Р Е
Ш Е Н
И Е
№
129
Ботевград, 23.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2107 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Ф.И.”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Х.И.”№**, ет.*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт К.Н.П., моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника Т.Н.М. ***, с ЕГН:**********
на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 2287 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д.№ 759/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 337.72 лева,
представляваща задължение по цедиран Договор за потребителски кредит № *********от
06.02.2015г., както и за законната лихва за забава върху горната главница,
считано от 04.05.2018г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 22.72
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2015г. до
20.12.2015г., както и за сумата от 32.93лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.06.2015г. до 19.04.2018г., както и за сумата от 163.12лв.,
представляваща такси за периода от 01.06.2015г. до 20.12.2015г., както и да им
се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за
които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с
вх.№3011 от 23.04.2019г./л.98 и 99/.
В с.з. ищецът “Ф.И.”ЕАД
е депозирал писмена молба с вх.№3011 от 23.04.2019г., чрез пълномощник
юрисконсулт Т.К.К. / пълномощно на л.100/, с която заявява, че поддържа
предявените искове.
Ответникът-Т.Н.М.
***, чрез назначения особен представител адв. Ц.С. от САК, е направила възражение по исковете и е
представила писмен отговор с вх.№1774 от 07.03.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения особен представител адв. Ц.С. от САК, оспорва исковете като моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение, че ответникът не е уведомена за извършеното
прехвърляне на вземанията, като това не може да стане чрез особения представител
по делото, още повече, че същият е получил исковата молба и приложенията към
нея чрез назначения му особен представител.
В с.з. ответникът, чрез назначения му
особен представител адв.Ц.С. оспорва исковете и поддържа възраженията направени
в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 759/2018г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 04.05.2018г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 2287 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д.№ 759/2018г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 337.72 лева, представляваща
задължение по цедиран Договор за потребителски кредит № *********от
06.02.2015г., както и за законната лихва за забава върху горната главница,
считано от 04.05.2018г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 22.72
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2015г. до
20.12.2015г., както и за сумата от 32.93лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.06.2015г. до 19.04.2018г., както и за сумата от 163.12лв.,
представляваща такси за периода от 01.06.2015г. до 20.12.2015г.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 759/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.47/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 08.10.2018г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №5303 от 02.10.2018г./л.49/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2107/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 09.11.2018г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 08.11.2018г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
Ответникът е страна по сключен Договор за потребителски
кредит с № *********от 06.02.2015г. П.Ф.Б.ООД
е сключил договор за кредит с ответника, въз основа на който му е
предоставил сумата от 400лв., която ответникът е усвоил изцяло, като същият се
е съгласил със следните условия по договора: Фиксирана лихва в размер на 54.64лв.
и такси в общ размер на 253.12лв., включващи такса от 20лв. за оценка на
досието на клиента и такса от 233.12лв. за предоставяне на услуга Домашно
посещение, според която се извършва домашна доставка на заетата сума в брой и
седмично домашно събиране на вноските по кредита. Срокът на договора е 45
седмици с размер на седмично плащане от 15.73лв. Крайният срок за изпълнение на
договора е 18.12.2015г.
Горното се установява от приложеното и неоспорено от ответника писмено
доказателство-копие
от Договор за потребителски кредит от 06.02.2015 година.
Ищецът е представил по делото копие от Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016
година, с който П.Ф.Б.ООД прехвърля на ищеца всички вземанията,
описани в Приложение
№1 към Договор за прехвърляне на вземания, приложени в препис като писмено
доказателство по делото. От Приложението се установява, че е прехвърлено
процесното вземане срещу ответника. Представено е и копие от потвърждение за
прехвърляне на вземания.
Съгласно
горния Договор за прехвърляне на вземания страните са се съгласили цесионерът,
който е задължен и изрично е упълномощен, за което е приложено копие от
пълномощно за това, да уведомява
длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на
договор за прехвърляне на вземания между дружествата.
Приложено е копие от уведомление
за цесия, издадено от името на П.Ф.Б.ООД до
ответника, с което му се съобщава, че има сключен Договор за цесия от
21.03.2016г. между П.Ф.Б.ООД
и ищеца “Ф.И.”ЕАД, за което задълженията му са
прехвърлени на ищеца и плащанията трябва да извършва на изрично посочената
ищцова сметка.
Горното уведомление е връчено на
ответника Т.Н.М., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. Ц.С. на 11.02.2019г. с
получаване на копие от исковата молба и приложенията към нея.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
с вх.№ 2702/10.04.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Б. /л.112-115/, която
страните не са оспорили и съдът приема изцяло като обоснована и компетентна, се
установява, че ответникът е получила от П.Ф.Б.ООД
кредит в размер на 400лв. по сключен между тях Договор за потребителски кредит
с № *********от 06.02.2015г. и е погасила 6 броя погасителни вноски или сумата
в общ размер от 184.20лв. като последната погасителна вноска е заплатена на
01.06.2015г. в размер на 10лв. и първата непогасена вноска е с падеж на
05.06.2015г. Крайният срок за плащане по описания по-горе договор за кредит е
18.12.2015г. Останали незаплатени суми по процесния договор за кредит е
сума-главница от 337.72лв.; сума от 22.72 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2015г. до 20.12.2015г.;
сума от 98.63лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2015г. до 19.04.2018г. и
сума от 163.12лв., представляваща такси за периода от 01.06.2015г. до
20.12.2015г.
Ответникът не е представил
доказателства, че е заплатил процесните суми.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледан по
същество главният иск по чл.422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането
на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 337.72 лева, представляваща задължение по
цедиран договор за потребителски кредит с № *********от 06.02.2015г. е основателен
и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в
исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните
пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установява, че ответникът
е имал облигационни отношения с П.Ф.Б.ООД по повод сключен Договор за потребителски
кредит с № *********от 06.02.2015г., по който ответникът като кредитополучател
не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимите вноски до 18.12.2015г.
От тази дата вземането по договора става изискуемо.
От приложените писмени
доказателства-Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016г. и Приложение № 1 към него,
съдът приема, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца, тъй като от
приложеното извлечение от Приложение №1,
се установява че е прехвърлено вземането на ответника по процесния договор за
кредит, описан по номер, което е дължимо към датата на сключване на договора за
цесия-21.03.2016г.
Договорът за цесия се
дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка,
чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на
едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице.
Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов
предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на
сключване на договора и да е прехвърлимо/каквито по принцип са имуществените
права/. В случая има вземане за процесните суми П.Ф.Б.ООД
по отношение на ответника съгласно приложения договор за кредит и отразеното в
Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия, подписано от П.Ф.Б.ООД и ищеца, се установява, че това
вземане е прехвърлено на ищеца и са изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД-предишният кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу не надлежно изпълнение на негово
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор/цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика-Тълкувателно решение № 1* от 11.11.1954г. на ОСГК на Върховен съд.
В случая съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента П.Ф.Б.ООД в хода на разглеждане на делото, тъй
като уведомлението, приложено към исковата молба, е получено от ответника,
уведомлението е подадено от ищеца, но от името на цедента съгласно изрично
даденото за това пълномощно, приложено по делото. Съгласно съдебната практика,
връчването на ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от
уведомлението, изходящо от цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е
практиката на ВКС, отразена в Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. №
12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на горното са неоснователни
възраженията на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането на
ищеца, за това, че исковата молба и приложенията към нея, измежду които е и
уведомлението за прехвърленото вземане, не са връчени на ответника, тъй като
има назначен особен представител, който ги е получил, поради това, че на основание чл.47, ал.6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 от ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. В този
смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение от 18.01.2019г. по т.д.№
193/2018г. по описа на ВКС, І т.о.
Разгледани по същество останалите акцесорни искове
по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 22.72 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 01.06.2015г. до 20.12.2015г., както и за сумата от 98.63лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2015г. до 19.04.2018г.,
както и за сумата от 163.12лв., представляваща такси за периода от 01.06.2015г.
до 20.12.2015г. следва да се уважат изцяло, тъй като се уважава главния иск и
размера им е определен съгласно приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 2702/10.04.2019г., изготвена от вещото
лице М.П.Б..
Основателно е и искането за
установяване на вземането за законната лихва за забава върху сумата-главница от
337.27лв., считано от момента на подаване на заявлението-04.05.2018г. до
окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати
на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство /по ч.гр.д.№ 759/2018г. по
описа на РС-Ботевград/, както и сумата от 695лв. за направени разноски по
настоящето дело, включващи платена държавна такса /175лв./, платен депозит за
вещо лице/120лв./, юрисконсултско възнаграждение/100лв./ и депозит за особен
представител/300лв./.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на Т.Н.М.
***, с ЕГН:********** на съществуване на вземането на
“Ф.И.”ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Х.И.”№**, ет.*, с ЕИК:*********, за
което е издадена Заповед № 2287 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д.№ 759/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 337.72
лева/триста тридесет и седем лева и 72 стотинки/, представляваща задължение
по цедиран Договор за потребителски кредит № *********от 06.02.2015г., както и
за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 04.05.2018г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 22.72
лева/двадесет и два лева и 72 стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 01.06.2015г. до 20.12.2015г., както и за сумата от 32.93лв./тридесет и два лева и 93
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 02.06.2015г. до
19.04.2018г., както и за сумата от 163.12лв./сто
шестдесет и три лева и 12 стотинки/, представляваща такси за периода от
01.06.2015г. до 20.12.2015г.
ОСЪЖДА Т.Н.М. ***, с ЕГН:**********
да заплати на “Ф.И.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Х.И.”№**, ет.*, с ЕИК:********* сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 759/2018г. по описа на
РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 695лв./шестстотин деветдесет и пет лева/ за направени разноски по
настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/