О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 29.11.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети ноември хиляда деветстотин и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело № 540 по описа за 2018 година, съдът
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №3049/01.10.2018 г.
постановено по ч.гр.д.№1950/2018 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление
вх.№10013/28.09.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу П.В.Е. в частта за издаване на заповед
за изпълнение за сумата 143.78 лв. такса за експресно разглеждане на документи,
143,78 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 07.11.2017
г. до 18.05.2018 г и 195 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, срещу разпореждане №3049/01.10.2018 г.
постановено по ч.гр.д.№1950/2018 г. Ловешки районен съд в частта, относно
претендираните вземания за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер 143.78 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 07.11.2017 г. до 18.05.2018 г и 195 лв. разходи
за извънсъдебно събиране на задължението.
Счита,
че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди, че целта на заповедното производство е
ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система,
както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително
основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по чл. 410 ГПК не
се проверява дали вземането съществува, то е специално производство, уредено в
ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Цитира,
че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане
за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на
исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Сочи, че в настоящия
случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като
предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата
подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Твърди,
че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410,
ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК,
като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК
- т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за
установяване на вземането и заявителят може да приложи такива, но не е длъжен,
тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.
Сочи,
че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да
се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в
съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя
длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си, като посочената цел
предопределя и основните характеристики на заповедното производство - то е
факултативно, едностепенно и строго формално. Смята, че в заповедното
производство, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и
необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обекти в и
раните в него материални субективни права, като този относно претендираното
вземане неустойка, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения, следва да се решат по исков ред, при положение, че
длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Посочва
че претендираната със заявлението сума за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението е в съответствие с член 10 а , алинея първа от ЗПК. Изразява позиция, че изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на
телефонни разговори и лични посещения са резултат от виновното неизпълнение от
страна на заемателя по договорното задължение и целят
напомняне за неговото изпълнение. Позовава се на разпоредбата на член 19,
алинея 3, точка 1 от ЗПК като възможност за начисляване на такива разходи
предвидена от законодателя.
Заявява че неустойката по своята същност
представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите
причинени от неизпълнението. Жалбоподателят твърди, че в точка 12 на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
конкретизирано, че неустойката е начислена в резултат на неизпълнение на
поетите договорни задължения от заемателя за
представяне в срок на обезпечение а именно поръчител или банкова гаранция.
Предназначението на тази неустойка е да обезщети евентуални вреди от
неизпълнение на договора обичайни такива, включително пропуснатата възможност
за печалба, която кредиторът би реализирал или евентуални допълнителни разходи,
които кредиторът би дължал, за да си набави чрез заем в същия паричен ресурс на
свободния пазар. В този смисъл жалбоподателят смята, че е приложим член 92,
алинея първа от ЗЗД.
Посочва,
че относно неустойката като
клауза, уговорена в договора е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право и с нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, като тя следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции по смисъла на ТР №1/10 г. по т.д.№1/09 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на претендираната
със такса за извънсъдебно събиране на задължението, се излагат съображения, че
тя е начислена съгласно чл.10а от ЗПК. Изтъква, че предвид вида на заповедното
производство съдът не разполага с информация относно всички обстоятелства по
сключване на кредита и те могат да бъдат изяснени в бъдещ състезателен процес
.Поради това счита,че по делото е неприложим чл. 145,ал.1 от ЗЗП. Заявява, че претендираната сума за предоставената услуга е изрично
посочена и определена от страните при сключване на договора за паричен заем и е
инкорпорирана в него.
В заключение
подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се
простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В
подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.
Моли съда да отмени
Разпореждането на ЛРС, което правопрегражда
по-нататъшното развитие на производството, като се произнесе да бъде издадена
Заповед за изпълнение за отхвърлените неустойка и разходи и такса за
извънсъдебно събиране претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№1950/18 г.по описа на РС-Ловеч
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 17.10.2018 г., а жалбата е подадена на 24.10.2018 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано
да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва
да се разгледа по същество.
От приложеното ч. .гр.д.№1950/18 г. на Луковитски РС се установява, че е
подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Васил
Левски № 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев по реда на
чл.410 от ГПК, с вх.№10013/28.09.2018 г.с искане за издаване на заповед за
изпълнение за парично вземане срещу длъжника П.В.Е.,
ЕГН **********,***, п.к. 5540, ул. „Веслец“ № 30, за вземане в размер на 400.00 лева - главница, 48.00
лева – договорна лихва за периода от 17.11.2017 г. до 18.05.2018 г., 143.78
лева – такса за експресно разглеждане на документи, 143.78 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 07.11.2017 г. до 18.05.2018 г., 195.00
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 14.63 лева – лихва за
забава за периода от 19.05.2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Посочено е, че вземането
произтича от Договор за кредит с №
5394024, сключен на 03.11.2017 г. между „Вива кредит“
ООД -София и длъжника относно заем в размер на сумата 400.00 лева, при
договорна лихва в размер на 48.00 лева на 14 двуседмични погасителни вноски. Твърди
се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор
за цесия на 01.06.2018 г. изцяло със всички привилегии, обезпечения и
принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 07.06.2018 г. посредством
писмо с обратна разписка от стария кредитор. Твърди, че освен главницата от 400
лв. длъжникът дължи и сумата 48 лв.договорна лихва, както и, че страните са
договорили, че при неизпълнение на задължението на падежа, съгласно условията на договора същият се задължава да предостави н
кредитодателя в 3 дневен срок от падежа обезпечение чрез поръчителство при
конкретно посочени предпоставки.Сочи, че съгласно сключения договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер ежемесечно като в
случая неустойката е начислена в размер на сумата 143.78 лв. за периода от 07.11.2017
г. до 18.05.2018 г. Вписано е, че поради забава на плащането длъжника следва да
заплати и начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на сумата 195 лева.
С разпореждане №3049/01.10.2018 г. постановено по ч.гр.д.№1950/2018 г.
Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№10013/28.09.2018 г.на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
П.В.Е. в частта за издаване на заповед за
изпълнение за сумите: 143.78 лева – такса за
експресно разглеждане на документи, 143.78 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 07.11.2017 г. до 18.05.2018 г. и 195.00 лева – разходи
и такси за извънсъдебно събиране.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция
счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
„потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречените „разходи и
такси за извънсъдебно събиране” от 195 лв. е в противоречие с нормата на чл.33
ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата., а
освен това от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът,
размерът и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характера на тази
такса, доколкото не са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в
полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.
Практически посочените в заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности
нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.
Що се отнася до неустойката за неизпълнение на
задължение, в случая-неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител
при забава в плащанията от страна на кредитополучателя, то настоящата инстанция
счита, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така
договорена неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите
й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и отново води до оскъпяване
на кредита и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от ТР №1/09 г.
на ВКС. Не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а в
случая нейният размер е и завишен, което води до реализиране на по-висок доход
за кредитора, който не е предварително регламентиран.
По отношение на таксата за експресно разглеждане
на документи, съдът споделя становището на ЛРС, а именно, че така фиксирана по
размер 1/3 от размера на получения заем в случая сумата 143,78 лв. е
нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума, поради и което съдът приема,
че се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП,
следователно нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Цитираната в частната жалба практика на СГС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Ловешки районен съд, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №3049/01.10.2018 г.
постановено по ч.гр.д.№1950/2018 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление
вх.№10013/28.09.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу П.В.Е., в частта за издаване на заповед
за изпълнение за сумата 143,78 лв. такса за експресно разглеждане на документи,
143.78 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 07.11.2017
г. до 18.05.2018 г и 195 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.