О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
260058
Гр. Пловдив,21.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №542 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е
по частна жалба на „Ю.Б.“АД-гр.С. с ЕИК *********,подадена чрез адв. И.С.-пълномощник,против
определение №307 от 03.02.2020 г.,постановено по т.д.№536/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVII-ти
състав,с което е допълнено постановеното по същото дело решение №2 от 06.01.2020
г. в частта му за разноските,като е осъден ищеца „Ю.Б.“АД-гр.С. /с предишно
наименование „Ю.и Е.Д.Б.“АД/ да заплати на адв. К.К. на основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3516 лв.
Банката-жалбоподател
счита атакуваното определение за неправилно по изложени в частната жалба
аргументи.Заявява,че не са доказани предпоставките,които трябва да са налице,за
да бъде оказвана безплатна правна помощ.Поддържа и аргумента,че първото
постановеното по спора решение е било обезсилено с решение на въззивния съд и
същият съд не се е произнесъл по съществото на предявените искове,поради което
ответникът въобще няма право на разноските по тези предходни
производства.Разноските,според банката-жалбоподател,се присъждат съобразно
уважена/отхвърлена част от иска,т.е. когато има произнасяне по същество,а
такова произнасяне в случая съдържало само
решението по т.д.№536/2019 г. на ОС-Пловдив.Предвид изложените в
частната жалба доводи е поискано обжалваното определение да бъде отменено
изцяло като неправилно.
От
ответника по частната жалба /ответник и по процесните искове/-К.С.С. е подаден
в законния срок писмен отговор на същата жалба чрез пълномощника му адв.К.К..В
отговора е изразено становището,че частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение,а атакувания с нея съдебен акт-да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.Конкретни аргументи в тази насока са развити в
писмения отговор.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт
на съда,подлежащ на инстанционен контрол на основание чл.248,ал.3,изр. второ от ГПК.С оглед на това
частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество,частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното определение №307 от 03.02.2020 г. е разгледана молба на К.С.С. с
вх.№789 от 10.01.2020 г.,подадена чрез пълномощника му адв. К.К.,за допълване
на решение №2 от 06.01.2020 г.,постановено по т.д.№536/2019 г. по описа на
ОС-Пловдив,ТО,XVII-ти
състав,в частта му за разноските.Със същата молба е поискано да бъде допълнено
посоченото решение във връзка с разноските с осъдителен диспозитив по отношение
на ищеца,като се присъди в полза на адвокат К.К.-пълномощник на
ответника,адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на ответника по т.д.№644/2018 г.
на АС-Пловдив.С определението,предмет на обжалване, първоинстанционният съд е
приел разгледаната молба за основателна и я е уважил,като е допълнил решението
от 06.01.2020 г. в частта за разноските с осъдителен диспозитив,с който „Ю.Б.“АД
с ЕИК *********-ищец по делото,е осъден да заплати на адв. К.К. /пълномощник на
ответника К.С./ на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 3516 лв.
Определението
е правилно.С решението от 06.01.2020 г. е отхвърлен изцяло предявеният от „Ю.Б.“АД
против К.С.С. установителен иск по чл.422 ГПК и съобразно на този
резултат,банката-ищец е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в общ
размер на 4130 лв.С това решение обаче съдът не се е произнесъл по заявено от
ответника,включая и от пълномощника му адв. К.К.,искане да се присъди на същия
адвокат възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по т.д.№644/2018 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив.Производството по посоченото дело е било
образувано по повод обжалването на решението,постановено по т.д.№755/2016 г. по
описа на ОС-Пловдив,с което за първи път е разгледан по същество предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК.Въззивното производство по т.д.№644/2018 г.
е приключило,като е обезсилено първоинстанционното решение изцяло и делото е
върнато на ОС-Пловдив за ново разглеждане.Вследствие на това е образувано и
т.д.№536/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,приключило с ново решение по съществото
на спора,с което /както вече се отрази по-горе/ предявеният установителен иск е
отхвърлен изцяло.
С въззивното
решение,с което е обезсилено първото постановено по съществото на спора решение
на първостепенния съд,не са присъдени съдебни разноски и не е разглеждано
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника
на основание чл.38,ал.2 от ЗА.Такова искане обаче е заявено и в производството
по т.д.№536/2019 г. по описа на ОС-Пловдив и съдът има задължението да се
произнесе по него.Доколкото такова произнасяне не е извършено в решението от
06.01.2020 г.,то резонно с обжалваното определение този пропуск е отстранен по
реда на чл.248 от ГПК.По същество правилно е прието в същото определение,че
адвокатско възнаграждение се дължи на адв. К.К. за оказана от нея безплатна
правна помощ в полза на ответника К.С. в производството по възз. т.д.№644/2018
г. по описа на АС-Пловдив.По същото дело е представен договор за правна защита
и съдействие от 15.01.2019 г.,сключен между К.С. и адв. К.,с който е уговорена
безплатна адвокатска защита на С. по т.д.№644/2018 г. на основание
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.При наличието на такава уговорка и
предвид крайния изход от спора,приключил с отхвърляне на процесния иск с
постановеното по т.д.№536/2019 г. по описа на ОС-Пловдив решение от 06.01.2020
г. /което понастоящем е и влязло в сила/,на пълномощника на ответника-адв. К.,се
дължи възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер,определен съобразно
правилото на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Съобразно това правило и предвид цената на
предявения иск,дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение по смисъла на
чл.38,ал.2 от ЗА възлиза на сумата от 3516 лв.,както е приел и
първоинстанционния съд в обжалваното определение.
В частната
жалба се поддържа аргумента,че ответникът няма право на разноските по
производствата,проведени преди образуването на т.д.№536/2019 г.,в частност-на
разноските по въззивното производство по т.д.№644/2018 г.,образувано по повод
обжалването на първото решение на ОС-Пловдив,постановено по предявения процесен установителен иск,тъй
като същото въззивно производство не е приключило с произнасяне по съществото
на спора,а само с обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение.В тази
връзка банката-жалбоподател поддържа становището,че разноски се присъждат,само
когато има произнасяне по същество.Тези доводи са неоснователни.Всъщност,с
въззивното решение,с което е обезсилено първото постановено по спора решение на
ОС-Пловдив,действително не се дължи от съда произнасяне по деловодните разноски
на страните,както и по присъждане на адвокатско възнаграждение по смисъла на
чл.38,ал.2 от ЗА.Това е така,защото делото е върнато за ново разглеждане от
първата инстанция и с такова решение правният спор не е разрешен по същество,а
е възстановена висящността на спора пред сезирания първоинстанционен съд,поради
което за страните не е възникнало право на разноски по чл.78 ГПК.В такава
ситуация спорът по същество се решава с последващото решение,което се
постановява при новото разглеждане на делото и именно с това решение
отговорността за разноските следва да бъде разпределена между страните съобразно
правилата на чл.78 от ГПК.Със същото решение обаче съдът не дължи произнасяне
само по разноските,направени в производството по делото,образувано след
обезсилване на първоначалното решение съдебно решение,а следва да се произнесе
по всички направените от страните разноски,включително и разноските,извършени
при първоначалното разглеждане на спора и направените от страните разноски във
въззивното производство съгласно чл.81 във вр. с чл.78 ГПК.С други думи,ако
първото по спора първоинстанционно решение е обезсилено от въззивната инстанция
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд,това не означава,че страните губят правото на направените в предходните
производства /първоинстанционно и въззивно/ съдебни разноски,а означава само,че
съдът следва да се произнесе по тези разноски с последващото си решение при
новото разглеждане на делото,като отговорността на същите разноски ще се
разпредели между страните съобразно изхода от спора именно при новото
разглеждане на делото.Предвид изложеното,въззивният съд счита,че в случая
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА се дължи на представляващия
ответника адвокат за осъществена безплатна адвокатска защита във въззивното
производство по т.д.№644/2018 г. на АС-Пловдив,щом като при новото разглеждане
на делото спорът е приключил с резултат в полза на ответника и щом като е
установено уговарянето на безплатна адвокатска защита на същия ответник в
посоченото въззивно производство на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
В частната
жалба се поддържа още и довода,че присъденото в полза на адв. К. адвокатско
възнаграждение е недължимо,защото не е доказано осъществяването на
предпоставките,които трябва да са налице,за да бъде оказвана безплатна правна
помощ.Този аргумент също е неоснователен.В практиката на ВКС,споделяна и от
настоящия състав,е наложено становището /изразено напр. в определение №163 от 13.06.2016
г.,постановено по ч.гр.д.№2266/2016 г. по описа на ВКС,I-во гр.отд./,че изявленията на страните
за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по
чл.38,ал.1 от ЗА /в случая изразено в сключения между ответника и адв. К.
договор за правна защита и съдействие/ обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза.В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда.Ако обаче противната
страна твърди,че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения,различни от посочените в чл.38 ЗА,тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК,като опровергае наличието на поддържаното основание.
В настоящия
случай такова оспорване е направено от страна на жалбоподателя „Ю.Б.“АД в
процесната частна жалба,но доказателства,които да опровергаят осъществяването
на уговореното основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита на
ответника К.С. в производството по т.д.№644/2018 г. по описа на АС-Пловдив не
са представени.Напротив,именно с оглед събрани доказателства за затруднено
материално положение на ответника,последният с определение №1650 от 25.09.2018
г.,постановено по т.д.№755/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,е бил освободен от
внасянето на държавна такса по подадената от него въззивна жалба,въз основа на
която е било образувано производството по т.д.№644/2018 г. по описа на
АС-Пловдив /в рамките на което производство е осъществена и уговорената
безплатна адвокатска защита на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА/.В допълнение
следва да се посочи,че е съвсем голосновно и неподкрепено с каквито и да е
доказателства и съдържащото се в частната жалба твърдение,че процесуалният
представител на ответника се позовавал на оказана от него безплатна адвокатска
защита с оглед избягване на данъчни и осигурителни задължения.
Предвид
гореизложените съображения,въззивният съд счита разгледаната частна жалба за
неоснователна,а обжалваното с нея определение-за правилно и
законосъобразно.Като такова същото определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№307 от 03.02.2020 г.,постановено по т.д.№536/2019 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,XVII-ти
състав,с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено постановеното по същото
дело решение №2 от 06.01.2020 г. в частта му за разноските,като е осъден ищеца
„Ю.Б.“АД-гр.С. /с предишно наименование „Ю.и Е.Д.Б.“АД/ да заплати на адв. К.К.
на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 3516 лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.