РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 12.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря
Елеонора Йотова,
като разгледа
докладваното от съдията Дженов АН.д.№ 69 по описа за 2019
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59, ал.1 ЗАНН вр. чл. 57, ал.1 от
ЗЛОД
В Червенобрежки районен съд е образувано
съдебното производство въз основа жалба от Г.М.И., с ЕГН ********** ***, подадена по реда на чл. 96, ал. 2
от ЗЛОД вр. с чл.59, ал.2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 1783/14.02.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което за нарушение
на чл. 86, ар. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание
чл. 96, ал 1 от ЗАНН му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. по чл. 86, ал. 1,
т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 94, ал. 1 от с.з. е бил лишен от право на
ловуване за срок от три години. В жалбата се излагат твърдения за неизвършване
на вмененото му нарушение и подробни доводи за допуснати в хода на
административното производство съществени нарушения на съдопроизведствените
правила, довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок, до
компетентния съд чрез наказващия орган, който го е издал, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.А. от ПлАК,
който от името на доверителя си поддържа жалбата. Излага подробни
твърдения, че последния не е извършил вмененото му административно нарушение. Навежда
доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован, не изпраща
представител и не релевира становище по същата.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира
за установено следното:
Към жалбата с писмо изх.№ 1212/07.03.2019 г. наказващият орган е изпратил на съда жалбата
ведно с писмени доказателства: обратна разписка с отбелязана дата на връчване
25.02.2019 г.-оригинал; Писмо за връчване на НП 1782 и НП 1783/14.02.2019 г. –
оригинал; НП № 1783/14.02.2019 г. на Директора на РДГ-Ловеч-оригинал; Справка
от регистъра на РДГ-Ловеч, за извършени нарушения и наложени наказания по ЗГ;
АУАН № 1783/20.12.2018 г. по регистъра на РДГ-Ловеч- оригинал; рапорт от
12.12.2018 г.-оригинал; писмо от СЗДП ТП ДГС-Плевен от 14.12.2018 г.-оригинал;
Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните; Писмо с вх. № 1330/14.03.2019 г. от ОД МВР
–Плевен, ***, с което уведомяват съда, че е в *** е образувана преписка по
сигнал от Г.М. ***-552/12.12.2018 г. /47/2018 г./, като същата е изпратена на
10.01.2019 г. на РП гр. Червен бряг и Писмо с вх. № 1478/21.03.2019 г. от МВР
Дирекция „Национална система 112” районен център 112-Монтана., ведно с копие от
диска, както и Писмо с вх. № 1520/25.03.2019 г. на РДГ –Ловеч.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите А.В. В. – актосъставител и свидетеля по
установяване на нарушението И.В.Н., както и свидетеля на
жалбоподателя – С.В.С..
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На
12.12.2018 г. в землището на ***, отдел 21, подотдел „б“ – горска територия,
жалбоподателя стоял до своя джип „Сузуки Самурай“ с рег. № ***. Служителите на
РДГ – Ловеч чули лай, но не видели кучета. Св. А.В. В. приел, че Г.И. ловува като
преследва дивеч с 2 бр. ловни кучета /гончета/ и като използва забранено
средство за лов – МПС и, че са били налице данни за извършено административно
нарушение от жалбоподателя, съставил 3 бр. АУАН. АНО приел, че имало достатъчно
данни и след проведеното административно-наказателно производство издал
атакуваното НП.
От разпитаните свидетели, се установява, че на посочената дата – 12.12.2018 г., горските
служители – свидетелите А.В. В. и
И.В.Н. установили, че жалбоподателя стоял до
джипа си в горска територия, като им казал, че си търси ловните кучета,
загубени предния ден. През цялото време обаче те не видели такива.
Свидетеля С.В.С. е ловец в ловната дружинка и на е бил организатор на лова на
09.12.2018 г. Същия потвърждава, че след проведения лов две от кучетата не се
върнали и Г.И. излизал няколко пъти да ги търси в следващите дни. Дава
сведения, че същия бил отговорен ловец, без каквито и да е забележки или
наказания.
В административно-наказателната преписка липсват каквито и да е други
доказателства за извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели,
обяснението на жалбоподателя, както и от приложената
административно-наказателната преписка. Между събраните писмени и гласни
доказателства няма противоречия. Същите кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие.
Действията
по установяване на визираното административно нарушение следва да са извършени
от компетентния административно-наказващ орган при спазване на процесуалните
разпоредби на ЗАНН с цел установяване на нарушението, нарушителя и неговата
вина. Районният съд по
производството по обжалване на наказателните постановления се явява инстанция
по същество на спора. Като такава той е длъжен да извърши самостоятелна и пълна
проверка на всички факти и доказателства, обосновали издаването на НП. Следва
да бъде извършена и служебна проверка за наличието на процесуални нарушения,
извършени при съставяне на АУАН и НП.
Настоящият
съдебен състав намира, че в обсъждания случай има нарушение на чл.40 от ЗАНН.
Органът оправдава издаването на акта с обстоятелството, че нарушението е
установено с официални документи – чл.40, ал.4 от ЗАНН. Приложената от
актосъставителя норма на чл.40, ал.4 от ЗАНН настоящата съдебна инстанция
намира за незаконосъобразна. Налице е не само нарушение в процедурата по
съставяне на акта, а изобщо по
констатиране и установяване извършването на административно нарушение. Да
се приеме противното би означавало да се игнорира съществен елемент от формата
на акта за установяване на административно нарушение, който от своя страна
слага началото на административно-наказателния процес. Обсъжданият тук текст от
ЗАНН следва да се тълкува стеснително и във връзка с чл.35 от ЗАНН и чл. 36,
ал.2 от с.з. Административното наказание се налага по строго формална процедура
имаща за цел да защити правата на лицето. Така изготвеният АУАН е
незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му. АНО пък от своя
страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало
преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери
АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да
извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Липсват каквито и
да е други данни, че изобщо е извършено административно нарушение. Съгласно
нормата на чл.116, ал.1 от НПК, една присъда не може да се основава само на
самопризнание. Субсидиарното прилагане правилата на НПК и в настоящето
административно производство ни обвърза със посочената забрана, извършването на
едно административно нарушение да се установява само на справката попълнена от
жалбоподателя.
При така
констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено
нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното
начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се
разглежда същото по същество.
Само за
пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи че, са
допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обуславящи незаконосъобразността на
атакуваното НП. В хода на административно-наказателното производство е видно,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обуславящи незаконосъобразността на
атакуваното НП. В съставения АУАН, както и в издаденото
въз основа на него НП, не е дадено точно и пълно описание на нарушението и
описание на обстоятелствата, при които то е извършено. Изпълнителното деяние е
посочено в актовете на административнонаказателното производство, като “ловува,
като преследва дивеч с 2 бр.
ловни кучета /гончета/ и като използва забранено средство за лов – МПС...”, без изобщо някой да е
виждал кучета или то да е определено конкретно и ясно посредством посочване на
някое от действията визирани в чл.43, ал.2 и ал.3, т.1 и т.2 от ЗЛОД. В
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗЛОД е дадено точно
определение на това понятие, както и с какви действия то се осъществява, но от
административните органи на ДГС, не е изяснено, в коя конкретна хипотеза от
посочените в нормативния текст на чл.43 ал.2 и ал.3 от ЗЛОД понятия, е
извършено деянието описано в АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Допуснатото
нарушение в актовете на административно-наказателното производство е
съществено, тъй като е препятствало възможността на привлеченото към
отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност, за да организира адекватно защитата си, още от самото начало на
административнонаказателното производство, като не може да бъде преодоляно от
събраните по делото гласни доказателствени средства, в т.ч. и показанията на
актосъставителя.
В
конкретния случай нито един от актовете на административнонаказателното
производство не съдържа в необходимата пълнота описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, съобразно изискванията на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Използваният в двата акта израз: "в качеството
си на ловец е убил“ е всъщност формулировка дадена в нормативните текстове на
чл.43, ал.2 и 3 т.1 и т.2 от ЗЛОД. В тази връзка следва да се посочи, че
нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД посочва общо признаците на нарушението, а
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се
посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната
правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно
нарушение. В случая както актосъставителят, така и административно-наказващия
орган са се задоволили да посочат, че
нарушението се изразява в това, че лицето ”ловува, като преследва дивеч с 2 бр. ловни кучета
/гончета/ и като използва забранено средство за лов – МПС …”, но не са посочени начините и средствата, с които това е направено и как
са го констатирали /установили/ нито изобщо някой от органите да е виждал
кучета в района.
За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва
да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното
постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.
1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите – страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено
и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V
отделение Андрей Икономов. Ясно е при това положение, че цитираните части от
наказателното постановление, не дават задоволителен отговор на въпроса какво
точно е извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се, според чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на
нарушението, и обстоятелствата, при които е извършено. Това посочване трябва да
е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателя Г.М.И.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по Закона за лова и опазване на дивеча. След като не е налице извършено деяние, което може да
се квалифицира като административно нарушение, не
следва да се носи и административнонаказателна отговорност, т.е. обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 1783/14.02.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което за нарушение
на чл. 86, ар. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание
чл. 96, ал 1 от ЗАНН на Г.М.И., с ЕГН **********
*** било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. по чл. 86, ал. 1,
т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 94, ал. 1 от с.з. е бил лишен от право на
ловуване за срок от три години.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: