% ТНР.

НЕЛК от своя страна са приели, че се касае за „Пареза на дясна гласна връзка. Дисфония.“, като са отнесли това заболяване към Раздел ІV, озаглавен „Увреждане на говора вследствие засягане на гласните връзки“, където в т.1 е предвидено, че за дисфония се следват 15% ТНР.

Или, различията между двете диагнози се състоят в засягането или не на ларинкса и трахеята на освидетелстваното лице, като видно от приложения към МЕД амбулаторен лист №5509/05.09.2018г., специалист по УНГ е поставил основна диагноза „Парализа на гласните връзки и ларинкса“ с код по МКБ J38.0, но като обективно състояние е описано следното: „Влошено (J38.0); Риноско­пия: Норма. Отоскопия: Норма. Индиректна ларингоскопия: Дясната истин­ска гласна връзка е парализирана в медиално положение, а лявата напълно подвижна и компенсира към нея, за да се осъществи фонация. Фонацията е умерена, поради непълната компенсация.“. Т.е. налице са данни за увреждане на дясна гласна връзка, за което и при наличие на дисфония заболяването след­ва да бъде отнесено към Раздел ІV, озаглавен „Увреждане на говора вследст­вие засягане на гласните връзки“, където в т.1 е предвидено, че за дисфония се следват 15% ТНР в какъвто смисъл е ЕР на НЕЛК. Обратното, липсват данни за увреждане на ларинкса и трахеята, за да бъде отнесено заболяването към Раздел V, озаглавен „Дихателни и вокални смущения вследст­вие увреждане на ларинкса и трахеята“, както е приел Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД.

Действително, в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото разви­тие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната меди­цинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на члено­вете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. В конкретния случай обаче съдът е препятстван да приеме, че се касае за посочените тук различен подход и субективизъм, доколкото по делото нито има данни, нито се твърди освидетелстваното лице да страда от увреждане на ларинкса и трахеята, нещо повече, при предходно преосвидетелстване, същият Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, макар и с различни членове, но председателстван от д-р К. – сега член на състава на ТЕЛК, постановил отмененото ЕР, при същите данни и на база амбулаторен лист с идентично съдържание като този, на който сега са се позовали членовете и на ТЕЛК и на НЕЛК, е преценил, че за установената „Частична пареза на дясна гласна връзка с изразена дисфония“, по част III, раздел VI, т.1 се следват 15% ТНР – точно толкова, колкото е приел и специализираният състав на НЕЛК.

А това, че Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД не е оспорил издаденото от НЕЛК решение в горния смисъл, може и следва да се приеме единствено като съгласяване с крайния резултат, а именно, че за заболяването на освидетелстваното лице се следват именно 15% ТНР по част III, раздел VI, т.1 от НМЕ в приложимата редакция. Липсата на съдебно оспорване акта на НЕЛК от жалбоподателя и заинтересованите лица е пречка едва в това съдебно производство настоящият съд да приема друга фактическа обста­новка, различна от горната, защото именно чрез оспорване неблагоприятния акт на НЕЛК С. може да реализира несъгласието си с експертното мнение и най-вече с извода за неправилност на  подписания и от самия него експертен акт – решение на ТЕЛК, от което са произлезли в крайна сметка вредите за фондовете на ДОО.

При така установеното, съдът намира, че определянето на по-висок процент ТНР при липса на обективни данни за това, представлява нарушение на нормативната уредба по издаване на актовете на медицинската експертиза, в конкретния случая на Наредбата за медицинската експертиза, което е безспорно установено, настъпило при стабилизиране акта на НЕЛК.

Като неоснователни настоящият съдебен състав намира направените възражения за липса на изрично посочване на допуснати нарушения, липса на конкретика по отношение на взетото решение от ТЕЛК и допуснатата щета за бюджета на ДОО. В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет/л.37-38/ се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, в т.ч. че при определяне степента на ТНР, установеното здравословно състояние на лицето се подвежда под правната норма съгласно приложения №1 и №2  към чл.61 НМЕ и за да е законосъобразно ЕР на ТЕЛК трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е сторено. Действително, това посочване не се намира в самия РА за начет, в същия са посочени крайните размери на задълженията, но следва в тази връзка да се посочи, че е допустимо мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, каквото именно представлява цитираният по-горе Анализ към РА в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд. Нераз­делна част от РА за начет е и справката за изплатените пенсии на М.Д.К., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии, не се оспорва изрично.

Налице е в случая и причинно-следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано адми­нистративният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връз­ка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като, ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК/и как­то е приел същият ТЕЛК през 2015г./, то не биха били налице предпоставките по чл.98 ал.7 КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би има­ло право на социална пенсия за инвалидност и такава не би му била отпусната.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая е осъществен със­тавът на чл.110 ал.1 КСО и са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. Консеквентно това обосновава и изводите на съда за законосъобразност на оспореното Решение №2153-15-11 от 14.01. 2021г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жал­ба вх. №Ц1012-15-403/16.12.2020г. на Х.И.С. срещу Разпо­реждане №РО-5-15-00848745/02.12.2020г. на Ръководителя на контрола по раз­ходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 495,30 лв., от които главница 412,69 лв. и лихва 82,61 лв. и е потвърдено същото, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените раз­носки по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база прави­лото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VII състав

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.С. с посочен адрес в гр. Пловдив, ***срещу Решение №2153-15-11 от 14.01.2021г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без ува­жение жалбата му срещу Разпореждане №РО-5-15-00848745/02.12.2020г. на Ръко­водителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуря­ване при ТП на НОИ – Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 495,30 лева, от които главница 412,69 лева и лихва 82,61 лева и е потвърдено същото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Х.И.С. с посочен адрес ***, ***да заплати на Национален осигурителен инсти­тут – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :