РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. гр. Хасково, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200324 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. В. К. от град *****, чрез адв. М. Т. от АК -
Хасково срещу Наказателно постановление № 25-1253-000863 от 10.04.2025 г.
на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати
съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на
Началник - група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява, не изпраща упълномощен по делото
1
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с
нея наказателно постановление. В съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без
уважение, а при условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 20.03.2025 г., свидетелят Т. Т. Т. управлявал лек автомобил,
обозначен като таксиметров марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ********
по улица „*******“ в град Хасково, като до имот на № ***** на същата улица,
жалбоподателят К. В. К., със собствения си лек автомобил марка „*****“,
модел „*****“, с рег. № ******* предприела маневра, за да излезе от реда на
паркираните превозни средства по ул. „*******“, при което последвал удар в
задния ляв калник на управлявания от жалбоподателя лек автомобил от
превозното средство, управлявано от свид. Т. Т. Т. лек автомобил марка
„*****“, модел „*****“, с рег. № ********, като в резултат превозното
средство, управлявано от жалбоподателя продължило движението си и
ударило лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, рег. № ******.
След като за инцидента бил подаден сигнал, пристигналите на място
полицейски служители – свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б., двамата на длъжност
„младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково,
установили самоличността на водачите на моторните превозни средства, които
били тествани с техническо средство за употреба на алкохол и извършили
оглед на местопроизшествието и на автомобилите, намиращ се там. След
разговор с присъстващите на място водач на моторното превозно средство, с
2
което бил предизвикан процесният инцидент и на другия участник в него,
както и с оглед направените на мястото на произшествието констатации,
контролните органи достигнали до извод за допуснато от жалбоподателя,
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, довело до настъпване на транспортно
произшествие. В резултат, срещу жалбоподателя – К. В. К. бил съставен на
същата дата, в нейно присъствие от свид. Ц. Б. Б. Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, бл. № 3801667 от 20.03.2025 г., за
нарушение, квалифицирано по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
подписала, а графата за възражения и обяснения вписала, че няма такива.
Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото
съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
При издаване на наказателното постановление, станало на 01.11.2021 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1)
„предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без
да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП“ и на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесната
глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б., които макар и опосредени от показанията на
други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесния
инцидент и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо
място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно
обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им
като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково,
посетил мястото, където е възникнал, констатациите им при огледа на
местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети
по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето
на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на
изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно
транспортно произшествие не е налице такова разминаване в гласните
3
доказателствени източници, които съдът прие, че са годна доказателствена
основа за изясняване на делото от фактическа страна. Изложеното от
посочените свидетели по въпросите, включени в предмета на изследване, за
които всеки от тях разполага с ясен спомен, се кредитира от съда при
обосноваване на фактическите изводи по делото. Необходимо на това място е
и уточнението, правено в подобни случаи, във връзка с обвързващата
доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно
нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и
единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“
при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В
случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените
актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи
относно причините и механизма на настъпване на транспортното
произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки
и събраните данни от участниците в съответните събития. Така достигнатите
изводи от своя страна подлежат на съдебен контрол за обоснованост и
правилност. Именно поради това, съдът прие, че осен допустимо
доказателство и относими към предмета на изследването, показанията на
лицето Т. Т. Т. са необходими за изясняването му от фактическа страна. Той е
другият участник в процесното транспортно произшествие и има преки и
непосредствени впечатления за механизма на настъпването му. Показанията
му са логически последователни и обективни дори в разкриването на
неизгодни за него факти, поради което се приемат от съда за достоверни и с
анализа им в съвкупност са основно средство за изясняване на цялостната
картина по случая.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
4
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер
150 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка
и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението, а по силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП,
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът констатира, че не са допуснати пропуски
в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие,
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
нарушение лично на жалбоподателя, посочена в него като нарушител. На
същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както
и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне
на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от
актосъставителя с връчване на препис от съставения акт с цел обезпечаване
възможността на жалбоподателя да реализира правото си на защита в пълен
предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу
съставения по отношение на нея акт за установяване на административно
нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със
самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от
лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение
дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението
на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил
изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на
деянието. Съставеният АУАН отговаря и на изискванията за реквизити по чл.
42 от ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление, съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на
това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Издаденото
5
наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
досежно необходимите реквизити що се касае до описанието на визираното в
него нарушение и по – конкретно на т. 5 от цитираната норма, доколкото става
ясно при какви конкретно обстоятелства е настъпило транспортното
произшествие. Посочени в наказателното постановление са датата и мястото и
траекторията на движение на двете превозни средства, управлявани от всеки
от водачите и конкретно маневрата, предприета от жалбоподателя, както и в
отклонение от кои правила за движение е извършена. Липсва неяснота в този
аспект за вида на предприетата маневра, конкретно посочена, включено е,
макар и лаконично, описание и конкретизация какви правила са нарушени от
жалбоподателя – предимство, за да се приеме, че не е съобразила поведението
си с другите участници в движението, респ. могла ли е или била ли е длъжна
да стори това. По този начин, включено в съдържанието на санкционния акт е
описание в какво се изразява изпълнителното деяние, а правото на защита на
санкционираното лице, в аспекта да узнае за какви факти се цели да бъде
реализирана отговорността е обезпечено.
От материалноправна страна, така посочената маневра се доказа, че е
била осъществена от жалбоподателя при управление на лек автомобил марка
„*****“, модел „*****“, с рег. № *******, налице са годни и кредитирани с
доверие доказателства, като след анализа най – вече на гласните доказателства
на разпитаните в хода на настоящото производство свидетели и обективните
находки за мястото на удара по превозното средство, управлявано от
жалбоподателя и на останалите участници в инцидента, става ясно, че именно
жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с движещите се и
преминаващи покрай нея превозни средства преди да предприеме напускане
на реда на паркираните автомобили, за да се включи в движението. Затова
маневрата не е била предприета от жалбоподателя безконфликтно и е следвало
да прецени поведението си с местоположението на останалите участници от
пътя, за да не създаде опасност с така предприетата маневра. Създадена е
опасност, за която красноречиво свидетелства фактът на настъпило ПТП в
пряка причинно следствена връзка. По същество се установи по необходимия
категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и
авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на
движението в отклонение от правилата за движение е бил именно
жалбоподателят. Същата е било необходимо да прояви дължимата грижа в
6
това й качество при упражняване на правнорегламентираната дейност по
управление на МПС и е могла, а така също е бил длъжна да съобрази
поведението си при извършване на маневрата с правилото по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП. Или, доказано е нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на жалбоподателя именно по посочения текст от закона, които да са в
причинно – следствена връзка с настъпИ. съставомерен резултат, както и
виновно нейно поведение.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено от
съда.
По отношение на разноските следва да се отбележи, че с оглед изхода на
делото, такива в полза на жалбоподателя не е налице основание да бъдат
присъждани, а съответно искане от другата страна не е отправено.
Следователно, липсва основание за произнасяне с изричен диспозитив по този
въпрос, доколкото такъв се дължи единствено при присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1253-000863 от
10.04.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
7