Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 10.05.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар С.Б.,
като разгледа докладваното от съдия Братоева търговско дело № 4260 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на „Н.Ф.М.Б.“ АД, ЕИК **** за откриване производство по
несъстоятелност на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ****, която е върната с влязло в сила на 18.02.2015 г.
определение.
С определение от
30.07.2014 г., на основание чл.629, ал.4 ТЗ, „С.П.“ ООД, ЕИК ****, е
присъединено като кредитор, въз основа на постъпила молба, вх.
№85406/10.07.2014 г.. В молбата се твърди, че съгласно сключен на 20.05.2014 г.
договор за производство на телевизионно предаване „В. и М. превземат света“,
ответникът му дължал възнаграждение в общ размер от 414802,50 лева, за което
била издадена проформа-фактура №19/01.07.2014 г., от която бил налице
неиздължен остатък от 242594,38 лева. Непогасяването на задължението се дължало
на липсата на парични средства, което състояние се признавало и от
представители на самия длъжник.
С определение №9033 от
30.09.2014 г. „М.с.“ ООД, ЕИК ****, е присъединено като кредитор въз основа на
постъпила молба, вх. №85408/10.07.2014 г.. В молбата се твърди, че въз основа
на сключен договор за създаване на аудио-визуално произведение, съставляващо
телевизионно предаване „К.: Презареждане“, ответникът му дължал възнаграждение
в размер на 709818,44 лева, съответно по договор за създаване на аудио-визуално
произведение, съставляващо телевизионно предаване „Поверително от NL“, дължал 119993,28
лева. Задълженията не били погасени, съответно финансовите резултати на
ответника сочели на загуби, които нараствали. Претендира откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност с начална дата
30.06.2014 г., евентуално поради свръхзадълженост със същата начална дата.
С определение от 24.07.2014 г. „Н.Д.“ ЕАД, ЕИК ****,
е присъединено като кредитор на основание чл.629, ал.4 ТЗ, въз основа на
постъпила молба, вх. №86862/14.02.2014 г.. В молбата се твърди, че въз основа
на сключен договор за разпространение на електронна съобщителна услуга от
01.03.2013 г., изразяваща се в разпространение на телевизионна програма,
ответникът му дължал възнаграждение в размер на 586749,50 лева. Задължението не
било погасено, затова счита че ответникът е неплатежоспособен с начална дата на
неплатежоспособността 03.07.2014 г..
Молбата за
присъединяване като кредитор в производството на „К.М.“ ЕАД е оставена без уважение с влязло в сила
определение.
С определение
№360/21.01.2015 г. молбите на „П.Т.С.“ ЕАД, „М.Б.“ ООД, ЕИК ***, вх.
№110702/26.09.2014 г. и „П.Т.М.“ ЕАД за
присъединяване като кредитори в производството, на основание чл.629, ал.4 ТЗ,
са върнати.
Въз основа на постъпила
молба, вх. №238/05.01.2015 г., „Е.Е.Д.“ АД, ЕИК ***, е присъединено като
кредитор с определение от 11.01.2016 г..
В молбата се твърди, че дружеството е кредитор по силата на сключени договори
за поддръжка и управление от 01.03.2013 г. и от 05.02.2014 г. на вземания от
ответника в размер на 188515,80 лева, които последният не бил в състояние да
изплати, включително самото дружество подало молба за откриване на производство
по несъстоятелност, което доказвало, че било неплатежоспособно и
свръхзадължено.
С определение
№1887/21.03.2015 г. като присъединен кредитор е конституирано и „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, при твърденията да е титуляр на парични вземания, произтичащи от
договор за банков кредит, сключен на 15.02.2013 г., изменен с анекси, задълженията,
по който са обявени за предсрочно изискуеми на 14.01.2015 г. и възлизат на сума
в общ размер от 2377238,54 евро. Искането е за обявяване на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „Т.С.” ЕАД с начална дата 20.06.2014 г..
С определение от
09.09.2015 г. като присъединен кредитор е конституирано и „Н.Б.“ ЕАД, ЕИК ***
въз основа на молба от 04.09.2015 г., в която твърди да е кредитор на парични вземания
в общ размер от 184861,25 лева, възникнали от договор № 251/12.03.2015 г. за
предоставяне на електронна съобщителна услуга и договор №076/01.12.2011 г. за
съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули.
Въз основа на молба от
24.02.2016 г. като присъединен кредитор е конституирано и „Д.Т.Ф.“ ООД, което
твърди, че е кредитор на ответника за вземания, възникнали от допълнително
споразумение №1 към договор от 08.10.2012 г., съгласно което страните постигнали
съгласие в полза на „Т.С.”
ЕАД срещу възнаграждение да бъдат предоставени права за излъчване и
разпространение на втори сезон на сериала „Дървото на живота“, съответно с
допълнително споразумение №2/10.04.2014 г. били предоставени правата за
излъчване на трети сезон на сериала. Задълженията на ответника за заплащане на
дължимото възнаграждение обаче не били изпълнени, въпреки това сериалът бил
излъчван повторно. По същия начин се развили и отношенията на страните във
връзка с изпълнението на договор от 29.04.2013 г. за откупуване правата за излъчване и
разпространение на сериала „Секс, лъжи и телевизия“.
Ответникът, „Т.С.” ЕАД, е депозирало отговор само по отношение молбите на „Н.Ф.М.Б.“ АД, „Е.Е.Д.“
АД и „Д.Т.Ф.“ ООД, но първата молба е върната, поради което отговорът не следва
да се обсъжда. Молбата за присъединяване на „Е.Е.Д.“ АД ответното дружество
счита за неоснователна, тъй като дружеството нямало качеството кредитор по Т.сделка,
тъй като сключеният договор бил за извършване на фактически, а не правни
действия и задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение
възниквало при изпълнение на възложеното, за което доказателства не били
представени. По отношение молбата на „Д.Т.Ф.“ ООД ответникът обективира
твърдение, че вземанията на този кредитор не били безспорни.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник
по молбите на присъединените кредитори е капиталово търговско дружество с
правноорганизационна форма – ЕАД, което към депозирането й е с регистриран
капитал от 32118830 лева, изцяло внесен, разпределен в 3211883 броя
обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лева.
От
представен документ, именуван договор за производство на телевизионно предаване, се установява, че на 20.05.2014 г. „Т.С.” ЕАД и „С.П.“ ООД постигнали съгласие присъединеният
кредитор да осъществи производството на телевизионно риалити предаване „В. и М.
превземат света“ и да отстъпи изключителните права на телевизията за използване
на всеки епизод срещу заплащане на възнаграждение в общ размер от 478986,72
лева, без ДДС, в срок до 30.07.2014 г. (чл.6 от договора). Страните не спорят,
че част от дължимото възнаграждение в размер на 212640,52 лева била заплатена,
като за непогасения остатък от 242594,38 лева била издадена проформа фактура №
00000000019/01.07.2014 г., която не е подписана от получателя и няма данни дали
е счетоводно отразена от ответника. Въпреки това, съдът приема, че сключеният
договор е юридически факт, породил в правната сфера на „Т.С.”
ЕАД задължение за
заплащане на възнаграждение, което е уговорено като срочно и за настъпване на
изискуемостта му е достатъчно изтичането на уговорените срокове за плащане на
всяка от погасителните вноски. От друга страна, ответното дружество не прави
възражения задълженията на продуцента по договора да не са изпълнени и при
твърдението на кредитора да е налице частично погасяване на задължението за
заплащане на възнаграждение, се налага извод, че „С.П.“ ООД е кредитор на
вземане за сумата 242594,38 лева – незаплатена част от дължимо по договор от
20.05.2014 г. възнаграждение, което произтича от сключена абсолютна Т.сделка
(чл.1, ал.1, т.12 ТЗ).
Видно
от договор за създаване и реализация на телевизионна продукция, сключен на
20.02.2014 г., „Т.С.” ЕАД се задължило да
заплати на „М.с.“ ООД, в качеството му
на съпродуцент възнаграждение в размер на 3650956,09 лева, без ДДС, за произвеждането
на сезон 2 на аудиовизуалното предаване „К.“, което възнаграждение следвало да
бъде заплатено на 5 вноски в срок до 30.06.2014 г. (чл.21, ал.1 от договора).
Ответното дружество не е ангажирало доказателства да е изпълнило възникналите
от сключения договор задължения, които са с настъпил падеж, предвид изтичане на
уговорените срокове за плащане.
С
договор за производство на телевизионно предаване с наименование „Поверително
от NL“, сключен на 01.09.2013 г., „Т.С.”
ЕАД се задължило да
заплаща на „М.с.“ ООД възнаграждение в размер на 24998,60 лева, без ДДС, за
всеки произведен и предоставен епизод на предаването в рамките на уговорен и
одобрен от страните общ бюджет. В договора срок за заплащане на
възнаграждението не е уговорен, като е представена неподписана от получател
данъчна фактура № **********/02.06.2014 г., издадена от „М.с.“ ООД за сума в
размер на 119993,28 лева, която няма данни да е осчетоводена от „Т.С.” ЕАД, нито са
представени доказателства да са произведени и предадени на телевизията
съответните епизоди от телевизионното предаване. Независимо от това, „М.с.“ ООД
се легитимира като кредитор по Т.сделка за дължимо по договора от 20.02.2014 г.
възнаграждение за произвеждане на телевизионно предаване „К.“, което е
достатъчно да му придаде активна процесуална легитимация.
Видно от договор за предоставяне на електронна
съобщителна услуга – Разпространение на телевизионни програми чрез електронна
съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, сключен на 01.03.2013
г., „Т.С.” ЕАД възложило на „Н.Д.“
ЕАД да разпространява телевизионна програма „**“ в непроменен вид, срещу
заплащане на цена в размер на 1500000 евро без ДДС годишно, платима на равни
месечни вноски до 30-то число на месеца, следващ този, за който се дължи – чл.9
от договора. Представени са и фактури № **********/03.06.2014 г. и №
00000000072/01.07.2014 г., всяка за сума в размер на 293374,50 лева,
представляваща цена на разпространение на ТВ програма, съответно за м. май 2014
г. с падеж – 03.07.2014 г. и м. юни 2014 г., с падеж 01.08.2014 г.. Фактурите
не съдържат подпис за получател, но въпреки това ответното дружество не оспорва
предоставянето на фактурираните услуги, съответно задълженията, породени от
сключения договор, който има характеристиките на Т.сделка, са с настъпил падеж
и изискуеми, като доказателства да са погасени чрез плащане или друг способ не
са ангажирани, а тежестта на доказване е за „Т.С.”
ЕАД. Това обуславя
извод „Н.Д.“ ЕАД да е активно легитимиран да предяви молба за откриване на
производство по несъстоятелност на неизправния си длъжник.
С
договор за поддръжка и управление от 01.03.2013 г., „Т.С.”
ЕАД възложило на „Е.Е.Д.“
АД да провежда организационното, техническото и административно управление на
недвижими имоти, ползвани от телевизията, подробно описани в договора, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 2,20 евро без включен ДДС на квадратен
метър РЗП и припадащите им се общи части, като възнаграждението било платимо авансово
до 5-то число на месеца, за който се дължи – чл.3, ал.1, б. Б от договора, като
с анекс №3 цената била изменена на 2,60 евро. С анекс № 1 към договора на
изпълнителя „Е.Е.Д.“ АД е възложено и осигуряването на денонощна физическа
охрана на офис №* на *-ти етаж и офис на *-я етаж в сградата, находяща се в гр.
****************, срещу месечно възнаграждение в размер на 4949,31 евро, без
ДДС, което се дължало едновременно със заплащане на възнаграждението за
поддръжка и управление. С анекс № 2 към договора на „Е.Е.Д.“ АД било възложено и
осигуряването на денонощна охрана на ползван от „Т.С.”
ЕАД офис №* в същата
сграда срещу възнаграждение в размер от 2250 евро без ДДС, платимо с месечната
такса по основния договор. С анекс №4/01.07.2014 г., считано от 01.09.2014 г.
действието на анекси №1 и №2 относно осигуряването на охрана било прекратено, а
дължимата месечна цена за управление била намалена със сумата 7199,31 евро, без ДДС.
Сключен
на 05.02.2014 г. договор за поддръжка и управление е породил задължение за „Т.С.” ЕАД да престира на „Е.Е.Д.“
АД възнаграждение от 16891,04 лева, без ДДС, месечно за поддръжка и управление
на ползвани от дружеството недвижими имоти, находящи се в „Административна
сграда със студия“, изградена в УПИ Х-30,537, местността „Бъкстон-север“.
