Решение по дело №32979/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14444
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20221110132979
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14444
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110132979 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът М. Д. П. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София,
бул. Ломско шосе №150, адв. М. и ответникът „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Изгрев,
ул. Незабравка №25, ет.5, чрез юрк. Иванов.
Предявен е иск по чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП и пр.3, за прогласяване на
нищожност на чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договор за паричен заем № *********/20.4.2022г.,
сключен между ищеца и ответника, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане
в размер на 193,20лв. и динамично плащане в размер на 323,33лв.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е частично нищожен поради противоречие с
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с ответника договор за
паричен заем № *********/20.4.2022г., предвиждащи заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 193,20лв. и динамично плащане в размер на 323,33лв.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните като безспорни следва да се отделят фактите:
Между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № *********/20.4.2022г.
В чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 е предвидено заплащане на такса за бързо разглеждане в размер
на 193,20лв. и динамично плащане в размер на 323,33лв.
Уговорен е ГПР в размер 43,84%, в който таксите не са включени
Спори се дали горните клаузи са действителни.
1
Относно спорния въпрос съдът намира следното: Процесният договор е потребителски
– страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители, в
българската правна система съществува и специален Закон за потребителския кредит (към
датата на сключване на процесния договор действа ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в
сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата
на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл.9,
ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от
чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът
следи служебно. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с
изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Следователно годишният процент на разходите не следва да надхвърля
величината от 50. 00%, предвид, че законната лихва е в размер на 10. 00%. Съгласно ал.5
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Уговорените такси за бързо разглеждане и динамично плащане, съдът намира за
неравноправни клаузи и недействителна както по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, така и по арг. от
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.5 ЗПК.
В случая са уговорени такси, които съгласно цитираната норма на чл.19, ал.1 ЗПК, са разход
за потребителя по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, заедно с
възнаграждението за кредитодателя (договорната лихва). В противен случай се заобикаля
забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, като действителният ГПР значително надхвърля нормативно
установения максимум. Поради изложеното съдът намира, че клаузите, в които са уговорени
таксите са нищожни и начислените въз основа на тях суми са недължими. Ето защо искът е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
2

Относно разноските: Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. В случая съдът намира, че макар да се претендира нищожност на няколко
разпоредби от договора, се касае за един установителен иск с предмет прогласяване на
частична нищожност на договора за кредит. Предвид изложеното и предвид липсата на
фактическа и правна сложност, възражението за прекомерност, направено от ответника в
отговора и заявеното искане от страна на процесуалния представител следва да се определи
възнаграждение в размер от 360лв. с ДДС (чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ – в редакцията към ДВ
бр.68/2020г., доколкото договорът за правна защита и съдействие е сключен преди
последното изменение на НМРАВ от 4.11.2022г., ДВ бр.88/2022г.).

Воден от горното, Софийски районен съд




РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договор за паричен заем №
*********/20.4.2022г., сключен между М. Д. П. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София,
бул. Ломско шосе №150, адв. М. и „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Изгрев, ул.
Незабравка №25, ет.5.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Изгрев, ул. Незабравка №25, ет.5, да
плати на М. Д. П. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, бул. Ломско шосе №150,
сумата 50,50лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Изгрев, ул. Незабравка №25, ет.5 да плати
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, гр. София, ул. Проф. А. Танев“, бл. 440А, партер, сумата 360лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3