НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 260069
гр. Пловдив, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 376 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1,
чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД - София, бул. Околовръстен път 260, ЕИК
*********, чрез пълномощника си адв. Х.И. със съд. адрес:***, Адв. дружество
„Ч., П. и И.“, е предявил срещу
ответника М.Ж.Ш., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове: по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 29 226,94 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № **, ведно със законната лихва от завеждане на
делото до окончателното плащане; по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата
4 596,72 лв. – възнаградителна договорна лихва за периода 22.10.2018 г. –
06.02.2020 г.; по чл. 86 от ЗЗД за сумата 897,59 лв. – обезщетение за забава за
периода 22.10.2018 г. – 06.02.2020 г., както и сумата 351,61 лв. – начислени
такси по договора за кредит за същия период, ведно с направените по делото
съдебни разноски в размер на 1 452,95 лв. – заплатена ДТ и 1 898,62
лв. – заплатено адв. възнаграждение.
Ищецът
твърди, че на 22.06.2018 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит
№ **, въз основа на който му предоставил в заем сумата от 30 000 лв., като
средствата са усвоени изцяло на същата дата. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от
договора за кредит, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна
лихва в размер на сбора на Референтния лихвен %, определен съгласно Методология
на банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити, който към 22.06.2018 г. е в размер на 1,150 %, плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 8,050 %.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такси и
комисионни във връзка с проучването, отпускането и обслужването на кредита.
Съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит,
заетата сума и дължимите лихви и такси следва да се върне на 84 месечни
анюитетни вноски, дължими до 22-ро число на всеки месец, като крайният срок за
издължаване на сумите по договора за кредит е 22.06.2025 г., а при просрочие
или при предсрочна изискуемост на задължението кредитополучателят дължи на
банката и лихва за периода на забавата.
Според
Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от „Юробанк България“ АД, и допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“ от 22.06.2018 г., кредитополучателят е декларирал своето
съгласие със средствата, постъпващи по обслужващата потребителския кредит
разплащателна сметка първо да бъде погасявана изцяло общата дължима сума по
застрахователен пакет „G/I“ на посочената застрахователна
програма.
Длъжникът
не е изпълнил договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 8, вр. чл.
2, чл. 3 и чл. 5 от процесния договор за кредит във връзка с неплащане на
погасителна вноска № 4 с падеж 22.10.2018 г., поради което на основание чл. 14
от същия договор банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, което
обстоятелство е съобщено на кредитополучателя с нот. покана рег.№ 1476/2019 г.,
том 1, акт № 148 на нотариус Е.С., рег.№ ** на НК, връчена на 22.07.2019 г. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ето защо,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
общо сумата 35 072,86 лв., ведно със законните последици.
Подробни
съображения в тези насоки излага в исковата молба и по
съществото на спора. Моли да се постанови неприсъствено решение, както и да му
се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът М.Ж.Ш., ЕГН **********,***,
не е подал отговор и не е ангажирал доказателства.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
В
първото по делото съд. заседание ищецът е направил искане по чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което съдът
намира за ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно нормата на
чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Видно от приложеното
съобщение до ответника М.Ж.Ш., връчено на 15.05.2020 г., на същия е изпратен препис
от исковата молба и от приложенията към нея, като му е указано, че в 1-месечен срок
може да подаде писмен отговор. Посочено е задължителното съдържание на отговора
и са указани на ответника последиците от неподаване на отговор или
неупражняването на права, съгласно чл. 131 - 133 от ГПК. В законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 от ГПК, т.е. до 15.06.2020 г. включително, ответникът не е подал
отговор.
За първото съд.
заседание на 26.08.2020 г. ответникът е бил редовно призован с призовка, връчена на
01.07.2020 г., като му е указано, че неявяването на някоя от страните не е
пречка за разглеждането на делото, както и за последиците от неподаването на
отговор и неявяването в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие, една от които е постановяването на
неприсъствено решение срещу него.
Въпреки това, в
първото редовно проведено съдебно заседание на 26.08.2020 г. ответникът не се е
явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
Ето защо, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 238, ал. 1, пр.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Второто изискване за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК, е предявените искове да са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че и това изискване е налице, като от представените по делото
от ищеца убедителни писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че между страните по делото е сключен Договор
за потребителски кредит № ** от 22.06.2018 г. за сумата от 30 000 лв.,
дължима на равни месечни анюитетни вноски от 512,78 лв., включващи главница,
възнаградителна лихва и застраховка, дължими на 22-ро число на всеки месец, с
краен срок на погасяване на кредита 22.06.2025 г. Към договора са приложени
Погасителен план и Методология за определяне на референтен лихвен процент
(прайм) по потребителски и жилищни ипотечни кредити, от които се установяват
условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимите такси за
разглеждане на искането за кредит, за текущото му обслужване, за застраховка на
кредита, както и методиката за определяне на дължимите лихви. От тях е видно,
че ответникът, като кредитополучател, дължи на ищеца като заемодател, на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 29 226,94 лв. – главница по цит.
договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото на
14.02.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД - сумата
4 596,72 лв. – възнаградителна договорна лихва за периода 22.10.2018 г. –
06.02.2020 г.; на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата 897,59 лв. – обезщетение за
забава за периода 22.10.2018 г. – 06.02.2020 г., както и сумата 351,61 лв. –
начислени такси по договора за кредит за същия период, поради което така
предявените искове са доказани и основателни и следва да бъдат уважени в
посочените размери.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че въз основа на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1, пр.
1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, предявените обективно кумулативно съединени искове по
чл. 240, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените
от него разноски по съд. производство в размер на 1 452,95 лв. – заплатена ДТ, и
1 898,62 лв. – заплатено адв. възнаграждение, или общо 3 351,57 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Ж.Ш., ЕГН **********,***, да заплати
на „Юробанк България“ АД - София, бул. Околовръстен път 260,
ЕИК *********, със съд. адрес:***, Адв. дружество „Ч., П. и И.“, чрез адв. Х.И.,
следните суми: на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 29 226,94 лв. (двадесет и девет хиляди
двеста двадесет и шест лева и 94 ст.) – главница по Договор за потребителски
кредит № **, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата 4 596,72
лв. (четири хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 72 ст.) – възнаградителна
договорна лихва за периода 22.10.2018 г. – 06.02.2020 г.; на основание чл. 86
от ЗЗД сумата 897,59 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и 59 ст.) –
обезщетение за забава за периода 22.10.2018 г. – 06.02.2020 г.; сумата 351,61
лв. (триста петдесет и един лева и 61 ст.) – начислени такси по договора за
кредит за същия период, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
общо 3 351,57 лв. (три хиляди триста петдесет и един лева и 57 ст.) –
такси и разноски по делото.
Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, като защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на
страните по делото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/