Възнаграждението страните уговорили да се заплаща до 5-то число на текущия
месец и е намалено с 5000 лева, считано от 01.09.2014 г., съгласно представен
анекс №2 към договора. Представени са и данъчни фактури за дължими към „Е.Е.Д.“
АД суми, които не са подписани от получател, но в производството, след
допуснатата обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик, ответното
дружество е обективирало искания до същия за одобряване на плащания към свои
кредитори, сред които и „Е.Е.Д.“ АД, което обуславя извод, че възникналите
задължения се признават от „Т.С.” ЕАД и при липсата на
доказателства да са удовлетворени, присъединеният кредитор разполага с активна
процесуална легитимация в производството, тъй като е носител на вземания,
възникнали от сключена Т.сделка, които са изискуеми.
Възраженията
на „Т.С.” ЕАД, че с договора
било възложено извършването на фактически, а не на правни действия не се
отразява на търговския му характер. Сделката е сключена между търговци по
правноорганизационна форма и е свързана с упражняваното от всяка страна занятие
(чл.286, ал.1 ТЗ). Действително, сключените договори по своето естество
представляват договор за изработка, при който принципно задължението за заплащане
на възнаграждение става изискуемо с приемане на работата, но разпоредбата на
чл.266, ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните са свободни да уговорят различен
момент за настъпване на изискуемостта на възнаграждението, както са сторили в
случая. По общото им съгласие възнаграждението е дължимо авансово - до 5-то
число на текущия месец и падежът му не е обусловен от приемане на работата.
От представения договор за банков
кредит, се установява, че на 15.02.2013
г., между „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и
ответното дружество, в качеството му на кредитополучател, е постигнато съгласие
на последното да бъде предоставен банков кредит в размер на 1300000 евро за закупуване и
инсталиране на телевизионно оборудване, който следвало да бъде върнат,
заедно със уговорената възнаградителна лихва, в срок до 20.01.2017 г., на 36
месечни погасителни вноски. При забавено изпълнение на задължението за
погасяване на главницата, кредитополучателят се задължил да заплати и
наказателна надбавка върху уговорената лихва от 10 пункта (т.12
от договора). Забавата в изпълнението на задължението
за заплащане на възнаградителна лихва пораждало задължение за заплащане на
неустойка от 10% годишно върху просрочената лихва (т.13
от договора). При неиздължаването на погасителна вноска, Б.та имала
право да обяви кредита за предсрочно изискуЕ.– т. 21 от договора.
В два последователни анекса
към договора, страните обективирали съгласие да бъде изменен размера на предоставената в заем сума, като същата нарастнала до 2590000 евро.
На 13.01.2015 г. „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност обективирало изявление за обявяване предсрочната изискуемост на
предоставения кредит, поради наличие на просрочени задължения за заплащане на
погасителни вноски, включващи лихва и главница. Изявлението е достигнало до
адресата на 14.01.2015 г., видно от представеното известие за доставяне.
Следователно между
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и „Т.С.”
ЕАД е
сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в
чл.430 ТЗ такъв, включващо задължението на Б.та да предостави за временно и
възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и
задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва.
Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между
страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно
задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на
задължението на Б.та за предоставяне на паричната сума не е спорен и се
установява от заключението
на съдебно-финансово-икономическата експертиза. С достигане на изявлението на Б.та за обявяване предсрочната изискуемост
на задълженията за връщане на главницата и възнаградителната лихва, целият
размер на кредита е изискуем и съответно този присъединен кредитор е активно
легитимиран по молба с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Видно от договор
№076/01.12.2011 г. за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули, „Н.Б.“
ЕАД предоставило на „Т.С.”
ЕАД ползването на
помещения, съоръжения и кули срещу месечно възнаграждение в размер на 923 лева.
С договор № 251/12.03.2015 г. за предоставяне на електронна съобщителна услуга,
сключен с одобрението на временния синдик, „Т.С.” ЕАД се задължило да заплаща за предоставените му от „Н.Д.“ ЕАД електронни
съобщителни услуги месечно възнаграждение от 25000 лева, без ДДС, платимо в
срок от 30 дни след издаване на фактура (т.3.4 от договора). Представените
фактури за дължими по посочените договори суми не са подписани от получателя „Т.С.” ЕАД и не са събрани доказателства за факта дали са счетоводно отразени, но
ответникът не оспорва дължимостта на задълженията и качеството кредитор на „Н.Б.“
ЕАД.
С определение от
28.04.2016 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между „Д.Т.Ф.“
ООД и „Т.С.”
ЕАД са отделени
фактите, че присъединеният кредитор е произвел и предал на телевизията епизоди
от сериалите „Дървото на живота“ и „Секс, лъжи и телевизия“, поради което за
ответното дружество е възникнало задължението, породено от сключените на
29.04.2013 г. и 08.10.2012 г. договори за заплащане на уговореното
възнаграждение за предоставените права за излъчване и разпространение на продукциите.
Това придава на „Д.Т.Ф.“ ООД качеството кредитор с изискуеми вземания,
възникнали от Т. сделка.
Не
е спорно, че въз основа на молба на „Т.С.”
ЕАД, вх. №
81238/01.07.2014 г. с правна квалификация чл.625 ТЗ, е образувано търг. дело №
4535/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-18 състав за откриване на производство по
несъстоятелност. В молбата са изложени твърдения за спиране на плащанията на
дружеството към кредиторите по търговски сделки, в резултат на
неплатежоспособност и свръхзадълженост, тъй като имуществото на дружеството било
недостатъчно за покриване на паричните му задължения, които изявления съдът
разглежда като извънсъдебни (в рамките на различно от настоящото производство) признания
на фактите: настъпило състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост и
спиране на плащанията към кредитори по търговски сделки.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр.
София справка, се установява, че „Т.С.”
ЕАД не е вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, а единствено като страна
наемател по вписани договори за наем.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че „Т.С.” ЕАД е регистрирано
като собственик на 23 броя пътни превозни средства.
В
производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Дружеството
разполага с дълготрайни материални активи, които след 2013 г. бележат тенденция
към спад и през 2015 г. са на стойност 2017000 лева, като основна част от
същите съставляват машини и оборудване. Текущите (краткотрайни) активи към
31.12.2015 г. възлизат на 12541000 лева, като основна част от същите
представляват вземанията, но доказателства за тяхната събираемост в
производството не са ангажирани. Налице са и парични средства, които обаче за
изследвания период намаляват и достигат до 125000 лева. Задълженията, формиращи
пасива имат изявена тенденция към нарастване
и към 31.12.2015 г. възлизат на 32191000 лева, които в основната си част
(29599000 лева) са текущи (краткосрочни).
За
изследвания период 2012 г. – 2015 г. „Т.С.”
ЕАД е формирало
загуби от дейността, които към 31.12.2015 г. възлизат на сумата 254685 лева. Коефициентите
на обща ликвидност за целия изследван период са под референтната стойност от 1,
съответно 0,73 за 2012 г., 0,84 за 2013 г., 0,56 – за 2014 г. и 0,42 – за 2015
г.. Стойностите на показателя бърза ликвидност са идентични. Абсолютната
ликвидност е близо до приемливите граници само за 2012 г. (0,29), като за 2015
г. вече е 0,004, което е много под допустимото ниво от 0,30. Коефициентът на
финансова автономност за периода до 2015 г. е положителна величина със стойност
над приемливата от 0,33, но през 2015 г. вече е отрицателна величина и отразява
декапитализирането на дружеството и поставянето му в пълна зависимост от
неговите кредитори. Този извод се подкрепя и от установените стойности на
коефициента на задлъжнялост. Дружеството не разполага с достатъчно активи за
покриване на задълженията към кредиторите си, като това състояние се е проявило за първи път през 2015 г..
За
периода до 31.03.2016 г. вещото лице установява, че „Т.С.” ЕАД е извършило
плащания към свои кредитори и е погасило публичноправни задължения, поради
което не може да се приеме извод да е налице пълно спиране на плащанията.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно
чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор
на длъжника по Т. сделка, ето защо следва да се прецени дали присъединените
кредитори разполагат с активна процесуална легитимация, който въпрос съдът
обсъди при разглеждане на събраните в производството доказателства.
Необходимо
е да се отбележи, че предмет на постановеното по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на ответника и началната й дата,
а не съществуването на самото вземане на молителя, съответно на присъединените кредитори – така Решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012
г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В
тази връзка съдът намира, че при установяване активната легитимация на един от
кредиторите, без значение дали е молител или е присъединен по реда на чл.629,
ал.4 ТЗ, няма необходимост да се обсъжда налице ли е активна легитимация за
останалите, тъй като съдът ще е длъжен да прецени налице ли са основанията за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или не,
т.е. да разгледа молбата по същество. Вземанията на тези кредитори не са
предмет на решението - дори да се приеме липса на легитимация за някой от
кредиторите това не го препятства да предяви вземанията си и същите да бъдат
включени в списъка на приетите такива.
В случая, съдът прие, че всеки от присъединените кредитори разполага с
активна легитимация, без да е необходимо да се изследват детайлно всички
вземания на всеки от тях (напр. за вреди от неизпълнение на сключените
договори, каквито претендира „Д.Т.Ф.“ ООД), тъй като извод
за несъществуването на някои от вземанията не се отразява на притежаваното
качество кредитор и предполага разглеждане на молбите с правна
квалификация чл.625 ТЗ по същество.
Съгласно
Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, задълженията към присъединените кредитори са краткосрочни
- изискуеми (с настъпил падеж).
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността
им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена,
близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност,
свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички
или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични
средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на
активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 31.12.2015 г. „Т.С.”
ЕАД разполага с ограничен обем парични средства в наличност – 125000 лева. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна.
Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните
задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни
активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
В настоящият случай „Т.С.” ЕАД разполага с
материални активи, представляващи 23 броя МПС, машини и оборудване, които за
периода 2012 г. – 2015 г. са с променлива стойност при тенденция за намаляване,
като към 31.12.2015 г. възлизат на 1874000 лева, основна част от които обаче са
обект на особен залог, учреден в полза на „К.Т. Б.“ АД – в несъстоятелност, като кредиторът
е пристъпил към изпълнение и е образувано
изп. дело № 2015*0407955 на ЧСИ М.. Тези дълготрайни материални активи
не участват при изчисляването на коефициентите, тъй като осребряването им (което
е предприето по изп. дело № 2015*0407955 на ЧСИ М.) би лишило търговското
предприятие на длъжника от възможност да извършва основния предмет на дейност.
Съгласно
счетоводния баланс към 2015 г. материалните запаси на „Т.С.” ЕАД са в размер на
112000 лева, поради което с оглед значителния размер на текущите задължения
(29599000), коефициентите на обща и бърза ликвидност са с еднаква стойност
(0,42), но много под препоръчителната 1 – за общата ликвидност и 0,6 – 0,7 за
бърза ликвидност.
Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател
е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална
картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на
краткосрочните вземания.
Доказателства за събираемостта на краткосрочните
вземания на „Т.С.” ЕАД не са събрани,
поради което не са налице основания тези активи да бъдат изключени при
изчисляването на коефициентите, но това не променя факта, че последните са под
референтните стойности.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към
привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения
капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител,
посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на
предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри
показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва
състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните
състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в
бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на
дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, обаче тези показатели именно за
2015 г. са влошени и се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност
(0,42 към 31.12.2015 г.) и потвърждават извода за невъзможност на ответника да
покрива краткосрочните си задължения.
Необходимо
е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да Т.
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с Т.та
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при
спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която
възлага в доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща
краткосрочните си задължения.
В заключението на съдебно икономическата експертиза са установени извършени
плащания, с което презумпцията е опровергана, тъй като не е налице
презумпционната предпоставка - спиране на плащанията. Това не променя факта, че анализът на
обективното икономическо състояние на „Т.С.” ЕАД формира извод, че
за целия изследван период: 2012 г. – 2015
г. показателите за обща ликвидност са в неприемливи граници, а този за бърза
ликвидност е под допустимите нива за периода 2014 г. – 2015 г.. Това категорично
обуславя извод за невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си
задължения. Тази невъзможност към 31.12.2015 г. има характеристиките на трайна.
Дейността
на дружеството не е производствена, същото разполага с дълготрайни материални
активи (специализирана телевизионна техника и МПС), чрез използването на които е
било възможно да се генерира положителен финансов резултат, но това не е
постигнато в нито един момент от изследвания период, като всяка финансова
година е приключвана със счетоводна загуба.
В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че ответното
дружество не е в състояние да изпълнява текущите си задължения. Към 31.12.2015
г. то е напълно декапитализирано и не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид осъществяването
на състава на чл.630 ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ, молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, началната дата на неплатежоспособността е датата,
на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по
Т. сделка, като това състояние е налице при неблагоприятни показатели на
ликвидност.
По въпроса
за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в Решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., Решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., Решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., Решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността. В случая, спиране на плащанията не е налице.
Съдът
приема, че още към 31.12.2014 г. показателите за обща и бърза ликвидност са
били под 1, като на 01.07.2014 г. длъжникът е депозирал молба за откриване на
производство по несъстоятелност, в която е признал невъзможността си да
погасява изискуеми парични задължения към кредиторите си, но в заключението на
СФИЕ вещото лице изрично посочва, че за първи път през 2015 г. активите на „Т.С.” ЕАД не са достатъчни
за покриване на паричните му задължения, което се дължи и на обявяването за
предсрочно изискуем на кредита, предоставен от „К.Т. Б.“ АД – в несъстоятелност. Затова като
начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2015 г., към
която затрудненията на ответника придобиват траен характер и не представляват
проявление на временни затруднения в дейността на предприятието.
В
молбите на „Е.ЕМ Д.“ АД и „К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност се претендира в
условията на кумулативност да е налице и свръхзадълженост на „Т.С.” ЕАД, поради което
ако това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основание за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща
неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл.742 ТЗ). В решение №201/11.12.2014
г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая,
или евентуалност. Възможно е откриване
на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната
дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността
продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието
на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако
съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити. Доказателства да са
осъществени посочените факти не са събрани, в този смисъл, въз основа на
представените счетоводни документи и заключението на СФИЕ, следва да се приеме,
че към 31.12.2015 г. за първи път задълженията на „Т.С.” ЕАД в общ размер от
32191000 лева са превишили стойността на
активите му (20021000 лева). Извод за настъпила свръхзадълженост към 31.12.2015 г. се подкрепя от лошите
коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост проявени към този момент. Началната дата на
свръхзадължеността на дружеството съвпада с тази на неплатежоспособността, като към приключване на устните
състезания са налице и двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност с начална дата 31.12.2015 г..
Предвид изложеното,
съдът намира, че молбите на присъединените кредитори,
с правна квалификация чл.625 ТЗ, за отриване производство по
несъстоятелност по отношение на „Т.С.” ЕАД следва да бъдат уважени.
Никой от присъединените
кредитори не е предложил временен синдик, поради което и съдът следва да
назначи такъв от включените в списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, а именно И.Л. Г., който следва да представи декларация-съгласие по чл.
666 вр. чл. 655 ТЗ.
На временния синдик
следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
Първото събрание на кредиторите следва
да се насрочи на 07.06.2016 г. от 14,30 часа в сградата на Съдебната
палата, гр. ********, залата,
определена за провеждане съдебно заседание на СГС, VІ-16 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на
кредиторите.
Присъединеният
кредитор „К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност релевира и
претенция за присъждане на разноски, без да уточнява размера им, като
претендира адвокатско възнаграждение, каквото не се установява да е уговорено и
заплатено, затова единствено има право на присъждане на сумата 250 лева –
внесена държавна такса за разглеждане на молбата, която следва да му бъде
присъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ, като съгласно чл.620,
ал.3 ТЗ разноските ще се събират от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
и свръхзадължеността – 31.12.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***, И.Л. Г., с адрес: ***, п.к.
**************, тел.
******, електронен адрес: ******, като определя месечно
възнаграждение в размер на 1000.00 лева и 7-дневен срок за встъпване от
вписване на решението в търговския регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в 7-дневен срок да
представи нотариално заверена декларация по чл.656 ал.2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено
съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ****, със
седалище *** и адрес на управление:*** на 07.06.2016
г. от 14,30 часа в Съдебна палата, гр. *******, СГС, залата, определена за
заседание на СГС, VІ-16 състав, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен
синдик и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на „К.Т. Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250 (двеста и петдесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: