№ 1303
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав П. Радев
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Ай Тръст“ЕООД,ЕИК-*********,
гр.София, против решение № 2283/20.06.2022г.,постановено по гр.д.№
14629/2021г. на РС-Пловдив,19-ти гр.с.,с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Д. Й. Т., ЕГН **********, сумата от 216 лева, недължимо платена
по клауза за обезпечение по договор за поръчителство на основание сключен
договор за потребителски кредит № 1029140 от 16.02.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че при лежаща върху него доказателствена тежест
ищецът не е установил по делото да е заплатил исковата сума на търговското
дружество.От страна на жалбоподателя не е направено признание , че ищцата
е правила плащания,а в така издадената от търговското дружество справка
единствено е посочено, че е получило сумата , но не й кой е извършил
престацията на задължението.По изложените съображения се настоява за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново от
въззивния съд, с което исковата претенция се отхвърли като неоснователна.
Въззиваемата Д. Й. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв К. оспорва жалбата и наведените в нея доводи,
моли същата да се остави без уважение, а решението на първата инстанция да
се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане и
на направените пред въззивната инстанция разноски.
1
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в
рамките на оплакванията в жалбите, като същевременно въззивният съд при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК
настоящата инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в
жалбата:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че
сключеният между ищцата и „Кредисимо“ АД договор за потребителски
кредит № 1029140 от 16.02.2018г. е недействителен, поради нарушение на
чл.11, т.9 и т.10 във вр.с чл. 22 ЗПК при неговото сключване, а тъй като
поръчителство може да съществува само за действително задължение-
чл.138,ал.2 от ЗЗД , то недействителен е и сключеният между страните по
делото на 16.02.2018г. договор за поръчителство, поради което търговското
дружество дължи връщане на ищцата на недължимо платената и получена
при начална липса на правно основание сума.
Единственотото оплакване,което жалбоподателят заявява срещу
първоинстационото решение е ,че при лежаща върху него доказателствена
тежест ищецът не е установил по делото да е заплатил исковата сума на
търговското дружество.
Въззивният съд намира така инвокираното оплакване за неоснователно.
В представената по делото от ответника справка за платени от ищцата
суми, изрично е декларирано от търговското дружество , че постъпилите
плащания от Д. Й. Т. към „Ай Тръст“ЕООД по сключения между тях
договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2018г. са както следва: на
дата 29.05.2018г.-99,28 лева; на 19.07.2018г.-98,329 лева и на дата
27.07.2018г.-18,52 лева.
Така представената справка по своята правна същност представлява
частен удостоверителен документ относно неблагоприятни за ответника
факти, поради което има доказателствената сила по смисъла на чл. 180 от
ГПК и е пълно, валидно и годно доказателство за отразените в нея
2
обстоятелства, а именно, че ответното търговското дружество е получило от
ищцата по недействителния договор за поръчителство сумата от общо 216,09
лева.
Освен горното следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното
производство ответникът не е оспорвал получаването на исковата сума по
договора за поръчителство, поради което е издал и обсъдената вече справка
за получени суми.Така релевираното възражение от ответника,че ищцата не е
установила в процеса плащането на процесната сумата , която предендира да
й бъде върната като недължимо платена, е направено за първи път от страната
с въззивната жалба, което възражение се явява преклудирано с оглед
концентрационното начало в гражданския процес. Разпоредбите на чл.131
и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави
възражения относно основателността на предявения иск, да сочи
доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите
възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както
първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и
въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на
произнасянето. С изтичането на срока за отговор на исковата молба се
преклудира възможността ответникът да противопостави възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По
силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи
пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното
следва, че като преклудирани въззивният съд, не дължи произнасяне по
наведените от ответника нови факти и обстоятелства.
След като въззивната жалба не съдържа други конкретни указания за
порочността на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 360 лева с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна
жалба , определено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
материалния интерес по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2283/20.06.2022г.,постановено по гр.д.№
14629/2021г. на РС-Пловдив,19-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес
Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И.Ш. да заплати
на Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул.
3
Братя Пулиеви № 1, представлявано от управителя Стоимен Г., сумата от 360
лева - адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4