Разпореждане по дело №2794/2019 на Административен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е  

 

 

№ ………………../20.01.2020г., гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 20.01.2020г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 2794/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по жалба на М.С.С., в която се твърди, че се обжалва неоснователно действие на длъжностно лице от Второ РУ на МВР – Варна, представляващо отказ да му бъде връчено преиздаденото СУМПС.

С определение №2758/01.11.2019г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на М.С.С. като е определил, че производството е по реда на чл.256 от АПК и касае неоснователно бездействие на директора на ОД на МВР гр. Варна във връзка със заявление на М.С.С.  за връчване на преиздадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, получено от ответника на 26.09.2019г., видно от приложената обратна разписка.

Върховният административен съд със свое определение №676/16.01.2020г. постановено по административно дело №14204/2019г. е отменил определението на Варненския административен съд като е приел, че е налице действие – задържане на издадено СУМПС, поради неплатена глоба, наложена с фиш, което представлява пречка по чл.159 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.37 от Правилника за прилагане на Закона за  българските лични документи.

На основание чл.224 от АПК, задължителни са само тези указания на касационната инстанция, които са свързани с тълкуването и прилагането на закона, но не и тези, които са свързани с преценката на доказателствата и установяването на правно-относимите факти, което се извършва по вътрешно убеждение на съда и външна намеса е недопустима. Във връзка с посоченото,  настоящия съд следва да разгледа производството по реда на чл.250 от АПК. Искането на М.С. с вх.№15097/10.10.2019г. е насочено срещу прекратяване на неоснователни действия на служители на Второ РУ на ОД на МВР – Варна и е подадено чрез адв. В.Г. въз основа на пълномощно, представено към него.

Има достатъчно събрани данни за основанието за извършените действия, поради което съдът не намира за необходимо за извършване на допълнителна проверка по чл.252 от АПК.

Относно подадено от М.С.С. заявление за преиздаване на СУМПС на 24.09.2019г.  е отказано от служители на Второ РУ на ОД на МВР – Варна да му бъде връчено, тъй като срещу него е издаден фиш серия Н №278625/04.12.2018г. от Първо РУ на ОД на МВР - Варна в отсъствието на водача за това, че на 04.12.2018г. л.а. „Джип Чероки“ с рег. №В5678ВХ е паркиран в градинка – зелена площ в гр.Варна, ул. „Мария Луиза“ до №18, в нарушение на чл.15 ал.7 от Закона за движение по пътищата, за което на собственика на МПС  е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата.

Срещу фиша е постъпила жалба от Красимира Валентинова Стаматова – съпруга на жалбоподателя, но същия не е бил обжалван в законовия срок от М.С.С., поради което органите на КАТ са приели, че фишът е влязъл в законна сила и след като глобата по него не е платена, това е пречка по чл.159 ал.2 от Закона за движение по пътищата за издаване и съответно за връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Съдът намира тези изводи на служителите на КАТ за правилни и законосъобразни, тъй като се основават на точното прилагане на закона, поради следните съображения:

Видно от свидетелството за регистрация – част І, лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № В 5678 ВХ е регистриран на името на М.С.С., който е наказан и с процесния фиш Н №278625/04.12.2018г. Същият е подписал на 28.08.2019г. декларация по чл.159 ал.2 от Закона за движение по пътищата, в която се е съгласил, че до заплащане изцяло на дължимите глоби свидетелство за управление на МПС няма да му бъде издадено.

Твърдението на жалбоподателя, че автомобилът е съпружеска имуществена общност по силата на чл.21 ал.1 от Семейния кодекс има значение единствено и само по отношение разпореждането с него /неговата продажба, даряване, замяна и пр. действия, които са свързани със смяна на собствеността върху него/, което се извършва съвместно от двамата съпрузи – чл.24 ал.3 от СК и докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. От друга страна, обаче, нормата на чл.24 ал.2 от СК дава право всеки от съпрузите да може самостоятелно да извършва управление на общата вещ, от което може да се извлече по аналогия и възможността всеки от съпрузите да може да регистрира лек автомобил на свое име. Още повече, разпоредбата на чл.23 ал.1 от СК сочи, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а разпоредбата на чл.33 от СК въвежда и института на „имуществената разделност“, което означава, че в процедурата по регистрация на МПС, органите на КАТ нямат право на преценка дали автомобилът макар и придобит по време на брака е лична или семейна вещ и са длъжни да го регистрират на името на заявителя, представил документ за неговото придобиване, например договор за покупко-продажба. В случая, лекият автомобил, с който е било извършено нарушението е бил регистриран на името на М.С., за това за органите на КАТ той е неговия собственик.

Налагането на глоба с фиш е уредено в чл.186 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, според чиято разпоредба фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство. Видно от доказателствата по делото, фишът е бил съобщен на М.С.С., на чието име е бил регистриран неправилно паркирания автомобил и който не се е възползвал от възможността по чл.186 ал.5 от ЗДвП да посочи в декларация лицето, което е извършило нарушението. Нещо повече, сам е подал декларация по чл.159 ал.2 от ЗДвП. Следователно, по силата на чл.188 от Закона за движение по пътищата, собственикът отговаря за извършеното с него нарушение и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочил на кого е предоставил моторното превозно средство. От тази разпоредба следва, че след като собственика не е посочил на кого е предоставил МПС, с което е било извършено нарушението, самият той се приема за нарушител. Затова и законосъобразно фиш Н №278625/04.12.2018г. е бил издаден  срещу М.С.С., на чието име е регистриран въпросния лек автомобил, предвид свидетелството  за регистрация.

След като фишът е издаден срещу М.С.С., правилно е прието, че жалбата на съпругата му Красимира Валентинова Стаматова е подадена от лице без правен интерес от оспорване. По смисъла на чл.24 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, административно-наказателната отговорност е лична. Наложеното административно наказание „глоба“ може да бъде обжалвано само и единствено от наказаното лице – М.С.. Същият не твърди и не е предоставил доказателства, че е обжалвал фиш Н №278625/04.12.2018г., нито са налични данни, че е потвърдил действията по обжалване, извършени от съпругата му Красимира Стаматова.

Правен интерес от оспорване по чл.59 от ЗАНН /приложим и за фишове/ има наказаното лице, което е различно от правния интерес от обжалване по реда на чл.147 от АПК, например: на принудителна административна мярка, наложена спрямо автомобил, който е съсобствен или представлява съпружеска имуществена общност или премахване на незаконен строеж – семейна имуществена общност. В случаите по АПК, право да оспорва ще има не само лицето, което адресат на индивидуалния административен акт, но и това, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Позоваването на изброените в искането по чл.250 от АПК конституционни решения е неточно, тъй като Конституционни съд на Република България във всичките си решения по тълкуването на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България неотменно подчертава, че за упражняване на правото на обжалване трябва да е налице пряко и непосредствено засягане на права, свободи или законни интереси на гражданите и юридическите лица.

Ако се приеме обратното на гореизложеното, ще се даде възможност на съпрузите или на съсобствениците да злоупотребяват с правата си върху общата вещ с цел избягване на административно-наказателна отговорност, което със сигурност ще е в несъответствие с целта на закона и правовия ред, който забранява на всеки да черпи права от неправомерното си поведение.

При липса на надлежно обжалване на процесния фиш от самото наказано лице, правилно е било прието на основание чл.186 ал.7 от ЗДвП, че издаденият  фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.  Неплащането на глобата – факт, който не се оспорва от М.С. по влязъл в сила фиш, е пречка по силата на чл.159 ал.2 от ЗДвП за издаване или преиздаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство до заплащане изцяло на дължимата глоба.

Следователно, действията на служителите на Второ РУ на Областна дирекция на МВР – Варна, представляващи задържане на издаденото свидетелство на МПС на М.С.С. са напълно законосъобразни,  основаващи се на чл.159 ал.2 от ЗДвП. Жалбата срещу тях е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.253 от АПК съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.С.С. да бъдат задължени служителите във Второ РУ на Областна дирекция на МВР – Варна да му предадат издаденото ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.

 

На основание чл.254 от Административнопроцесуалния кодекс, разпореждането може да бъде обжалвано от М.С.С. в тридневен срок от издаването му с частна жалба пред Върховния административен съд.

 

Разпореждането да бъде незабавно съобщено на М.С.С. чрез адв. В.Г. по телефон: ********** и това да се отрази по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: