РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Царево, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Янч. Николов
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Административно наказателно
дело № 20242180200426 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на Г. В. П., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. Б.***, против наказателно постановление
№ 24-0302-000166/10.09.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР –
Бургас, РУ Царево, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-
2539 на МВР за извършеното нарушение са му отнети 15 контролни точки.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради противоречието му с материалния закон и
допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения.
Посочва се на първо място обстоятелството, че жалбоподателят не е
притежавал качеството „водач“ към момента на извършване на проверката.
Твърди се, че на 10.06.2024 г., П. заедно с негов работник правили навеса на
заведението. Колата на жалбоподателя била паркирана пред ресторанта. След
като преустановили работата по навеса, жалбоподателят отишъл до колата си
и се качил в нея. След като се качил в автомобила забелязал патрул, който бил
управляван от полицейски служител Н. Г., с който лично се познавал. Н. Г.
махнал с ръка на жалбоподателя. П. слязъл от автомобила и Г. отишъл при
него. След като отишъл при него, станало ясно, че поводът полицейският
служител да е там е спор между жалбоподателя и непозната за него жена,
възникнал по-рано през деня.
На следващо място се твърди, че на жалбоподателя не е бил връчван
талон за медицинско изследване, след отказа му да бъде изследван с
техническо средство. Твърди се, че единственото, което му е било връчено на
1
10.06.024 г. е съсатвения на място АУАН, а талонът за медицинско изследване
и заповедите за налагане на ПАМ били връчени на Г. П. на следващия ден.
Жалбоподателят счита за недопустимо и напълно незаконосъобразно,
представляващо съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната
на обжалваното НП, вписването в съставения на място АУАН обстоятелството,
че не е изпълнил и предписанието за химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, след като преди съставянето на акта талон за медицинско изследване
не му е бил връчван.
Твърди се също, че след като не е била спазена разпоредбата на чл. 6,
ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и екземпляр от талона
за изследване не му е бил връчен, то жалбоподателят не е бил наясно с
даденото му предписание за медицинско изследване, не е бил наясно с
мястото, на което трябва да се яви и срока в който има право да се яви за да
даде кръвна проба, ако реши да го стори. Това обстоятелство, счита за грубо
нарушаване на неговите права, довело до нарушаване правото му на защита и
е опорочило цялото проведено административно-наказателно производство,
което е основание за отмяна на издаденото НП. Счита, че и при изразен
първоначално отказ на водача за медицинско изследване, на същия следва да
се връчи талон, в случай че реши да даде проба в указания срок. Като не му е
бил връчен талон преди издаването на акта, дори и да е искал да даде кръв,
което е негово право, не е могъл да го стори, тъй като не му е бил предоставен
екземпляр.
В заключение се релевира, че в обстоятелствената част на съставения
акт за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, не било изложено, че жалбоподателят е
отказал да извърши химико-токсилогично абораторно изследване. Посочено
било единствено, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2
от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На 10.06.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на същата дата, около 15:35 часа в с.
Лозенец, община Царево, по ул. „Г. Кондолов“, до адрес № 13 с посока на
движение към ул. „Рибарска“, управлявал собствения си лек автомобил
модел/марка – „Ауди А4“, с рег. № *****като при извършена проверка отказва
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARJJ-0064.
На посочената дата жалбоподателят Г. П. бил спрян за проверка по
постъпил сигнал от ОДЧ от движещия се в района свидетел - мл. полицейски
инспектор Н. Г.. Сигналът бил за това, че има съмнение водачът на
гореописания лек автомобил да е употребил алкохол или упойващи вещества.
След като установил водача на лекия автомобил, полицейският служител Г.
уведомил ОДЧ да му окажат съдействие. В последствие на място се явили
2
служители на сектор „ПП“, сред които и актосъставителя Р. П. К. и неговия
колега, свидетеля И. Н. И., които били уведомени от оперативния дежурен. На
място служителите изпробвали водача- жалбоподател за употреба на алкохол.
Апаратът показал отрицателна проба, след което служителите на сектор „ПП“,
поискали да извършат проверка на водача П. за употреба на наркотични
вещества, но той отказал да бъде изпробван за наркотици защото не вярвал на
тестовете, а колата била негова и се притеснявал да не му бъде отнета.
Актосъставителят разяснил правата на жалбоподателя, че може да даде или
откаже извършването на тест, като му обяснил последиците на всяко едно от
действията, след което му съставл акт за установяване на административно
нарушение и му връчил талон за изследване. Свидетели на съставянето на
акта бил служителят на сектор „ПП“ - И. И. и Н. Г. мл. полицейски инспектор
/служителят, спрял автомобила за проверка/, които били вписани под
свидетели номер 1 и 2 в съставения АУАН. К. описал в съставения от него
АУАН, направените констатации, като посочил, че при извършената проверка
водачът отказва да бъде изпрабван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер Дръг Тест-5000, с фабр. № ARJJ-0064. Като
нарушена била посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП. В АУАН
актосъставителят изрично описал, че на водача е бил издаден талон за
медицинско изследване и му бил връчени и седем броя стикери, като номерът
на талона е № 0153926. К. обяснил на П., а и изрично било посочено в талона,
че до 90 минути следва да се яви във ФСМП – Царево. Водачът-жалбоподател
не се е явил за вземане на кръвна проба. За нарушението му били отнети
свидетелството за управление на моторно превозно средство, свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство и двете регистрационни
табели на автомобила. Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
Такива възражения не депозирал и на по-късен етап.
Административно-наказващият орган е приел, че нарушението е
безспорно установено и е издал обжалваното наказателно постановление.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.), се предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Свидетелят К. - актосъставител, разпитан в хода на производството сочи, че е
съставил и подписал акт за установяване на административно нарушение
серия GА № 818614/10.06.2024 г., като водачът преди това е бил спрян от
служителя от РУ – Царево при ОД на МВР-Бургас, посочен под точка 1 от
АУАН. Разпитан като свидетел в с.з. актосъставителят дава показания в
3
съответствие с описанието в АУАН-а, като описва в детайли /видно и от
посоченото по-горе/ фактическата обстановка, развила се досежно
проверката. В този смисъл показанията на този свидетел се явяват и в
съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал, като
съдът кредитира показанията на този свидетел като еднопосочни,
безпротиворечиви помежду си и съответни на останалите доказателства по
делото.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „Водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил в посочените в акта и НП дата, час и място, което му
придава качеството на „водач“, като относно възраженията в тази насока в
жалбата, съдът намира, че както свидетелите, така и мястото на нарушението
са описани с достатъчна яснота и пълнота. Жалбоподателят е бил спрян от мл.
полицейски инспектор Г. с вдигане на ръка. Този начин на спиране на
движещо се превозно средство е уреден в разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от
ЗДвП. Съдът не кредитира показанията на доведените от жалбоподателя
свидетели Х.и Б.. Свидетелите Х. и Б. са дългогодишни служители на П. и
същите предполага се са в близки отношения с жалбоподателя и се явяват
заинтересовани. Показанията на Х.са в противоречие с изложеното в жалбата.
Според този свидететел П. въобще не влизал в колата, а в жалбата е посочено,
че след приключване работата по навеса жалбоподателя отишъл до колата си и
влязъл в нея. Св. Б. пък не е била очевидец на започване на проверката, а има
преки наблюдения едва след като е чула разговори на висок тон. Още по-
заинтересован се явява св. Ж., която е майка на жалбоподателя. Освен това тя
не е присъствала на място при започване на проверката и протичане на по-
голямата част. Не на последно място и тримата свидететли са доведени за
разпит във второто по делото заседание въпреки, че са били допуснати до
разпит още с разпореждане № 507 от 02.10.2024 г., и са имали възможност да
се запознаят с показанията полицейските служители. Докато показанията на
полицейските служители са очевидно добросъвестни и няма как да бъдат
оборени. Затова и съдът намира тезата на жалбоподателя, че не е шофирал
лекия автомобил през въпросния ден преди да бъде спрян за проверка за
защитна и не отразява действителното положение.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство, както и при издаване на самото оспорено наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради
което и следващото оплакване на жалбоподателя е неоснователно. Спазен е
редът на посочената Наредба НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналозии на разпоредбите на ЗДвП и в частност правилата на чл. 1 и чл. 3, ал.
1 от Наредбата, както и чл. 6.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване
употребата на упойващи вещества. Тоест след като е бил поканен от
контролния орган за извършване на изследване с техническо средство за
4
наличието на наркотици и упойващи вещества е отказал. На лицето е бил
издаден и връчен посочения по-горе талон за медицинско изследване /л. 20 от
делото/. Видно от представения талон, то същият е правилно попълнен от
страна на актосъставителя К. и е бил връчен на жалбоподателя, който
собственоръчно се е подписал за това. В него са вписани дата и час на
връчване - 10.06.2024 г. в 16:40 часа. В талона е посочено съответно на
разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредбата, че лицето е следвало да се
яви в ФЦСМП-Царево, ул. „Милин камък“ 1, за даване на кръв за изследване
до 90 мин, което последният видно и от доказателствата по делото не е сторил.
В този смисъл доводите от страна на жалбоподателя и неговия процесуален
представител в тази насока, съдът намира за неоснователни, като при издаване
и връчване на талона изцяло е била съобразена разписаната процедура в
посочената Наредба. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Ж.,
майка на жалбоподателя, която заявява, че талон му е бил връчен едва на
11.09.2024 г. Талонът за изследване е бил връчен на П. на 10.06.2024 г., видно
от положената в него дата. На 11.06.2024 г. са били връчени на жалбоподателя
приложените по делото /на л. 11 и 12 от делото/ заповеди за налагане на
принудителните административни мерки, факт който се установява от
разписките към тях, които П. подписал.
И на последно място в съставения АУАН, в последствие чието
съдържание е било възпроизведено в НП, се сочи, че поведението на лицето е
квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За да бъде
законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
лицето и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, по делото трябва
да е установен отказът на водача на МПС да бъде изпробван с техническо
средство за употребата на алкохол/упойващи вещества или отказът да изпълни
предписанието за медицинско изследване и предписанията в цялост на
посочената по-горе разпоредба. В настоящия случай установените пред съда
обстоятелства, сочат на извършено от П. нарушение по чл. 174, ал. 3 - отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е
осъществено - отказ от изпробване с техническо средство или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, деецът извършва едно
и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е ангажирана
отговорността му. Поради това, възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя за нарушение в този смисъл, съдът намира за
неоснователни, а ангажираните доказателства за последстващото поведение
на лицето по даване/ недаване на кръв за изследване дори като неотносими
към основния предмет на делото. Възражението за нарушено право на защита
също е неоснователно, като е спазен и реда на цитираната Наредба.
Действително в НП е цитирана дословно разпоредбата на чл. 174, ал. 3
5
от ЗДвП, но от словесното описание на нарушението в обстоятелствената част
на НП става напълно ясно в какво се състои нарушението извършено от П. /в
този смисъл Решение № 618 от 10.04.2017 г. на Административен съд - Бургас
по канд № 598/2017 г. /.
Анализът на посочената правна норма обосновава наличието на
алтернативност - за установяване употребата на алкохол/упойващо вещество е
достатъчно прилагането на единия от способите описани по-горе. По
същество в цитираната норма е предвидена административнонаказателна
отговорност за водач, който отказва извършването на проверка за
установяване наличието на алкохол/ наркотици. Самата проверка може да
бъде извършена по посочените алтернативни начини, в това число или чрез
техническо средство или чрез медицинско изследване. В този смисъл, и в
АУАН и НП описаното деяние/я, съдът намира за точно и ясно.
В допълнение само би могло да се посочи, че не е оборена
презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство "Дрегер
Дръг Тест 5000" с фабричен № ARJJ-0005 за наличие на наркотични вещества
в нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско
изследване, който не е бил използван от жалбоподателя. При наличието на
категорични, непротиворечиви гласни и пимени доказателства съдът намери,
че това нарушение е безспорно осъществено от обективна и субективна
страна. На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача
правилно са отнети общо 15 контролни точки.
Предвид гореизложените съображения Районният съд – Царево
намери, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано,
поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0302-
000166/10.09.2024 г., издадено от ВПД НАЧАЛНИК към РУ в ОДМВР -
Бургас, РУ-ЦАРЕВО, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на Г. В.
П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б.**, е наложена глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършеното
нарушение са му отнети 15 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6