Решение по дело №1591/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2018 г.
Съдия: Татяна Райчева Макариева
Дело: 20163100501591
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/…………...2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                                                         СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Макариева

въззивно гражданско дело № 1591 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК

Образувано е по молба вх. № 4217/08.02.2018 г., подадена от Г.Т.Г., чрез адв. Г.Т., с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1588/12.12.2016 г., като в осъдителния диспозитив на съдебния акт относно присъдените лихви върху обезщетението за имуществени вреди бъде допълнен изразът „ведно със законната лихва“.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК са депозирани отговори от Д.С.С. и С.И.С., и двамата чрез адв. Илия Златев, с които се иска оставяне на молбата без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение, по изложени съображения, че същата касае допълване на съдебния акт, а депозирана след изтичане на срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснатите от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението, включително технически грешки при въвеждането на текста на съдебния акт.

Въззивното производство по делото е образувано по жалба от Г.Т.Г. срещу Решение № 2347 ОТ 14.06.2016 Г.  постановено по гр.д.№  3073/2014 г. по описа на ВРС , с което ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.Т.Г. ЕГН ********** *** срещу Д.С.С. ЕГН ********** с адрес *** и С.И.С. ЕГН ********** с адрес ***, да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 11 000лв., представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в загуба на трудово възнаграждение за периода 11.01.2012г. до 14.11.2013г., вследствие на осъществен акт на дискриминация, а именно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 243/06.07.2011г., считано от 11.07.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 11 000лв., считано от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 9 000лв., представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения поради неизвестност от бъдещето, вдигане на кръвно налягане, прилошаване, вследствие на осъществен акт на дискриминация, а именно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 243/06.07.2011г., считано от 11.07.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 9 000лв., считано от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата,  на основание чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискриминацията във вр. с чл. 45 от ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати на Д.С.С. и С.И.С. сумата от 1157.10 лв.

Съставът на ВОС е формирал воля да присъди законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди като в диспозитива на съдебния акт е изписал „считано от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата“, без да е посочено, че се касае за обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Несъответствието между мотивите на съдебния състав и тяхното външно изразяване в диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Воден от  гореизложеното, съдът

                             

РЕ Ш И

 

ДОПУСКА, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1588/12.12.2016г., постановено по в.гр.дело № 1591/2016 г., като в осъдителния диспозитив след текста: „а именно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 243/06.07.2011г.“ и преди израза: „,считано от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата“ да се чете израза: „ведно със законната лихва върху главницата“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ

                              ЧЛЕНОВЕ: