О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
121
гр. Шумен, 01.03.2019г.
Шуменският
окръжен съд, в открито заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
М.Маринов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.
Хаджииванова в.ч.гр.д. №22 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.423 от ГПК.
Молителят „Икомма”ЕООД-гр.София, представлявано от
управителя И.К.М. чрез адв.А.Д. при СтАК, е депозирало възражение на основание чл.423, ал.1,
т.1 от ГПК. Сочи, че на
08.11.2018г., получавайки искова молба по търг.д.№19/2018г. на ШОС установили, че срещу дружеството било
заведено заповедно производство по ч.гр.д.№353/2011г. по реда на чл.417 от ГПК по
описа на НПРС, за неплатени парични задължения по договор за овърдрафт от
21.07.2008г., сключен между кредитополучателя „Галисман”АД и кредитора
„Райфайзенбанк”ЕАД. Съгласно този договор, „Икомма”ЕООД се задължило като
съдлъжник по отпуснатия кредит в размер на 100000евро. С исковата молба
получили заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д.№353/2011г. на НПРС. Покана за доброволно изпълнение, заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до настоящия момент не били връчени на
дружеството по образуваното пред ЧСИ с рег.№... изп.д.№603/2011г.. Считат, че
законовият срок за предявяване на възражението по реда на чл.423, ал.1 от ГПК е
започнал да тече от датата, следваща датата на узнаване на заповедта за
изпълнение-07.11.2018г, когато получили препис от исковата молба по
търг.д.№119/2018г. на ШОС. Дружеството било лишено от правото си на възражение
по реда на чл.414 от ГПК, поради липсата на връчване на заповедта за изпълнени
и изпълнителния лист, или съдебният изпълнител е връчил ненадлежно същите. Подаването на настоящото възражение се
явявало едниствена възможност за длъжника да възрази на заповедта за изпълнение
№246/22.03.2011г..Моли, съдът да
приеме възражението за основателно.
Лицето, по чието искане е издадена
заповедта за изпълнение, депозира отговор, в който взема становище по
неоснователността на възражението.
Възражението е депозирано от надлежна страна, но не в
законоустановения месечен срок. Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК
едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му
се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед
за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е
недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, като при
преценката дали срокът е спазен съдът съобразява
твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от
които може да се направи извод за момента на узнаването.
В случая, въз основа на депозирано от Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София по ч.гр.д. №353/2011г. заявление е издадена заповед №246/22.03.2011г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
като на основание чл.418 от ГПК е разпоредено, дъжниците „Галисман”АД-с.Енево, Шуменска обл.,
представлявано от И.К.М.и Г.Т.В. „Икомма”ЕООД-с.Плана, община София,
представлявано от И.К.М. И.К.М.като физическо лице и още осем юридически и физически лица, да заплатят солидарно на банката
сумата от 82266евро главница, 721.37евро-просрочена редовна лихва,
10440.29евро-просрочена наказателна лихва, 350евро-комисионна управление, ведно
със законната лихва, както и 3668.26лв. държавна такса и
2284.13лв.-възнаграждение за юрисконсулт. На същата дата е издаден и
изпълнителен лист за сочените суми.
С разпореждане
№1417/25.06.2018г., съдията-докладчик по ч.гр.д.№353/2011г. на НПРС , на
основание чл.415, ал.1,т.2 от ГПК е дал едномесечен срок на заявителя да
предяви установителен иск срещу солидарния длъжник – „Икомма”ЕООД-с.Плана,
представлявано от И.К.М. съответно е спрял изпълнението на основание чл.415, ал.2
от ГПК по изпълнително дело №2011...0400603 на ЧСИ с рег.№... по отношение на
солидарния длъжник – „Икомма”ЕООД-с.Плана.
В изпълнение на дадените указания
Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София банката е
депозирала искова молба
на 26.07.2018г., като е заявила установителна претенция не само срещу
„Икомма”ЕООД-с.Плана, но и срещу физическото лице И.К.М.
С молба вх.№4816/16.07.2018г. на НПРС /с дата на пощенското клеймо -13.07.2018г./ И.К.М.е
депозирал пред заповедния съд искане за поправка на явна фактическа грешка в
разпореждането на съда за даване на указания по чл.415 от ГПК, като е посочил,
че по гражданското дело ЧСИ е депозирал книжа, удостоверяващи връчване на
призовката за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист до него – солидарния длъжник И.К.М. а не до „Икомма”ЕООД, поради което и съдът
следва да спре изпълнението при условията на чл.415, ал.2 от ГПК срещу него, а
не срещу другия солидарно отговорен длъжник „Икомма”ЕООД.
С разпореждане
№2489/19.10.2018г., съдията-докладчик по ч.гр.д.№353/2011г. на НПРС, е поправил
очевидна фактическа грешка, допусната в горепосоченото разпореждане
№1417/25.06.2018г., като е посочил, че следва да се счете, че е даден срок на банката
да предяви установителен иск срещу солидарния длъжник И.К.М.и че се спира
производството по изп.д.№ №2011...0400603 на ЧСИ с рег.№... само по отношение
на длъжника И.К.М.
Предвид изложеното и не би могло да се приеме, че
длъжникът е спазил сочения в разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК срок за
подаване на възражението. Установи се, че дружеството, чрез законния му
представител, е знаело за заповедта още на 13.07.2018г., с оглед соченото в
мотивите на разпореждане №2489/19.10.2018г
на НПРС и изложеното в молбата до заповедния съд по повод искането за
отстраняване на явна фактическа грешка/че на молителя е известна заповедта и че
другият солидарно отговорен длъжник се явява самото дружество
„Икомма”ЕООД-гр.София/, като от тази дата,
до датата на депозиране на настоящото възражение/ 20.11.2018г./ са
изминали повече от четири месеца. Настоящата
инстанция не споделя твърдението, че доколкото М. е депозирал молбата в качеството си на
физическо лице, а не като представител на
„Икомма”ЕООД, то не следвало да
се приема, че срокът по чл.423, ал.1 от ГПК
бил изтекъл по отношение на дружеството. Срокът по чл.423, ал.1 от ГПК
започва да тече от узнаването, а не от редовното връчване на книжата, поради
което с узнаването на заповедта срещу му, М. е узнал и за заповедта срещу
дружеството, което представлява. Видно и от представеното от
ЧСИ известие за доставяне/л.69,гр.д.№353/2011г./, заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са връчени на М. още на 04.06.2018г..
Предвид изложеното и съдът намира, че възражението депозирано от „Икомма”ЕООД-гр.София се явява просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по настоящото дело-прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№8113/21.11.2018г.
на „Икомма”ЕООД-гр.София, адрес на
управление: с.Плана, 1745, община София, представлявано от управителя И.К.М.
чрез адв.А.Д. при СтАК, съдебен адрес: ***, 1784, ж.к.Младост 1, бул.”...”№16,
ет.3, офис №1 срещу заповед за изпълнение на парично задължение №246/22.03.2011г.
по гр.д.№353/2011г. на НПРС, издадена по реда на
чл.417 от ГПК.
Прекратява
производството по в.ч.гр.д.№22/2019г. на ШОС.
Определението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
е изминал не месец, а години. Самата длъжница е
депозирала и впоследствие молби по изпълнителното дело/през 2014г., 2016г. и
2017г./, налагащи извода, не само че е узнала за заповедта, но и че е запозната
със съдържанието й и задължението си по същага. Не би могло да се приеме, че с
упълномощаването на процесуален представител на 17.04.2018г., срокът по чл.423, ал.1 от ГПК започва да тече
отново, а и съгласно текста на депозираното уведомление по изпълнителното дело
и депозираната молбата по гр.д.№29/2014г. на ВПРС, същият още на 17.04.2018г. е
знаел за заповедта за незабавно изпълнение срещу Лазарова, от която дата до
29.05.2018г./датата на депозиране на възражението/, едномесечинят срок също е
изтекъл.
след срока. Действително съгласно приложената към
отговора на кредитора
„Райфайзенбанк”ЕАД покана за доброволно изпълнение до „Икомма”ЕООД-с.Плана, по
изп.д.№2011...0400603 върху вземанията на дружеството в „Уникредит Булбанк”АД
и „Райфайзенбанк”ЕАД е наложен запор, но
не са ангажирани доказателства че представителят на дружеството е узнал на
по-ранна дата от 21.10.2018г. за наложения запор. респ. за започнато срещу
дружеството изпълнение на парично вземане. Не би могло да се приеме, че
възражението се явявало просрочено и тъй като И.К.М.бил депозирал пред
заповедния съд молба вх.№4816/16.07.2018г. на НПРС, с датата на пощенското
клеймо -13.07.2018г., за поправка на очевидна фактическа грешка в
разпореждането на съда за даване на указания по чл.415 от ГПК, поради което и
към тази дата било налице знание за насоченото срещу дружеството изпълнение за
вземане идентично с това, за което физическото лице М. отговаря. Със сочената
молба физическото лице Иван Костадинов Миндев е поискал поправка на допусната
явна фактическа грешка в разпореждането на заповедния съд за спиране на
изпълнителното поризводство, тъй
като по делото съдебният изпълнител бил
депозирал книжа, удостоверяващи връчването на ПДИ с приложенията към нея до М., а не до дружеството „ИкоммаЕООД.
Въз основа на заявление, депозирано от Райфайзенбанк”ЕАД-гр.София по ч.гр.д.
№353/2011г. е издадена заповед №246/22.03.2011г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
като на основание чл.418 от ГПК е разпоредено, Длъжниците „Галисман”АД-с.Енево, Шуменска обл., представлявано от Ивано
Костадинов М. и Г.Т.В. „Икомма”ЕООД-с.Плана, община София, представлявано от И.К.М.и
още девет юридически и физически лица,
сред които и И.К.М.да заплатят солидарно на банката сумата от
82266евро главница, 721.37евро-просрочена редовна лихва,
10440.29евро-просрочена наказателна лихва, 350евро-комисионна управление, ведно
със законната лихва, както и 3668.26лв. държавна такса и
2284.13лв.-възнаграждение за юрисконсулт. На същата дата е издаден и
изпълнителен лист за сочените суми.
В поканите за доброволно изпълнение-на листове 101 и сл. по гр. д. 288/11 на КОС, връчени на всеки един от касаторите на 21.02.2011 г., е посочен номера на делото по което е издаден изп. лист, вписано е, че е приложено копие от изп. лист /заповед за изпълнение/ за принудително изпълнение по ГПК, и накрая е отново е посочено: "Приложено, изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт". При получаване на П. получателите не са отбелязали липсата на приложение. Затова е прието, че с П. е изпълнено изискването на чл. 418, ал. 5 ГПК, съд. изпълнител да връчи заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изп. лист.
Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно,
защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд
срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този
срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на
заповедта за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи
на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали
срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и представените и
събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента
на узнаването. Когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно
връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по
узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от
обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност, и при преценката
за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти,
което в настоящия случай окръжният съд е и сторил. Обясненията на страната, в
т. ч. съдържащи признаване на факти, са редовен способ за събиране на
доказателствени средства и доказателства и се преценяват от съда наред с всички
останали, съобразно вътрешното му убеждение. Служебно известните на съда факти
не подлежат на доказване - за тях съдът е длъжен да съобщи на страните съгласно
чл.155 ГПК.
Видно от приложеното към
делото копие на частна жалба вх. рег. № 190/27.01.2015 г. на жалбоподателя до
окръжния съд срещу действията на ЧСИ по изп. д. № 20128730400272, той е
твърдял, че е узнал за запорното съобщение върху трудовото си възнаграждение на
21.01.2015 г. На три места в тази частна жалба страната посочва именно датата
21.01.2015 г. като дата, на която за първи път е узнал, че е осъден като
съдлъжник по кредит и че срещу него е образувано изпълнително дело. Видно от
завереното копие на обратната разписка, с която е изпратена по пощата „жалба и
молба” до ЧСИ С. А. Г., те са получени в кантората му на 26.01.2015 г. Следователно,
изводът на съда, че 26.01.2015 г. е най-късната възможна дата на узнаване на
заповедта за изпълнение, е правилен, макар да е ирелевантен, тъй като в
настояща
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
В
процесното възражение, „Икомма”ЕООД-гр.София излага конкретни
основания за приемането му, а именно такива по чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК. Сочената разпоредба дава
възможност, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение,
длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде
възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотеза на ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение, по следните съображения: Съобщенията, призовките и приложените
към тях книжа известяват участниците в производството за съдопроизводствените
действия, извършени от съда или страните или за предстоящи действия на съда, за
да могат участниците в производството да извършат желаните от тях
съдопроизводствени действия или да изпълнят процесуалните си задължения,
съответно да се подготвят за извършването им. Ето защо и съобщението следва да се връчи
лично на адресата, а всички останали начини на връчване/уредени в закона
фикции или презумпции за връчване/ са приложими, само когато личното връчване е
невъзможно. В разглеждания случай, Призовката за доброволно изпълнение, ведно
със заповедта за изпълнение двръчването на заповедта за изпълнение на
длъжниците е станало по реда на чл.47 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
входната врата на сградата, в която живеят Георгиеви и чрез пускане на
уведомление в пощенската кутия. За да се пристъпи към този начин на връчване, обаче,
следва да са налице императивно посочени в нормата на чл.47 , ал.1 от ГПК предпоставки – лицето да не може да бъде
намерено на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението. Т.е., изисква се връчителят да потърси адресата или друго
лице, което е съгласно да приеме съобщението, а ако не намери – следва да
удостовери в разписката към съобщението, кога е посетил адреса и
обстоятелството, че адресатът не е намерен там, че не е
намерено и друго лице или е намерено такова лице (ако има сведения трябва да се
посочи името и качеството на лицето), но то не се е съгласило да приеме
съобщението. Когато адресатът не е намерен на адреса,
нито е намерено друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят
трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава на адреса. Такива сведения
може да бъдат потърсени от лицата, които не са се съгласили
да приемат съобщението или от съседи. Ако
връчителят намери сведения, било че адресатът пребивава на адреса, било че от
известно време или никога не е пребивавал там, той трябва също да ги удостовери
в разписката към съобщението. Ако получи
сведения, че адресатът не пребивана на адреса, връчителят следва да върне разписката в съда, за да може съдът да
прецени удостоверените обстоятелства и прецени какви
действия да се предприемат, но ако получи сведения, че адресатът пребивава на адреса, връчителят следва да положи усилия да узнае, по кое време
адресатът може да бъде намерен там, за
да направи следващото посещение по това време.
В настоящия случай, в разписката
за връчване към съобщенията до Георгиеви, липсват каквито и да е отбелязвания в
посочения по-горе смисъл - намерени ли са лицата на адреса, намерено ли е друго
лице, което е съгласно да приеме съобщенията, времето, когато връчителят е
посетил адреса, колко пъти го е посетил, обитават ли лицата адреса и пр.. Тази липса, прави невъзможно формирането на
извод, че лицето не може да бъде намерено на посочения по
делото адрес или, че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщенията,
те., че са налице предпоставките на чл.47, ал.1 от ГПК, за да се премине към
връчване на съобщението чрез залепване на уведомление.
Съдът намира, че в случая оплакването на дружеството-длъжник за ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение е основателно, по следните съображения: За
реда на връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния
лист и самата заповед за незабавно изпълнение, се прилагат общите
правила на връчване на книжа и съобщения. Съгласно чл.49 от ТПК,
мястото на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето,
седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място,
което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът
може да бъде намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва да
се приеме, че ищецът, респ. взискателят може да посочи адрес на едно от
изброените в чл.49 места за връчване. В случая взискателят е посочил по
изпълнителното дело и съдебният изпълнител връчил поканата за доброволно
изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на адреса
по местоработата на длъжника чрез лице от администрацията - Венелина
Ст.Пенева/рецепция/, която с оглед осъществяваната от нея функция/работеща на
рецепция/ има задължението да приема книжа и която се е
подписала със задължение да предаде призовката на
адресата. С получаване на съобщението от посоченото лице се смята, че
връчването е извършено на адресата, поради което и срокът за подаване на
възражение е започнал да тече от 19.06.2017г.,
съответно е изтекъл на 03.07.2017г.. Самата Андреева се е подписала, че е запозната с връчените документи. Предвид
това съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.
Неоснователно се явява и оплакването й, че не била узнала
за направеното връчване. Полагането на подпис от страна на получилото
книжата „друго лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за
приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на
адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките и съобщенията,
изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изричното
текст, касаещ това задължение на получателя по чл.46 от ГПК. Андреева не е ангажирала
каквито й да е доказателства, че получилото книжата лице не е изпълнено по
обективни причини задължението си да й ги предаде.
Оформените от връчителя документи са официални
свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила относно
удостоверените в тях факти.
Предвид това и в тежест на страната, която
твърди, че заповедта не й е била връчена надлежно, е да докаже твърденията си с
всички допустими по ГПК доказателствени средства. В настоящия случай Андреева
не е ангажирала надлежни доказателства,
че не е работила в Кауфланд България”ЕООД енд Ко. Напротив
същата не отрича, че поканата, ведно с изпълнителния лист и заповедта за
незабавно изпълнение са й били връчени. Настоящата инстанция не споделя и
твърдението на длъжника, че връчването не се явявало редовно, тъй като било
извършено в централата на работодателя, а не в търговския обект, където
осъществявала трудовите си функции. Именно адреса на управление на работодателя
длъжникът е посочил като месторабота във въпросника за кандидатстване за заем
при кредитора. Последният не би могъл да знае и
в кой точно търговски обект на работодателя полага труд длъжника. Именно
в централата на работодателя има лице, чието задължение е и получаването на книжа.
Предвид
това съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.
Доколкото не се установи наличието на визираните
в разпоредбата на т.1 и т.3 на чл.423 ГПК хипотези,
възражението следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражението
на Рая Севдалинова Андреева, постоянен адрес:***, съдебена дерс: гр.София, ул.”Ами Буе”№10-12, вх.Б, ет.2, офис №35 чрез
адв.Кремена Кулчева, срещу заповед за
изпълнение на парично задължение №814/17.05.2017г.
ч.гр.д.№1343/2017г. на ШРС, издадена по реда на чл.417 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
В случая съгласно извършеното от връчителя официално удостоверяване при многократните му посещения на адреса, обявен от молителя в търговския регистър като адрес на управление, на адреса няма офис на търговеца, няма фирмени знаци, има пететажна жилищна сграда. Следователно търговецът не е изпълнил точно задължението си за обявяване на адреса си на управление ***, на който се намира пететажна сграда, не съставлява такова изпълнение. Съдът, респ. връчителят нямат задължение да издирват адрес на търговец, който недобросъвестно е обявил в търговския регистър непълен адрес на управление. Поради това, и при липса на фирмени знаци на адреса следва да се приеме, че на адреса не е имало офис/канцелария на търговеца, съответно призоваването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК е било неприложимо, а приложима е била разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Следва да се посочи, че самият молител не твърди да се е намирал на обявения адрес на управление, а само че не бил спазен едномесечният срок, установен в практиката на ВКС, за посещения на адреса при залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, касаеща връчване на физически лица. По изложените съображения обаче в случая залепване на уведомление не е било необходимо, тъй като на адреса не е имало обозначена канцелария на търговеца и съответно служители, на които да се връчат книжата, респ. които отказват връчване, за да е приложима процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК. Само за пълнота и във връзка с доводите в молбата следва да се посочи, че доколкото районният съд е изпращал по две съобщения, адресът е посещаван много повече от три пъти и в продължение на повече от един месец както при връчване на исковата молба за отговор, така и при връчване на неприсъственото решение.
