№ 99
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Петър Н. Славчев
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Й. К. Ч.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606339 по описа за 2024 година
С присъда от 17.04.2024г., постановена по НОХД №16328/2022г.
Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 10 състав е признал
подсъдимия Х. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК, като му е наложил при условията на кумулативност наказания
„лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години и глоба, в размер
на 500 лева.
Със същата присъда първоинстанционният съд е лишил на основание
чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК Х. Д. Д. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 13 /тринадесет/ месеца, като
на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал от този срок времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ
№ 1376/20.05.2022г.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмени допълнения
към нея от защитника на подсъдимия Х. Д. Д. -адв. С. П.. В жалбата и
писмените допълнения към нея се прави искане за признаване на подс. Д. за
невиновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Твърди
се, че метадоновия хидрохлорид, който употребява подсъдимия,
представлявал медикамент, а не наркотично вещество, с оглед на което
липсвал осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК. Прави се и искане, в случай че
1
въззивният съд не приеме доводите за несъставомерност на деянието, че в
конкретния случай неговата обществена опасност е явно незначителна, като се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Направено е с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване
на допълнителна съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза, което въззивният съд е преценил за неоснователно и го е оставил
без уважение.
В разпоредително заседание на 16.10.2024г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на
СГП оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда. Пледира, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност се доказвала съпричастността на подсъдимия Д.
към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд. Излага
съображения, че материалния закон е бил правилно приложен от първата
съдебна инстанция.
Защитникът на подсъдимия Х. Д. Д. - адв. С. П., пледира за оправдаване
на подсъдимия, като сочи, че липса субективна страна на престъплението, за
което е признат подзащитният й за виновен. В тази връзка инвокира
съображения, че Д. не е употребил наркотик, а лекарствен продукт-метадонов
хидрохлорид.
Подсъдимият Х. Д. Д. в своя защита поддържа казаното от адвоката си,
като твърди, че не е извършил деянието виновно.
В предоставеното му право на последна дума моли за оправдателна
присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им,
обсъдени в мотивите на присъдата.
Подсъдимият Х. Д. Д. е със снета по делото пред първата съдебна
инстанция самоличност, от която се установява, че последният е роден на
****г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование,
неосъждан, неженен, работи, с адрес: гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.
Д. е приет през 2013г. в Програма за субсидиращо лечение с метадон
хидрохлорид при Центъра за психично здраве София-ЕООД. При
стартирането на метадоновата програма последният се е запознал с
документи, касаещи условията и начина на употреба, както и съхранението на
2
метадона, като е подписал декларация, че докато приема метадона, няма да
управлява моторно превозно средство.
През 2019г. избухнал пожар в ЦПЗ София ЕООД, който унищожил
документите на хартиен носител на всички пациенти, съхранявани в
процесното лечебно заведение. Това наложило Х. Д. отново да подпише
документите, свързани с метадоновото му лечение, като последният на
02.01.2020г. подписал декларация, че по време на лечението му с метадон,
няма да шофира и да работи с тежки машини.
Към дата 20.05.2022г. подс. Д. продължавал лечението си с метадонов
хидрохлорид, който приемал всеки ден, като дневната му доза била от 150 мл.
Подсъдимият Д., на 20.05.2022г. в гр. София, управлявал лек автомобил
марка „Фиат”, модел „Пунто” е peг. № СА **** КТ. Около 09:10 часа
управлявания от подсъдимия лек автомобил се движел по бул. „Ботевградско
шосе”, с посока на движение от бул. „Ситняково” към ул. „Скъта“ и на
кръстовището на бул. „Ботевградско шосе” и ул. „Скъта” бил спрян за
проверка от служители при 05 РУ-СДВР-свидетелите М.М. и Й. Й..
Полицейските служители поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР, с цел
установяване дали подсъдимият е употребил алкохол или наркотични
вещества. На мястото бил изпратен екип на ОПП – СДВР-свидетелите А.В. и
Ж.Й. Д. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510, което отчело отрицателен резултат. От свидетелите А.В. и
Ж.Й.била извършена на подсъдимия и проверка с техническо средство
Drugtest 5000 № ARPK-0021, проба № 027, което отчело положителен
резултат за употреба на метадон.
На подс. Д. бил съставен АУАН, както и талон за медицинско изследване
с №107608, за явяване на последния във Военномедицинска академия (ВМА).
Подсъдимият бил съпроводен от полицейските служители до ВМА, където
дал кръвна проба и урина за изследване, за което му бил съставен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Вещите лица Р.К. и д-р И.И., изследвали пробите на кръв и урината,
взети от Х. Д. Д., са констатирали присъствие на метадон както в кръвта, така
и в урината на последния. Концентрацията на метадон в кръвта на Д.
експертите установили на 0.15 mg/mL, което количество определили, че е в
рамките на терапевтичната област от 0.05 - 0.75 mg/mL-по литературни
данни. Резултатите от изследването вещите лица са обективирали в
изготвената от тях съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие подс. Х. Д. е
освидетелстван от вещо лице по назначена съдебно-психиатрична експертиза.
3
При изследването за последния е констатирано, че му е поставена диагнозата
F.10-F19 „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
психоактивни вещества“, F.11 „Синдром на зависимост от опиев тип.
Субституираща терапия с метадон“. Независимо от това вещото лице не е
установило при Д. анамнезни или клинични данни за психично заболяване от
ранг на психоза, което може да се приравни към „продължително
разстройство на съзнанието“ , нито експертът е имал основания да приеме, че
при подсъдимия е било налице „краткотрайно разстройство на съзнанието“.
На база проведеното изследване вещото лице е категорично, че подсъдимият
Д. към инкриминираната дата е притежавал психични годности правилно да
възприема обстоятелствата от значение за делото, да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Така приетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК
доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите А.В., Р.С., М.М., Й. Й. и Ж.Й. както и от
обяснения на подсъдимия Д..
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка се изяснява и от
писмените доказателствени средства- акт за установяване на административно
нарушение бланков № 666556/20.05.2022г, Заповед за ПАМ
№1376/20.05.2022г.; талон за изследване с бланков № 107608; протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества;
протокол за доброволно предаване от 20.07.2022г.; документи от ЦПЗ „София“
ЕООД за Х. Д.; протокол за доброволно предаване от 27.05.2022г.; медицинско
удостоверение, издадено от ЦПЗ „София“ ЕООД на 25.05.2022г.; протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; протокол за
доброволно предаване от 20.05.2022г.; протокол за сервизна проверка на
Drugtest 5000 №********* - 20000; справка картон на водача; справка за
собствеността на МПС с peг. № СА **** КТ; писмо от ОПП – СДВР, с вх. №
36426 от 09.02.2023г. ; листовка : информация за пациента „Метадон Софарма
10 mg/ml перорален разтвор“; писма от ЦПЗ „София“ ЕООД с вх. № 280639 от
10.10.2023г. и с вх. № 277395 от 06.10.2023г. - с приложени документи от
досието на Д.; справка за съдимост на подсъдимия Х. Д., както и от способите-
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза и съдебно-
психиатрична експертиза с вх. № 114728 от 08.04.2024г.
Доказателствената маса е еднопосочна и взаимнодопълваща се, като
пълният й, всестранен и обективен анализ позволява на въззивния съд по
категоричен начин да обоснове вътрешното си убеждение, касателно приетата
фактическа обстановка.
Чрез процесната доказателствена съвкупност в процеса се
възпроизвеждат фактически данни, имащи характер на доказателствени
такива, тъй като изясняват релевантните за предмета на доказване
обстоятелства, че на 20.05.2022г., около 09:10 часа подсъдимият е управлявал
лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто” е peг. № СА **** КТ в гр.София,
по бул. „Ботевградско шосе”, в района на кръстовището с ул. „Скъта”, след
4
употреба на метадон.
Първични източници на доказателствени факти относно осъществяване
на изпълнителното деяние от подс. Д., както и относно времето и мястото на
неговото извършване, са показанията на свидетелите М.М. и Й. Й., които са
спрели за проверка Д., като водач на лекия автомобил марка „Фиат”, модел
„Пунто” е peг. № СА **** КТ. Двамата свидетели непосредствено са
възприели и дадения от подс. Д. положителен резултат за употреба на
метадон, след тестването му с техническо средство Drugtest 5000.
Факти, касателно отчетения от техническо средство Drugtest 5000
положителен резултат за употреба на метадон от подсъдимия се
възпроизвеждат в процеса и от показанията на свидетелите А.В. и Р.С., както и
от протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества (л.49 от ДП);
Приетите от въззивния съд за установени по несъмнен начин по делото
обстоятелства, относно вземането на кръвна проба и урина за изследване от
подс. Д. във ВМА, се изясняват освен от показанията на въпросните
свидетели, така и от документите, имащи характер на писмените
доказателствени средства по смисъла на чл.127,ал.1 от НПК -други
документи, а именно: талон за изследване с бланков № 107608 и протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Доказателственият факт с правно значение, че в кръвта и урината на
подс. Д. е установено присъствие на наркотичното вещество метадон, се
установява от приетата от първата съдебна инстанция по реда на чл.282,ал.1
от НПК съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза.
Фактическите обстоятелства, отнасящи се до участието на подсъдимия в
програма за метадоново лечения, както и че последният е бил запознат с
правилата относно приемането на метадона, включително и забраната за
управление на МПС докато го приема, се установява от приложените по
делото документи от досието на последния, предоставени от ЦПЗ „София“
ЕООД.
Въпросните обстоятелства се изясняват и от показанията на св. Р.С.,
който е лекуващ лекар на подс. Д. в програма за метадоново лечения. От
показанията на св. С. се установяват и факти, макар и общи по своето
естество, изясняващи, че употребата на метадон е несъвместимо с
управлението на автомобил, както и че извън правомощията на лекаря е да
разрешава на лице по метадоновата програма да управлява МПС.
Актуалното психично състояние на подс. Д. към момента на
инкриминираната деятелност се изяснява от назначената и приета в хода на
съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза с вх. № 114728.
Анализът на въпросната доказателствена маса, включваща
доказателствени средства и способи не позволява на въззивния съд да се
усъмни в тяхната достоверност и достатъчност, необходима за разкриване на
обективната истина по делото, нито да приеме за необосновани и неправилни
експертните заключения, с оглед на което намира за изцяло правилни изводите
5
на първостепенния съд показанията на свидетелите, документите, имащи
характер на писмени доказателствени средства и експертните заключения да
ги постави в основата на своите фактически изводи.
Що се отнася до обясненията на подс. Д., правилно контролираният съд
е приел, че същите като главно доказателствено средство имат двуяка
процесуална природа. От една страна обясненията представляват средство за
защита, а от друга доказателствено средство. Това е така, тъй като
подсъдимият, депозирайки своите обяснения, първо, не носи отговорност
съобразно нормата на чл. 290 от НК и второ, същият сам преценява дали ще
даде обяснения, кога ще го направи и дали ще отговаря на въпроси на съда и
на страните. Ето защо, при преценка на това гласно доказателствено средство,
съдът следва да подходи с изключително внимание и известна критичност, т.е.
обясненията на подсъдимия да бъдат подложени на задълбочен
доказателствен анализ и съпоставени с находящите се в материалите по делото
доказателства и доказателствени материали. Това правило е спазено от
първостепенният съд, който е изложил съображения в мотивите към
първоинстанционната присъда защо кредитира обясненията на подс. Д. в една
част и причините, поради които ги намира за недостоверни- в друга, като
въззивният съд не намира основание да ги преповтаря.
В тази връзка контролната съдебна инстанция намира за необходимо да
посочи, че още от Римското право е установено правилото, че незнанието на
закона не оправдава дееца - "Ignorantia legis non excusat", така че твърденията
на подсъдимия, че никой не му е казал, че шофирането след употреба на
метадон е престъпление, се явява ирелевантно за неговата наказателна
отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен
анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и
способи и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за
престъплението, за което е повдигнато обвинение, правилно
първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Х. Д. Д. е консумирал
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б,ал.3 от
НК.
Диспозицията на чл.343б,ал.3 от НК запретява управлението на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена по надлежния ред. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е
формално, на просто извършване, като за съставомерността му не се изисква
настъпването на конкретен престъпен резултат.
За обективната съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК е необходимо доказателствената съвкупност да изясни по несъмнен начин
обстоятелствата, включени в предмета на делото- подсъдимият да е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
По категоричен начин от събраната и анализирана по делото
доказателствена съвкупност се установи, че на 20.05.2022г., около 09:10 ч., в
гр.София по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от бул.
„Ситняково” към ул. „Скъта“ , на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе” и
6
ул. „Скъта” , подс. Х. Д. Д. е управлявал лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Пунто”, с peг. № СА **** КТ след употреба на наркотичното вещество
„метадон“.
Метадонът е наркотично вещество, класифицирано като такова съгласно
чл.3,ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества в списъка на
наркотичните вещества, посочени в приложение № 2 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Употребата на въпросното наркотично вещество от подс. Д. е
установена по делото по надлежния ред, а именно съгласно изискванията на
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, чрез вземане на биологични проби от Д. (кръв и урина) от лекар при
ВМА и изследването им с назначена и приета по реда на процесуалния закон
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, от
заключението на която се изясни присъствието на метадон както в кръвта,
така и в урината на подсъдимото лице.
Относно инвокираните както пред първата съдебна инстанция, така и във
въззивната жалба и допълненията към нея доводи за изследване на степента на
повлияване на наркотичното вещество върху поведението на подсъдимия, и
конкретно върху способността му да шофира, то диспозицията на
чл.343б,ал.3 от НК не поставя за съставомерността на престъплението от
обективна страна изискване водачът да е бил повлиян от наркотичното
вещество, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. В
насока на изложеното е и константната практика на ВКС (Реш. № 4 от
11.05.2018 г. по н. д. № 1244/2017 г., НК, III Н. О. на ВКС; Реш. № 81 от
15.05.2018 г. по н. д. № 237/2018 г.,III Н.О. на ВКС; Реш.№ 116 от 8.08.2016 г.,
по н. д. № 34/16г на ВКС, III Н.О; Реш. № 177 от 18.03.2024 г. по н. д. №
1183/2023 г., III Н. О на ВКС и много други), така и ТР № 13 от 20.12.2021 г.
по тълк. д. № 1/2021 г., ОСС на ВАС I и II колегия.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, както и неговите общественоопасни последици (интелектуален
момент). В съзнанието на подс. Д. е било ясно отразено, че същият ежедневно
употребява наркотично вещество метадон, и въпреки това е предприел
управление на моторно превозно средство, като пряко е целял това поведение-
волеви момент.
В насока на изложеното съдът намира за несъстоятелни доводите на
защитника, че липсва субективната страна на престъплението, тъй като
подсъдимият не е употребил наркотик, а лекарствено средство.
Доводите на защитника, че метадоновият хидрохлорид не е наркотично
вещество, а лекарство не почиват на събрания и проверен по реда на НПК
7
доказателствен материал.
Видно от документите, предоставени от ЦПЗ, касаещи досието на подс.
Д.-Терапевтичен договор; Програма за субституиращо и поддържащо лечение
метадон; Декларация за отговорно пазене и използване по лекарско
предписание на получен метадон за в къщи; Правила за безопасна употреба и
съхранение на метадон и др., в същите е употребено общоприето
международно непатентно наименование-метадон, така че твърденията, че
метадоновия хидрохлорид е различно от метадона се явяват несъстоятелни.
В подкрепа на изложеното е заключението на съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, от заключението на
която се изясни присъствието на метадон в кръвта, и в урината на подс. Д., а
не на лекарствено средство.
Този извод на съда следва и от показанията на св. С., който е лекуващ
лекар на подсъдимия, в които последният не прави разлика между метадона и
метадоновия хидрохлорид.
Обстоятелството, че подсъдимият е бил наясно с влиянието на метадона,
както и че по време на лечението му с метадон не трябва да шофира, се
установява и от попълнена и подписана от него самия него Декларация,
приложена на л.112 от съдебното дело пред СРС.
Не на последно място въззивният съд намира за необходимо да посочи,
че от показанията на св. С. се установява, че последният не е давал
разрешение на подсъдимия да управлява МПС.
От всичко изложено следва несъмненият извод, че подс. Д. е бил наясно,
че приеманият от него метадонов хидрохлорид е наркотично вещество, като
докато е на лечение с въпросния наркотик не следва да управлява МПС, което
обосновава субективната страна на инкриминираната деятелност, за която Х.
Д. е предаден на съд ( виж Реш. № 177 от 18.03.2024 г. по н. д. № 1183/2023 г.,
III Н. О на ВКС).
Въззивният съд намира за правилни правните съображения на
първостепенният съд да откаже да приложи чл.9,ал.2 от НК.
Напълно резонно с оглед обясненията на самия подсъдим, че в
последните петнадесет години активно е шофирал, т.е. е управлявал МПС през
целия период на лечение с метадон, което показва не само едно безотговорно
поведение, но и грубо незачитане на защитените от правото обществени
отношения, гарантиращи безопасността на движението по пътищата, което
обосновава висока степен на обществена опасност на дееца.
От друга страна, субективното усещане на подсъдимия за собственото
му състояние, че метадонът не се отразява върху шофьорските му умения, не
може да обоснове ниската степен на обществена опасност на извършеното от
него престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
По изложените съображения въззивният съд намери за изцяло
неоснователни доводите на защитника-адв.П., за оправдаване на подзащитния
й.
При индивидуализацията на наказанията на подс. Х. Д. Д.
8
първостепенният съд правилно е отчел смекчаващите отговорността
обстоятелства, като въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря.
Контролната съдебна инстанция не споделя изводите на първата съдебна
инстанция, че при определяне на наказанието не следва да се вземе предвид
като отегчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият активно е
шофирал, докато е приемал метадон.
Това обстоятелство се явява относимо към категорията обстоятелства,
отнасящи до обществената опасност на дееца по смисъла на чл.54,ал.1 от НК и
независимо че преди това не е санкциониран за подобно поведение, то с оглед
демонстрираната упоритост от негова страна по незачитане на установените
правила за движение по пътищата и безопасността на участниците в
движението, и ясната липса на съзнание, че върши нещо нередно, то
въззивният съд приема, че въпросното обстоятелство е следвало да се отчете
като отегчаващо от първата съдебна инстанция. Независимо от това
въззивният съд поради липса на надлежен протест не може да го вземе
предвид при индивидуализиране на наказанията на подс. Д..
Настоящият съдебен състав, отчитайки изискванията за
индивидуализация на наказанието по чл.54 НК, приема, че наложеното от
първоинстанционния съд на подс. Х. Д. Д. наказание „лишаване от свобода“,
за срок от една година, изцяло покрива целите предвидени в чл. 36 от НК.
Поради тези съображения въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционният съд за вида и размера на наказанието „лишаване от
свобода“, като счита, че това наказание се явява съответно на извършеното
престъпление и е достатъчно за постигане на целите на генералната и
индивидуалната превенция, заложени в чл. 36 от НК.
Въззивният съдебен състав по същите съображения намира за правилно
и наложените по вид и размер на подс. Х. Д. Д. от първата инстанция
наказания-„глоба” в размер на 500 лева, както и „лишаването от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от тринадесет месеца.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил, че
са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – подсъдимият Х. Д. Д. не е
осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, както и
наложеното наказание е в размера на една година „лишаване от свобода“. На
следващо място подс. Д. е с чисто съдебно минало, с оглед на което правилно
първостепенният съд е приел, че спрямо него възпиращият и
превъзпитателният ефект на наказанието може да се постигне и без
ефективното му изтърпяване.
Районният съд правилно е приложил и чл.59, ал.4 от НК, като е зачел
лишаването по административен ред на подсъдимия Х. Д. Д. от право да
управлява моторни превозни средства.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения постанови
9
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 17.04.2024г. по НОХД
№16328/2022г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение,
10 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10