Решение по дело №7528/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6404
Дата: 16 август 2019 г.
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100507528
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  №……..

 

гр.София,16.08. 2019 г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

      ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                         НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Вранеску ч. гр. д. № 7528/2019 г.

за да постанови определение, взе предвид следното:

     

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Н.Б.Б., ЕГН ********** чрез адв. Н.И.срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 201284400230/2012 година на ЧСИ С.Я., рег. № 844, обективиран в Разпореждане от 02.04.2019 година на ПЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. №844, връчено на 07.05.2019 година.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че са налице основанията предвидени в чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Счита, че са изтекли две години от извършването на последното изпълнително действие. Твърди, че извършваните от ЧСИ действия не са произвели действието си и не са настъпили целените последици, поради което и не прекъсват давността. Моли, обжалваният акт да бъде отменен.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен, не депозира възражение.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 201284400230, е изложил подробни  мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че в нито един момент не е изтичал двугодишния, което да обоснове прекратяване на изпълнителното дело. Посочва, че на 22.07.2016 г., както и на 13.07.2018 г. са постъпвали молби за извършване на изпълнителни действия.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.01.2012 г. по молба с вх. №03090. на взискателя „Д.К.Б.“ ЕАД е образувано изп. д. № 201284400230 срещу Н.Б.Б. въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.07.2010 г. от Районен съд- София по гр. д. №31336/2010 г., 65 с-в по сила, на който длъжникът е осъден да заплати в полза на кредитора 2 240 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2010 г. до плащането, както и сумата от 324.80 лева- разноски.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на сумата по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на вземанията да бъдат предприети срещу длъжника всички изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 15.02.2012 г. ЧСИ връчва на длъжника Б. на основание чл. 428 ГПК покана за доброволно изпълнение.

С молба вх. №59382 от 10.12.2013 г. взискателят „Д.К.Б.“ АД е отправил искане до ЧСИ С.Я.да бъде извършена справка за наличие на новооткрити банкови сметки на името на длъжника, след което да бъде наложен запор, отправено искане за извършването на справка в КАТ и съответно да бъде наложен запор, да бъде извършена справка в НОИ, след което да бъде изпратено запорно съобщение до работодател, ако се установи наличие на трудов договор. Отправено искане за насрочването извършването на опис на движими вещи на известните по делото адреси на длъжника в съдебния район на ЧСИ, като бъдат ползвани услугите на ключар, при затруднен достъп до имотите.

На 28.07.2015 г. с вх. №032716, е подадено нова молба до ЧСИ С.Я. от взискателя „Д.К.Б.“ АД, с която е отправено искане да бъде направена справка в КАТ, ПАМДТ, справки в НОИ за длъжника Н.Б. по образуваното изп. д. №230/2012 г.. Отправено е искане да бъдат наложени запори и възбрани. Отправено е искане да бъде наложен запор върху ЕТ „С.**“ Н.Б..

С молба вх. №036382 от 22.07.2016 г. взискателят „Д.К.Б.“ АД е отправил искане до ЧСИ С.Я. да бъде наложен запор върху възнаграждение, получавано от длъжника Н.Б., ЕГН **********, като управител на дружествата „Б. Е.С.“, „Сдружение спортен клуб Е.Е.Д.“ и „Фондация за интелигентен растеж“ по образувано изп. д. №230/2012 г.. Направено е искане за налагане на запор върху банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ с титуляр Н.Б..

С нова молба вх. №034749 от 13.07.2018 г., „Д.К.Б.“ АД е отправило искане да бъде извършена справка за наличие на новооткрити банкови сметки на името на длъжника, след което да бъде наложен запор, отправено искане за извършването на справка в КАТ и съответно да бъде наложен запор, да бъде извършена справка в НОИ, след което да бъде изпратено запорно съобщение до работодател, ако се установи наличие на трудов договор, да бъде извършена справка в ИКАР, след което да бъде наложена възбрана, ако се установи наличие на недвижими имоти. Отправено искане за насрочването извършването на опис на движими вещи на известните по делото адреси на длъжника в съдебния район на ЧСИ, като бъдат ползвани услугите на ключар, при затруднен достъп до имотите. Видно от представената по изпълнителното дело товарителница, молбата е изпратена на ЧСИ на 12.07.2018 г..

С разпореждане от 17.07.2018 г. ПЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. №848, налага запор на банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „Т.Б.“ АД, „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД, разпоредено е също така налагането на запор на възнаграждение, което длъжникът получава в „Б.К.“ ЕООД.

С молба вх. №014786/28.03.2019 г., адв. Надежда Иванова, в качеството на пълномощник на Н.Б. е отправено искане до ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнително дело №230/2012 г., поради настъпване на основание предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалвания акт ПЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. №844 КЧСИ, оставя молбата без уважение, като приема, че са постъпвали молби от взискателя за извършване на изп. действия и са извършвани редовно такива.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, перемпция настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му. В конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието искане е образуван - взискателят - е задължен да проявява активност и със своите действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване, същият следва да посочи конкретен изпълнителен способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива.

В исковия процес давността се прекъсва в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

По делото взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия на 10.12.2013 г., 28.07.2015 г., 22.07.2016 г. и 13.07.2018 г.. Следователно до последната дата не може да се приеме, че е изтекъл двугодишния срок, в който по делото не са извършвани изпълнителни действия.

Следва да се отбележи, че  не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител, поискано от длъжника, в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в която законодателят е посочил „взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия“, а не „извършени” или друга подобна формулировка.

Ето защо подадената молба от страна на длъжника от 28.03.2019 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се явява неоснователна и към този момент делото не е било прекратено по силата на закона.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Б.Б., ЕГН ********** срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 201284400230/2012 година на ЧСИ С.Я., рег. № 844, обективиран в разпореждане от 02.04.2019 година на ПЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. №844.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           

 

                                                                            2.