Решение по дело №190/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от И. М. М. от с. Табачка, общ. Иваново, обл. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник [населено място] при АК – Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-4569-000044 от 13.11.2023 г. на началника на РУ – Две могили към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Основното възражение на жалбоподателя е, че той не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство и никога не е притежавал валидно СУМПС.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 28 от делото).

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д., счита на първо място подадената жалба за недопустима, а в условията на евентуалност – за неоснователна, като изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 27 от делото).

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че жалбата се явява недопустима, поради това, че към настоящия момент липсва правен интерес за жалбоподателя от оспорването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4569-000044 от 13.11.2023 г., издадена от началника на РУ - Две могили към ОД на МВР – Русе, тъй като въпросът за отговорността на водача вече е решен. Във връзка с това предоставя заверен препис от споразумение от 20.03.2024 г. по НОХД № 534/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, от което е видно, че със същото жалбоподателят е признат за виновен за това, че е управлявал на 12.11.2023 г., в [населено място], обл. Русе МПС – л.а. „Пежо“ 106 с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда - 1, 51 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Процесуалният представител на ответника сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 5 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина наложените принудителни административни мерки като оспорваната преустановяват действието си след като е решен въпросът за отговорността на водача, като в конкретния казус в оспорената ЗППАМ действително не е посочено И. М. М. някога да е имал СУМПС. Съдът, в настоящия си състав, намира за необходимо да посочи, че действително решаването на въпроса за отговорността на водача в наказателно производство с влязъл в сила акт е основание за отпадане на наложената принудителна мярка, жалбоподателят, обаче, несъмнено има правен интерес да установи незаконосъобразността на ПАМ към датата на прилагането й – 13.11.2023 г., още повече и предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със ЗППАМ № 23-4569-000044 от 13.11.2023 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, началникът на РУ – Две могили към ОД на МВР - Русе е наложил на жалбоподателя ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (л. 3 от преписката).

За да наложи тази мярка, административният орган е съобразил, че на 12.11.2023 г., около 22:42 часа, в [населено място], на [улица], пред дом № 70, в посока от [населено място] към гр. Две могили, като водач на МПС – л.а. „Пежо“ 106 рег. № [рег. номер], негова собственост, управлява МПС под въздействието на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰, установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № ARPM-0807, който в 22:42 часа отчел положителен резултат от 1, 63‰ концентрация на алкохол в издишания от водача въздух с проба № 01315 и стикер за изправност на техническото средство до 03.2024 г., като данните са показани и видяни от водача. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0033914 и връчени 7 броя стикери на МВР, сектор ПП.

Констатацията на контролните органи дала основание и за съставяне на АУАН, серия GА № 1043705 от 13.11.2023 г., тъй като деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Административнонаказателното производство по този акт е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 23-4569-[рег. номер] от 09.01.2024 г. (л. л. 4 и 5 от преписката).

Посочените факти и обстоятелства дали основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция ЗППАМ № 23-4569-000044 от 13.11.2023 г. за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорената заповед е връчена на 30.01.2024 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 3, гръб от преписката), а жалбата против същата е подадена чрез административния орган на 11.02.2024 г. (л. 13 от делото).

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя заверени преписи от споразумение от 20.03.2024 г. по НОХД № 534/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, от което е видно, че със същотожалбоподателят е признат за виновен за това, че е управлявал на 12.11.2023 г., в [населено място], обл. Русе МПС – л.а. „Пежо“ 106 с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда - 1, 51 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Т.е. към настоящия момент въпросът за отговорността на жалбоподателя е решен. (л. л. 21 – 23 от делото).

От същото споразумение е видно също така, че жалбоподателят е признат за виновен и за това, че на същата дата и място е управлявал въпросното МПС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено с НП № 22-4569-000150/16.09.2022 г. на началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, влязло в сила на 24.11.2022 г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Във връзка с второто престъпно деяние в приобщената към делото административна преписка са налични данни за съставен АУАН, серия GA № 1043706 от 13.11.2023 г. Административнонаказателното производство по този акт е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 23-4569-[рег. номер] от 09.01.2024 г. (л. л. 11 и 12 от преписката).

В приобщената към делото административна преписка се съдържа още докладна записка и справка за нарушител/водач, от които е видно, че И. М. М. е неправоспособен водач, няма издадено валидно СУМПС. (л. 6, л. л. 9 и 10 от преписката).

В проведеното по делото на 15.04.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника не отрича, че в оспорената ЗППАМ не е посочено И. М. М. някога да е имал СУМПС, както и не оспорва факта, че към датата на установяване на нарушението и към датата на издаване на оспорената заповед оспорващият не е притежавал СУМПС, валидно издадено.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на районни управления при ОД на МВР - Русе (л. 19 от делото). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе.

Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН, серия GA № 1043705 от 13.11.2023 г., който изрично е посочен като основание за издаване на оспорения административен акт.

При преценка спазване на административнопроизводствените правила и на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето да е водач, който управлява МПС и да извършва това под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, какъвто е конкретният казус.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

В настоящия случай безспорно са налице материалноправните предпоставки за налагане на дадената ПАМ, като този извод на съда се подкрепя от събраните доказателства, въз основа на които съдът установява и фактическата обстановка по делото. Последната кореспондира изцяло с описаните в съставения АУАН и в оспорената в настоящото производство ЗППАМ релевантни факти и обстоятелства.

Безспорно се установява фактът, че И. М. М. е управлявал МПС под въздействието на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 промила, установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № ARPM-0807.

Независимо, обаче, че установените по делото факти сочат наличието на елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ и че по принцип управлението на МПС от водач под въздействието на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 промила, съставлява законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка, съдът счита, че в случая липсва предмет на издадената заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, по следните съображения:

Законово регламентираното съдържание и правните последици на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се свързват с временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС под въздействието на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5‰.

За налагането на ПАМ от вида на процесната е необходимо управляващият МПС под въздействието на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5‰ водач да притежава валидно СУМПС.

В случая от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят никога не е имал валидно издавано СУМПС.

Така, още при издаването на процесната заповед, тя е била лишена от предмет. Това е така, тъй като на 13.11.2023 г. И. М. М. не е притежавал валидно СУМПС, което да може да му бъде отнето.

Освен това и заповедта има допуснато предварително изпълнение по закон (арг. от чл. 172, ал. 6 от ЗДвП). В случая, обаче, липсват каквито и да било данни тя да е била изпълнена, няма и такива твърдения. Неизпълнението й се обяснява именно с обстоятелството, че още при издаването на процесната заповед, тя е била лишена от предмет, тъй като на 13.11.2023 г. И. М. М. не е притежавал валидно СУМПС, което да може да му бъде отнето. Процесната заповед не би могла да бъде изпълнена, след като изпълнението й се състои в отнемане на СУМПС, каквото адресатът й не притежава.

Фактът, че заповедта за прилагане на ПАМ е с несъществуващ предмет още при издаването й се явява самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10, 00 лева – държавна такса за образуване на дело (л. 11 от делото) и 500, 00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 18 от делото) или общо в размер на 510, 00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4569-000044 от 13.11.2023 г. на началника на РУ – Две могили към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на И. М. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на И. М. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, [улица]сумата от 510, 00 лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.