Решение по дело №5435/2019 на Софийски градски съд

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 21.02.20209 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

          ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Десислава Й.

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5435 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №554408 от 05.12.2018год., постановено по гр.дело №20376/2013г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на ищеца Д.Р.Й. на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението със ЗИДЗОДОВ обн.ДВ бр.98/11.12.2012г.) сумата от 3700 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигането на 09.10.2003г. на обвинение за престъпление, за което впоследствие е била оправдана с влязло в сила решение по нахд№2705/2011г. на СРС, НК, 12 състав, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.10.2012г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за горницата над сумата от 3700 лева до пълния предявен размер от 7200 лева, както и за присъждането на законна лихва от 17.10.2012г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът е осъден да заплати на ищеца 395,42 лева разноски по делото.   

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д.Р.Й.. Жалбоподателката поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените от нея неимуществени вреди, в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди също така, че липсват съществени мотиви на първоинстанционния съд в тази насока. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът– уважен и за горницата до пълния предявен размер. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният му представител оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението със ЗИДЗОДОВ обн.ДВ бр.98/11.12.2012г.) за сумата от 7200 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

 

Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, интензитета и вида на претърпените негативни емоции, взетите в наказателното производство мерки на процесуална принуда. Повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а по отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за процесуална принуда- „подписка“. Наказателното производство е приключило в разумен срок- същото е продължило 2 години, 3 месеца и 26 дни. Заболяванията, от които страда ищцата и за които са представени медицински документи, датират отпреди образуването на процесното наказателно производство и повдигането на обвинение срещу ищцата, поради което липсва причинно- следствена връзка с последното. Отчетено е възможното влошаване и повлияването на част от заболяванията от наказателното производство. За останалите твърдения на ищцата- суицидни мисли, нагласи за самоубийство и приемане на успокоителни медикаменти, по делото доказателства не са представени. Предвид изложеното и въз основа на принципа за справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, настоящият състав намира че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 3700 лева би компенсирало справедливо и адекватно ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и обвинение, по което е била оправдана с влязло в сила решение.     

Ето защо въззивната жалба на ищцата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението- потвърдено в обжалваната му част като правилно.  

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                              

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №554408 от 05.12.2018год., постановено по гр.дело №20376/2013г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/