По изложените съображения съдът намира молбата за отмяна за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
как е прието какъв е делът на всеки собственик на самостоятелен обект, както и довод, че върху стойността на цената на топлинната енергия и водата не се дължи ДДС, тъй като представляват префактуриран разход.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК, ако лицето (търговец и юридическо лице) е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Касае за фактическа промяна на адреса на управление, която не е отразена в ТР. Ако на регистрирания адрес няма офис или той не е действащ и не може да се открие представител на търговеца, то и в този случай се прилага фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на съобщения с оглед обезпечаване движението на производството, тъй като задължението за вписване на адрес в ТР е свързано и с възможността за контакти с търговеца, в т. ч. и за връчване на съдебни книжа. В случая с посочването на непълен административен адрес като адрес на управление (вж. чл. 89, ал. 3 ЗГР и § 1, т. 10 ДРЗКИР) – без вход, етаж и апартамент, - което е причина за връщане на призовката в цялост, търговецът сам се е поставил в положение да не получава съдбени книжа. Ответницата не е открита и на адреса за кореспонденция с НАП, за който не е доказано, че е идентичен с този, вписан в ТР като адрес на управление, и който съдът прие за непълен. Обстоятелството, че тя като физическо лице е с постоянен адрес (чл. 93 ЗГР) като този, посочен за адрес за кореспонденция с НАП на регистрирания от нея ЕТ, е неотносимо към призоваването й по делото. Тя не е провела доказване, че използва адреса за кореспонденция с НАП за канцелария, където тя или служители могат да приемат съдебните книжа. При това положение и след като на адреса на управление не може да се осъществи връчване на книжа, са налице предпоставките за прилагане на фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК за прилагане на призовката към делото, с което за съда се изчерпват задълженията за връчване на книжа.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че процесуалното действие подаване на отговор на исковата молба, извършено на 08.07.2013 г., е извършено след изтичането на установения в закона срок (чл.
Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията
Началният момент на течението
на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, като
извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на
узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение. Правилни са изводите на
окръжния съд, че в конкретния случай жалбоподателите са узнали за заповедта за
изпълнение на датата, на която С. А., в качеството си на физическо лице и като
управител на дружеството, е отказал получаване на поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение към нея. Отказът е удостоверен в
официален свидетелстващ документ, оборването на чиято материална
доказателствена сила следва да се извърши от оспорващата го страна при
условията на главно и пълно доказване, каквото в случая не е налице. Фактът, че
на датата на отказа А. е сключил трудов договор за работа на кораб под чужд
флаг, сам по себе си не опровергава връчването на книжата при отказ. Нещо
повече, твърдението, че А. е бил отплавал с кораба към датата на оформянето на
отказа, се опровергава, както от подписването от него пред български нотариус
на две пълномощни на същата дата, така и от обстоятелството, че трудовият му
договор е в сила от по-късна дата- 26.10.2015г. Обосновано окръжният съд е
приел, че заверяването на пълномощните от нотариус във Варна не изключва
връчването на книжата в Търговище на същата дата, с оглед близкото разстояние
между двата града. Обстоятелството, че ДСИ е извършело повторно връчване на
заповедта за изпълнение не се отразява на факта на узнаване на заповедта за
изпълнение от длъжниците по нея към датата на отказа за получаването й. На
последно място, видно от мотивите на обжалвания акт, неоснователно е
оплакването на жалбоподателите, че окръжният съд не е взел предвид всички
обстоятелства по делото и че липсват мотиви относно оборването на материалната
доказателствена сила на призовката, с която са връчени при отказ книжата, за
които страните са узнали на датата на отказа.