Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 26.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на 25.09.2019 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №266 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Марк, Бизнес център, представлявано от ***, гражданин на
Република Чехия и ***, гражданин на Република Чехия, чрез адв. Р.Д.,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „***”, БУЛСТАТ *********, със съдебен
адрес *** против Й.П.Г., с ЕГН **********,
с ИТН 300202219557, с адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът „Ч.Е.Б.”
АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”
АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния
печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Съгласно тях Ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода 03.01.2018 г. до 01.04.2018г. От своя страна
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по
издадени от ищеца фактури.
Ищецът „Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Й.П.Г. , с ЕГН **********, с
електроснабден имот, находящ се в ***, с ИТН ***ел.енергия за периода от
03.01.2018 г. до 01.04.2018г., за което е издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура
№ ********* от 11.04.2018г. на стойност 73.22 (седемдесет и три лв. и двадесет
и две ст.) лева за периода 02.03.2018 - 01.04.2018 г.
2. Фактура № ********* от 11.03.2018г. на стойност
139.34 (сто тридесет и девет лв. и тридесет и четири ст.) лева за периода
02.02.2018 - 01.03.2018 г.
3. Фактура № ********* от 09.02.2018г. на стойност
154.54 (сто петдесет и четири лв. и петдесет и четири ст.) лева за периода
03.01.2018 - 01.02.2018 г.
Така посочените задължения по различните фактури
са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период
от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от
Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл.107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите
си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Плевен, по което е образувано ч.гр.дело 6452/2018г. 10
с-в. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в
законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, с което оспорва вземането на кредитора. С подаването на възражение
от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а
присъдените с нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено
нещо в настоящото производство, за да може същата да релевира търсеният правен
ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден
изпълнителен лист за процесиите вземания. Настоящата искова молба се подава в
тази връзка и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за
предявен иск относно вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за
ищеца е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса и
следователно съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на
настоящата следва да бъде приета датата на подаване на Заявлението с
произтичащите от това законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички
тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство ищецът има право и е начислил на
лихвата за процесния период, както следва:
1. 2.02
(два лв. и две ст.) лева за периода от 22.05.2018 - 30.08.2018г. за фактура
№*********.
2. 5.03
(пет лв. и три ст.) лева за периода от 21.04.2018 - 30.08.2018г за фактура
№*********.
3. 6.86
(шест лв. и осемдесет и шест ст.) лева за периода от 21.03.2018 - 30.08.2018г.
за фактура № *********.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на Й.П.Г., с ЕГН **********,
възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - на 367.10 (триста шестдесет и седем лв. и десет ст.) - главница по
неплатени фактури - 13.91 (тринадесет лв. и деветдесет и една ст.) лева законна
лихва за забава, считано от 21.03.2018 г. до 30.08.2018г.
Така посочените вземания са присъдени в издадената Заповед за
изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез
подаването на възражение, съдът е сезиран с искане същите да бъдат установени със сила на
присъдено нещо в настоящото производство.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че длъжникът Й.П.Г., с ЕГН **********, с електроснабден имот,
находящ се в ***, ИТН ***по издадената Заповед за изпълнение дължи на „Ч.Е.Б.”
АД следните суми:
- Сумата от 367,10 (триста шестдесет и седем лв. и
десет ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 03.01.2018 г.. до 01.04.2018г.;
- Сумата от
13.91 (тринадесет лв. и деветдесет и една ст.) лева - законна лихва за забава,
считано от 21.03.2018 г. до 30.08.2018г., съгласно приложената по делото
справка за възникнали задължения;
- Законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата;
Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство.
Искането по доказателствата е относимо към предмета на делото и следва
да се уважи.
Направено е възражение за прекомерност на
разноските на отсрещната страна.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна, чрез адв. Р.В.М. ***, оф. 32 – особен
представител на Й.П.Г., адрес: ***.
В
о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
В
о.с.з. ответната страна, се представлява от особения представител адв.Р.М.,
която не оспорва иска с оглед събраните по делото доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №6452/2018г. по описа на ПлРС се
установява, че на 07.09.2018год.
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение за сумите, както
следва : главница 367,10 лева, лихва в размер на 13,91
лева за периода 21.03.2018 г. до 30.08.2018 г. и законната лихва върху
главницата от 07.09.2018 г. до изплащането на вземането, както и сумата 25лева
за внесена държавна такса и 58лева адвокатско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от дължима сума за ползвана ел. енергия за периода: 03.01.2018 г. до
01.04.2018 г.
Не се спори, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че до собствения на ответника
недвижим имот, находящи се в ***, с ИТН ***е доставяна ел.енергия от страна на
ищеца. Не се спори, че това е имотът, за който се отнася вземането, обективирано в издадената заповед за
изпълнение, а това се установява и от
изложението на обстоятелствената част в така депозираното заявление на
основание чл.410 от ГПК. Представено е доказателство, че имотът е собственост
на ответника – л.102 от делото. От приетото заключение на ВЛ, отговорило на
поставените задачи и неоспорено от страните, се установява, че в ищцовото
дружество на името на ответника е открита партида с номер ИТН ***по
отношение жилище, находящо се в гр.Плевен,
на посочения по-горе в мотивите адрес. Счетоводното отразяване на процесните
фактури, издадени от ищеца, по
счетоводна сметка 411 „клиенти“ е правилно и законосъобразно и в съответствие
със ЗСчетоводството и НСС. Последното плащане по партидата на ответника е от
01.02.2018год. по предходни фактури, а задължението на същия по процесните
фактури възлиза именно в размера, претендиран в настоящото производство;
лихвата е в същия размер като претендирания. При това положение и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По
отношение разноските по делото: за
исковото производство на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
582лв. съобразно представения Списък на разноските – л.75 от делото; разноски
за заповедното производство – в общ размер 83лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Й.П.Г., с ЕГН **********, с ИТН 300202219557, с адрес: ***,
представляван по делото от особен представител адв.Р.М. от ПлАК, ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес
център, сумите, както следва: 367,10лв. - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 03.01.2018 г. до 01.04.2018г.; сумата от
13.91лв. - лихва за забава, считано от 21.03.2018 г. до 30.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.09.2018год., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6452/2018год. по
описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.П.Г., с ЕГН **********, с ИТН 300202219557, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес
център, разноски по делото в исковото производство в общ размер 582лв. и разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. № 6452/2018год. по описа на Плевенски
районен съд – общо 83лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: