№ 4406
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ
заседатели:ХРИСТОВ
ТОДОРКА МАРКОВА
БАТАКЛИЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора З. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20211110213579 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ К. П. ИВ., нередовно призован, не се явява. За него не е
върнато писмо от РУ-Хасково, върната е призовка от постоянния и настоящ
адрес, като съгласно отбелязване на призовката никой не е открит на адреса и
не се е отзовал на съобщението. Няма и постъпила нова информация от
сектор Издирване във връзка с провежданите в тази насока оперативно-
издирвателни мероприятия.
За осъдения се явява адв. Я.Н., определен от САК за служебен
защитник.
Адв. Н.: Запознат съм с делото и мога да поема защитата.
СЪДЪТ намира, че са налице условията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК за
задължителна защита на осъденото лице, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адвокат Я.Н. за служебен защитник на осъдения К.И..
1
СРП, редовно призована, изпраща прокурор З. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото
ЗАЩИТАТА: ДА СЕ ДАДЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание намира следното:
От събраните до момента писмени материали по делото се разкриват
всички предпоставки за провеждане на настоящото производство в отсъствие
на осъденото лице. Приобщени са справки за актуален адрес на И., за адреси
на негови близки, на които той безуспешно е търсен. Призовката е връчена
еднократно единствено на адреса на неговата сестра, но въпреки това няма
данни дали тя е изпълнила поетия ангажимент за предаването й на лицето и
причините, поради които той отсъства от днешното съдебно заседание.
Изискани са и справки от мобилните оператори, видно от които, макар и
отразен като ползвател на мобилни телефонни номера, обективно е
невъзможно да бъде осъществена връзка с осъдения, поради липса на достъп.
Не е събрана информация относно актуалната му месторабота, като И. не се
задържа и в местата за „Лишаване от свобода”, респ. за изтърпяване на мярка
за неотклонение, свързана с фактическо ограничаване правото на свободно
придвижване. Липсват и данни за предприети задгранични пътувания на
лицето. Въпреки обявяването на И. за общодържавно издирване, проведените
до момента оперативно- издирвателни мероприятия не са дали положителни
резултати. В този смисъл, съдът намира, че местонахождението на осъденото
лице обективно не може да бъде установено към настоящия момент. Този
факт не е резултат от недостатъчно проявени процесуални усилия от страна
на компетентните органи, а единствено се явява израз на волята на осъденото
лице да възпрепятства правосъдието.
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от
НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и
доказателствата, по чл.275 от НПК.
ЗАЩИТАТА: Няма да правя отводи на Председателя, състава на съда,
секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва чрез прочитане искането на СРП за извършване на
групиране на наказания, постановени с влезли в сила отделни присъди, с
правно основание чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.25, ал.1 от НК.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча други доказателства. Да се приемат
представените по делото справки от НСлС, ГДИН и справката за съдимост с
бюлетини.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Да се приемат
представените по делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства,
включително докладваните в предходни съдебни заседания справки от НСлС,
ГДИН и справката за съдимост с бюлетини.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател и Съдебни заседатели,
поддържам направеното предложение за групиране на наказанията на
3
осъденото лице К. П. ИВ.. Налице са предпоставките на чл.25, ал.1 от НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД №3799/2011г. по описа на СРС, НО, 116 с-в и НОХД №3711/2016 г. по
описа на СРС, НО, 2 с-в, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години
и 11 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание
чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал.1 и 2 от НК, моля да
приспаднете времето, през което И. е бил задържан по делата, включени в
съвкупността, а на основание чл.25, ал.2 от НК, моля да приспаднете
изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №3799/2011г. по
описа на СРС, НО, 116 състав. Наказанието е изтърпяно от 12.07.2010г. до
14.03.2011г. Благодаря!
ЗАЩИТАТА: Считам, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.1 от НК.
Както бе посочено и от прокурора, моля да се наложи общо най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 11 месеца, като бъде
приспаднато времето, през което е изтърпявал предходно наказание от
12.07.2010г. до 14.03.2011 г.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
Производството е по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК
Образувано е във връзка с постъпило предложение на СРП, сектор „ИНПЛ” за
извършване на групиране на наказанията по постановените спрямо К. П. ИВ.,
ЕГН **********, влезли в законна сила съдебни актове.
Прокурорът предлага да бъде определено едно общо най-тежко наказание
измежду наложените по НОХД №3799/2011г. и по НОХД №3711/2016г. –
двете по описа на СРС, с определяне на размер от 2 години и 11 /единадесет/
месеца „Лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗИНЗС
отправя искане същото да бъде търпяно при първоначален „строг” режим. На
основание чл.25, ал.2 от НК и чл.59, ал.1 от НК предлага да бъде приспаднат
размерът на изтърпените наказания по включените в съвкупността съдебни
актове, както и времето, през което осъденият е бил фактически задържан.
Защитникът на осъденото лице изразява принципно съгласие с
предложението на прокуратурата. Моли от размера на общото наказание при
4
извършеното групиране да бъдат приспаднати периодите на изтърпени
наказания.
В проведеното открито съдебно заседание осъденият И. не се явява, като
делото е протекло в отсъствието му, в хипотезата на чл.269, ал.2 от НПК,
доводи за пристъпване към който ред съдът е изложил в определението си
преди даване ход на производството.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорираните по делото
писмени доказателства – актуална справка за съдимост, преписи от
бюлетините за съдимост, справка за търпени наказания „Лишаване от
свобода” от ГДИН – МП и справка от НСлС, за осъдения И. се установява, че
по отношение на същия са постановени следните влезли в законна сила
съдебни актове, релевантни за преценката за извършване на групиране в
настоящия казус:
1. С влязло в сила на 10.03.2011г. определение по НОХД №3799/2011г. по
описа на СРС, с което е одобрено споразумение, И. е признат за виновен в
извършено на 25.06.2010г. престъпление по чл. 316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.3 и ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, на 21.06.2010г.
престъпление по чл.314, вр.чл.20, ал.4 и ал.3, вр.ал.1 от НК и на 01.07.2010г.
престъпление по чл.212, ал.1, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 и ал.3,
вр.ал.1, вр.чл.18, ал.2, вр.ал.1 от НК му е наложено общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим;
2. С влязла в сила на 10.08.2021г. присъда по НОХД №3711/2016г. по описа на
СРС И. е признат за виновен в извършено на 30.06.2010г. престъпление по чл.
212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца,
което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Видно от справката за съдимост и тази, изходяща от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – МП, спрямо осъдения са били налагани и
други наказания с предходни съдебни актове. Доколкото последните са
влезли в сила преди датата на извършване на деянията, посочени по-горе,
същите не следва да се обсъждат като обуславящи формиране на съвкупности
с наказанията в настоящото производство.
5
Установяват се от справката от НСлС и конкретните периоди на престой на
осъдения в условията на следствените арести и затворите по изтърпяване на
мерки за неотклонение „Задържане под стража” и наказания, наложени с
влезли в сила актове.
При тези фактически данни, съобразявайки датите на извършване на
отделните престъпни деяния и моментите на придобиване на юридически
стабилитет на изброените съдебни актове, както и установения в съдебната
практика принцип за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант
за групиране, Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, за формиране на
група, в която да бъдат включени съдебните актове по НОХД №3799/2011г.,
по НОХД №3711/2016г. – двете по описа на СРС, като се определи едно общо
най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години
и 11 /единадесет/ месеца. Този извод се налага предвид обстоятелството, че
деянията по всеки от посочените съдебни актове са извършени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.”Б” от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание. Режимът се
предопределя с оглед обстоятелството, че спрямо деянията, включени в
съвкупността, не са изминали повече от 5 /пет/ години от изтърпяване на
предходно наказание „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД №
15299/2006г.
Този съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице
предпоставките по чл. 24 НК за увеличаване на размера на определеното
общо наказание по формирана група. Разпоредбата на чл. 24 НК предоставя
възможност на съда да прибегне до увеличаване на общо определеното
наказание, като упражняването на това правомощие е допустимо единствено,
ако се установи по несъмнен начин, че това наказание е несправедливо,
недостатъчно от гледна точка на конкретно формираната съвкупност от
престъпления и не на последно място – не би съдействало за постигане на
целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Съдът е длъжен да подложи на
анализ цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на
извършените деяния, личната обществена опасност на самия осъден и
подбудите за извършване на престъпленията.
6
Съобразявайки изтъкнатите принципни положения и указанията на
върховната съдебна инстанция по приложението на закона, материализирани
в т.1 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/1965 г. на Пленума на
ВС, е видно, че макар да се касае до съвкупност от отделни престъпни
посегателства, насочени срещу еднородни обществени отношения -
неприкосновеността на личната собственост и сигурността на
документооборота, извършени в кратък темпорален интервал едно спрямо
друго, те не обуславят необичайно множество, респ. съпоставени с данните за
предходната съдимост на лицето, не налагат извод за необходимост от
засилване на държавната репресия. Последното се мотивира от
обстоятелството, свързано със значителната отдалеченост на времето на
извършване на обуславящите съдимостта на И. престъпления, наказанията по
които следва да бъдат кумулирани в настоящото производство, спрямо
предходните такива. Все в този контекст следва да се обсъжда и липсата на
информация от датите на деянията, дадени в период от повече от десет
години, осъжданията за които подлежат на групиране в настоящото
производство, до настоящия момент да са извършени нови посегателства от
осъдения срещу охранени от закона обществени отношения, което следва да
покаже, че приложената спрямо него държавна репресия е постигнала своя
превъзпитателен ефект.
На основание чл.25, ал.2 от НК от фактическия срок на изтърпяване на
определеното общо най- тежко наказание следва да бъде приспаднат
времевият период, през който осъденото лице е изтърпяло наказание
„Лишаване от свобода” по НОХД №3799/2011г. на СРС.
От определеното общо наказание по така формираната група следва да бъде
приспаднато времето, през което осъденото лице е изтърпявало мярка за
неотклонение „задържане под стража” и/или „домашен арест”, фактическо
задържане по чл. 64, ал. 2 НПК и по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по делата, включени в
съвкупността.
Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения К.
7
П. ИВ., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на 2 /две години/ и 11 /единадесет/ месеца измежду
наказанията, наложени по НОХД №3799/2011г. и по НОХД №3711/2016г. –
двете по описа на СРС, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗИНЗС да
се изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК ЗАЧИТА времето, през което
осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК или
е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" или „Домашен арест”
по делата, включени в съвкупността.
На основание чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА времето, през което
осъденият И. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” по осъждането
по НОХД №3799/2011г. на СРС, включено в съвкупността.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен
срок от днес пред СГС.
ПРЕПИС от определението след влизането му в сила да се изпрати на
Бюро “Съдимост”.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Препис от протокола да се предостави на служебния защитник за
послужване пред НБПП.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, приключило в 15:30 часа.
Председател: _______________________
8
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9