О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 268 29.07.2020г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Г.Динкова административно дело № 412 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „БРИКЕЛ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово – Извън града, подадена чрез пълномощника му адв.П.Ж., против Предписание към Условие 15.4 от Комплексно
разрешително № 40-Н1/2011 на „Брикел“ЕАД, актуализирано
с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г., обективирано в Констативен протокол № 007562
от 12.06.2020г., съставен от служители на РИОСВ – Стара Загора и РИОСВ –
Плевен. В жалбата са релевирани
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за издаването му
при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се оплакване, че
постановеното предписание е абсолютно неясно и неизпълнимо, доколкото, според
жалбоподателя, към настоящия момент в страната не съществува компютърна
система, която да извършва реални стехиометрични
изчисления на емисиите на серен диоксид при изгаряне на мазут и при изгаряне на
въглища, или ако някъде се извършва подобно изчисление на емисиите, то не е стехиометрично. Иска се обжалваното предписание, дадено с
констативен протокол № 007562/ 12.06.2020г. да бъде отменено.
Въз основа на приложените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
През
периода 10.06.2020г. – 12.06.2020г. длъжностни лица от РИОСВ – Стара Загора и
от РИОСВ – Плевен, в изпълнение на Заповед № РД-373/ 15.05.2020г. на Министъра
на околната среда и водите и Заповед № РД-08-76/ 01.06.2020г. на Директора на
РИОСВ – Стара Загора, са извършили извънредна проверка в „Брикел“ЕАД
гр.Гълъбово относно „горивната инсталация с номинална
топлинна мощност 510 MW
за производство на електрическа енергия „ – т.1.1 а) от Приложение № 4 от ЗООС и „инсталация
за производство на водород – т.4.2 от Приложение № 4 от ЗООС, с КР №
40-Н1/2011г., актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г. Констатираните
факти и обстоятелства при извършената проверка са обективирани в Констативен
протокол № 007562 от 12.06.2020г. Със същия протокол на дружеството е дадено
предписание към Условие 15.4. от Комплексно разрешително /КР/ № 40-Н1/ 2011г.,
актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г., „да извършва стехиометрични
изчисления на емисиите на серен диоксид при изгаряне на мазут и при изгаряне на
въглища до включването на димните газове към СОИ № 1 при всеки нормален режим
на горивната инсталация“. Копие от изчисленията да се представят в РИОСВ –
Стара Загора във всеки един от случаите. Посочен е срок за изпълнение – до 3
дни от приключване работата на горивната инсталация при нормален режим и
отговорник управителя на дружеството.
При така установените факти съдът намира, че е сезиран
с недопустима жалба, по която не дължи произнасяне по същество, поради следните
съображения:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези
процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, е
наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. А това са административни
актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени
от приложното поле на действие на АПК.
В случая оспореното предписание не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, на който съдът да
извърши проверка за законосъобразност съобразно с критериите, регламентирани в
АПК. Процесното предписание е издадено в производство по извършване на текущ
контрол, регламентирано в Раздел III на глава
IX от ЗООС. Съгласно чл.
155, ал.1 ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни
лица, определени от органите по чл. 148, ал.3, съставят констативни протоколи,
а ал.2 на чл.155 ЗООС регламентира, че в протоколите, съставени по време на
извършването на текущия контрол, се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им.
Разпоредбата на чл.156, т.2 от ЗООС предвижда осъществяване на последващ контрол за проследяване
изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по време на
текущия контрол. При неизпълнение на предписанията по чл.
155 от ЗООС от контролираното лице се носи административнонаказателна
отговорност според чл.
166, т.3 от ЗООС. Нормата на чл. 157 постановява, че съставянето на актове
за извършени административни нарушения и издаването на наказателни
постановления са част от текущия контрол и последващия контрол. Анализът и
тълкуването на цитираните правни норми налагат извод, че предписанието по чл.
155 ЗООС е част от производството на текущия контрол, но не е крайният,
завършващ акт. На съдебно обжалване подлежат само завършените административни
актове. Актът е завършен, когато поражда правните си последици самостоятелно и
засягането на правата или законни интереси на жалбоподателя са резултат от
действието на самия обжалван акт, а не на следващ административен акт. В
процесния случай евентуалното неизпълнение на даденото предписание би довело до
издаване на наказателно постановление за налагане на имуществена санкция и
именно това е крайният акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. От
съдържанието на съставения констативен протокол, в който се съдържа оспореното
предписание, не може да се обоснове и извод, че с него са приложени
принудителни административни мерки, още повече, че по аргумент от разпоредбата
на чл.158 ЗООС, служителите, съставили протокола, не са компетентни да прилагат
такива. След като в чл.166, т.3 от ЗООС законодателят изрично е изключил
дадените предписания в констативните протоколи по чл.155 ЗООС от кръга на
индивидуалните административни актове, следва да се приеме, че по своята
същност те представляват волеизявление, което е част от административно производство и на основание
чл.21, ал.5 от АПК не подлежат на самостоятелно оспорване. (В този смисъл са Определение № 11184 от 25.09.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 10968/2018 г., Определение № 864 от 27.01.2016г. на ВАС по адм.д.№ 181/ 2016г., Определение № 9114 от 29.07.2015г на
ВАС по адм.д. № 5311/ 2015г., Решение №
1458/03.02.2014 г. на ВАС по адм.дело № 5061/2013
г.).
Наличието
на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на образуваното съдебно-административно производство и липсата
му, както в случая, прави това производство недопустимо.
Предвид
изложеното съдът намира, че е налице процесуална пречка за разглеждане на
подадената от “БРИКЕЛ” ЕАД жалба, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „БРИКЕЛ“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово
– Извън града, против Предписание към Условие 15.4 от Комплексно разрешително №
40-Н1/2011 на „Брикел“ЕАД, актуализирано с Решение №
40-Н1-ИО-А2/ 2018г., обективирано в Констативен протокол № 007562 от 12.06.2020г.,
съставен от служители на РИОСВ – Стара Загора и РИОСВ – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 412/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: