Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Павликени,
12.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 12.09.2018 година в състав:
Председател: Цветомил
Горчев
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 228 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.З.А., ЕГН
********** *** против Наказателно постановление /НП/ 18-0311-000186 от *******2018
год., издадено от ВПД Началник РУП към ОДМВР, гр. ВТ, РУ, гр. П., с което са му
наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на осн.
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца. В депозираната до съда
жалба и в с.з. – лично и чрез защитника адв. Д., ВТАК, навежда подробни доводи
за неправилност, незаконосъобразност, постановяване при съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон на атакуваното НП и моли неговата цялостна
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не заема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7
- дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 10.04.2018 г. около 12:20 часа в гр.
П. на пл. ********* жалбоподателят - като водач на лек автомобил – „Мерцедес
Спринтер 318 ЦДИ” с per № ********* с прикачено ремарке № *********- негова собственост,
паркирал пред клона на „Уникредит Булбанк” в града в нарушение на пътен знак
В-27, забраняващ престоя и паркирането на конкретния пътен участък.
На място пристигнали и контролни
органи на МВР – свидетелите Ц. и Г. – служители в РУ, които заварили в
автомобила съпругата му – св. А. Когато жалбоподателят излязъл от помещението
на банката му поискали документите за проверка. Жалбоподателят се ядосал и
започнал да крещи, че е спрял за малко и първоначално отказал да предостави
документите си. Последвало неколкократното им изискване и едва тогава А. ги
предоставил.
Свидетелят Ц. взел документите и
разпоредил на А. да изчака до автомобила си, но последния не се подчинил,
отишъл до служебния автомобил и продължил да говори на висок тон и да заплашва
свидетелите с началниците им и уволнение. Отново не изпълнил разпореждането да
отиде до собствения си автомобил. Извадил мобилния си телефон и започнал да
снима с него.
За тези констатации срещу А. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № ******/*****2018
г. – л. 9. Нарушенията били квалифицирани
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът бил съставен на мястото на проверката в
присъствието на жалбоподателя, който бил запознат със съдържанието му и отказал
да го подпише и да получи и препис от него – обстоятелства, удостоверени с
подписа на свидетел.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 20
/двадесет/ лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 /четири/ месеца.
Тази фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията
на актосъставителя Ц. и св. Г.. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като логични и последователни,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото и дотолкова доколкото
установяват действителната фактическа обстановка. Липсват данни за
заинтересованост на свидетелите.
Съдът намира, че не следва да се
кредитират показанията на св. С.А. - съпруга на санкционираното лице, доколкото
същите не кореспондират с останалия доказателствен материал. Доказателствата по
делото сочат, че същата се е намирала в автомобила към момента на пристигане
полицейските служители, а и очевидно показанията й са плод на заинтересованост
в качеството й на съпруга на оспорващия и пряко засегната от едно негово
санкциониране.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Досежно нарушението по чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП – по същество дори и в жалбата се признава частично – А. и в жалбата не
оспорва спирането на процесното място, а в хода на съдебното следствие се
установи и да е напуснал автомобила и да е отишъл в клона на банката. Коментираната
правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се установява, че
жалбоподателят, управлявайки моторното превозно средство е паркирал в нарушение
на пътен знак В 27, забраняващ престоя и паркирането в конкретния пътен
участък.
За по-голяма прецизност, съдът
отбелязва, че при отразяване на материалната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП в НП
е посочено, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак В 27
или В 28, но и в обстоятелствената част на АУАН, и в тази на НП, става ясно и
се конкретизира, че нарушеният знак е В 27. Изхождайки от това, че правилно е
посочена датата, мястото, МПС с рег. номер, описанието на нарушението,
материалните и санкционните норми, то констатираното несъответствие е
несъществено и жалбоподателят е бил във възможност в пълен обем да упражни правото
си на защита. Предвид изложеното неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя
в тази част на НП. Правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение на основание чл. 183,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 20
лева, поради което и не подлежи на коментар от съда.
Предвид гореизложеното наказателното
постановление, относно това нарушение, следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено нарушение
по смисъла на чл.103 от ЗДвП, според която норма при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тая
квалификация дава повод на жалбоподателя и защитникът му да навеждат доводи за
незаконосъобразност на издаденото НП, доколко от фактите по делото се
установявало, че когато контролните органи пристигнали на място,
санкционираното лице вече е било спряло автомобила, същият е бил в покой, а не
в движение, поради което липсвала първата предпоставка, визирана в чл. 103 от ЗДвП. На водача не бил подаван
сигнал за спиране и указания за такова поведение не били давани. Настоящият
състав не приема така изложените съображения, по следните съображения - с
атакуваното НП на А. е наложено административно наказание, на основание чл.
174, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като административно-наказващият орган посочил, че с
описаното в АУАН и НП деяние същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. В текстовата част на
съставения АУАН и НП изрично и ясно е записано, че "по време на извършване
на проверката водачът влиза в пререкания и заплашва проверяващия го орган и
осуетява извършваната проверка.”. Това описание на извършеното нарушение
напълно съответства на санкционната норма по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
която е приложил и административнонаказващият орган. От доказателствата по
делото се установява, че ответникът в настоящото производство е наказан заради
отказа да изпълни нарежданията на органите за контрол и регулиране на
движението. Това нарушение е точно описано в текстовата част на акта и на
наказателното постановление, то е и правно квалифицирано по чл. 175, ал.1 т. 4
от ЗДвП, което е правилната правна квалификация.
На този текст се е позовал
административно-наказващият орган, за да наложи административното наказание и
това е в съответствие с описаните фактически обстоятелства в акта и НП.
Действително в акта и в НП е посочено, че е нарушена нормата на чл. 103 от ЗДвП, предвиждаща задължение за
изпълнение на разпорежданията и указанията на контролните органи, но тази
разпоредба се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП освен санкционна, е и материално
правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се
предвиждат посочените в нея санкции. В случая по-скоро административно наказващият
орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено
нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Това в никакъв случай не
представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на
наказателното постановление. Критерият, по който се разграничават съществените
от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. И в акта, и в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено. Несъстоятелни са доводите за
защитника, че поведението на подзащитния му в крайна сметка не е осуетило
проверката. Няма спор, че с действията си по неизпълнение дадените му указания
да предаде документите си и да изчака до собствения си автомобил жалбоподателят
е препятствал и пречел на извършване на проверката и пряко А. е целил
осуетяване на същата. Следователно от описаното с думи нарушение водачът в
достатъчна степен е разбрал за какво го санкционират, респ. е могъл да
организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички
доказателства по делото.
По изложените съображения съдът
намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. От доказателствата по делото се установява, че АУАН и НП
са издадени от компетентните за това органи, осъществяващи контрол по
изпълнението на ЗДвП, за нарушения, които са доказани по безспорен и несъмнен
начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което
обуславя неговата законосъобразност.
Констатираното в Наказателното
постановление деяние безспорно осъществява състава на визираното в чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП административно нарушение от обективна и субективна страна и
правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на
санкционираното лице.
Наложените от административнонаказващия
орган наказания са съобразени, както с тежестта на извършеното нарушение, така
и с личността на дееца. Наказанията за извършеното нарушение са определени в
пълно съответствие с разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, в определените от санкционната
норма размери, поради което се явяват справедливи и законосъобразни.
Поради горните съображения наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № 18-0311-000186 от ********2018 год., издадено от ВПД Началник
РУ-П. към ОДМВР, ВТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд, гр. ВТ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Вярно с оригинала!
Б.Н.