№ 3466
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110120193 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД..
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Б. Н. П. за заплащане на сумите, за които е издадена Заповед №
29831/05.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 51302/2023 г. по описа на СРС, 119 с-в,, а именно: 1 354,54 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб. №46546 за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаването на заявлението в съда /15.09.2023 г./ до изплащане на вземането;
231,40 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.08.2021 г. до 04.09.2023 г.; 22,68 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на
заявлението в съда /15.09.2023 г./ до изплащане на вземането, както и 4,91
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г.
1
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че в изпълнение на
съществуващото между страните облигационно правоотношение е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за
ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Н. П. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който уведомява съда, че внася суми за
погасяване на задълженията си към ищеца по две образувани изпълнителни
дела. Не оспорва качеството си на потребител. Оспорва обема на доставената
топлинна енергия, доколкото в подаденото възражение по чл. 414 ГПК сочи,
че претендираните от ищеца суми не отговарят на реалното потребление, а са
начислени „на база“.
В допълнителна молба от 12.02.2025 г. сочи, че признава изцяло
дължимостта на процесните вземания, не ги оспорва и е сключила
извънсъдебно споразумение с ищеца за разсроченото им плащане, във връзка
с което е погасила част от сумата по задължението в размер на 65.97 лева.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
2
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай, между страните липсва спор по подлежащите на
доказване факти, като същите се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства и изготвената и приета СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В конкретния случай, установява се от представените по делото
доказателства, че между ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД и
ответникът Б. П. е подписано Споразумение ID 187362 от 12.02.2025 г. /л.
69/, за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички сумите,
предявени по настоящото гражданско дело № 20193/2024 г. на СРС, 76 с-в.
В него се признават всички задължения, предмет на делото за
главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за
законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и задължението за разноски по делото в размер
на 504.18 лева.
Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от
ответника при описан погасителен план, на 36 вноски, от които първа вноска в
размер от 65.97 лв., платима в деня на подписване на споразумението, както и
още 35 вноски – всяка в размер 65.97 лв., дължими в периода 12.03.2025 г. –
12.01.2028 г., с падеж на всяка вноска на 15-то число на месеца и падеж на
последната вноска на 12.01.2028 г.
В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се
отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при
3
точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено
плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника
повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска
продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в
това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.
Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна
спогодба - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е новирано и разсрочено.
Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически
факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е
установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът
трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен
ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.
Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно,
като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост
на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде
зачетен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване
на процесните задължения, е ангажирал доказателства за извършено първо
плащане за сумата от 65.97 /на 12.02.2025 г./ по сключеното между страните
споразумение. Видно от приложеният касов бон /л. 67/ със сумата са погасени
част от разноските по делото, включени в споразумението.
В проведеното по делото последно съдебно заседание ищецът
потвърждава наличието на сключено с ответника споразумение за разсрочено
заплащане на дължимите суми за потребена топлинна енергия и цена на
услуга дялово разпределение и акцесорни вземания върху тях, като признава,
че е заплатена горната сума от 65.97 лева.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
претенциите на ищеца за непогасената част от сумата по споразумението,
отговаряща на предявените искове за топлинна енергия и дялово разпределие
/които главници са сборувани като стойност в споразумението/, ведно със
законната лихва, и мораторни обезщетения върху двете главници /отново
сборувани в споразумението/, следва да бъде изцяло уважена.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът, като същият е доказал извършването на такива в
общ размер за исковото и заповедното производство от 504.18 лева – както е
посочено и в споразумението. От тях платени са 65.97 лева, поради което в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 438.21 лева.
Освен това, съдът отчита уговорката в споразумението, че в неговия
предмет не е включено вземането за юрисконсултско възнаграждение. Ето
защо, в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
за производствата, което съдът определя на сумата от 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Б. Н. П., ЕГН ********** дължи на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед №
29831/05.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 51302/2023 г. по описа на СРС, 119 с-в, а именно: 1 354,54 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб. №46546 за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаването на заявлението в съда /15.09.2023 г./ до изплащане на вземането;
231,40 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.08.2021 г. до 04.09.2023 г.; 22,68 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на
заявлението в съда /15.09.2023 г./ до изплащане на вземането, както и 4,91
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Н. П., ЕГН **********,
5
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
588.21 лева – неплатена част от разноски пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” АД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6