Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.05.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13097 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците Д.Я.Я. и Д. Д.Я. (освободени от внасяне на държавна такса по производството
– така определение от 27.01.2021 г.) излагат следните обстоятелства за обосноваване
на исковите си претенции: настъпило на 09.10.2014 г. пътнотранспортно произшествие
по вина на водача на автомобил Ауди А6 с ДК № *******; причинена смърт на
техния внук и брат – Н.Д.Я., с който били силно привързани; причинени от
загубата му болки, страдания и психическа травма, справедливото обезщетяване на
които възлизало на 100000 лева за всеки от тях и наличие задължителна
застраховка ГО при ответника за виновния водач, срещу който било образувано
наказателно производство и същото било прекратено. Претендират се посочените
суми, заедно със законната лихва от 09.10.2016 г. (три години преди предявяване
на исковата претенция) до предявяване на исковата молба – 09.10.202019 г., в
размер на 21311.32 лева, законната лихва от предявяване на
исковата молба и разноските по производството.
Ответникът З.Б.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че
липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него
водач и за причините за настъпване на процесното ПТП, а и липсвало причинна
връзка на ПТП-то с твърдените от ищците вреди, които не били от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение и не са се намирали в близка връзка с
починалия извън общоприетата близост между такива родственици. Навежда евентуални
възражения за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан от пострадалия
и знание за управление на автомобила от водач, употребил алкохол, и за
завишаване на размера на претендираното обезщетение от ищците. Претендира
разноски – така и молба от 05 май 2021 г.
С влязло в сила на 18.01.2021
г. определение от 14.02.2020 г. производството по отношение на С.Л.Я. и Д.Я.Я. – родители на Н.Я.Д., е прекратено поради неговата
недопустимост.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К1046 от 09.10.2014 г., съставен от дежурен служител по ТПП в сектор ОПП
при СДВР, че на 09.10.2014 г. около 2.20 часа в гр. София на ул. Суходолска
след около 25 метра след № 38В автомобил Ауди А6 с ДК № *******, който бил
управляван от А.П.при движение по ул. Суходолска от ул. Околовръстен път към
ул. Кубан и на около 25 метра от № 38В е напуснал платното за движение вляво и
се ударил в крайпътно дърво на тревната площ от лявата страна на платното, като
от настъпилото произшествие починали водача и пътника на автомобила – мъж на видима
възраст от около 20 години с неустановена към момента на съставяне на протокола
самоличност. От съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил
Ауди А6 е налице сключена към релевантния момент застраховка Гражданска
отговорност, като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между
страните. Протоколът по своята правна същност представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в
него обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата,
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Приложени
са по делото и материалите от досъдебното производство № 1498/2014 г. по описа
на РТП на ОДП при СДВР, пр. пр. № 17314/2014 г. по описа на СГП, от които се
установява и че на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК (смърт на дееца) е било
прекратено наказателното производство, образувано и водено срещу неизвестен
извършил за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
За
установяване на обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП
пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, фактическите изводи на което съдът възприема като обективно и
компетентно дадени от вещото лице. От заключението се установява, че автомобил
Ауди А6 се е движел по ул. Суходолска в посока от ул. Околовръстен път към ул.
Кубан със скорост от около 119 км/ч, преминал през десен завой и след движение
по прав участък около 60 метра по неизвестни причини се отклонил в ляво и се
движил под ъгъл наляво спрямо оста на пътя и го напуснал. При напускането на
пътя автомобилът за завъртял наляво и с дясната си страна напред продължил
движението, като след около 20 метра с дясната страна в зоната на предна дясна
седалка се ударил в крайпътно дърво и го пречупил, от който удар настъпили
деформациите в дясната част на автомобила и задната част на автомобила се
завъртяла надясно на 170 градуса. Автомобилът изминал 13 метра, плъзгайки се
странично и се установил на мястото, където е намерен при огледа на ПТП от
компетентните органи с попаднали леви колела в канавка с дълбочина около 0.5
метра и предната му част сочила към пътя, който напуснал. Според заключението
от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на автомобила, който завъртял кормилното колело наляво, от което последвало
напускане на пътя и удар в крайпътното дърво. Установява се и че автомобилът
бил фабрично оборудван с предпазни колани за всички места на пътници,
включително и на задна седалка, като в конкретния случай поставянето му от пътника
е без значение за настъпилите травми по тялото от удара в крайпътното дърво
поради настъпилия страничен удар и увеличаване на ударната сила от навлизането
на деформацията на автомобила във вътрешността на купето.
Прието
е и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на обективен
анализ на доказателствените средства и от което се установява, че причината за
смъртта на 19-годишният Н.Я. е била получената от произшествието съчетана
травма с водещи черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръдна травми. Според
вещото лице предпазният колан в случая при данните за деформациите на
автомобила около мястото на пострадалия пътник няма практическо значение за
предотвратяване на смъртта му. Посочва и че при установената стойност на
концентрация на алкохол в кръвта на водача на автомобила А.П.от 0.30 промила се
наблюдавало отслабване на фини координационни движения, внимание,
съобразителност и възприятие, които могли да се забележат от около 10 процента
от околните. В тази насока са протоколите от л. 43 и 46 от досъдебното производство.
Пред
настоящата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства за
установяване на връзката на ищците с починалия от произшествието Н.Я., който
видно от представените удостоверения за наследници и родствени връзки е внук на
ищцата Д. Я. Я. и брат на ищцата Д. Д. Я., и за претърпените от тях неимуществени
вреди чрез разпита на свидетелите Н.Я. – син на ищцата Д. Я. Я. и чичо на
ищцата Д. Д. Я.. От свидетелските показания се установява, че ищцата Д. Я. Я.
живеела в една къща със семейството на брат му – Д.Я., но на друг етаж, и затова
голяма част от детството си Н.Я. прекарвал при нея и тя го отглеждала. Приела
смъртта му тежко, имала безсънни нощи, сринала се и се отдалечила от хората.
Свидетелят заявява, че близост е съществувала и с неговата сестра – ищцата Д.
Д. Я., която Н.Я. понякога водил и вземал от училище. Тя не можела да преодолее
загубата на единствения си брат, загубата му повлияла на здравословното й състояние
и била неспокойна.
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
главните искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и акцесорните претенции.
За
възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника. Когато
пострадалият е починал, увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на
които е посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно задължителното за съдилищата
разрешение, дадено в т. 1 от Тълкувателното решение, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Следователно предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: първо, създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението, и второ, действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение
за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки
следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за
роднините - братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците, като при преценката
им се отчете и обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост.
В
разглеждания случай установените по делото факти не водят до категоричен извод
както относно съдържанието на създадената житейска връзка между починалия Н.Я. и
претендиращите обезщетения негови баба и сестра, така и за интензитета и продължителността
на понесените от тях неимуществени вреди, поради което настоящият състав
намира, че за тях не са изпълнени горепосочените критерии и не е налице активна
материалноправна легитимация за присъждането им на обезщетения за неимуществени
вреди като други лица, извън най-близките на починалия по смисъла на Постановление
№ 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд. Установените от свидетелските показания отношения разкриват
обичайни такива за родствени връзки между баба и внук, съответно между сестра и
брат, които се характеризират с взаимна обич, уважение, разбирателство, любов и
грижа към ближния и са традиционни от гледна точка на съществуващите в
българското общество отношения между членове на едно семейство (в широк смисъл).
Свидетелските показания и останалите допустими по производството доказателствени
средства не установяват и конкретни житейски обстоятелства или ситуации, които
да са обусловили по-голяма и по-силна от обичайната привързаност между ищцата Д.
Я. Я. и нейния внук Н.Я., съответно между него и по-малката му сестра Д. Д. Я..
Изложеното в показанията на свидетеля за оказаната помощ от бабата – ищцата Д.
Я. Я., при отглеждането и възпитанието на внука й Н.Я., с който живеели в една
къща, но на различни етажи, и оказваното обгрижване
от Н.Я. към по-малката му сестра – ищцата Д. Д. Я., не разкриват такива житейски
обстоятелства и не води до извод за съществувала изключителна връзка между
ищците и починалия Н.Я., а сочи за нормалните за българската традиция духовна и
емоционална близост между баба и нейния внук и между брат и сестра,
характеризиращи се обичайно с взаимна обич и морална подкрепа. Ищците са преживели
тежко смъртта на своя внук и брат, загубили го преждевременно, и загубата му е
неизмерима за тях и намира и ще намира своето проявление във времето, но
отношенията им помежду им и отражението на смъртта на близкия им родственик Н.Я.
върху емоционалното им състояние и душевност, установени от свидетелските
показания сочат на обичайните такива за съществувалата между ищците и Н.Я.
родствено връзка. С оглед на изложеното така предявените по производството
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на спора право на разноски има ответникът, на който на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 7920 лева, представляваща
разноските по производството за адвокатско възнаграждение от 7500 лева и за
възнаграждения за вещи лица от 420 лева. Уговореното и заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение от 18000 лева с включен ДДС съдът по своевременно направеното
от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност и съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, го редуцира на 7500 лева с включен
ДДС, който размер е към размера на възнаграждението по чл. 78, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 7476 лева с включен ДДС.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Я.Я., ЕГН
**********,
със съдебен адрес: ***,
против З.Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск по
чл. 226, ал.
1 от
КЗ
(отм.)
за заплащане на сумата 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния внук Н.Д.Я. в резултат от
осъществено на 09.10.2014 г. в гр.
София пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Ауди
А6 ДК № *******, чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност, и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 21311.32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 09.10.2016 г. до завеждане на делото на
09.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Д.Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, против З.Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата 100000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата
смърт на нейния брат Н.Д.Я. в резултат от осъществено на 09.10.2014 г. в гр.
София пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Ауди А6 ДК №
*******, чиято деликтна отговорност е била обезпечена
чрез договор за застраховка Гражданска отговорност, и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 21311.32 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 09.10.2016 г. до завеждане на делото на
09.10.2019 г.
ОСЪЖДА
Д.Я.Я., ЕГН **********, и Д.Д.Я.,
ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 7920 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова