РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330111894 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени
евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на Д. П. А., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ******** № ***, ет. ***, ап. *** против
„Кредит Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Цар Борис ІІІ, № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 представлявано от ********
М. А. за прогласяване нищожността на клауза на чл. 4 от договора за кредит
от 23.10.2020 г. предвиждаща заплащане на „такса гарант“ от 716,70 лв.,
поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно
същественото съдържание на договорите за кредит. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на 23.10.2020 г. за сума от 1000 лв. ЛП е 36 %, а ГПР-49,70 %.
Съдържа се клауза в чл. 4 от договора за ангажиране на дружество гарант за
връщане на вноските по кридита при заплащане на възнаграждение в полза
на кредитодателя. Таксата „гарант“ е 716,70 лв. Същата е неравноправна.
Противоречи на добрите нрави.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски
паричен кредит от 23.10.2020 г., погасителн план е видно, че на същата дата
на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1000 лева, за 10 месеца,
при 36% годишна лихва; 49,70% ГПР. Договорено е в чл. 4 ангажиране на
гарант за връщане на вноските и заплащане на „такса гарант“ в полза на
кредитодателя разсрочено на вноски. Същата е в размер от 716,70 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен процесния договор.
Тъй като ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
от ЗКИ, договора следва да съответства на разпоредбите на ЗПК.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на
съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че преценката за
действителност на заявената като нищожна-клауза за „такса гарант“, следва
да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. Касае се за сума в размер
от около 70% от предоставения заем, дължима на вноски. Следователно
същата има отношение към изплащането на кредита. В този смисъл
въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането
на всеки един кредит- изплащане на съответната сума и доколкото те са част
от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената
на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от
клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно
обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за
потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при
сключване на договорите, което е в нарушение на добрите нрави.
За пълнота следва да се изложи, че клаузата противоричи е на чл. 10а
ал. 2 от ЗПК предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но
не и такива, които са свързани с управление на кредита.
Ето защо предявения иск се преценя като основателен и следва да се
уважи.
2
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като
същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено
по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7,
ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване
на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на „такса гаран“ обективирана
в чл. 4 от договор за кредит от 23.10.2020 г. сключен между Д. П. А., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ******** № ***, ет. ***, ап. *** и „Кредит
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Цар Борис ІІІ, № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 представлявано от ******** М. А.,
като противоречаща на принципа на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Цар Борис ІІІ, № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6
представлявано от ******** М. А. да заплати на Д. П. А., ЕГН ********** с
адрес гр. ******, ул. ******** № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 50 лв.
(петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Кредит Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Цар Борис ІІІ, № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6
представлявано от ******** М. А. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК
********** с адрес на дейност гр. *******, ул. ********* № ***, сумата от
300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3