№ 83
гр. Ловеч, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:И. И.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224300600303 по описа за 2022 година
Производство с правно основание член 317 и сл. от Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 26/27 юни 2022 година по наказателно
частен характер дело № 243/2022 година на Районен съд Ловеч.С тази
присъда съдът е признал подсъдимата Г. Д. М., родена на ***** год. в гр.
Ловеч, с постоянен адрес с.РР. и настоящ адрес гр. Л., българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, ЕГН –
********** за виновна за това, че на 21.02.2022 год. около 11:00 часа в гр.
Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, в училищния двор на ОУ "***", гр.
Ловеч нанесла публично обида на малолетното лице И.Н. Н., ЕГН **********
в негово присъствие и в присъствието на учителят му по ФВС – Н.П.Ц. и
съучениците му от *** клас, като му е казала унизителни за честта и
достойнството думи: " Бедняк", "Скъсаняк", "Просяк" и "Пикльо" -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с , поради което
и на основание чл. 78а ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и
е наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 1 000 /хиляда/
1
лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на
съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимата Г. Д. М., е осъдена да заплати на Н.
И. Н., в качеството му на родител и законен представител на И.Н. Н., ЕГН
********** обезщетение за претърпени от малолетното лице неимуществени
вреди в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, в резултат на престъпление по чл.
148 от НК , ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил предявения
граждански иск за неимуществени вреди до пълния му размер от 2000.00
лева, като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционния съд е осъдил подсъдимата Г. Д. М., да заплати
на частния тъжител Н. И. Н., в качеството му на родител и законен
представител на И.Н. Н., ЕГН ********** обезщетение за претърпени от
малолетното лице имуществени вреди в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, в
резултат на престъпление по чл. 148 от НК , ведно със законната лихва от
датата на увреждането 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата,както и да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск за имуществени вреди в размер на 50 /петдесет/ лева по
сметка на РС – Ловеч,както и сумата от 433.30 /четиристотин тридесет и три
лева и 30 ст./ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение и съдебно деловодни разноски.
Недоволна от така постановената присъда е останала въззивничката Г.
М..сочи,че присъдата е постановена в противоречие с материалния
закон.Развива съображения,че пострадалия от престъплението И.Н. Н. не
може да бъде обект на престъпно посегателство по член 148,ал.1,т.1,тъй като
нямал съзнание,което да оцени обидните думи спрямо него.Сочи,че същия не
разбира свойството и значението на постъпките си,поради ненавършени 14
години.оспорва констатацията на Районен съд Ловеч,че пострадалия е
притежавал психическа и емоционална зрялост да възприеме като унизителни
изречените спрямо него думи.Сочи,че накърняването на обществените
отношения свързани с чувството за чест и достойнство на гражданина се
предопределя от наличието на възможността да се възприемат обидните
изрази или действия от пострадалия. Следователно,според жалбоподателката,
последния е нужно първо да има изградено съзнание и чувство за лично
2
достойнство и чест и второ да е в състояние да разбере обидното състояние на
думите. Когато пострадалият не притежава тази „годност” за увреждане,
състава на престъплението обида по чл.146 от НК не може да бъде
осъществен.Моли,съда да отмени постановената осъдителна присъда и я
признае за невиновна по повдигнатото частно обвинение.
В съдебно заседание лично и чрез защитника си поддържа жалбата си
на изложените в нея основания.
Въззиваемия лично и чрез повереника си адв.П. счита жалбата за
неоснователна,а постановения съдебен акт за правилен и
законосъобразен.Сочи в пледоарията си,че отправените към детето думи
противоречат на изискванията за благоприличие, на добрите нрави и на
общоприетите норми за общуване. Казаното е било в присъствието на
останалите деца от класа публично и това още повече е докарало чувството
на обида и унижение у И. Н.. В резултат на преживените уплаха и срам И.
започва отново да заеква, не е можел да ходи на училище или е ходил със
страх и е изпитвал притеснение, че ще бъде отвлечен.Изтъква,че при това
състояние на детето бащата е потърсил помощ от психиатър, който при
прегледа е установил наличието на интензивни страхови преживявания и е
поставил диагноза „остра стресова реакция“ и е назначил нужното лечение с
транкивилизатори.Сочи,че пострадалото дете е претърпяло психически срив в
резултат на обидите и унижението,поради което моли съда да потвърди
изцяло осъдителната присъда.
От съвкупната преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство и в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
писменни и гласни доказателства съдът приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по член 318 от НПК
и е допустима за разглеждане.По същество е неоснователна.Както правилно е
установил Районен съд Ловеч от фактическа страна, въззивничката Г. Д. М., е
родена на ***** год. в гр. Ловеч, с постоянен адрес с. РР. и настоящ адрес гр.
Л., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно
образование, безработна, ЕГН – **********. Пострадалият И.Н. Н., ЕГН
********** живеел в гр. Л. и бил ученик в 6 б клас на ОУ "***", гр. Ловеч, в
неговия клас ученик бил и сина на М. – А.А.. С Решение №61/25.02.2022 г. по
гр. д. №2227/2021 г. по описа на РС Ловеч бил прекратен гражданския брак,
3
сключен на 17.09.2019 г. между бащата на И. Н. Н. и майка му Н.Р.Б. на
основание чл.49, ал.1 от СК и на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването
на родителските права на малолетното дете И.Н. Н. било предоставено на
бащата Н. Н.. От дълго време пострадалия И.Н. Н. и сина на подсъдимата -
А.А. не се разбирали по между си и често изпадали в конфликти, поради
което по нареждане на класния ръководил на *** клас – св. П.П. били
разделени да сядат на различни чинове. На 21.02.2022 год. преди започване на
часа по География и икономика А.А. взел учебните си пособия и седнал на
чина до И. Н., който в този момент седял сам. След часа по География и
икономика А.А. отишъл до един от близките хранителни магазини и си купил
пакет с царевични пръчици. При завръщането му в класната стая пострадалия
И. Н. му подвикнал да го почерпи с пуканки, получил отказ и преместил
раницата му на друг чин. В отговор на това А.А. започнал да обижда И. Н. с
цинични думи, в следствие на което И. Н. го хванал, ударил го и го ритнал.
Всичко това се случило в междучасието преди часа по ФВС. След инцидента
по между им А.А. излязъл от класната стая, обадил се на майка си по
телефона и и разказал за случилото се, и двамата се разбрали да я изчака на
входа на старата сграда на училището. В същото време целия му клас излезли
на двора, за да проведат час по ФВС. Въззивничката М. пристигнала около
11.00 часа. Двамата със сина и прекосили площадките на училището и
отишли при съучениците му, които в този момент били на игрището до
физкултурния салон и се подготвяли за час. М. отишла при пострадалия И.
Н. и с остър тон пред всички деца от *** клас и пред учителя по ФВС – св. Ц.
започнала да му се кара и да го обижда И. Н. с думите: "бедняк", "скъсаняк",
"просяк" и "пикльо". Св. Ц. попитал И. Н., какво се е случило, който му казал,
„..че всичко е станало заради пуканки, просто е поискал на А. пуканки той
отказал да му даде и го напсувал и за това се е стигнало до тази
саморазправа..“. Подсъдимата казала на св. Ц., че синът и няма да остане в
час и двамата с него се отправили към кабинета на Директора на ОУ, където
по – късно отишли и пострадалия И. Н. придружен от баща си.
На 23.02.2022 г. на малолетния И. Н. бил извършен преглед при
психиатър, при който преглед в състоянието на същия били разкрити
интензивни страхови преживявания. Била установената диагноза "Остра
стресова реакция" и назначено лечение с транкивилизатори. Описаната
фактическа обстановка се установява според Районен съд Ловеч от
4
доказателствения материал, събран по делото — свидетелство за съдимост,
удостоверение №7/23.02.2022 г. издадено от психиатър д-р В. М.,
Амбулаторен лист №144/23.02.2021 г., удостоверение за раждане издадено
въз основа на акт за раждане №0334/23.09.2009 г., решение №61/25.02.2022 г.
по гр. д. №2227/2021 г. по описа на РС Ловеч, рецепта издадена от д-р М. от
23.02.2021 г. и фискален бон от същата дата, съдебно медицинско
свидетелство №32/2022 г. издадено от д-р М.Г., отговор на Директора на ОУ
„***“ – Ловеч с изх. №130/25.02.2022 г. на постъпили жалба с вх.
№318/24.02.2022 г., копие на докладва от св. П.П., копие на докладна от св. Н.
Ц., копие на докладна от св. П.П., копие на писмено обяснение от М.М., копие
на писмено обяснение от П.С., копие на писмено обяснение от И. И., както и с
гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П.П., Н. Ц., П.П.,
Л.Д. и М.М. и обясненията на подсъдимата.
Въззивната инстанция споделя правните и фактически изводи на
решаващия съд.Основания довод на защитата касае малката възраст на
пострадалия – ученик в шести клас.Поддържа се становището,че малолетно
дете не може да бъде обект на престъплението по член
148,ал.1,т.1.Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по
член 13,член 14 и член 107 от НПК е дал пространен отговор на това
възражение,но самата теза,че малолетните нямат понятие за чест,достойнство
и себеоценка е толкова дълбоко несъстоятелна,че заслужава допълнително
внимание от въззивната инстанция.Защитата очевидно бърка понятията
правоспособност и дееспособност. Правоспособността представлява
възможността за едно физическо лице да бъде носител на граждански права и
задължения в съответствие с разпоредбата на действащото законодателство и
възниква от момента на раждането. Гражданската дееспособност от друга
страна, представлява установена от правният ред възможност за едно
правоспособно лице, чрез лични действия да придобива права и да поема
задължения.Безспорно е,че малолетно лице не може да извършва правно
валидни действия,но същото може да бъде обект и жертва на
престъпление.Не само това,но в множество състави от специалната част на
НК ниската възраст на жертвата е въведена в квалифициращ белег,обуславящ
по тежко наказание за извършителя /член 116,ал.1,т.4,член 142,ал.2,т.3,член
149,ал.1,член 149,ал.5,т.1,член 150,ал.1,член 151,ал.1,член 152,ал.4,т.1,член
157,ал.3,член 159а,ал.2,т.1, член 182,член 182а от НК и други /.
5
В хода на съдебното производство пред Районен съд Ловеч са
разпитани петима свидетели - П.П., Н. Ц., П.П., Л.Д. и М.М. и обясненията на
М..Съдът е извършил подробен и обективен анализ на техните
показания,посочил е на кои свидетели и защо дава вяра и неговите съждения
не следва да бъдат приповтаряни. Двама от тях – свидетеля Л.Д. и свидетеля
Н. Ц. са свидетели очевидци на деянието. Правилно решаващия съд е отчел,
че показанията на св. Л.Д., въпреки възрастта му – 13 години, са логически
подредени, смислово издържани и вътрешно непротиворечиви; фактите,
съдържащи се в показанията на този свидетел са интерпретирани по
аналогичен начин и в различна степен от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели П.П., Н. Ц., П.П., М.. Обстоятелството, че в
процесния ден пострадалия И. Н. е бил обиждан от М.,както обосновано е
приел РС Ловеч, се потвърждава и от показанията на св. П.П. и св. П.П.,
които макар и да не са очевидци на инцидента по нареждане на Директора на
ОУ „***“ са извършили проверка по случая в хода на която, видно от
дадените от тях показания в хода на съдебното следствие и от изготвените от
тях докладни са установили, че въззивничката в процесния ден действително
е обиждала пострадалия И. Н. с груби думи и на висок тон. Двете свидетелки
макар в докладните записки да не се описали употребените от М. обидни
думи в съдебно заседание пред РС Ловеч са потвърдили, че им е станало
известно, че спрямо И. Н. в процесния ден са отправяни обидни думи от
страна на М..
Изложената фактология е мотивирала решаващия съд да приеме,че
въззивничката Г. Д. М. от гр. Ловеч, е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на 21.02.2022 год. около 11:00 часа в гр.
Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, в училищния двор на ОУ "***", гр.
Ловеч нанесла публично обида на малолетното лице И.Н. Н., ЕГН **********
в негово присъствие и в присъствието на учителят му по ФВС – Н.П.Ц. и
съучениците му от *** клас, като му е казала унизителни за честта и
достойнството думи: " Бедняк", "Скъсаняк", "Просяк" и "Пикльо“.
Този извод на първостепенния съд и въведената правна квалификация
на деянието се споделят изцяло от въззивната инстанция.
В допълнение към мотивите на РС Ловеч следва да се отбележи,че за
6
да е осъществен съставът на престъплението обида по член 148,ал.1,т.1 от НК
се изисква, от обективна страна, деецът да каже или извърши нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие.
От обективна страна изпълнителното деяние на обидата се състои от
две форми казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие. С обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на мнение,
метафори, епитети, квалификации, сравнения и жестове, които не съдържат
проверими факти от обективната реалност и по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация, като се
обективират с такава цел. Когато обидата е вербална, засягащи честта и
достойнството могат да бъдат ругателни думи или изрази. Унизителният
характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
зачитане на честта и достойнството на всекиго. В този смисъл казаните думи
могат да представляват обида, тогава когато обективно се разминават с
общоприетите морални норми. Поради това личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка
относно характера на казаното. Обидата е резултатно престъпление и то е
довършено, когато унизителните за честта и достойнството на пострадалия
думи са извършени в негово присъствие и в присъствие на най малко още две
лица.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първостепенният съд е направил и правилни изводи относно
съставомерността на поведението на подсъдимата Г. М. по член 148,ал.1,т.1
вр. член 146,ал.1. От фактическа страна безспорно по делото се установи, че
на посочената в тъжбата дата М. е изрекла срещу тъжителя изразите "
Бедняк", "Скъсаняк", "Просяк" и "Пикльо“. Настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на РС Ловуеч, че изреченото от подсъдимата по
адрес на тъжителя, а именно "Бедняк", "Скъсаняк", "Просяк" и "Пикльо“,
представлява унизително за честта и достойнството на личността на
тъжителя,като е налице и квалифициращия белег обидата да е нанесена
публично.Това е така,защото употребените изрази са обществено
неприемливи и унизителни за честта и достойнството на тъжителя,с оглед
7
задълбочаващото се икономическо неравенство в нашето общество е във
висша степен унизително да кажеш публично и в очите на едно дете,че
родителите му са бедни,какъвто е и смисъла на употребените думи и именно в
този смисъл те са възприети от пострадалия.
Що се касае до твърдените във въззивната жалба съществени
процесуални нарушения,то въззивния съд не установи такива. Присъдата на
районната инстанция, която се атакува с жалбата, не страда от пороците
визирани в член 348,ал.3, наличието на които са само основания за неговото
отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото
е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в
пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция, не е възприела
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При
установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или
не престъпление от подсъдимата М. , по посоченият текст от НК, е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от гласните доказателствени средства,но и приложените
писмени такива,както и медицинското становище на Д-р М.. След като е
установено по несъмнен начин, че подсъдимата М. е осъществила състава на
инкриминираното с частното обвинението деяние, правилно е била осъдена за
това.
При определяне вида и размера на наказанието решаващия съд е приел
балансиран подход.Отчетено е,че личността на М. сама по себе си не е с
висока степен на обществена опасност,същата е с чисто съдебно минало,но
както е отбелязал правилно решаващия съд,касае се за липса на морално
волеви задръжки и чувство за всепозволеност. Илюстрация на това е друг
установен по делото факт, е този, че в момента на инцидента на мястото са
присъствали целия *** клас, както и св. Ц. и това е станало в училищния двор
на ОУ „***“ гр. Ловеч, където М. не е имало право без разрешение да влиза.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от М. деяние се
предвижда наказание "глоба" от 3 000 лева до 10 000 лева и "обществено
порицание", с оглед факта, че същата не е осъждана и спрямо нея не е
8
прилаган института на чл.78а от НК и предвид това, че от деянието няма
нанесени и невъзстановени съставомерни имуществени вреди, Районен съд
Ловеч правилно е приел, че са налице кумулативно изискуемите се
предпоставки за прилагане по отношение на въззивничката на разпоредбата
на чл.78а от НК, предвиждаща възможност за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл.78а ал.1
от НК при наличие на изискуемите се предпоставки, на освободеното от
наказателна отговорност лице, съдът налага административно наказание
"глоба" в размер от петстотин лева до пет хиляди лева.В конкретния случай
съдът правилно е приел,че целите на общата и специална превенция могат да
се постигнат с глоба в размер на 1 000 лева.
По отношение на предявения граждански иск изводите на
контролираната инстанация са правилни - извършеното престъпление от Г.
М. нарушава въведеното с чл.45 ал.1 от ЗЗД правило за възстановяване на
вредите, причинени другиму и е правопореждащ юридически факт за
гражданската и отговорност. Доказаното престъпно деяние на М. по
отношение на тъжителя е обусловил извода на съда за уважаване частично на
предявения граждански иск за причинените неимуществени вреди. По
правилата на чл.52 от ЗЗД, съдът е приел, че справедливо обезщетение за този
вид щети е сумата от 600.00 лева и в този размер е уважил иска,което
въззивния състав намира за справедливо.
Разноските и държавните такси по делото са възложени на
въззивничката съобразно правилата на член 190,ал.1 от НПК,а сторените
такива от въззиваемите по настоящето производство в размер на 400
лева,видно от Договор за правна защита и съдействие №
**********/07.09.2022 година следва,съгласно член 189,ал.3 от НПК да
останат в тежест на въззивничката Г. М.,като същата следва да бъде осъдена
да ги заплати на въззиваемите.
Водим от горните мотиви и на основание член 338,ал.1 от НПК съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26/27 юни 2022 година по наказателно
частен характер дело № 243/2022 година на Районен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Г. Д. М., родена на ***** година в гр. Ловеч, с постоянен
адрес с.РР. и настоящ адрес гр. Л., да заплати на Н. И. Н.,ЕГН 753140,с
постоянен адрес Л. в качеството му на родител и законен представител на
И.Н. Н., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10