О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/……….……..2020
год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 104 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 83889/13.11.2019 г. (по рег. на
Районен съд – Варна) от А.Б.Р., ЕГН **********, срещу Решение № 4460/23.10.2019
г. по гражданско дело № 3670/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
уважен предявеният от И.П.Н., ЕГН **********, против жалбоподателя иск с правно
основание чл. 422 от ГПК и е прието, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
от 10 000 лв., дължима по издаден, от А.Б.Р., Запис на заповед от
20.02.2016г., с падеж 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че процесният запис на заповед е нищожен, поради противоречие
със закона – чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОРБ, който предвижда, че плащанията на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. се извършва само чрез превод или
внасяне по платежна сметка. В условията на евентуалност поддържа, че не е
получавал парични средства в замяна на подписания запис на заповед, поради
което осъждането му да заплати по същия ще доведе до неоснователно разместване
на блага.
Иска се отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
На 14.01.2020 г. е
постъпил отговор от И.Н., чрез адв. Христо Христов –
АК – Варна, в който изтъква, че законът не забранява договарянето да се
заплащат суми на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв., а само
извършването на реални плащания в брой в посочения размер. Посочва се, че
вземането по процесния запис на заповед е дължимо,
след като последният е редовен от външна страна, а въпросът за наличие или
липса на каузално правоотношение не е предмет на изследване, след като няма
възражение, от ответника, в тази насока.
Иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
С жалбата и отговора доказателствени искания не са направени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане, въззивна жалба с вх. №
83889/13.11.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна) от А.Б.Р., ЕГН **********,
срещу Решение № 4460/23.10.2019 г. по гражданско дело № 3670/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 04.03.2020
год. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване
на препис от настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
.
2
.