М О
Т И В И
По присъда № 10/ 05.02.2018 година по НОХД №1676/2017
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от ДРП по реда на чл.247 от НПК, който е изготвен от държавния обвинител след запознаване с материалите по досъдебно
производство №475/17 година, водено по
описа на Първо РУ на МВР –гр. Добрич. С обвинителния акт срещу подсъдимия Н.П.А., с ЕГН: ********** *** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, а именно:
За това, че на 27.05.2017 година, в гр.Добрич,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил –марка „********”, модел „****”, с
рег.№ ***, от владението на М.Н.Н. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да го ползва, като отнемането е извършено при
условията на чл.195, ал.1, т.4, пр. 2-ро от НК - чрез използване на техническо
средство- ключ за автомобил, и е последвала повреда на превозното средство в
размер на 640.00 /шестстотин и
четиридесет/ лева– престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл.1-во и т.3, във вр.
с ал.1 на съшия член от НК.
Въз
основа на отправено искане от страна на подсъдимия,съдебното производство бе
проведено по реда глава двадесет и седма от НПК тъй нар.„Съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция”.Съобразявайки процесуалните правила на този раздел от НПК, съдът разпореди
„предварително изслушване на страните”, с което прие, да не се провеждат
разпити на посочените в обвинителния акт свидетели и вещи лица. От проведеното
предварително изслушване на подсъдимия Н.П.А. съдът установи, че същият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като депозира самопризнание изцяло в насока на повдигнатото му обвинение. След
като прие, че направеното самопризнание от дееца се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП-Добрич, който
пледира за признаване вината на подс. Н.П.А. по повдигнатото му обвинение и
постановяване на осъдителна присъда. В обвинителната си реч прокурорът изрази становище,
че престъпното деяние се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от
самопризнанието на подсъдимия пред съда и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. По отношение вида и размера
на наказанието прокурорът изрази ясна позиция, че разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК е
неприложима в конкретния случай, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства за дееца или изключителни. В този смисъл, пледира на подсъдимия
да се наложи предвиденото в НК наказание „лишаване от свобода” на основание чл.54,
ал.1 от НК, което да се определи над специалния минимум, а именно - осемнадесет
месеца „лишаване от свобода”, като се намали с една трета, съобразно императива
на чл.58а от НК, тъй като съд.следствие е проведено по реда на глава двадесет и
седма от НПК. Определеният минимален размер на наказанието аргументира с факта,
че престъпното деяние е осъществено при превест на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства, както и твърде ниската възраст на
младопълнолетния подсъдим. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия,
прокурорът пледира изпълнението на наказанието да не се търпи ефективно, а да
се отложи на осн.чл.66, ал.1 от НК с
минимален изпитателен срок от три години.
Защитникът
на подсъдимия – адв.Ц.Г. *** /служебен защитник/ не оспори становището на
прокурора, относно авторството на дееца в инкриминираното престъпно деяние и
формата на вината, при която е извършено. По същество процесуалният
представител в защитната си реч наблегна на конкретно обстоятелство, а именно -
активното поведение на дееца в хода на целия наказателен процес и оказаното съдействие,
за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство. След
като се позова на смекчаващите вината обстоятелства и ниската възраст на дееца,
адв.Г. пледира за налагане на осн.чл.54,ал.1 от НК на предвиденото в закона
наказание - „лишаване от свобода”, което да се определи в самия законов минимум,
като на основание чл.58а от НК същото се намали с една трета, съгласно
императива на цитираната разпоредба. Сподели изцяло позицията на прокурора, че наложеното
наказание „лишаване от свобода” не следва да се търпи ефективно от подсъдимия,
предвид чистото му съдебно минало и наличните смекчаващи вината обстоятелства,
а да се отложи на основание чл.66,ал.1 от НК с минимален изпитателен срок от
три години.
В
предоставената му по реда на чл.297 от НПК „последна дума” от съда, подсъдимият
А. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение и изрази съжаление за
извършената противообществена проява.
Съдът,
след като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, както
поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Н.П.А.
е български гражданин, неосъждан и без криминални прояви до момента. От
представените данни по делото е видно, че същият е роден в гр.Д. и към момента на извършване на престъплението,
предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес, е местопребивавал на
адрес: ул.”****”№**** в гр.Д.. В същия блок
на студенсткото общежитие, в съседство на друг етаж, живеел св.М.Н.Н., който
притежавал лек автомобил марка „****”, модел „****”, с рег.№ *****. Посоченото
МПС свидетелят обичайно паркирал в непосредствена близост, встрани до
общежитието. Поради честите си пътувания извън страната, при които престоявал за
по-дълъг период от време, свид.Н. отправил молба към подсъдимия А. да наглежда
автомобила му, докато отсъства, без да му дава разрешение да го ползва.
В
началото на месец май 2017 година на подсъдимия му направило впечатление, че
шофьорската врата на автомобила „****" е оставена
отключена, за което той не споделил с никого.
На
****. сутринта подс.А. за пореден път отново видял, че
вратата на автомобила „Нисан”, собственост на св.М.Н. е незаключена. Това
обстоятелство го провокирало, да вземе спонтанно решение, да се повози с
автомобила без разрешението на собственика. За целта А. си послужил с намерен
до ***** контактен
ключ за автомобил, с който направил неуспешен опит да приведе в работен режим
двигателя. В случая, автомобилът е бил оставен от собственика без акумулатор. Обладан
от мисълта, че на всяка цена да пробва „качествата” на автомобила, деецът не се
отказал от първоначалното си намерение, а тъкмо обратното. Досетил се, че
родителите на негов познат - свид.Ф. Н., имат два автомобила, които са в движение. Веднага взел
решение, да отиде до дома на посочения свидетел и му поиска акумулатор на заем,
с който да запали двигателя на „****а. В
действителност, към онзи момент,
акумулаторът на единия от автомобилите на семейството - марка „****", бил свален, но в изправност. След като
пристигнал у дома на св.Н., подсъдимият
поискал на заем въпросният акумулатор, като пояснил, че ще го върне след като
си услужи с него. Отначало свидетелят не се съгласил и му отказал, но тъй като
родителите му отсъствали в момента, той се уплашил и съгласил. Така, св.Н. предоставил
сваления акумулатор на подсъдимия и двамата заедно отишли до автомобила „****, който стоял все още с отключена врата. След като
поставил акумулатора на определеното място в автомобила, подсъдимият дал на
контакт и този път успял да приведе двигателя в работен режим. Въпреки ясното
си съзнание, че е неправоспособен водач и няма издадено СУМПС от съответната
категория, подсъдимият не се отказал от намерението си да управлява чуждия
автомобил, без знанието и разрешението на собственика му. За да реализира
противоправните си намерения деецът седнал на зад волана и предложил на свид.Назим,
да се качи заедно с него в автомобила, за да го повози из района, където живеят.
Поради липсата на умения да шофира, след като подкарал автомобила по околните улици,
подс.А. изгубил управлението над него и по този начин не могъл да отреагира. По
време на движението му, превозното средство закачило леко една стена. Виждайки
неадекватните реакции на подсъдимия и липсата на умения да шофира, свидидетелят
Назим се уплашил и слязъл от автомобила. Независимо от тези обстоятелства, подсъдимият
продължил сам да управлява чуждия автомобил. Поради липсата на нужната квалификация и шофьорски
умения деецът катастрофирал с автомобила, удряйки го в дърво, вдясно от локална
пресечка между ул."***" и „****.
След
настъпването на инцидента деецът излязъл от автомобила и извикал свид.Низим, на
когото върнал акумулатора и напуснал местопроизшествието. Непосредствено след
това изхвърлил ключа, с който успял да приведе в работен режим двигателя и
подкара автомобила. При направения оглед на място от разследващите органи, въпросният
ключ, с който си послужил извършителят е бил намерен в близките храсти,
намиращи се непосредствено до мястото на ПТП. Открит е и извършителят на
престъпното деяние.
Противоправните
действия на подсъдимия не останали незабелязани, а били възприети непосредствено
от св.К. К., който подал своевременно
сигнал на тел.112 и на мястото на ПТП пристигнал дежурен екип от полицейски
служители. Обстоятелствата и данните от направения оглед на местопроизшествието,
са обективирани в съставения на място „Протокол за оглед на местопроизшествие”
от 27.05.2017 година /л.5 от ДП/. В посоченото
доказателсвено средство разследващият орган описал подробно както местоположението
на катастрофиралия автомобил, така също и нанесените щети по него. Изрично отразил,
приобщеното по делото веществено доказателство – контактен ключ за автомобил,
който е намерен в непосредствена близост, до катастрофиралия автомобил.
От
експретното заключение на изготвената в хода на досъдебното производство
Автотехническа експертиза черпми безпротиворечива информация, че
възстановяването на лекия автомобил „*****" с рег.№ ****, с цел отстраняване на нанесените по него повреди,
при произшествието на *** година, и бъдещата му експлоатация по предназначение,
е невъзможно. Съгласно експертното заключение на вещото лице, пазарната
стойност на лекия автомобил „****" с
рег.№ **** към датата на извършване на произшествието и преди неговото
настъпване е била 640.00 /шестстотин и четиридесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка на престъпното деяние се
установява от самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК, от
показанията на свидетелите П. П. П., К. Е. К., Ф. С. Н. и М.Н.Н., дадени в хода на досъдебното производство пред
разследващия орган и ползвани от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, както и
приобщените по надлежния ред писмени доказателства.
За
да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НПК въз основа на
приобщените в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
От
първостепенно правно значение за разкриване на обективната истина по делото съдът прие, че се явява самопризнанието на подс.Н.А.
пред съда и подробните му обяснения, дадени в хода на досъдебното производство
пред разследващия орган. От обясненията съдим по безпротиворечив и категоричен начин
за времето и мястото, където е осъществено престъпното деяние, за
благоприятстващите обстоятелства, от които се е възползвал деецът при
отнемането на автомобила /оставена
незаключена врата/, както и за техническото средство - контактен ключ за
автомобил, с помощта, на който е привел в работен режим двигателя. Съдът
намери, че обясненията на дееца не стоят изорилано, а кореспондират си и се
допълват от другите събрани по делото гласни и писмени доказателства. В този
смисъл, безпротиворечивите, логични и подробни
обяснения на дееца в хода на досъдебното производство, пред разследващия
орган, са спомогнали в значителна степен за разкриване на обективната истина по
делото. В този смисъл, съдът приема, че декларираното самопризнание пред съда не
се явява формално изявление и не е израз на породила се у дееца спонтанна
защитна реакция, насочена към постигане на по-лека наказателна санкция, а
напротив. Показателно е за неговата нагласа,
като активен процесуален субект с подробните и обстойни обяснения, да окаже пълно
съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина. В този
ред на мисли, съдът прие, че направеното самопризнание от дееца се явява в подкрепа
изцяло развитата обвинителна теза.
Изцяло в подкрепа на обвинителната теза се
явяват и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
– П. П. П., К. Е. К., Ф. С. Н. и М.Н.Н., чиито показаният съдът намира за непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи
се. Съдът обаче, отдава приоритетно правно значение най-вече на показанията на
пострадалото лице- св. М.Н.Н. и тези на св.
Ф. С. Н., дадени пред съдия. Вън от съмнение е, че от показанията
на пострадалия съдим по категоричен начин за състоянието на автомобила,
неговото местоположение както и за обстоятелството, че на дееца не е давано изрично
разрешение да ползва автомобила му, а единствено да осъществява надзор над
него. Относно показанията на св.Ф. Н. съдът приема, че те са от съществено значение в насока
извършените неправомерни действия на дееца, отнасящи се за начина, по който е
отнел чуждия автомобил и последващите действия, по управлението му, и то
непосредствено, преди да настъпи произшествието. От значение за разкриване на
обективната истина се явяват и показанията на св. К. Е. К. възприел пряко като очевидец, неправомерното
поведение на дееца, управлявал чуждата дв.вещ към момента на настъпването на
ПТП. В този смисъл, свидетелят К. пресъздава
обективно и правдиво впечатленията си от настъпилото произшествие и
последващите действия на дееца, който веднага е избягал от мястото на инцидента.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената автотехническа
експертиза /л.27-29 от ДП/, като научно обосновано и компетентно, изготвено с
нужните познания и опит на специалист в съответната област. Следва да се
отбележи, че заключението не бе оспорено от страните по делото.
При
извършване на преценка и анализ на фактическите доказателства, следва да се
отбележи още, че съдът приобщи по надлежния ред събраните в хода на досъдебното
следствие писмени доказателствени средства и доказателства, тъй като същите са
съставени при условията и реда, предвиден в НПК. В контекста на изложеното, съдът
приема, че липсват процесуални нарушения при събирането на доказателствата,
които да налагат изключването на част от доказателствения материал на това правно
основание. Събраните и обсъдени по този начин доказателства, по същността и
насоката си се явяват непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се,
намират се в хармонично единство помежду си и налагат единствено възможния
извод, непораждащ съмнение във формираното вътрешно убеждение на съда, досежно
авторството на дееца в инкриминираното престъпление.
При
така приетата за установена и изложена фактическа обстановка,съдът прие, че
подс. Н.П.А. е осъществил от обективна и суб.страна вмененото му във вина с
обвинителния акт престъпление, поради което го призна за виновен за това, че на
*** година, в гр.Д., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство
- лек автомобил –марка „****”, модел „***”, с рег.№ *****, от
владението на М.Н.Н. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.
2-ро от НК - чрез използване на техническо средство - ключ за автомобил, и е
последвала повреда на превозното средство в размер на 640.00 /шестстотин и четиридесет/ лева– престъпление
по чл.346, ал.2, т.1, предл.1-во и т.3, във вр. с ал.1 на съшия член от НК.
В
обективно отношение с инкриминираното престъпно деяние са накърнени
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.
Подсъдимият
Н.П.А. е наказателно отговорен субект – пълнолетен, който към момента на
извършване на процесното престъпление е разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си. В хода на съдебното производство
не бяха събрани доказателства, от които да черпим информация за наличието на
психични заболявания, изключващи наказателната му отговорност, а напротив. В контекста на
изложените по-горе правни съждения, може да се посочи, че деецът е взел активно
участие в досъдебното производство и с направеното признание, и дадени подробни
обяснения пред разследващия орган, е спомогнал в значителна степен за
разкриване на обективната истина.
От
обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ – лек автомобил,
по отношение на който подсъдимият не е упражнявал правото на собственост, нито
е владеел на някакво правно основание. За отнемането на вещта е липсвало изразено
съгласие от собственика, което прави самото отнемане противозаконно.
Изпълнителното деяние е осъществено от дееца чрез активни действия, насочени
към прекъсване на фактическата власт на собственика върху вещта и
установяване на своя фактическа власт, с намерение за ползване. Проникнал в
чуждия автомобил през незаключената врата, и след като установил свое собствено
владение над чуждата вещ, с помощта на техническо средство /контактен ключ за
автомобил/ успял да приведе в работен режим двигателя. От изложеното следва, че
е налице е квалифициращия признак на
инкриминираното деяние, посочен в чл.346, ал.2, т.3 от НК, а именно - деянието
да е извършено, при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, чрез използване
на техническо средство.
С оглед на осъществените от дееца неправомерни
действия, същите са довели до такова въздействие върху вещта, предмет на
престъплението, че тя е станала негодна за ползване по нейното предназначение. От
експертното заключение, дадено в изготвената автотехническа експертиза е видно,
че възстановяването на лекия автомобил „*****" с рег.№ ****, с цел отстраняване повредите му, нанесени при
произшествието на 27.05.2017 година, и бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможно. Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице и квалифициращия
признак на разпоредбата на чл.346, ал.2, т.1 от НК, а именно „последвала
повреда на превозното средство”. Нанесените повреди на автомобила се изразяват конкретно
в следното: деформирана предната част на купето на автомобила, калник преден
ляв, подлакътник преден ляв, предна лява надлъжна греда, греда над радиатора,
греда под радиатора, фародържател ляв, преден лявя капак, панти и ключалка,
преден капак. В по-малка степен се деформирани: калник преден десен и предна
дясна надлъжна греда. Вследствие на силните деформации по куппето на автомобила
е нарушена неговата геометрия.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при условията на пряк умисъл-по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК.
Съзнавал е добре общественоопасния характер на престъпното деяние,а именно, че
с отнемането на фактическата власт на собственика над вещта без негово съгласие,
и с установяване на своя фактическа власт, той извършва престъпление с висока
степен на обществена опасност. Деецът е действал и с намерение да ползва
чуждата дв.вещ, след като установил своя фактическа власт над нея. Предвиждал е
общественоопасните последици от неправомерното си поведение и е искал те да настъпят. Безспорно, деецът е
преследвал очертаната в съзнанието му противоправна цел - да управлява
автомобила без изричното съгласие на собственика и в нарушение на правните
норми, регламентиращи движението по пътищата.
Като
причини за извършване на престъплението от дееца могат да се отчетат ниската
правна култура, както и несъобразяване и незачитане на защитеното от закона
право на собственост и обществените отношения, обезпечаващи сигурността и
безопасността на транспортната дейност.
/ По отношение размера на наказанието и неговата индивидуализация/
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.П.А., съдът се
ръководи от правилата на чл. 54, ал. 1 и 2 НК, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
подбудите за извършване на деянието, формата на вината и всички останали
обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Подсъдимият
Н.П.А. е ****************. От представената
характеристични данни по местоживеене на младопълнолетнитя деец е видно, че същият
няма регистрирани противообществени прояви до момента, както и че срещу него не
са подавани жалби и сигнали за нарушаване на обществения ред. По делото няма данни
за други водени и незавършени наказателни производства.
По изложените съображения, съдът намира, че
настоящото престъпно деяние е извършено от дееца при превест на смекчаващите
над отегчаващите вината обстоятелства. За смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие - чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на водени наказателни
производства по регистъра на ОСлО към ОП-Добрич и образувани ДП в
информационния масив на ОД на МВР, оказаното съдействие в хода на разследването
за разкриване на обективната истина, както и последвало разкаяние. Като
отегчаващо обстоятелство съдът прие, невъзстановените имуществени вреди, причинени
от престъплението в размер на 640.00 лева.
С
оглед на изложените съображения, съдът прие, че обществената опасност на дееца
се явява сравнително ниска, а тази на осъществената от него противообществена
проява по-висока. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че правилно и
законосъобразно в случая е наказанието да бъде определено на основание
чл.54,ал.1 от НК, тъй като прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК се
явява неуместно, поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и с оглед на това, че бе проведено
„съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 , във вр. с чл.372, ал.4
от НПК, съдът прие, че първо следва да определи размера на наказанието,
предвидено за извършеното от дееца престъпление по общите правила на НК, а след
това да го намали с 1/3, съобразно разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК. За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл.1-во и т.3,
във вр. с ал.1 на съшия член от НК законодателят предвижда наказание „лишаване
от свобода” за срок от една до десет години. След като съобрази ниската степен
на обществената опасност на подсъдимия, а от друга, сравнително високата степен на обществена
опасност на самото деяние, съдът наложи на подсъдимия на основание чл.54, ал.1
от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. По горните
съображения на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл. чл.58а от НК определеното
наказание бе намалено с 1/3, при което на подс. А. бе постановено да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца.
С
оглед на чистото съдебно минало на дееца и обстоятелството, че инкриминираното
престъпление се явява инцидентна проява в поведението му, съдът прие, че наложеното
наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца не следва да се търпи
ефективно, а да се отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК с минимален изпитателен
срок от три години. С отлагане изпълнението на наказанието, съдът счита, че на младопълнолетния
деец ще бъде предоставена възможност да покаже с поведението си, дали желае да
се поправи и превъзпита в спазване на законите и добрите нрави или тъкмо обратното.
Още повече, че няма да бъде откъсван от обичайната си домашна среда, което без
съмнение би спомогнало за по-бързото му и ефективно превъзпитаване и поправяне.
Съдът номира, че с налагането на посоченото по вид и размер наказание, освен
върху дееца, ще се въздейства възпитателно и предупредително и по отношение на
останалите членове на обществото, в каквато насока са и посочените цели в
разпоредбата на чл.36 от НК.
С
присъдата си на основание чл.53, ал.1, буква „а”от НК съдът постанови да се
отнеме в полза на държавата приложеното по делото веществето доказателство,
иззето в хода на разследването –ключ от автомобил, послужил за извършване на
умишленото престъпление. Посочената вещ следва да се остави в срока на
съхранение по делото, след което да се унищожи, поради ниската й стойност.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Н.П.А. да заплати
сторените в хода на досъдебното разноски в размер на 95.22 лв. /деветдесет и
пет лева и двадесет и две стотинки/ по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич.
По изложените съображения и мотиви, съдът
постанови настоящата присъда.
Съдия: