Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
Гр. Перник, 08.12.2021 година.
В
И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 423/2021 година по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 118,
ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка
с чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КСО.
Образувано
е по жалба на В.С.М., с ЕГН **********,***, против решение № 510305**** от
13.08.2021 година, издадено от директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Перник (ТП на НОИ – Перник), с което е оставена
без уважение жалбата на В.С.М. вх. № 1012-13-97 от 16.07.2021 година срещу Разпореждане
№ 510305**** от 11.06.2021 година на длъжностно лице по чл. 98,ал. 1 от КСО, с
което, в т. 1, е
отменено разпореждане № 510305 от 13.01.2015 година и всички последващи
разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и вместо тях е
постановен отказ на В.С.М. да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, както и в т. 2 е разпоредено неоснователно получените суми за пенсия
да се възстановят от лицето.
В жалбата се твърди, че издаденото решение и потвърденото с
него разпореждане са незаконосъобразни, като противоречащи на материалния
процесуален закон. Излагат се доводи, че двата акта са немотивирани. Твърди се,
че в нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК на жалбоподателя не са връчени
допълнително събраните документи от административния орган, на които последният
се позовава в оспореното разпореждане, нито му е осигурена възможност да изрази
становище по тези допълнително събрани доказателства, с което е нарушено правото
му на защита. Възразява се срещу изводите, че представеното
УП-2 174/15.05.1986 година, издадено от *****, трудовият стаж от което е
отразен в отделна трудова книжа № 626/03.07.1967 година, представлява официален
удостоверителен документ с неистинско съдържание, по която причина и целият
отразен в него трудов стаж не е зачетен. Възразява се срещу несъобразяването на
останалия период, отразен в УП – 2, от който период се установило, че се
дублира само една година. Твърди се още в жалбата, че е нарушено изискването на
чл. 59, ал. 2. т. 4 от АПК за форма на административния акт поради непосочване на фактическите и правни
основания за издаване на акта, както и че е нарушен чл. 35 от АПК поради
неизискване от жалбоподателя на обяснения за изясняване на обстоятелствата
относно дублирането на периода, в който същият е бил ученик, касателно стажа,
отразен в УП – 2, като се възразява срещу този извод на административния орган.
Пледира се неоснователност на незачитането на осигурителен стаж и за периода
01.09.1982 година до 31.12.1984 година, отразен в УП – 2 с изх. № 0145,
издадено от *****, с. К. на 14.11.1985 година и УП – 2 с изх. № 86 от
22.01.1990 година, издадено от ****, гр. София. Възразява се и срещу
незачитането на периодите от 01.01.1985 година до 12.10.1992 година за длъжност
„треньор по борба“ и от 05.04.1994 година до 31.12.1997 година за длъжност „т.директор“,
като се излагат доводи, че по преписката не е приобщен документ от съответните
органи, че трудовата книжка е документ с невярно съдържание, а посоченото в
разпореждането досъдебно производство № 47/20 по описа на Районна прокуратура –
Перник, е прекратено. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ в ТП на
НОИ – Перник.
В
проведеното съдебно заседание на 08.11.2021 година жалбоподателят В.С.М.,
редовно пР.ан, не се явява, представлява се от адвокат Р.К. от АК София, негов
пълномощник, която заявява, че поддържа жалбата. Не претендира разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 08.11.2021 година ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – Перник, редовно пР.ан, не се явява. Представлява се
от старши юрисконсулт Е.С., която възразява срещу основателността на жалбата.
Иска от съда да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение, за което
прилага списъка по чл. 80 от ГПК..
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх. № МП-27917 от 08.10.2014 година (л. 16 от делото) жалбоподателят е поискал
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).
С Разпореждане № ********** от 13.01.2015 година (протокол № NK1013) на ръководителя на „Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Перник (л. 78 от делото), на В.С.М., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е отпусната пожизнено ЛПОСВ, считано от 01.08.2014 година, за общ осигурителен стаж превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд – 45 г. 00 м. 21 д., в т. ч. осигурителен стаж от първа категория труд – 10 г. 00 м. 20 д., и осигурителен стаж от трета категория труд – 28 г. 03 м. 18 д. В мотивите към разпореждането е записано, че пенсията не се определя в действителен размер, поради некредитиране от административния орган, като годно доказателство за удостоверяване на осигурителен доход, на удостоверение образец УП-2, изх. № 0145 от 14.11.1985 година, записано, че е издадено от ***** – с. К. (л. 29 от делото), и поради невнесени по вина на самоосигуряващото се лице осигурителни вноски.
С жалба
вх. № 1142 при ТП на НОИ – Перник от 17.06.2015 година (л. 77 от делото), В.С.М. е
оспорил така постановения административен акт. С Разпореждане № ********** (протокол №
N01214) от 23.06.2015 година (л. 80 от делото) по чл. 99, ал. З от КСО на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, предходното разпореждане е отменено,
като личната пенсия на същия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано
от 01.08.2014 година, пожизнено, в действителен размер, с осигурителен доход
при формиран индивидуален коефициент – 0.885.
С Разпореждане
№ 510305**** от 16.04.2020 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване
(л. 81 от делото) така отпуснатата ЛПОСВ на В.М. е спряна на основание чл. 95,
ал. 2 от КСО (ред. ДВ, бр. 107 от 2014 г.), считано от 10.03.2020 година. Разпореждането
е мотивирано от фактическа страна с постъпило при ТП на НОИ – Перник, искане от
Първо районно управление към ОД на МВР – Перник, за предоставяне на информация
във връзка с образувано досъдебно производство № 47/20 по описа на Районна
прокуратура – Перник и установени обстоятелства, които могат да се отразят
върху основанието за получаване на пенсията.
С Разпореждане
№ 510305**** (протокол. № МП-27917#14) от 11.06.2021 година на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, е отменено разпореждане № 510305**** (протокол
№ NK1013) от 13.01.2015 година и всички последващи разпореждания на
длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 КСО, като на В.С.М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Разпореждането е мотивирано с резултатите от служебно инициирана
и извършена от административният орган по повод образуваното досъдебно
производство № 47/20 година по описа на Първо РУ – Перник, процедура за
уточняване и доказване на факти и обстоятелства, имащи отношение към преценка
на правото на пенсия на лицето.
Посочено
е, че при отпускане на пенсията, на В.С.М. е зачетен осигурителен стаж от първа
категория труд по представено от него удостоверение, образец УП-30, изх. № 174
от 15.05.1986 година (л. 23 от делото), в което е записано, че е издадено от *****,
гр. София, за удостоверяване на осигурителен стаж на длъжност „извозвач на
гореща шлака – леярен цех“, за времето от
03.07.1967 година до 13.03.1971 година - 03 г., 08 м. и 10 дни, и на същата
длъжност, за времето от 20.05.1974 година до 30.09.1980 година - 06 г., 04 м. и
10 дни. В приложената от лицето трудова книжка № 325 от 16.07.1973 година (л.
54 и сл. от делото) хронологично липсват записи за горепосочените периоди, като
такива са отразени в самостоятелно издадена трудова книжка изх.№ 626 (л. 46 от делото), записано, че
е издадена на 03.07.1967 година. В тази връзка и в отговор на искане на ТП на
НОИ – Перник, изх. № 1056-13-66 от 22.03.2021 година (л. 82 от делото),
отправено до ****, гр. Перник, с писмо вх. № 1056-13-66#1 от 23.03.2021 година (л. 83 от делото) директорът на
гимназията уведомил запитващата институция, че съгласно Книгата за зрелостна
ведомост В.М., роден на *** ***, е записан на 22.06.1966 година в ****“, гр.
Перник, I
курс, специалност „Геология и
проучване на полезни изкопаеми“, дневна форма на обучение, завършва IV курс през учебната 1969/1970 година, като с
решение на държавната зрелостна комисия от 31.01.1973 година е оставен на
поправителен изпит по защита на дипломна работа, изработил е такава на IV сесия, без отбелязана във ведомостта дата, а
съгласно Книгата за дипломи е получил диплом за средно образование от 29.06.1973
година. Във връзка с тази предоставена информация административният орган е приел,
че безусловно е установено, че В.С.М. е бил учащ в дневна форма на обучение,
поради което не е могъл да изпълнява и длъжността „извозвач на гореща шлака
–леярен цех" при ****, гр. София. По тази причина посочено е, че са предприети действия за извършване на
нова преценка на правото на ЛПОСВ на В.С.М., а предвид така получените данни длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е счело, че няма да кредитира удостоверение образец
УП-30 изх. № 174 от 15.05.1986 година (л. 23 от делото), издадено от *****, гр. София, като годно доказателство за удостоверяване на
осигурителен стаж на лицето, тъй като същото се явява официален удостоверителен
документ с неистинно съдържание.
На В.С.М.
не е зачетен осигурителен стаж и за периода от 01.09.1982 г. до 31.12.1984 година поради
представен от същия, според административния орган, антидатиран документ – удостоверение
образец УП-2, изх. № 0145, записано, че е издадено от *****, с. К., на
14.11.1985 година (л. 29 от делото), тъй като е ползвана утвърдена бланка на
удостоверение образец УП-2 от 2000 година. Прието е, че не са зачита и удостоверение,
образец УП-2 изх. № 86 от 22.01.1990 година (л. 31 от делото), записано, че е
издадено от „****“, гр. София, с
вписан осигурителен стаж, който дублира горепосочения период и също се явява
официален удостоверителен документ с неистинно съдържание.
За
осигурителен стаж на В.С.М. не са зачетени
и периодите от 01.01.1985 г. до
12.10.1992 г. на длъжност „треньор по борба“ и от 05.04.1994 г. до 31.12.1997
г. на длъжност „търговски директор“, тъй като възложената за извършване от
контролните органи проверка не е дала резултат за потвърждаване на положеният
от същия осигурителен стаж, трудовата книжка не е приключена по надлежния ред
съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите книжки, а също така в данните по чл. 5,
ал. 4. т. 1 от КСО липсва подадена информация за времето от 01.01.1997 година. Посочено
е в мотивите на разпореждането, че във връзка с даденото от В.С.М. обяснение пред
контролните органи, че е извършена кражба на счетоводните документи на *****, с. К., при желание, за
доказване на този осигурителен стаж, може да се ползва от реда на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Като
резултат, прието е в разпореждането, че към датата на заявлението за пенсия –
08.10.2014 година, В.М. има навършена възраст 63 г., 07 м. и 03 дни, а по
представените редовно оформени документи, данните от информационната
система/регистрите на НОИ и допълнително постъпили доказателства след
приложената служебна инициатива, има зачетен до 31.07.2014 година (включително)
осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от трета категория труд - 14
г., 05 м. и 11 дни общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета
категория труд - 14 г., 05 м. и 11 дни.
Прието е,
че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4
ал. 1 от ПЗР на КСО (в ред. до 31.12.2014 г.), при условията на първа категория
труд, тъй като В.С.М. към датата на заявлението за пенсия – 08.10.2014 година,
няма изискуемите се за правото на пенсия 10 години осигурителен стаж при
условията на първа категория труд, за да му бъде търсено наличие на 100 точки,
като сбор от осигурителен стаж и възраст.
Прието е,
че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на
чл. 68, ал. 1, 2 от КСО (в ред. до 31.12.2014 г.), тъй като лицето към датата
на подаване на заявлението за пенсия – 08.10.2014 година, няма навършена
необходимата възраст за мъж – 63 г. и 08
м. и изискуемият се осигурителен стаж – 37 г. и 08 месеца, тъй като има
удостоверени 14 г., 05 м. и 11 дни.
С разпореждането е постановено неоснователно получените суми
за пенсия да се възстановят от В.С.М. на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.
Това
разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 17.06.2021 година (разписка на л.
105 от делото) и обжалвано от В.М. пред
директора на ТП на НОИ – Перник с жалба от 16.07.2021 година.
В срока
по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ – Перник издал Решение №
510305**** от 13.08.2021 година, отхвърлил жалбата на В.С.М. вх. № 1012-13-97
от 16.07.2021 година срещу разпореждане № 510305**** от 11.06.2021 година на
длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, като неоснователна. Това решението на
директора на ТП на НОИ – Перник е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство. Административният орган е приел за правилни изводите на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, че са налице предпоставките по чл.
99, ал. 1, т. 1, б.“а“ от КСО за постановяване на оспореното разпореждане.
Изложени са мотиви, че правилни, въз основа
на представените документи, данните от информационната система на НОИ и
допълнително постъпилите документи и доказателства след служебно приложената
инициатива, са изводите в разпореждането, че жалбоподателят не придобива право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на първа категория труд,
тъй като не е придобил 10 години осигурителен стаж в условията на първа
категория труд, както и наличието на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж
и възраст, съответно че към датата на подаване на заявлението – 08.10.2014
година, не придобива правото на ЛПОСВ и по условията на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, тъй като към тази дата няма навършената необходима възраст за мъж – 63 г.
и 08 м. (има навършени 63 г., 07 м. и 3 дни), и не е придобил изисквания
осигурителен стаж – 37 г. и 08 м., тъй като има такъв от 14 г., 05 м. и 11
дни.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от
оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на
директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е в производство по реда на чл. 117 от КСО, след надлежно сезиране с жалба вх.
№ 1012-13-97/16.07.2021 година по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, подадена
в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по
чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Актът е издаден
от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на ТП на НОИ –
Перник. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря
на изискването за мотивираност. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
обжалвания административен акт за наличие на предпоставките по чл. 99, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КСО за отмяна на влязлото в сила разпореждане и от издалия го
орган – длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и за постановяване на отказ
да бъде отпуснат ЛПОСВ на В.С.М..
В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
основание за отмяната му. Административният орган е спазил задължението си по
чл. 35 от АПК да изясни пълно и точно фактите и обстоятелствата от значение за
случая, налице е пълнота на мотивите, тъй като актът съдържа пълно и ясно
посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване.
Решението
е и материално законосъобразно.
Предприетите
в хода на административното производство процесуални действия от
административния орган по проверка верността на данните по представените от
жалбоподателя документи са част от правомощията на решаващия орган, който
според общото правило на чл. 35 от АПК е задължен да постанови административния
акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата в административното производство
се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона
случаи, съгласно ал. 3 на същата разпоредба
всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния
орган, а според ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите
на съответното производство информация или документи, които са налични при тях
или при друг орган.
Приложените
към преписката доказателства са проверени и преценени от административния орган
съобразно разпоредбите на АПК и в рамките на предоставената му компетентност.
Пенсионният орган не само е бил в правомощията си, но е бил и служебно
задължен, след като е приел наличието на образуваното досъдебно производство за
достатъчен повод служебно да инициира и извърши нова проверка относно
посочените в удостоверенията и трудовите книжки осигурителен стаж на
жалбоподателя при условията на първа категория труд, да провери представените
от кандидатстващия за ЛПОСВ документи, включително служебно да събере и друга
релевантна за правото на ЛПОСВ в условията на ранно пенсиониране информация. На
свой ред разпорежданията по чл. 99 КСО за изменение или отмяна на влезли в сила
разпореждания за отпускане на пенсия се
издават по инициатива на органа, в случай че същият установи, че пенсията е
отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с
невярно съдържание.
Пенсията
на жалбоподателя е отпусната с отмененото Разпореждане № 510305****/13.01.2015 година на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (ред. до 31.12.2014 година). Съгласно
приложената разпоредба (ред. ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), и
отнесено към процесния спор, „До 31 декември 2014 година включително, лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд..., могат да
се пенсионират при навършване на възраст... 52 години и 8 месеца за мъжете...,
и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст ... 100 за мъжете.“ Това
разпореждане е отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, поради
установено при последваща проверка, инициирана от органа, прилагане от
заявителя на документи с неистинно съдържание, съответно пенсия е отказана поради
недоказано наличие на основание по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО – изискване за
осигурителен стаж от 10 години при условията на първа категория труд.
