№ 154019
гр. С., 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110148543 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. М. С. за следните суми: 484,24 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
103,51 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 12.06.2021 г. до
28.05.2022 г.; и 33,92 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими
се суми за периода от 29.05.2022 г. до 22.08.2023 г. – задължения по договор
за паричен заем № *******/29.05.2021 г., сключен между „Вива кредит“ ООД
и длъжника, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.02.2023 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит. Така в чл. 5 от представения по делото
договор за кредит е посочено, че в случай, че в 3-дневен срок от сключване на
договора длъжникът не предостави на заемодателя обезпечение чрез
поръчителство от физическо лице, което отговаря следните условия:
навършило е 21-годишна възраст; има минимален размер на осигурителния
си доход от 1 000 лева; работи по безсрочен трудов договор в последните 6
месеца, при това при същия работодател; не е заемател или поръчител по
друг договор за кредит; няма записи в Централния кредитен регистър за
просрочени задължения в последните 5 години, дължала неустойка в размер
на 199,94 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
1
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер на около
50 % от задължението за главница по договора, т.е. повече от дължимата се
законна лихва за забава за пет години. При преценка за необосновано високия
размер на неустойката следва също така да се държи сметка за
обстоятелството, че същата обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава неустойка е вероятно
да създаде съществено и неоправдано неравновесие между правата на
потребителя и търговеца по заемното правоотношение, поради което намира
същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното същата се явява и
вероятно нищожна и съдът следва да приеме, че плащания за връщане на
кредита не е следвало да се отнасят от кредитора към тази неустойка.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в противоречие с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на поръчител с
доход, който би бил достатъчен за погасяване на всички задължения по
договора за кредит (148,43 лева на 15 месечни вноски) с дохода си за малко
по-малко от два месеца, нито пък защо са поръчители, които да отговорят на
сериозни изисквания за доходи и стабилност на трудовото правоотношение,
при отпуснат заем в размер на около 2 минимални месечни работни заплати
към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Обстоятелството
дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави се следи и в
заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което съдът
следва да не взема предвид никакви плащания, отнесени за погасяване на тази
2
неустойка.
С молба с вх. № 229383/14.08.2023 г. заявителят е признал, че
длъжникът е платил по кредита 43 лева. Общият размер на задължението по
договора за кредит без посочената по-горе неустойка е определен на 911,04
лева, като в тази сума е включена и такса за експресно разглеждане на
кредита, която също не следва да се взема предвид от съда, той като е
уговорена в противоречие с чл. 10а ЗПКр, доколкото е такса за услуги по
отпускане на кредита, а законът забранява такива. Таксата е в размер на
299,78 лева съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за кредит. Следователно
размерът на дължимите се суми по кредита, за които не е налице вероятно
неравноправна или нищожна клауза, която ги предвижда, и поради това се
вземат предвид в заповедното производство по аргумент за противното от чл.
411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, е равен на 611,26 лева, от които 500 лева – главница, и
111,26 лева – лихва.
При служебно прилагане на правилата за прихващане на изпълнението
по чл. 76 ЗЗД настоящият съд намира, че платените от длъжника общо 43
лева следва да се отнесат за погасяване на претендираните лихви за забава в
размер на 33,92 лева, след което остава неусвоена сума от 9,08 лева
(разликата между платеното и двете суми за лихви), която следва да се
приспадне от възнаградителната лихва от 103,51 лева и така оставащият дълг,
за който следва да се издаде заповед за изпълнение възлиза на главница от
500 лева и договорна лихва 94,43 лева, като всички други претенции следва
да се отхвърлят.
Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на
уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 95,62 %
от размера. Претендират се 25 лева държавна такса, от която следва да се
присъдят пропорционално 23,90 лева, както и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, от което се присъждат 47,81 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
3070043/26.09.2019 г. В ЧАСТТА, с която заявителят „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: С., ул. „П.В.“, № 29, ет. 3, иска осъждане на В. М. С., с ЕГН:
**********, с адрес: С., кв. „Х.Б., ул. 519, №25, да плати суми в размер на
разликата над 94,43 лева и пълния претендиран размер от 103,51 лева –
възнаградителна договорна лихва за периода от 12.05.2021 г. до 28.05.2022 г.;
и 33,92 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими се суми за
периода от 29,05.2022 г. до 22.08.2023 г. – задължения по договор за паричен
заем № *******/29.05.2021 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
длъжника, като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
02.02.2023 г., както и пропорционално за разноските според мотивната част.
3
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна
такса в заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4