Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Севлиево 14.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на деветнадесети
септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 1549 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 211 във вр.с чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ с цена 2840,17 лв.
В исковата
молба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК в уточнителна молба – л.12-14 и
молба – л. 46-48 ищецът твърди,че с ответника са имали сключен трудов договор и
той е изпълнявал длъжността “***/”. В това си качество е бил командирован с
товарен автомобил до страни членки на ЕС. Със заповед № 412 от 23.04.2018 г. трудовото
правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение на ответника Ф.. От
счетоводството на ищцовото дружество са уведомили работодателя, че по време на
трудовото правоотношение на работника са били изплатени по банков път освен
суми за заплати и командировки и сума общо в размер на 2840,17 лв.,
представляваща служебни аванси и тази сума е останала неотчетена, поради което
следва да се възстанови на работодателя. Моли съда да уважи иска, като
претендира законната лихва от предявяването му и разноските по делото.
В писмения отговор ответникът оспорва предявения
иск с твърдението, че ищецът не му е изплатил всички дължими суми за трудово
възнаграждение и командировки, поради което той е предявил иск, по който пред РС
– Севлиево е образувано гр.д.№ 890/18 г. Ответникът твърди, че не е получавал
суми извън трудово възнаграждение и командировки и всички внезапно възникнали
разходи в чужбина са заплащани от него, без да му бъдат възстановени. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Заедно с писмения отговор ответникът предяви
насрещен иск срещу работодателя с цена 300 евро, представляваща заплатени от
него на 05.03.2018 г. разходи за подмяна и труд на мотор печка, монтирана в
управлявания от него влекач, собственост на работодателя. Претендира законната
лихва от предявяването на насрещния иск и разноските по делото.
Ответникът по насрещния иск „ИЦИ ГАЗ“ ЕООД оспорва
насрещния иск и твърди, че ищецът не представя документ, установяващ заплащане
в чужбина на посочената вещ. Моли съда да отхвърли иска.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, а това е видно и от
представените от ищеца трудов договор № 63 от 26.10.2012 г. – л. 16 и заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 412 от 23.04.2018 г., че между
тези две дати страните са били в трудовоправни отношения и ответникът е заемал
длъжността “***/”. Съдът няма да обсъжда представени доказателства и твърдения,
касаещи прекратяването на трудовия договор, защото не е предмет на предявените
искове. Важното е, че заповедта за прекратяване е влязла в сила и по този факт
няма спор и между страните.
Искът от „ИЦИ ГАЗ“ ЕООД е предявен като Допълнение
към насрещен иск по гр.д.№ 890/18 г. по описа на РС – Севлиево и съгласно
Определение № 1215 от 10.12.2018 г. по гр.д.№ 890/18 г. – л.8 е отделен в
самостоятелно, настоящото производство.
Поради нередовности на исковата молба с
определения № 1218 от 11.12.2018 г. – л. 9
и № 7 от 03.01.2019 г. – л. 43 исковата молба е оставена без движение,
за да се изяснят обстоятелствата и да се прецени какъв иск е предявен.
Първоначалното твърдение беше, че са надплатени заплати и командировки. После
се твърдеше, че сумата представлява служебни аванси и е останала неотчетена, а
„платените суми за заплати, командировки и отпуск не са предмет на настоящия
иск и са коректно и точно платени на Ф.“. При третото уточнение сумата е конкретизирана
отново като служебни аванси, „за заплащане на разходи по пътуването – паркинги,
винетки, такси, глоби, консумативи за камиона, ремонти по пътя и т.н.“
Въз основа на изложените обстоятелства, съдът
прие, че е предявен иск по чл. 211 във вр.с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
В доклада съдът е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест за следните елементи от фактическия състав на пълната
имуществена отговорност: трудовоправни отношения за процесен период; качество
„отчетник“ на ответника; вреда – липса на пари или стоки, които са заведени на
отчетника; виновно неизпълнение на трудови задължения; причинна връзка между
неизпълнението и вредата; размер на липсата.
Безспорно е наличието на трудовоправни отношения
между страните, посочено и по-горе като период.
За да е налице качество „отчетник“ на работника
трябва да е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва
или отчита парични или материални ценности. По делото е приложена длъжностната
характеристика – л. 17 – 22, от чието съдържание по никакъв начин не може да се
направи извод, че ответникът е бил „отчетник“ или „материално отговорно лице“
по смисъла на чл. 207 от КТ. Вярно е, че той като шофьор е имал задължението да
отчита наличното гориво, масло, резервни части, предоставени парични и
материални ценности, автомобила, оборудването му и превозния товар. Това обаче
не го прави отчетник, тъй като тази длъжност изисква на работника да е
поверено/предадено имущество по съответния ред, поради което и прекратяването
на трудови договори с материално-отчетнически длъжности се извършва по реда на
чл. 326, ал. 3 от КТ. Следва да се отбележи обстоятелството, че всеки работник
/в зависимост от длъжността и местоработата/ работи с поверено му имущество и е
длъжен да го пази, но това не го прави отчетник.
Следващият елемент - вреда ищецът определя като
липса на пари в размер на 2840,17 лв. и
твърди, че тази сума ответникът е получил периодично по сметката си и
представлява служебни аванси. С тези средства шофьорът е следвало да разполага
поради естеството си на работа в чужбина за заплащане на разходи по пътуването.
Ищецът обаче не може да установи кога и какви суми за тези служебни аванси са
превеждани по сметката на ответника и как, на какво основание са определяни.
Затова размерът на сумата беше посочен от съдебно-икономическата експертиза,
която за изчисляването му е извършила следното: установени са размерите на
трудовото възнаграждение и командировките за целия период на трудовото
правоотношение между страните; установен е размерът на всички изплатени суми на
работника за този период /неправилно наречени от в.л. авансово изплатени суми/
и разликата между двете суми в размер на 2876,76 лв. се приема за изплатена в
повече на ответника.
В о.з. в.л. обясни, че на всички преводи по
сметката на ответника и на РКО като основание е посочено „заплата и
командировка“, но без разграничение колко е заплатата и колко командировката.
Няма друго посочено основание, вкл. и служебен аванс. Освен това експертът е
констатирал, че шофьорът не отчита командировките по някакъв специален начин, а
те се изчисляват по дните на престой в чужбина, всеки ден по 27 евро, сумата се
трансформира в лева и се превежда на работника.
Въз основа на експертизата, посочила как и колко
пари са преведени по сметката на ответника, съдът прави следните правни изводи:
дължимото на работника трудово възнаграждение се заплаща по ведомост или по
банков път, при негово съгласие. В случая е възприет втория начин, който
понякога създава съмнение досежно основанието за плащане. Съдебната практика
обаче приема, че когато в нареждането за банков превод или в разписката
основанието за плащане и изрично посочено, съмнения не възникват. Когато
основанието не е посочено, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото
основание, иначе то подлежи на връщане като дадено без основание.
В настоящия случай ясно и недвусмислено е посочено
основанието – заплата и командировка. Всъщност КТ дава възможност трудовото
възнаграждение да се получи на два пъти, като първото плащане е авансово. В
случая обаче и ако някакви суми са преведени като авансово плащане, както
твърди ищецът, то не става въпрос за част от заплатата му, а за „средства, с
които заплаща разходи по пътуването – паркинги, винетки, такси, глоби,
консумативи за камиона, ремонти по пътя и т.н.“ – л. 46 втората уточнителна
молба. Тези средства не са посочени никъде по вид и размер в банковите
нареждания, поради което съдът не може да направи обоснован извод, че на
работника е превеждана периодично сума,
която той не е отчел, след като е имал такова задължение. Всъщност и самият
ищец не може да определи кога и колко такива суми е превел. Това пък означава,
че липсват доказателства за предадени пари и оттам за поверено имущество, за
което той носи отговорност.
В този смисъл ищецът не установи виновно
неизпълнение на трудови задължения, в резултат на което да е настъпила щета за
работодателя.
Мотивиран от горното съдът счита, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не доказа нито един от
елементите на този състав.
Едва след събиране на доказателствата може да се
предположи, че ищецът е разполагал с друг вид иск, но такъв не беше предявен
въпреки двукратно дадената възможност да изясни обстоятелствата.
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК
Ищецът по него не представи годно доказателствено
средство за извършени от него разходи за 300 евро, които следва да му се
възстановят от работодателя, поради което и този иск е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
И двете страни правят искане за разноски и
прилагат списък по чл. 80 ГПК – л.136 и 139.
С оглед изхода на спора и тъй като и двата иска са
отхвърлени, разноските на всеки от ищците остават в негова тежест.
На осн.чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по първоначалния
иск следва да заплати на ответника направените разноски, като в списъка се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Следва да се отбележи,
че при подаване на отговора е приложен договор за правна помощ и пълномощно –
л. 82, в който няма договорено възнаграждение. По предявения с отговора
насрещен иск също е приложен договор за правна помощ и пълномощно – л. 86, в
който също няма договорено възнаграждение. Едва преди последното с.з. е
представен трети договор за правна помощ и пълномощно – л. 140, който
документира изплатено от ответника възнаграждение в размер на 600 лв. „за
представителство и защита по гр.д.№ 1549/18 г. на РС – Севлиево“ с дата
02.09.2019 г. Очевидно е, че възнаграждението е изплатено по-късно в хода на
делото, което е допустимо. Затова ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 600 лв.
С оглед изхода по насрещния иск, на ответника по
него също се дължат разноски. В списъка по чл. 80 се претендират адвокатско
възнаграждение 440 лв., д.т. 113,61 лв. и депозит за в.л. 150 лв. Следва да се
отбележи, че д.т. и депозита за в.л. касаят първоначално предявения иск, а не
насрещния, поради което тези суми не могат да бъдат присъдени. Остава напълно
неясно как е определено адвокатското възнаграждение, тъй като липсва договор за
правна помощ или друг документ, установяващ заплащане на 440 лв. по насрещния
иск. На л. 6 от делото е приложен договорът за правна помощ по гр.д.№ 890/18 на
РС – Севлиево, където първоначално беше представен насрещния иск и отделен в
самостоятелно производство. Затова посочената в този договор сума от 830 лв. е
изплатена по гр.д.№ 890/18 г. , а не по настоящото дело. Към списъка е
приложено преводно нареждане за сумата 825 лв., изплатени от ищцовото дружество
на адв.М., но са посочени две дела неясно на кой съд. Вярно е, че настоящото
дело е с № 1549/18 г. Всъщност този превод не документира какво е изплатено и
по колко за всяко дело, пред кой съд са тези дела, особено като се има предвид,
че в РС – Севлиево посоченото гр.д.№ 1464/18 г. е заповедно производство и в
него нямат участие адв.М. и страните по делото. Затова съдът счита, че по
насрещния иск, предявен на 16.04.2019 г., на пълномощника не е заплащано
отделно адвокатско възнаграждение, поради което на ищеца по насрещния иск не се
дължат разноски.
Дължимата д.т. по насрещния иск остава в тежест на бюджета на съда, на
осн.чл. 83, ал. 3 ГПК и с оглед изхода по този иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ИЦИ ГАЗ“ ЕООД със
седалище гр.Севлиево и адрес на управление ул.П.Р.Славейков № 38, ет. 4 ЕИК
********* иск по чл. 211 във вр.с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ против С.И.Ф.
ЕГН ********** *** за заплащане на сумата
2840,17 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.И.Ф. ЕГН ********** ***
против „ИЦИ ГАЗ“ ЕООД със седалище
гр.Севлиево и адрес на управление ул.П.Р.Славейков № 38, ет. 4 ЕИК *********
насрещен иск за заплащане на сумата 300 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Разноските на ищците по двата иска остават в тяхна
тежест.
ОСЪЖДА ИЦИ ГАЗ“ ЕООД със седалище гр.Севлиево
и адрес на управление ул.П.Р.Славейков № 38, ет. 4 ЕИК ********* да
заплати на С.И.Ф. ЕГН ********** *** направените от него разноски в размер на
600 лв./шестстотин/ адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Д.т. по насрещния иск остава в тежест на бюджета на съда, на
осн.чл. 83, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: