№ 1190
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от Л. Н. Г. срещу отказ № 20221011163416/
12.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партида на дружеството „Б.Л.“ ООД на промяна на обстоятелствата,
изразяващи се в заличаване на съдружника Л. Н. Г. на основание депозирана от него молба с
правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и заличаване на лицето Л. Н. Г. като управител на
дружеството поради напускането му.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
1
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е частично основателна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в
настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „Б.Л.“
ООД на следните промени във вече вписани обстоятелства: 1) заличаване на съдружника Л.
Н. Г.; 2) заличаване на вписания в регистъра управител на дружеството Л. Н. Г..
По отношение на отказа за заличаване на вписания съдружник Л. Н. Г.:
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да
постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва,
че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед
на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна на
съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена
отговорност, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва
и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Доколкото в
заявлението се сочи, че промяната е в резултат на прекратяване на участието в дружеството
„Б.Л.“ ООД на съдружника Л. Н. Г. с подаване на писмено предизвестие за напускане по
реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен
фактическия състав, предвиден в тази правна норма.
В случая се установява, че заявлението, по което е образувано настоящото
производство, не е подадено от лице, което е легитимирано съгласно чл. 15, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ да заяви заличаването на вписването на съдружник в търговския регистър по
партидата на „Б.Л.“ ООД.
В чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че вписване, заличаване и обявяване могат да
се заявят от търговеца, от прокуриста, от друго лице в предвидените по закон случаи, както
и от адвокат с изрично пълномощно. В хипотезата на заявяване за вписване в търговския
2
регистър на прекратяване на участието в дружеството на съдружник, който е подал писмено
предизвестие за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, в закона няма изрична норма, с която
да е предвидено, че право да направи това има лице, различно от тези, които са
легитимирани да отправят такова искане до длъжностното лице по регистрацията съгласно
общата разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо следва да се
приеме, че правото да подадат заявление за вписване и на това обстоятелство имат само
самото дружество, действащо чрез законния си представител или адвокат, който е надлежно
и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство, както и от
прокуриста на търговеца или изрично упълномощен да го представлява адвокат.
Съдружникът, който е отправил предизвестие до търговеца за прекратяване на членственото
му правоотношение, не е легитимиран да заяви за вписване промяната, настъпила в резултат
на упражняване на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като не е сред лицата по чл. 15, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, като нито в ЗТРРЮЛНЦ, нито в ТЗ има изрична разпоредба, която
да му дава правото да направи това съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Неприложима
към настоящата хипотеза е нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ, в която е уредено правото на
определено лице да заяви за вписване обстоятелство, различно от това, предмет на
регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, а именно правото на
управителя, който е прекратил едностранно представителното правоотношение, което е
възникнало между него и самото дружество, което представлява, да заяви за вписване
заличаването си в търговския регистър при бездействие на самия търговец. Тази разпоредба
урежда изрично изключение от съществуващо общо правило, поради което нейното
прилагане по аналогия към други случаи, включително към настоящия, е недопустимо.
При проверка на редовността на заявлението, за разглеждане на което е образувано
настоящото регистърно производство, се установява, че същото е подадено от физическото
лице Л. Н. Г., което лице не е търговеца, по партидата на който се иска да бъде извършено
вписването на заличаването на съдружник. В молбата-уточнение от 27.10.2022 г.,
депозирана по делото, в изпълнение на дадените от съда указания жалбоподателят заявява
изрично, че както при подаване на заявлението за вписване, така и при подаване на жалбата
срещу постановения отказ той действа в лично качество, а не в качеството му на
представител на дружеството „Б.Л.“ ООД. Физическото лице, от което изхожда заявлението,
има качеството на съдружник в „Б.Л.“ ООД, който се твърди, че е упражнил потестативното
право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, от което е настъпила заявената за вписване промяна, което обаче,
както беше посочено, не е легитимирано да подаде заявлението съгласно чл. 15, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ, поради което и това, което изхожда от него, е недопустимо.
Доколкото в правомощията на длъжностното лице по регистрация, определени в
нормите на ЗТРРЮЛНЦ, е предвидено, че същото може да извършва само следните
действия - да извърши вписване, да извърши заличаване на вписването, да обяви
представения акт, както и да постанови мотивиран отказ, но не е предвидено правомощието
му да постановява акт, с който да прекратява образувано регистърно производство, то в
случаите като настоящия, при които се констатира, че подаденото заявление е недопустимо,
длъжностното лице трябва да постанови отказ, както е направено. Ето защо жалбата,
подадена срещу отказа на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията в
тази му част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на отказа за заличаване на вписания управител Л. Н. Г.:
За да се провери правилността на постановения в настоящото регистърно
производство отказ по отношение на второто обстоятелство, което е заявено за вписване,
следва да се отговори на въпроса дали от представените от заявителя доказателства се
установява, че са настъпили условията за заличаването на единия от вписаните в търговския
регистър управители на „Б.Л.“ ООД, който е Л. Н. Г. и който се твърди, че е подал писмено
уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ.
В чл. 141, ал. 5 ТЗ е предвидено правото на управителя на дружеството да прекрати
едностранно представителното правоотношение, което е възникнало между него и самото
3
дружество, което представлява. При тълкуване на посочената правна норма се налага
изводът, че за да бъде надлежно упражнено това право и да породи правни последици по
прекратяване на представителната власт на избрания управител, следва да бъде доказано
настъпването само на един факт, а именно отправяне на писмено уведомление от управителя
до дружеството.
В случая се установява, че управителят Л. Н. Г. е подала писмено уведомление до
„Б.Л.“ ООД, с което е заявила желанието си да бъде освободен като управител и с оглед
позоваването си на чл. 141, ал. 5 ТЗ, трябва да се приеме, че е поискала и това обстоятелство
да бъде заявено за вписване в търговския регистър. Уведомлението е обективирано в текста
на документа, намиращ се на л. 27 от делото на СГС. То е достигнало до дружеството на
30.06.2022 г., което се установява от направеното върху писмения документ изявление в
тази насока на лице, което въпреки че не е индивидуализирано, трябва да се приеме, че е
служител на дружеството, тъй като е направило изявление за достигане на документ в
неговата канцелария и до изявлението е поставен печат с идентифициращи дружеството
данни. С получаването на писменото уведомление от дружеството са настъпили и целените
с него правни последици по прекратяване на представителното правоотношение между
„Б.Л.“ ООД и лицето, вписано като управител в търговския регистър - Л. Н. Г., поради което
и тази промяна следва да бъде отразена в регистъра, така както е поискано със заявлението,
по което е образувано настоящото регистърно производство.
Освен горното, следва да се посочи и това, че от представените към заявлението
документи се установява, че в полза на Л. Н. Г. е възникнало предвиденото в чл. 141, ал. 5,
предл. 3 ТЗ право да заяви за вписване в търговския регистър на освобождаването си като
управител, тъй като се доказва, че на 01.08.2022 г. /при съобразяване, че 30.07.2022 г. е
неработен ден/ е изтекъл предвидения в тази норма едномесечен срок, в който дружеството
е бездействало и не е изпълнило задължението си да подаде заявление за вписване на тази
промяна в лицето, което го представлява по закон. При справка в търговския регистър е
видно, че по партидата на дружеството „Б.Л.“ ООД до 01.08.2022 г. не е подавано изобщо
заявление с искане за вписване на прекратяването на представителното правоотношение
между него и управителя Л. Н. Г., което действие е единствено релевантно при преценка за
възникване на правото по чл. 141, ал. 5 ТЗ. Без значение са причините, които са
препятствали дружеството да направи това, тъй като законът не им придава правно
значение. За да възникне правото на управителя сам да образува регистърно производство с
искане за заличаване на вписването му като такъв в търговския регистър, следва да бъде
установено само, че дружеството не е предприело дължимите действия в тази насока в
едномесечен срок от получаване на писменото уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ, което се
доказва в настоящия случай.
Следователно постановеният отказ е незаконосъобразен в тази си част и като такъв
следва да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото
заличаване на вписване на управителя Л. Н. Г..
Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на
направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно.
Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното
производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството.
Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за
разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за
страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията
няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в
решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото
приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само
срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора
пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното
производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за
заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила.
4
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Л. Н. Г. отказ № 20221011163416/ 12.10.2022 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, в частта, с която е отказано
вписването в търговския регистър по партида на „Б.Л.“ ООД на промяна на обстоятелствата,
изразяващи се в заличаване на вписания управител на дружеството Л. Н. Г..
УКАЗВА на Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ по партидата на „Б.Л.“ ООД, с
ЕИК: *******, промяна на обстоятелствата, заявени със заявление с вх. № 20221011163416,
изразяващи се в заличаване на вписания управител на дружеството Л. Н. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Л. Н. Г. срещу отказ №
20221011163416/ 12.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията, в частта, с която е отказано вписването в търговския регистър по партида на
„Б.Л.“ ООД на промяна на обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника Л. Н.
Г. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Решението, в частта, с която е оставена без уважение подадената жалба, подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
Решението, в частта, с която е отменен постановения отказ, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5