Решение по дело №6672/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4205
Дата: 21 септември 2024 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110206672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4205
гр. София, 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206672 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. К. Г., ЕГН: **********, подадена чрез
адв. С. Д. – САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
005016/28.03.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция”
(ОПП) в СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба” в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че АУАН не съдържа яснота по въпроса как е установена
самоличността на нарушителя, вкл. на коя дата и по какъв начин е извършено
твърдяното нарушение. Оспорва се компетентността на актосъставителя. По
същество се оспорва описаното в АУАН нарушение да е извършено, респ.
навежда се довод за недоказаност. Твърди се, че основният свидетел, по сигнал
на когото е съставен АУАН, а именно Илияна Кънева е заинтересован с оглед
множество дела между нея и жалбоподателя, поради което нейните показания
се сочат като недостоверни. По тези съображения е направено искане за
отмяна на атакуваното НП и за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява,
1
като се явява и процесуалният му представител адв. Д., който поддържа
жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Изрично заявява, че не претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. В писмени бележки е
изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 16.03.2023 г. свидетелят Ц., заемащ длъжността младши
автоконтрольор в присъствие на свидетеля И. и Станислав Антонов Донков,
съставил срещу жалбоподателя И. К. Г. акт за установяване на
административно нарушение серия AД № 201937/16.03.2023 г. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал с възражение
„Не съм съгласен”.
Въз основа на така съставения АУАН на 28.03.2023 г. началник сектор
в СДВР, ОПП издал обжалваното наказателно постановление, препис от което
бил връчен на жалбоподателя на 18.04.2023 г., а на 03.05.2023 г. била подадена
и жалбата срещу наказателното постановление. С обжалваното НП
жалбоподателят е санкциониран за това, че на 13.02.2023 г., около 15:22 часа, в
гр. София, по ул. „Добротич”, като водач на лек автомобил, марка „Рено”,
модел „ЗОЕ”, с рег. № СВ 5677 ТК, с посока на движение центъра, управлявал
лекия автомобил, собственост на „Хелианти” ООД и срещу частно училище
„Питагор”, при управление на автомобила използвал мобилно устройство, без
да ползва устройство „свободни ръце” – нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за
което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на сумата от 50 лева.
За установяване на обективната истина по делото и релевантната
фактическа обстановка са разпитани актосъставителят Цветан Цветков и
свидетелят Илияна Кънева, посочен в акта за установяване на
административно нарушение като очевидец на нарушението.
От показанията на свидетеля Цветков, които съдът приема за
достоверни, се установява, че АУАН е съставен по сигнал на Илияна Кънева,
която е подала няколко сигнала срещу жалбоподателя, но свидетелят съставил
АУАН само по един от тях, защото му се сторило „малко несериозно това”.
Свидетелят Цветков сочи, че има три сигнала за едно и също нарушение, но от
различни дати, като заявява, че има съмнение, че има лични мотиви за
подаване на сигналите.
Въз основа на тези свидетелски показания и на базата на писмените
доказателства по делото, настоящият съдебен състав приема, че показанията
на свидетеля Илияна Кънева не съставляват надежден източник на
доказателства. Достоверността на тези свидетелски показания се разколебава
2
поради доказателствата за това, че между тази свидетелка и жалбоподателя са
налице множество дела, което ясно сочи към силно влошени и конфликтни
отношения, които са мотивирали свидетелката да подаде конкретния сигнал,
станал повод за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При това положение не може да се приеме, че свидетелят
Кънева е обективна в показанията си, поради което само на базата на нейните
свидетелски показания не може да се приеме, че описаното в АУАН
нарушение е доказано. В случая липсват други обективни доказателства за
извършване на нарушението, с оглед на което твърдението на
административнонаказващия орган е недоказано.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна, следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на адв. Д., че АУАН и
НП са издадени от некомпетентни за това административни органи. Видно от
т. 2 вр. т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. От
представения по делото акт за встъпване в длъжност се установява, че считано
от 29.10.2019 г. Даниела Дескова е встъпила в длъжността началник на 03
сектор „Административно обслужване” към отдел „Пътна полиция” при
СДВР, поради което и същата на основание т. 3. 6 от цитираната заповед е
била компетентна към 28.03.2023 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня, в който се
твърди да е извършено нарушението, а НП е издадено малко над месец по-
късно. В хода на административнонаказателнотно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на
становището на процесуалния представител на жалбоподателя. Нарушението
е описано достатъчно ясно, точно и конкретно, дадена му е съответна на
фактическото описание правна квалификация, като от жалбоподателя не се
изискват прекомерни усилия, за да разбере извършването на какво точно
нарушение се твърди – къде, кога и по какъв начин.
Разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства да използват мобилен телефон по време на управлението
на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
3
използването му без участие на ръце. В хода на производството от страна на
АНО не бяха ангажирани достоверни доказателства, установяващи
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя И. К. Г..
Издаденото НП се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН,
които са оспорени, респ. тежестта да докаже извършването на нарушението е
на административнонаказващия орган.
В АУАН е посочено, а и се установява от показанията на свидетеля
Цветков, че нарушението е установено не непосредствено от полицейския
служител, а въз основа на показания на свидетеля Кънева, посочила себе си за
очевидец на нарушението. Показанията на свидетеля Кънева са недостоверен
източник на доказателства, тъй като не могат да се оценят като обективни и
непредубедени, тъкмо обратно – установено е, че между тази свидетелка и
жалбоподателя са налице влошени отношения, станали повод за
съществуването на множество граждански и търговски дела помежду им. При
това положение, фактическите констатации в АУАН са недоказани, тъй като
освен показанията на свидетеля Кънева, подкрепящи факта на нарушението
доказателства липсват.
При недоказаност на твърдяното административно нарушение,
атакуваното НП следва да се отмени. При този изхода на делото право на
разноски има жалбоподателят, процесуалният представител на когото е
направил изрично изявление за това, че не претендира разноски, с оглед на
което разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Възииваемата страна няма право на разноски и такива не следва да и се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
005016/28.03.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция”
(ОПП) в СДВР, с което на И. К. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба” в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева
за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните на основанията, предвидени
в НПК, по реда на Глава XII от АПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5