Основният спорен по делото въпрос е, предвид основанието на
което е отпусната ЛПОСВ на жалбоподателя – § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в редакция до 31.12.2014 година, изискващо като една
от кумулативно разписаните предпоставки за приложението на разпоредбата лицата
да са работили минимум 10 години при условията на първа категория труд, е дали
следва да се зачете, съобразно представените документи и събрани данни, осигурителен стаж на жалбоподателя за
периода от 03.07.1967 година до 13.03.1971 година - 03 г., 08 м. и 10 дни.
За този
период по преписката жалбоподателят е приложил удостоверение, образец
УП-30, изх. № 174 от 15.05.1986 година
(л. 23 от делото), издадено от *****, гр. София, за удостоверяване на
осигурителен стаж на длъжност „извозвач на гореща шлака – леярен цех“ и трудова
книжка изх.№ 626 (л. 46 от делото), издадена на 03.07.1967 година. Относимо към
същия този период административният орган е събрал служебно данни, обективирани
в писмо вх. № 1056-13-66#1 от 23.03.2021 година (л. 83 от делото) на директора
на ПГЕМП „Христо Ботев, гр. Перник, с което последният уведомил запитващата
институция, че съгласно Книгата за зрелостна ведомост В.М., роден на *** ***, е
бил записан на 22.06.1966 година в ****, гр. Перник, I курс, специалност
„Геология и проучване на полезни изкопаеми“, дневна форма на обучение, завършва
IV курс през учебната 1969/1970 година, като съгласно Книгата за дипломи е
получил диплом за средно образование от 29.06.1973 година, след поправителен
изпит по защита на дипломна работа.
От така
събраните по делото доказателства и предвид факта, че жалбоподателят не оспорва,
че е бил учащ в период на една година от удостоверения с УПИ – 2 №
174/15.05.1986 година, издадено от ****, отделно отразен в трудова книжка №
626/03.07.1967 година, положен на длъжност „извозвач на гореща шлака – леярен
цех“, пледирайки
че останалият удостоверен с тези документи стаж е следвало да бъде зачетен,
съставът счита, че към датата на подаване на заявлението за пенсия В.С.М. е
представил документ, съдържащ данни, некореспондиращи с обективни към този
момент факти и обстоятелства, съответно не е доказал надлежно и не е имал право
на „ранно пенсиониране“ по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО (ред. ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) от 01.08.2014 година, тъй
като е нямал необходимия стаж в условията на първа категория труд – най-малко
10 години.
Жалбоподателят
е подал заявление за отпускане на ЛПОСВ вх. № МП-27917 на 08.10.2014 година.
Към тази дата същият имал навършена възраст 63 години, 7 месеца и 3 дни. С това
изпълнена е била първата предпоставка, изисквана от разпоредбата на § 4, ал. 1
от ПЗР на КСО – навършена възраст 52 години и 8 месеца за мъжете.
Но към тази
дата в производството и
по делото не се доказа надлежно да
е била налице следващата положителна предпоставка за приложението на § 4, ал.,
1 от ПЗР на КСО – положен труд най-малко 10 години при условията на първа
категория. Това се установява от данните по делото, както и не се оспорва от
жалбоподателя, който сочи в жалбата, че е „бил ученик за една година от стажа,
отразен в УП -2 (дублира се само една година). Т.е. целият останал период, за
който не е налице такова дублиране, е следвало да бъде съобразен.“ При отпускане
на ЛОПСВ с отмененото разпореждане, на жалбоподателя, въз основа на данните в
приложените документи, е признат стаж в условията на първа категория труд – 10
години, 00 месеца и 20 дни. Но периодът от 03.07.1967 година до 13.03.1971
година, за който са представени доказателства за положен труд в условията на
първа категория труд с УП- 30, изх. № 174 от 15.05.1986 година и трудова книжка
№ 626 от 03.07.1967 година, на първо място се дублира в частта му от 03.07.1967
година до завършване на учебната 1969/1970 година през 1970 година. В този период
жалбоподателят е бил учащ в дневна форма на обучение, видно от данните,
предоставени от учебното заведение. Също така, към датата на постъпване в **** –
03.07.1967 година, жалбоподателят, роден на *** година, е нямал навършени 18
години, имал е навършени 16 години. Към този момент е съществувала изрична
забрана (чл. 112 от КТ от 1951 г. (отм.) за възлагане на особено тежи и вредни
за здравето работи на лица, ненавършили 18-годишна възраст, каквато е била и работата
на извозвача на гореща шлака.
При това положение,
след като за част от периода, за който жалбоподателят е представил документи за
осигурителен стаж при първа категория труд, издадени от *****, лицето фигурира и
като учащ се в дневна, редовна форма на обучение в ****“, гр. Перник, което не се оспорва, както и предвид
това, че в част от периода жалбоподателят е бил и лице, ненавършило 18 години, достатъчно
е да се обоснове извод, че осигурителен стаж в този период не е придобит, както
и е достатъчно да се обоснове извод за неистинност (както по отношение на
автентичност, така и на вярност) на представените документи за осигурителен стаж, което на свой ред
съставлява основание за отмяна на влязлото в сила разпореждане от 13.01.2015
година за отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и
вместо него постановяване на отказ да бъде отпусната пенсия при условието на
ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (ред. ДВ, бр. 111 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г.)
Вън от горното и само за пълнота ще се посочи, че правилни са
изводите на административния орган, че безпредметно е доказването и
изследването на наличието на 100 точки, представляващи сбор от осигурителен
стаж и възраст, тъй като разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (ред. ДВ, бр.
111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) изисква да са налице в кумулация
разписаните предпоставки за „ранно“ пенсиониране. Липсата на която и да е от
тях обуславя неприложимост на разпоредбата § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (ред. ДВ,
бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Ще се посочи и че вън от
основанието, на което е отпусната ЛПОСВ на жалбоподателя, считано от 08.10.2014
година, към датата на подаване на заявлението за пенсия – 08.10.2014 година, жалбоподателят
действително не е отговарял и на чл. 68, ал. 1 във вр. с ал.2 от КСО (ред. ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), тъй като е нямал изискуемата се
възраст 63 години и 8 месеца – разпоредбата на чл. 68, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КСО, изисква кумулативно наличието на осигурителен стаж, но и достигането на
определена възраст. Поради това безпредметна би се явила и проверката дали към
08.10.2014 година В.М. е удостоверил надлежно осигурителен стаж в изисквания
минимум, към този момент 37 години и 8 месеца.
Изложеното
налага извода за законосъобразност Разпореждане № 510305****
(протокол. № МП-27917#14) от 11.06.2021 година на длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1 от КСО. Идентично е становището на контролиращия административен орган,
издал обжалваното в настоящото производство решение. Затова същото е правилно и
законосъобразно. Оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и
доколкото на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата за възнаграждението е определяема съдът, на основание чл. 25, ал. 1
от НЗПП счита, че следва да определи възнаграждението размер на 100.00 лв. (сто
лева), която сума, представляваща юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят
да заплати в полза на ответника по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.М., с ЕГН **********,***, против Решение
№ 510305**** от 13.08.2021 година, издадено от директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Перник, с което е оставена без
уважение жалба срещу разпореждане № 510305**** от 11.06.2021 година на
длъжностно лице по чл. 98,ал. 1 от КСО, с което е отменено Разпореждане № 510305 от 13.01.2015
година и всички последващи разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1
от КСО и вместо тях е постановен отказ на В.С.М. да бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, както и е разпоредено неоснователно получените суми за пенсия
да се възстановят от лицето, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.С.М., с ЕГН **********, от с. Косача, област Перник
да заплати на Националния осигурителен институт – София, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/