№ 4118
*** 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110111055 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена от В. Г. С., лично и в качеството й на
майка и законен представител на децата Е. Б. И. и М. Б. И., с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Б. В. И., както следва:
ответникът да се задължи да се въздържа от извършването на домашно
насилие спрямо молителите; да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в *** ****** за срок от 18 месеца; да му се забрани да
приближава молителите, жилището им, находящо се в *** ******,
местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих на
молителката и децата, както и дома на родителите на молителката за срок от
18 месеца; временно да се определи местоживеенето на децата Е. Б. И. и М. Б.
И. при тяхната майка *****, както и ответникът да бъде задължен да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
В молбата за налагане на мерки за защита молителката излага, че с
ответника са живели около 20 години на семейни начала, както и че
ответникът в началото на м. август е напуснал семейното им жилище,
находящо се в *** *********. Сочи, че имат родени две общи деца – Е. Б. И. и
1
М. Б. И.. Поддържа, че е подлагана на системен тормоз от страна на ответника,
а косвено и децата им, доколкото същите са свидетели на проявяваната от него
вербална агресия и отправяни заплахи – че ще я пукне. Последният изблик на
насилие от негова страна се осъществил на 01.10.2025 г. около 5.00 часа,
когато започнал да й звъни по телефона и отправил заплахи. Сочи, че на
30.09.2025 г. осъществил контрол над молителката, доколкото ответникът се е
обадил на майка на друго дете, за да провери дали молителката е на
тренировка с дъщеря си Е.. Излага доводи, че на 30.09.2025 г. ответникът
влязъл в апартамента им, за да си вземе дрехи и да види децата, като заявил,
че ги е чакал. Твърди, че се е развил спор, на който децата станали свидетели,
както и че ответникът излязъл с Е. на терасата и я е разпитвал къде да ходили
с майка й и кога са се прибрали. Твърди, че и двете деца са ставали свидетели
и за чували обиди и заплахи, отправяни от баща им, за което на 19.08.2025 г.
молителката ги е завела на детски психолог. Сочи, че на 01.10.2025 г.
ответникът изпратил съобщение на Е. със снимка, на хора от плажа, като
записал, че там била майка й с любовника й. По изложените съображения
моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от страна
на ответника – Б. В. И..
В производството е постановена заповед за незабавна защита № 208 от
14.10.2025 г., в която са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
В о. с. з. молителката се явява лично и се представлява от адв. Н..
Излага, че е инициирано производство за предоставяне на родителските права
на децата, по което е насрочена информационна среща в процедура по
медиация. Моли за постановяване на мерки за защита единствено по чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН доколкото са постигнали съгласие с ответника в тази насока. Не
претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. отвтеникът редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. И. В.. Моли за постановяване на решение с мерките по чл.5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, като признава фактите и обстоятелствата по спора. Не претендира
заплащането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Приети като писмено доказателство по делото са декларации за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН относно датата 30.09.2025 г.
спрямо децата и относно датите – 30.09.2025 г. и 01.10.2025 г. относно майка
им.
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0918/19.08.2021 г. от Община **** и от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0972/27.07.2016 г. от Община **** се
установява, че родители на М. Б. И. и Е. Б. И. са В. Г. С. и Б. В. И..
От служебно изисканите справки за съдимост, издадени от Бюро
съдимост при Районен съд – град Варна е видно, че Б. В. И. и В. Г. С. не са
осъждани, а от справка, изходяща от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна –
че не са настанявани за лечение в Психиатричните клиники болничното
заведение.
От изисканата справка от регистратура при Районен съд – Варна се
установява, че между страните няма образувани други дела по ЗЗДН.
Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който
се установява, че комуникацията между родителите е затруднена, както и че
децата са станали свидетели на спор между родителите им. В доклада се
съдържат и данни за битовите условия, в които се отглеждат децата и връзката
им с родителите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица.
Сезиралата съда молба се основава на твърдения за осъществен по
отношение на молителката и децата актове на насилие на 30.09.2025 г. и
01.10.2025 г. Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна
3
връзка, съставлява домашно насилие. Като домашно насилие следва да се
квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките
й гореописани проявни форми, вкл. и психически тормоз.
Целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не
да разреши междуличностните конфликти с техния родственик, респективно
да им осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна. В
този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни аспекти“, Б. Р. Р.,
ИК „Петко Венедиков“, 2020 г., стр.151 и 152, както решение по в. гр. д. №
1445/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, решение по в. гр. д. №
174/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, както и решение по в. гр. д. №
1028/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, следва да се прецени дали въпросното деяние е
представлявало цЕ.сочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по
неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. Не
всяко действие, респективно нарушение на лично благо съставлява домашно
насилие. За преценката дали е налице такова следва да се държи сметка и за
цялостните взаимоотношения между страните /поведението на всеки един,
причините за това, обстоятелствата при които са извършени действията,
сочени като акт на домашно насилие/, защото предвидените в закона мерки са
насочени към осигуряване защита на пострадалото лице, но не и за
разрешаване на други спорове и междуличностни конфликти, провокирани от
поведението и на двете страни. В този смисъл е решение № 1036/16.10.2025 г.
по в. гр. д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В производството не се оспоорват фактите и обстоятелства от страна
на ответника, като изрично е изразено признание на същите. Отделно от това,
изразено е и съгласие от двете страни за постановяване на решение за налагане
на мерките единствено по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, което съъдт намира, че е в
интерес и на децата. Затова и съдът не следва да излага подробни доводи по
4
същество на спора, както и по повод на преценката на мярката, която следва
да бъде наложена, а именно- най-леката такава, да бъде осъден ответникът да
се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на
молителката и двете им деца.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
ответникът Б. В. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 25 лева.
Доколкото страните изрично в о. с. з. от 14.11.2025 г. са посочили, че не
претендират разноски, същите дори и да са сторени остават в тяхна тежест,
така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес:
********** да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо В. Г.
С., ЕГН: **********, Е. Б. И., ЕГН: ********** и М. Б. И., ЕГН: ********** и
тримата с адрес: *** ******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата
от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на В. Г. С., ЕГН: **********, Е. Б.
И., ЕГН: ********** и М. Б. И., ЕГН: ********** и тримата с адрес: ***
******.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на
ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалите лица.
5
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес: **********, че
на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на
постановяването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6