Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 09.02.2021 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана
Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 324/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5, изр.1-во
от ЗДвП.
Образувано е по, изпратена по подсъдност от АС – Пловдив, жаллба
на Е.Д.М. от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, № 20-1030-002642/
04.10.2020 г., издадена от началник-група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР –
Пловдив. Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания административен акт. Твърди се, че изложената
фактическа обстановка в ЗППАМ не отговаря на обективно случилото се на
описаната дата, като се отрича, че жалбоподателят е управлявал МПС. Посочва се,
че на 04.10.2020 г. Е.М. е посетил, заедно с негови приятели, заведението „***“.
Паркирал личния си автомобил, марка „БМВ 528“ с рег. № *** на паркинга на хотел
„***“, на който паркинг достъпът се осъществява посредством поставена бариера,
като престоя в него е заплатен. Около 06.00 часа решили да си тръгнат, като
автомобила управлявал приятелят на Е. М. – П. Г. Г. Качили се в колата, като
жалбоподателят седнал на задната лява седалка. Водачът П. Г. потеглил и
позиционирал автомобила, за да премине през бариерата, след като си заплати
престоя на паркинга. Преди него имало други два автомобила. Единият от
пътниците от другите два автомобила вдигнал принудително бариерата и те
преминават през нея без да си заплатят. Водачът П. Г. изчакал, за да плати
дължимата сума за ползване на паркинга. В този момент излезли охраняващите
служители от заведението „***“ и обвинили Е.М. и приятелите му, че са счупили
охранителната бариера. Тъй като ги заплашвали с физическа саморазправа, ако не
платят щетите, Е. М. се обадил на номер 112 и потърсил помощ от полицейски
служители. Пристигналият, не след дълго, полицейски патрул на сектор „ПП“ –
Пловдив решил, че ще изпробва за алкохол собственика на МПС Е.М. В този момент
автомобилът е спрял, с изгасен двигател. Е. М. заявил, че не е управлявал
автомобила, а е пътник и отказал да даде проба за употреба на алкохол. Полицаите
не взели предвид този факт и разпоредили на лицето да си даде СУМПС и
свидетелството за регистрация на МПС. На собственика на МПС – Е.М., бил
съставен АУАН № ***/ *** г. Отнето е СУМПС, регистрационния талон на МПС и два
броя регистрационни табели с номер *** за това, че Е. М. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“.
В съответствие с
изложеното се твърди, че не са съществували материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената ЗППАМ с правно основание чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП. Този довод се обосновава с твърдението, че жалбоподателят не е
имал качеството „водач“ на МПС към момента на съставяне на АУАН и издаване на
ЗППАМ.
Следваща група
основания за незаконосъобразност на ЗППАМ се отнасят до описание на нарушението
в АУАН, като се твърди, че той не съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН. По
този начин нарушението било описано за първи път в издадената заповед.
Посочва се също така,
че в ЗППАМ административният орган е вписал, че е издаден талон за медицинско
изследване, което не е описано в АУАН. Изразява се становище за липса на мотиви
в оспорената ЗППАМ, както и несъответствие в часа на описаното нарушение в нея
и АУАН. Искането е да се отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
Претендират се деловодни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник по изложените в нея
съображения, като допълнително се посочва, че паркингът е собственост на хотел „***“
***, поради което издателят на оспорената заповед не е разполагал с
компетентност да наложи ПАМ от този вид.
Ответникът – Началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата. От началник-сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив е постъпило
становище за неоснователност на жалбата. Тъй като административният орган,
издал оспорената ЗППАМ е началник-група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив, който
е конституиран като ответник по делото, становището на ненадлежния ответник не
следва да бъде взето предвид.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и от лице, за което оспореният акт създава неблагоприятни последици.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със ЗППАМ № 20-1030-002642/
04.10.2020 г . на началник-група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Пловдив на Е.Д.М.
с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „ Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Фактическите основания за издаване на ЗППАМ, съгласно отразеното в същата са
следните: „ На 04.10.2020 г., около *** часа, в ***, ***, паркинг на хотел „***“,
като водач на МПС „БМВ, Х Драйв“ с рег. № ***,
отказва да бъде изпробван с техническо средство – „Алкотест
Дрегер 7510“, сериен № ***. Силно мирише на
алкохол“.
Като доказателство е
прието и заверено копие от АУАН , серия **, бланков № ***/ *** г., съставен на Е.Д.М.
за това, че на посочената дата, около *** часа, в ***, ***, паркинг на хотел „***“
управлява МПС „БМВ, Х Драйв“ с рег. № ***, като отказва
да бъде изпробван с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“, сериен № ***. Посочено е, че е издаден талон
за изследване ***.
Приета е като
доказателство административна преписка за деактуване
като държавна собственост на *** „***“ ведно с прилежащ терен.
По делото са
разпитани като свидетели две лица, за които се твърди, че на посочената в ЗППАМ
дата са били заедно с жалбоподателя. Съгласно техните показания на 04.10.2020
г., около 02.20 часа, отишли, с лекия автомобил на Е.М., на дискотека в хотел „***“.
Към 06.30 часа решили да си тръгнат, но на паркинга възникнал инцидент, тъй
като някой от чакащите в автомобилите преди тях опитал да вдигне бариерата на
платения паркинг и да го напусне без да заплати дължимата цена. Вследствие на
това се повредила бариерата. Охранителите в дискотеката помислили, че Е.М. и
приятелите му са причинили повредата и поискали да им заплатят по 200 лв. Тъй
като проявили агресивност Е.М. се обадил на единен номер 112. След пристигане
на полицейските служители те установили кой е собственикът на МПС и поискали да
бъде тестват за употреба на алкохол. След отказ, съставили АУАН.
При така установените
факти АС – Кърджали приема, че жалба е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган – началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив,
с делегирани правомощия съгласно Заповед, № 317з-391/ 06.02.2017 г. на
директора на ОДМВР – Пловдив, издадена на основание Заповед, № 8121з-1524/
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
В посочената, като
правно основание за издаване на ЗППАМ, норма на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е
предвидено, че За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В жалбата се твърди,
че Е.Д.М. не е управлявал МПС, поради което не е съществувало основание за
прилагане на ПАМ от този вид. АС – Кърджали приема този довод за неоснователен,
тъй като обстоятелството, че жалбоподателят Е.М. е управлявал лекия автомобил
се установява от съставения АУАН. В качеството си на официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното му оспорване и доказване на неистинността му. Съгласно чл. 193, ал. 3
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, доказателствената
тежест за това се носи от страната, която го оспорва с конкретно изявление за
това и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. В случая, в жалбата се съдържат
твърдения, че изложената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на
обективната действителност, но липсва изрично изявление, че се оспорва неговата
истинност. Поради това не е открито производство по оспорване на истинността на
АУАН по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. С показанията на разпитаните по делото
свидетели не могат да бъдат опровергани констатациите в АУАН по аргумент от чл.
164, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което съдът
приема, че не е оборена доказателствената сила на
АУАН.
Като следващо
основание за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ се посочва, че описаното
нарушение на ЗДвП е констатирано на платен паркинг, които е частна собственост,
поради което издателят на ЗППАМ не е разполагал с материална компетентност.
Този довод също не може да бъде споделен поради следните съображения:
Съгласно дефиницията
в чл.2, ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Освен това,
пътищата, които не са отворени за обществено ползване се обозначават като
такива (такова обозначаване в случая липсва). В чл. 2, ал. 2 от ЗДвП е
отразено, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, като спазва установените правила за движение, а в ал. 3 на същата
разпоредба изрично е разписано, че ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са
отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от
собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго, като
компетентността на органите за контрол по Закона за движението по пътищата не
се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. В
случая от приетата административна преписка по деактуване
като държавна собственост на хотел „***“, ведно с прилежащ терен, не се
установява паркингът да не е отворен за обществено ползване по смисъла и на § 1,
т. 1 и т. 7 от ДР на Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата сочи, че
частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се
налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със
съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. По делото не са
представени доказателства между Община *** и хотел „***“, *** да са договорени
взаимоотношенията във връзка с ползването на паркинга като частен път. Поради
изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена при
спазване на принципа на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките
на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда,
установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона – да се запази
живота и здравето на жалбоподателя и да се гарантира сигурността на останалите
участници в движението. Спазен е и принципът на истинност - чл. 7 от АПК, тъй
като съвкупната преценка на събраните доказателства по делото потвърждават
установените в заповедта факти.
Поради изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Е.Д.М. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, № 20-1030-002642/ 04.10.2020 г., издадена от началник-група в сектор
„Пътна полиция“ в ОДМВР – Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: