ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
26.02.2021 г. гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание
на двадесет и шести февруари два хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева гражданско дело № 1031 по описа на съда за 202
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след
като с Определение № 260141/09.12.2020г. по ч. гр. д. № 743/2020г. на
Апелативен съд Пловдив за компетентен да разгледа предявения от М.Г.С.
против „Налекс груп“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за
признаване неистински на документ- декларация за действителен собственик,
подадена пред ТРРЮЛНЦ на осн. чл. 63, ал. 4 ЗМИП, със заявление вх. №
20190912171326, по отношение на посочване на ищеца за действителен собственик
на ответното дружество, е определен Районен съд Велинград.
Правният интерес от
предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК се извежда от предприетото
от дружеството вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелството, че ищецът, като физическо
лице, е посочен като действителен собственик на „Налекс груп“ ООД в декларация
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, което бил невярно. С оглед презумпцията за истинност на вписаните
обстоятелства, която чл. 10 от ЗТРРЮЛН създава и предвид едностранния характер
на регистърното производство, за ищеца не съществувал друг правен способ да се
защити срещу вписването на невярно обстоятелство, от което биха се засегнали неговите
чест, достойнство и добро име, тъй като за дружеството, на което се сочи в декларацията,
че е действителен собственик съществували публикации в електронните медии, че
се занимава с нерегламентиран дърводобив, а целта на вписването по смисъла на
ЗМИП била идентификация на физическите лица, за да бъде реализирана
отговорността им в пълен обем, включително и чрез наказателно преследване,
което искал да предотврати. Обосновава правен интерес с обстоятелството, че при
установяване неистинността на документа, удостовереното в него обстоятелство не
би подлежало на вписване.
От ответникът е
подаден отговор, с който искът се оспорва като
неоснователен.
Съдът в изпълнение на
задължението си да следи за допустимостта на производството във всяка една
негова фаза, след преценка на изложените от страните твърдения и представени
доказателства намира, че искът е недопустим.
Правен интерес от
установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на един
документ е налице и тогава, когато това решение може да се противопостави на
трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа
има значение за други правоотношения между страните. С ТР№5/2012г. ОСГК ТК на
ВКС се приема, че искът за установяване на истинността на документ по чл. 124,
ал.4 изр. 1 ГПК е недопустим , ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но
ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.1 ГПК. Правният
интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е
конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието
съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на
въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на
абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи
правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван
като доказателство с оглед други правоотношения между страните.
В
настоящия случай нито в исковата молба, нито в подадените допълнителни и
уточнителни такива ищецът е посочил документът, за който се иска да бъде
установено, че е истински, за уреждане на какви други правоотношения между
страните ще бъде използват. Наличието на правен интерес не може да се обоснове с
изразеното от ищеца предположение, че с вписването му като действителен
собственик, ще се засегнат негови правно защитими лични блага, от което ще
претърпи неимуществени вреди или че спрямо него ще бъде предприето наказателно
преследване, тъй като правния интерес не е налице когато
страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да
влияе на евентуални бъдещи правоотношения. Имайки предвид, че целта на
вписването на физическото лице- действителен собственик на търговско дружество
по смисъла на ЗМИП, е превенция на използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното
изпълнение, не може да се счита, че
закономерно за вписания като действителен собственик биха настъпили
неимуществени вреди или би започнало наказателно преследване.
В допълнение, предвид
характера на регистърното производство, дори да се приеме, че при установяване
неистинност на подадената за вписване декларация, длъжностното лице по
регистрацията ще откаже вписване на ищеца като действителен собственик на
„Налекс груп“ ООД, този отказ не се ползва със сила на пресъдено нещо и
заявителят може да поиска вписване на това обстоятелство, чрез представяне на
нова декларация.
Предвид гореизложените доводи, съдът намира,
че липсва на правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия установителен
иск, което е императивно предвидена положителна процесуална предпоставка за
разглеждането му.
На основание
констатираната недопустимост на иска, производството по него следва да бъде
прекратено, а исковата молба, с която е предявен - върната на осн. чл. 130 ГПК.
Така мотивиран,
настоящият състав на Районен съд Велинград
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.
130 ГПК искова молба с вх. № 4568/19.09.2019г. на РС Велинград /вх. №
8960/10.10.2019г. на ОС Пазарджик/, въз основа на която е образувано гр. д. № 1031/2020
г. по описа на Районен съд Велинград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. 1031/2021г. по описа на РС Велинград.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, в едноседмичен срок от връчването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: