№ 2
гр. Ловеч, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА А.А
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500489 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 154 от 12.08.2022 година, постановено по гр.дело № 1069 по описа за
2021 година, Троянският районен съд е отхвърлил изцяло, като неоснователен и недоказан,
предявения от С. Б. Б. от гр.Т., обл.Ловешка, срещу Д. Е. М. от същия град, иск с правно на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за плащане на сумата 21 400.00 лева, получена от нея без
основание, представляваща платени от ищеца парични задължения на ответницата по
изпълнително дело № 418/2017г. в размер на 3 000.00 лв. и платени задължения по паричен
заем, сключен с „ОББ" АД в размер на 18 400 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъдил е на
ответницата разноските по делото.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция досежно сумата
от 9150.00 лева, е подадена въззивна жалба от С. Б. Б., чрез пълномощника му- адвокат В.
А., който обжалва решението като необосновано и незаконосъобразно.
Излага, че съдът при изготвяне на доклада си и разпределяйки доказателствената
тежест не е посочил, за коя сума ищецът следва да докаже плащане - за цялата сума от 21400
1
лв. или за отделните плащания, както са уточнени в хода на процеса. Не са му давани
указания и да установява произхода на средствата, с които е платил. Счита, че с документи,
които не са оспорени от ответницата, е доказал твърденията си и съдът е следвало да приеме
за доказано плащането при начална липса на основание от ищеца на задължения на
ответницата в общ размер 9150 лева.
Посочва, че съдът е приел без доказателства твърдението на ответницата, че е
пращала пари от Германия в сметката на сина си, откъдето ищецът ги теглил и погасявал
заема. Поддържа, че тези средства, според разпечатката от банковата сметка на В. Б., са били
за издръжката на децата, тъй като периодично са теглени суми под 100 лв., явно за техните
нужди. Изтъква, че от доказаните дати на общо 13 плащания от С. Б. за погасяване
задълженията на ответницата, приети за установени и от съда, които са и предмет на
въззивното обжалване, няма данни на същите дати от сметката на В. Б. да са изтеглени
такива суми, няма и данни тези суми да са предадени на баща му - ищеца за погасяване на
дълга на майка му. В тази връзка твърди, че не е имало пречка майката да изпраща парите
директно в банката, а не на непълнолетния си син, който не може да ги тегли без
разрешение на съда. Преводите от ответницата не съдържат конкретно основание за
погасяване на дълг към банката, а през периода от 14.03.2017 г. до 09.10.2018 г. ответницата
не е превеждала пари по сметката на В. Б., а има преводи от трети лица, също без да е
посочено основание.Като анализира сумите по сметката формира извод, че ако парите са
използвани за покриване задълженията на Д. М., то не биха останали пари за издръжката на
двете деца.
Като тенденциозни определя действията на съда, който е задължил ищеца да доказва
доходи и средства, чийто произход е ирелевантен за процеса, но не е задължил за същото
ответницата.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и искът- уважен до размера на
безспорните плащания, извършени от ищеца в размер 9150 лева.Претендира и за разноските
по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Е.
М..
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител- адвокат М. Б. излага
съображения за неоснователност на жалбата.
От приложените доказателства по гр.дело № 1069/2021 година на Троянския районен
съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235
от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ал.1 ГПК.
Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
2
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е
неправилно в обжалваната част.В останалата част- с която е отхвърлен иска за разликата над
9150.00 лева и до 21 400.00 лева- решението е влязло в сила.
С. Б. Б. е предявил срещу Е. М. осъдителен иск за сумата 21 400.00 лева, която е
получила без основание, предствляваща платени от ищеца парични задължения на
ответницата по изпълнително дело № 418/2017г. в размер на 3 000.00 лв. и платени
задължения в размер на 18 400 лв. по паричен заем, сключен с „ОББ" АД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В отговора си на исковата молба, ответницата е оспорила претенциите като
неоснователни.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
През периода от 1999 година до 2019 година страните са живели на съпружески
начала в къщата на родителите на ответницата в гр.*** и това е безспорно.
В исковата молба ищецът твърди, че през време на това съжителство е направил
значителни преустройства и подобрения в имота, като вложил както свои средства, така и
парични средства от заем от банка „ОББ“АД, клон Троян.
Между страните няма спор, а това е видно и от писмените доказателства
(Информация от „ОББ“АД, на стр.32), че на 23.11.2011 г. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на Д. Е.
М. сума в размер на 13 025.00 лв. Поради неплащане на погасителните вноски, на
23.02.2012г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и по реда на чл.417 ГПК се
снабдила със Заповед № 85/13.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист за вземането си. На 13.03.2014г. е образувано изпълнително дело №
20148790400417 по описа на ЧСИ В. П. срещу длъжника Д. Е. М..
С договор за цесия от 31.01.2018г. банката е прехвърлила вземането си срещу
ответницата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Според предоставената информация от „ОББ“АД в периода от 2016г. до 31.01.2018г.
(датата на прехвърляне на вземането) за погасяване на кредита са постъпили две плащания
чрез ЧСИ В.П.- на 19.12.2017 г. в размер на 844.77 лева и на 12.01.2018 г.- 1 000 лева.
Установява се от съобщението на ЧСИ В.П. до РС-Троян (стр.61), че по
изпълнителното дело са постъпили три суми от по 1000 лева от С. Б. Б. в полза на Д. Е. М.,
които са направени на 11.12.2017 г., 09.01.2018 г. и 02.02.2018 година.Приложени са копия
от платежните нареждания, от които е видно, че сумите са внесени на каса.
Съдът е изискал информация и от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- цесионер по договора за
кредит и от предоставената справка се констатира, че след 31.01.2018г. са правени вноски от
отв.Д. Е. М. в общ размер 11 459.34 лв., от В. С. Б. в общ размер 2 650.00 лв. и от ищеца С.
Б. Б. - в общ размер 6 150.00 лв. Погасени са задължения по кредита общо в размер на
21 096.34 лева. В същата справка е посочено, че по силата на два договора за цесия от
3
23.11.2015 г., сключени с „УниКредит Булбанк“АД, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило
вземания срещу ищеца С. Б., които към 24.06.2022 г. са съответно в размер на 2 879.09 лв.
по първия договор и 32 585.13 лв.- по втория, като след датата на цесиите няма постъпили
плащания от страна на длъжника Б..
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за неоснователно обогатяване е с правно основание
чл.55,ал.1,пр.първо от ЗЗД, според който получилият нещо без основание е длъжен да го
върне.
Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика - Решение №
60170 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., ГК; решение №
134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., ІV г. о., решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. №
1144/2010 г., ІV г. о. в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за
връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал
на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без
основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод.
В настоящия случай ищецът твърди, че е заплащал вноски във връзка със
задължението на ответницата Д. Е. М. по договор за потребителски кредит, сключен с
„Обединена българска банка“ АД след като кредиторът е предприел действия по
принудително изпълнение за събиране на вземането си и образувал изпълнително дело.
Посочил е, че средствата от кредита са използвани за извършване на ремонт на жилището, в
което страните са живели. В отговора на исковата молба ответницата не оспорва това
твърдение, а нейното възражение се свежда единствено до това, че направените от Б. вноски
са платени от него със средства, които тя му е изпращала от чужбина. Твърди, че е
превеждала по сметка на техния син В. С. Б. суми, които С. Б. е теглил, тъй като детето е
било непълнолетно и именно тези парични средства е внасял за погасяване на кредита. Това
твърдение на ответницата обаче е изцяло недоказано. Според съобщението на ЧСИ В.П. до
РС-Троян (стр.61) по изпълнително дело № 20148790400417 по описа на ЧСИ В. П. са
постъпили в полза на Д. Е. М. три суми от по 1000.00 лв. с вносител С. Б. Б., които са
платени на каса на 11.12.2017 г., 09.01.2018 г. и 02.02.2018 година, а не по банков път, видно
от платежните нареждания. От приложеното на стр.45-59 от гр.д.№ 1069/2021 г. на РС-
Троян извлечение от сметка за периода 2016- 2018 г. с титуляр В. С. Б., ЕГН **********, се
констатира, че действително по сметката на непълнолетното дете са постъпвали парични
средства, с вносител Д. Е. М., но има и вноски от други лица. За времето, когато ищецът е
внесъл посочените суми, е регистриран входящ превод на 09.11.2017 г. от С. А. за 975.50
лв., а следващият превод на сума е извършен на 09.10.2018 г. Следователно няма
доказателства, че средствата за плащанията на трите вноски от по 1000 лева не са на ищеца.
От предоставената информация от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- цесионер по Договор за
кредит № LD1136110493, сключен между Д. Е. М. и „ОББ“АД и справката към нея е видно,
че С. Б. Б. е направил следните вноски за погасяване задължението по този договор: на
7.12.2018 г.- 500.00 лева; на 13.11.2018 г.- 500.00 лв.; на 16.10.2018 г.- 400.00 лв.; на
4
17.09.2018 г.- 500.00 лева; на 9.8.2018 г.- 800.00 лв; на 19.7.2018г.- 800.00 лв.; на 18.5.2018 г.
800.00 лв.; на 18.4.2018 г.- 800.00 лв.; на 15.3.2018 г.- 800.00 лв. и на 21.2.2018 г.- 250.00 лв.
Общият размер на вноските е 6150.00лв. Не може да се направи извод, че плащането е
извършено със средства на ответницата, тъй като няма връзка между преводите, които тя е
направила по сметката на В. Б., извършените тегления и съответните дати на плащане.
Синът на страните е навършил пълнолетие на 11.05.2018 г., като не може да се изключи, че
майката е изпращала средства и за неговата издръжка. Видно е също, че периодичното
теглене на суми от сметката му е в порядъка от 100 и по-малко лева и то може да се свърже с
необходимостта от средства за задоволяване на ежедневните му нужди, а не с възражението
на М., че ищецът е теглил сумите с цел погасяване на кредита.
Във връзка с твърдението на ответницата, че ищецът не е разполагал със средства за
да извърши плащане на въпросните суми, е прието като доказателство гр.дело № 718/2020 г.
на РС-Троян, касаещо издръжката на непълнолетната дъщеря на страните. В него се
съдържа информация относно получаваното от С. Б. Б. трудово възнаграждение, което е
минимално, но делото касае един по-късен период от време- 2020 година, което е извън
периода, очертан в настоящата искова претенция- 2016-2018 г. Освен това, в делото се
съдържа саморъчно изготвена декларация от Д. Е. М., от която е видно, че е изпращала
ежемесечно средства за издръжка на дъщеря си (260 евро), а с получаваното от нея
възнаграждение в размер на 1200 евро месечно е плащала наем и посрещала и други свои
разходи, конкретно посочени, а остатъкът не е голям.
Троянският районен съд е прел, че ищецът е заплатил общо сумата 9 150.00 лева за
погасяване на задължението на ответницата по банковия кредит, но е изложил мотиви, че е
житейски неправдоподобно да плати чуждо задължение, вместо своите задължения по
банкови кредити към същия цесионер и които са в общ размер на 35 464.22 лева. Този извод
не се споделя от настоящия въззивен състав. Няма спор между страните, че от м.август 2019
година ищецът е напуснал жилището, в което е живял заедно с децата, а и той признава, че
от м.януари 2019 г. ответницата е плащала вноските по кредита, но няма доказателства, че в
края на 2017 г. и през 2018 г. отношенията им са били влошени. А наличието на задължение
от страна на ищеца по договори за кредит означава, че тези средства са били налични и са
използвани за нуждите на семейството през време на съвместното съжителство на страните.
Задълженията на Б. по тези негови кредити не са погасени- той не е плащал от 23.11.2015 г.
Логични са аргументите във въззивната жалба на Б., че не е имало пречка ответницата да
извършва директни преводи по сметката на кредитора за погасяване на задълженията си.
Ето защо настоящият въззивен състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан за сумата от 9 150.00 лева. Поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с решението на Троянския районен съд, последното следва да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него-постановено друго, с което Д. Е. М. бъде осъдена да върне
на С. Б. Б., на основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД, получената без основание сума общо в
размер на 9 150.00 лева. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължи върху главницата и законна
лихва за забава, считано от датата на завеждане на делото- 21.12.2021 година и до
5
окончателното изплащане на задължението.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се
определят с оглед изхода на процеса. В производството пред РС-Троян ищецът е направил
разноски общо в размер на 2006.00 лева, включващи адв.възнаграждение 1150 лв. и 856 лв.
ДТ, от които и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да му заплати 857.70 лева с
оглед уважената част от иска. Разноските, направени от ответницата в същото производство
са в размер на 1172 лева и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати 670.89
лева с оглед отхвърлената част от иска.
В производството пред въззивната инстанция направените от С. Б. разноски са общо в
размер на 983 лева- адв.хонорар 800 лв. и държавна такса 183 лева, които следва да му бъдат
заплатени от Д. Е. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, тъй като въззивната жалба е уважена
изцяло.На въззиваемата не се дължат разноски.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 154 от 12.08.2022 година, постановено по гр.дело № 1069 по
описа за 2021 година на Троянския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от С. Б. Б. от гр.Т., обл.Ловешка, срещу Д. Е.
М. от гр.Т. за сумата 9 150.00 лева, получена от нея без основание, представляваща платени
от ищеца парични задължения на ответницата по изпълнително дело № 418/2017г. в размер
на 3 000.00 лв. и платени задължения по паричен заем, сключен с „ОББ" АД в размер на
6 150.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА за разноските , и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 и чл.86,ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да върне на С. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 9 150.00 (девет хиляди сто и петдесет) лева, получена от
нея без основание, представляваща платени от ищеца парични задължения на ответницата
по изпълнително дело № 418/2017г. в размер на 3 000.00 лв. и платени задължения в размер
на 6 150.00 лв. по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ" АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-
21.12.2021 година и до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на
1840.70 (хиляда осемстотин и четиридесет и 0.70) лева.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на Д. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, разноски по делото в размер на 670.89
6
(шестстотин и седемдесет и 0.89) лева.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 и чл.281 от ГПК в
едномесечен срок от съобщението на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7