РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг,20.09.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията
Първанов НАХ.д.№ 66 по
описа за 2018
година на Червенобрежки Районен
съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на глава
ХХVІІІ от НПК
Червенобрежка районна прокуратура
е внесла в РС – Червен бряг досъдебно производство № Д – 58/2017 г. по описа на
РП – Червен бряг, ЗМ № 105/2017 г. на РУ Червен бряг, с което е направено
предложение за освобождаване на обвиняемата Б.М.Я., с ЕГН **********,*** от
наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл. 26, ал.1
от НК, като й бъде наложено административно наказание по чл.78а НК.
В хода на съдебното производство обвиняемата, редовно
призована, не се явява лично, представлява се от адвокат И.В. от САК. Оспорва
фактическите обстоятелства, изложени в предложението на прокурора. Твърди, че
обвиняемата е невинна, поради неизвършване на престъпно Дние.
За Районна прокуратура – гр.Червен бряг представител не се явява и не
изразява становище по съществото на делото.
Съдът, като взе предвид приложе по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С
решение № III-17-246 от 07.08.2015 г. на РС гр. София, 117-ти състав, бракът между
свидетеля С.Д.Я. и обвиняемата бил прекратен. Родителските права над роденото
през време на брака между двамата дете – Д.С.Я. /родена на *** г./ били
предоставени за упражняване на майката, при която детето трябвало да живее в семейното
жилище, с право на бащата да го взима и задължеН да
го връща всяка първа събота от месеца от 10:00 до 18:00 часа на следващия ден/с
преспиване/, както и за по две седмици през летните ваканции извън годишН отпуск на майката и задължеН
на последната да води детето в дома на
бащата всяка трета събота от месеца в 09:00 часа и да го взема от там в 19:00
часа, както и да го уведомява писмено за периода на ползване на годишН си отпуск до 31 май на всяка година, бащата да взема
детето и между 10:00 часа и 19:00 часа на рождеН му ден през четни години и в същите часове на
вторите дни на Коледа и Великден през нечетни години. С Определение от
26.03.2015 г. по гр. д. № 70108 и 71717 по описа за 2014 г. на РС София, 117
състав, били определени временни мерки
по отношение на малолетната, както следва: бащата има право да взема детето си всяка втора събота
от месеца от 09:00 и да го връща в дома на майката в 18:00 часа, а майката се
задължава да води детето в дома на
бащата всяка четвърта събота в 09:00 часа и да го взема от там в 18:00 часа. На 30.03.2015 г. съдия
от софийски районен съд – 117 състав, на основание чл. 404-406 и чл. 323 от ГПК,
като констатирал, че Определение от
26.03.2015 г. по гр.д. № 70108 и 71717 по описа за 2014 г. на РС София подлежи
на изпълнение, издал на С.Д.Я. изпълнителен лист както следва: С.Д.Я. има право
да взема детето си всяка втора събота
от месеца от 09:00 и да го връща в дома
на майката Б.М.Я. в 18:00 часа, а
майката се задължава да води детето в дома на бащата всяка четвърта събота в 09:00 часа и
да го взема от там в 18:00 часа. До лятото на 2016 г. обвиняемата и малолетната
ѝ дъщеря живеели в гр. София. През лятото на 2016 г. Б.М.Я.
започнала работа във фирма „Палфингер“ гр. Червен бряг на длъжност „Ф к“ ,
което наложило да се премести в гр. Червен бряг. Тя заедно с детето и нейните
родители заживели на квартира в гр. Червен бряг, ул. „ххх.
За учебната 2015/2016 г. детето било записано за ученичка в ОУ
„Х. ***. Бащата разбрал за смяната на местоживеенето на детето и на 14.01.2017 г.
– втората събота от месеца, около 13:00 часа същият, със свой приятел
свидетелят В.К.В., посетил квартирата. Свидетеля С.Д.Я. разпознал гласа на
своята дъщеря, която пеела детска песен. Същият позвънил на звънеца, чул шум от
стъпки, някой погледнал през шпионката, но не отворил. Позвънил още веднъж, но
отново никой не отворил вратата. Тогава той телефонирал на тел. 112, като
поискал съдействие. Скоро при него дошли двама полицейски служители от РУ
Червен бряг – свидетелите Н.З.З. и Х.М.Х.. След като
обяснил на полицаите и им показал съответН изпълнителен
лист едиНт от тях позвънил на врата и скоро се
показала обвиняемата. Те я помолили да предаде детето
на бащата, но тя казала, че е болно и не може да излезе. След което я попитали
дали ще пусне бащата в жилището, за да види детето си, като същата не се
съгласила. Относно явяването си на адреса и случилото се служителят Х.М.Х.
изготвил докладна записка/л. 57 в делото/. Предвид случилото се на 14.01.2017
г. обвиняемата не изпълнила Определението на СРС относно привременните мерки, като
отказала да предаде детето на бащата, лишавайки последН
от правото му да вземе детето си за времето от 09:00 до 18:00 часа.
На 11.02.2017 г. –
втора събота от месеца бащата отишъл
пред квартирата на обвиняемата, за да вземе детето си. След като отново
позвънил на врата и никой не му отворил, той отново се обадил на тел. 112, като
поискал съдействие. Отново при него дошли двама полицейски служители, едиНт от които полицай Л.И.Л., която изготвила докладна
записка л. 58, от която се установява, че на 11.02.2017 г. около 10:30 часа тя
с нейН колега Д.Д., били
изпратени от ОДЧ на адрес *** по сигнал на С.Д.Я., че не може да
вземе малолетното си дете. При позвъняване на вратата никой не отворил.
Предвид случилото се на
11.02.2017 г. обвиняемата осуетила изпълнението на съдебното Определението на
СРС, като укривайки се и укривайки детето, не дала възможност на бащата да
вземе дъщеря си за времето от 09:00 до 18:00 часа.
относно привременните мерки, като отказала да предаде детето на бащата, лишавайки
последН от правото му да вземе детето си за времето
от 09:00 до 18:00 часа.
По описаНт по-горе начин се случили събитията и на
11.03.2017 г. – втората събота на месеца, когато обвиняемата осуетила
изпълнението на съдебното определение, като укривайки се и укривайки детето, не дала възможност на бащата да вземе
дъщеря си за времето от 09:00 ч. до 18:00 часа. Бащата отишъл пред квартирата
на обвиняемата в гр. Червен бряг, за да вземе
детето. След като никой не му отворил той се обадил на тел. 112, като
поискал съдействие. Отново при него дошли двама полицейски служители, едиНт от които полицай Х.М.Х.. Същият изготвил докладна записка/л. 60 в делото/, от
която се установява че около 10:00 часа на 11.03.2017 г. той и негов
колега Светослав Велков, били изпратени
от ОДЧ на адрес ***, че бащата не може да вземе
детето си. След позвъняване никой не им отворил.
На 08.04.2017г. – втора събота на месеца, свидетелят С.Д.Я. отишъл пред входната врата на квартирата на
обвиняемата за да вземе детето си.
Позвънил на звънеца и след като никой не
отворил се обадил на 112, като поискал съдействие. Скоро при него пристигнали
полицейски служители, които констатирали, че никой не отваря вратата на
жилището.
На всички описани по –горе дати
бащата опитвал да се свърже по телефона
с обвиняемата, но неизменно телефонът ѝ бил изключен. Същият и пращал съобщеН на ел. поща, настоявайки да му предостави
възможност да види детето си, но и на тях
не получавал отговор/л. 27-30 в делото/.
За всички дати на извършените ДН
обвиняемата е знаела, по силата на съдебното решение, че следва да даде
възможност на бащата да се срещне с детето.
От
горното е видно, че в периода 14.01.2017 г. – 08.04.2017 г. в гр. Ч б, обл. П, в условия на продължавано престъпление като родител
на Д.С.А., с ЕГН ********** обвиняемата
не изпълнила или осуетила изпълнението на Определение от 26.03.2015 г. по гр. д. №
70108 и 71717 по описа за 2014 г. на РС София, 117 състав относно правото на
бащата да взема детето всяка втора събота от месеца за времето от 09:00 часа до
18:00 часа,
Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от
материалите по Дознание № БП – 100/2017 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ №
353/2017 г. на РУ Червен бряг, протоколи за разпит на свидетелите С.Д.Я., В.К.В.,
Н.З.З., Х.М.Х., Л.И.Л., И.Д.И.,Д.В.Т..
С оглед изложеното съдът намира,
че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
чл.182, ал.2 вр. чл.26 ал. 1 от НК, като от
субективна страна Днието е извършено в условия на
пряк умисъл, като форма на вина, като в
качеството си на родител – майка на Д.С.А., не е изпълнила Определение от
26.03.2015 г. по гр. д. № 70108 и 71717 по описа за 2014 г. на РС София, 117 в
частта относно правото на бащата да взема детето всяка втора събота от месеца
за времето от 09.00 часа до 18:00 часа на датите: 14.01.2017г., 11.02.2017 г.,
13.03.2017 г., 08.04.2017 г. Съгласно
тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. на ОСНК
съдебни решеН по смисъла на чл.182, ал.2 от НК са и
съдебните актове, постановявани в производства по привременни мерки относно
личните контакти между родители и деца.
От доказателствата по делото се
установи, че обвиняемата съвсем съзнателно е отказвала да предостави детето за
срещи с баща му, въпреки че е знаела, че такива са били определени с нарочН съдебен акт, и е проявявал упорито нежелание да го
изпълни.
Установи се, че опитите на бащата
да се срещне с детето, са оставали неуспешни не защото детето е изразявало
лично желанието си, а защото майката не е допускала да се осъществи контакт
между детето и баща му. Действията на
подсъдимата, а именно категоричН ѝ отказ да
изведе дъщеря си дори да поговорят с баща ѝ, не отварянето на вратата,
водят до извода, че Б.М.Я. е отказвала съзнателно да изпълни съдебното
определение на посочените по- горе дати. В тази връзка съдът намира, че следва
да признае подсъдимата за виновна по обвинението.
При определяне на наказанието в
осъдителната част на решението съдът споделя изложеното в постановлението на
РП, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК. Съгласно цитираната
норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно
следните условия: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или
лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; 3. причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, към датата на Днието, Б.М.Я. не
е била осъждана. Предвиденото от законодателят наказание за извършване на
престъпление по чл.182, ал.2 от НК е пробация или
глоба от 100 лв. до 300 лв. От Днието не са били
причинени имуществени вреди. Ето защо обвиняемата следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като ѝ бъде наложено административно наказание
„Глоба”. При определяне размера на същата съдът отчете възрастта на обвиняемата,
липсата на изразена критичност към Днието,
упоритостта на Б.М.Я. да не изпълнява определението на съда, както и ниската
степен на обществена опасност на дееца. Ето защо, съдът намира, че за постигане
целите на наказанието на обвиняемата следва да бъде определено
наказание в минимално определеН от законодателя размер,
а именно 1000 /хиляда/ лв., което в достатъчна степен би допринесло за
дисциплинирането ѝ и би ѝ подействало превантивно.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Б.М. Я. – роден на ***
г. в гр. К., Р.Ф., с постоянен адрес:***, с адрес ***, м.“Ш. Б, с
българско гражданство, разведена, с
висше образование, работи, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода
14.01.2017г.- 08.04.2017 г. в гр. Ч б, обл. П, в условия
на продължавано престъпление, като
родител на Д.С.Я., с ЕГН ********** не изпълнила или осуетила изпълнението на
Определение от 26.03.2015 г. по гр. д. № 70108 и 71717 по описа за 2014 г. на
РС София, относно правото на бащата С.Д.Я. *** да взема детето всяка втора събота от месеца за времето от 09:00
часа до 18:00 часа, както следва:
На 14.01.2017 г., втора събота от
месеца, в гр. Ч б, обл. П, ул. „К Б “ № *, вх. *, ет.
7, ап. *, не изпълнила съдебното определение, като отказала да предаде Д.С.Я.
на бащата С.Д.Я., лишавайки последН от правото му да
вземе детето си за времето от 09:00 до 18:00 часа,
На 11.02.2017 г., втора събота от
месеца, в гр. Ч б, обл. П, ул. „ххх **, осуетила
изпълнението на съдебното определение, като не създала възможност на С.Д.Я., да
вземе Д.С.Я. за времето от 09:00 до 18:00 часа
На 11.03.2017 г., втора събота от
месеца, в гр. Ч б, обл. П, ул. „ххх **, осуетила
изпълнението на съдебното определение, като не създала възможност на С.Д.Я., да
вземе Д.С.Я. за времето от 09:00 до 18:00 часа.
На 08.04.2017 г., втора събота от
месеца, в гр. Ч б, обл. П, ул. „ххх **, осуетила
изпълнението на съдебното определение, като не създала възможност на С.Д.Я., да вземе Д.С.Я.
за времето от 09:00 до 18:00 часа, поради което и на основание чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.
чл. 78а от НК, Я ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и ѝ налага административно наказание “Глоба” в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Плевенски окръжен съд
в 15 дневен срок, който за обвиняемата тече от днес, а за районна прокуратура
от уведомяването за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: