Р Е Ш Е Н И Е №24
гр.Силистра, 21.04.2023 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година,в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като разгледа
докладваното от съдия М.Славова КАНД №15
по описа на съда за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №87/18.11.2022г., постановено по АНД №153/2021г.,Тутраканският районен
съд е изменил Наказателно
постановление №19-001230/18.06.2021г.,издадено от Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на основание чл.414 ал.3 от Кодекса
на труда (КТ),на „Мегаинвест-холд“ЕООД гр.Пловдив
(променено седалище в гр.София), е наложено административно наказание, по вид „имуществена
санкция”,в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 КТ,като е намалил
размера на санкцията на 1 500 лева,потвърждавайки в останалата му част
Наказателното постановление.Присъдил е разноски съразмерно на потвърдената и
изменената част на процесния пред него юрисдикционен
акт.
Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра,
подадена чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.А., с искане да бъде отменено
обжалваното решение на ТРС и след решаване на спора по същество от настоящата
инстанция, да бъде потвърдено първоначално оспореното наказателно
постановление.Поддържа се наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК,като се твърди,че съдът неправилно бил приложил закона по отношение на
установените по делото факти, приемайки наличие на смекчаващи отговорността на
санкционирания работодател обстоятелства, поради което е намалил размера на
наложената санкция до нормативно определения минимум. Счита се, че процесното
нарушение на трудовото законодателство е от кръга на тежките такива, а
конкретното - не разкривало белезите на обикновено такова,защото било с
по-висока степен на обществена опасност, предвид множеството установени други
нарушения на КТ в хода на проверката. Поради тези оплаквания се настоява за
отмяна на оспорения съдебен акт и съответно, за потвърждаване на процесното
пред районния съд наказателно постановление.
Ответникът
по касация -”Мегаинвест-холд“ЕООД
гр.София,чрез упълномощен представител адв.Ан.П. ***, в писмен отговор на
жалбата и допълнително становище, поддържа нейната неоснователност. Излага
доводи в подкрепа на решаващите изводи на ТРС и настоява за оставяне в сила на
оспорения съдебен акт, както и за присъждане на разноски съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира
обжалваното решение за законосъобразно.Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено
и поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на материалния закон (чл.348
ал.1 т.1 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН). Акцентът в
касационната жалба е поставен върху оплакване за неправилно формиран фактически
извод от съда, че липсвали отегчаващи отговорността на ответното по касация
дружество обстоятелства и при наличието на смекчаващо такова, изразило се в
липса на предходни административни наказания за нарушения на трудовото
законодателство, е приел, че размер на имуществената санкция над минимално
предвидения в закона, бил обективно необоснован.Проверката на обжалвания
съдебен акт следва да се извърши на терена на касационното оплакване и в параметрите
от чл.218 ал.2 АПК
Спорът пред Тутраканския районен съд е бил съсредоточен
върху въпроса: работил ли е К.Ш.А.в периода:01.03.21г.-04.03.21г. за ответното дружество
престирайки своя труд като „кофражист“ на строителния
обект, при регламентирано времетраене на работната седмица, работния ден,вкл.
обедна почивка и почивни дни, или е бил ангажиран с извършване на конкретно
посочена работа,без обвързаност с работно време, трудова дисциплина и т.н., по
силата на устен граждански договор за изработка (чл.258-чл.269 ЗЗД). Съдът е
дал категорично положителен отговор, че К.А.е полагал регулярно труд срещу
заплащане, при договорени елементи от кръга на посочените в чл.66 ал.1 КТ,поради което е приел, че отношенията между него и „Мегаинвест-холд“ЕООД,
по повод предоставяне на работната му сила, е следвало да бъдат уредени
единствено като трудови, съгласно чл.1 ал.2 КТ,което в случая не е било
сторено.Ето защо е приел,че ответното по касация дружество, в работодателското
му качество, е извършило нарушение на чл.62 ал.1 КТ, за което съответно на
закона, е ангажирана юридическата му отговорност. Спор по фактите няма. Спорът
е за тяхната интерпретация, а оттам, и за правото.
Съдът е провел законосъобразно въззивното производство, при съблюдаване на принципите от
чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителката
М.Г., св.М.Д. (присъствала при установяване на нарушението),св.М. М. (при
съставяне на АУАН),св.Д.П.Д.(координатор по изпълнение на обекта) и св.К.Ш.А.(изпълнявал
трудова дейност без сключен трудов договор),чиито показания е обсъдил ведно с
приетите писмени доказателства, която процесуална дейност, е гарантирала верността
на фактическите му изводи. ТРС е обсъдил извършената проверка от инспектори в ДИТ
гр.Силистра на 04.03.2021г. в 13:20 часа,на строителен обект:„Инженеринг-
проектиране, СМР и авторски надзор,за укрепване на напорен резервоар чрез
реконструкция и изграждане на напорна стена и част от улица „Дълбок път“ в
гр.Тутракан“,изпълняван по силата на договор за възлагане на обществена поръчка
(т.е. с публични средства) и изпълнител на строително-монтажните работи-„Мегаинвест-холд“ЕООД.Правилно е обсъдил депозираната
Декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ (л.12 АНД/ТРС), попълнена и подписана от К.Ш.А.,
видно от която е, че същият е приет на работа в дружеството на 01.03. 2021г.,
на длъжност „кофражист“, при пет дневна работна седмица,с разпределение на
работното време от 08:00ч. до 17:00ч. и обедна почивка от 12:00ч. до 13:00ч., с
почивни дни- събота и неделя и договорено трудово възнаграждение в размер на 40
лева на ден (в съдебно заседание на 11.05.22г. св.А.е заявил,че
възнаграждението му е било обещано от 50 лева на ден, но не му било изплатено и
към датата на изслушването му от съда). Верен е изводът,че за периода от 01.03.2021г.
до 04.03.2021г. (датата на проверката от ДИТ) св.А.е изпълнявал възложени му
трудови задължения при отсъствие на сключен трудов договор в предписаната задължителна
писмена форма.
При тези фактически установявания, съответно на
закона, районният съд е приел, че в нарушение на чл.62 ал.1,във връзка с чл.1
ал.2 КТ, през периода: 01.03.2021г.-04.03.2021г.,К.Ш.А.е изпълнявал трудови
задължения като „кофражист“,при липса на сключен писмен трудов договор,съгласно
регламентацията от посочените по-горе разпоредби на КТ. Установил е
безпротиворечиво и останалите съществени елементи на процесното трудово
правоотношение, а именно - мястото на работа;длъжността и характера на
работата;договореното работно време; продължителността на работния ден; уговореното
трудово възнаграждение и др. от чл.66 ал.1 КТ.Постъпилият на работа св.А., макар
и без трудов договор,е бил изцяло подчинен на установения в обекта режим на
работа и трудова дисциплина,вкл.на разпорежданията на св.Д.Д..Следователно,напълно
адекватен на установените факти, посредством безпротиворечиви
доказателства, е изводът на въззивния съд,че К.Ш.А.е престирал
труд в интерес на ответното по касация дружество.
В случая, в отклонение от принципа от чл.24 ал.1 ЗАНН
и съгласно изричния регламент от чл.83 ЗАНН, е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на работодателя по смисъла на §1 т.1
ДР КТ, поради което е без значение всякаква субективна аргументация за
допуснатото нарушение на трудовото законодателство. Последното ирелевира доводите
на ЕООД, че управителят не знаел с какви лица били договаряли негови служители
за извършване на трудова дейност,под каква форма и срещу какво заплащане,
поради което нямало умисъл от негова страна за релевираното нарушение на КТ.
Изцяло следва
да бъдат споделени мотивите на районния съд относно определяне на наказанието, което
макар и в регистъра на нормативните граници от чл.414 ал.3 КТ, е било завишено
с оглед критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН, без да бъде гаранти- рано постигането на
целта от чл.12 ЗАНН (генералната и индивидуална превенции на административното
наказание).Правилно е приел наличието на смекчаващо отговорността на извършителя
обстоятелство, проявено в липсата на предходни наказания за нарушения от
процесния вид и, отсъствието на отегчаващи я такива.При тези установявания законосъобразно
е и заключението му за редуциране на определеното от касатора наказание над
нормативния минимум.Като е стигнал до такъв именно краен извод относно
приложението на материалния закон,в сегмента на точната юридическа квалификация
на фактите и индивидуализацията на административното наказание, Тутраканският
районен съд е постановил законосъобразен акт.
Своевременно заявеното искане за
съдебни разноски от ответното по касация дружество е основателно в контекста на
чл.63д ал.1 и ал.2 ЗАНН, но завишено с оглед фактическата и правна сложност на
делото и осъщественото процесуално представителство. Имущественият интерес
представлява разликата между 2 500 лева и 1 500 лева, т.е. 1000 лева,
който единствено е свързан с предмета на
касационния контрол, защото в основата си, наказателното постановление е
потвърдено относно извършеното нарушение и неговия автор. Ето защо, изложените
в отговора на жалбата и становищата по делото кратки съображения от процесуалния
представител на ответника, свързани с твърдения за липса на нарушение на
трудовото законодателство, са изцяло ирелевантни за
касационния процес. Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) размерът на адвокатското възнаграждение (той всъщност
изчерпва претенцията за разноски) трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/22г.). Съгласно чл.18 ал.1 от същата
възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 на базата на половината от
размера на санкцията, но не по-малко от 100 лева. Ето защо дължимите разноски в
случая на ответното по касация дружество следва да бъдат определени в размер на
200 лева. Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН, предвижда присъждането на разноски
да става по реда на АПК, което означава, че определените такива за един
адвокат, в размер на 200 лева, следва да бъдат присъдени, по аргумент от чл.143
ал.3 във връзка с §1 т.6 ДР АПК и чл.228 АПК.Същите се възлагат тежест на
публичното юридическо лице,каквото съгласно чл.2 ал.1 УПИАГИТ е Агенцията на
бюджетна издръжка, със седалище гр.София, а дирекциите „Инспекция по труда“ са
териториални поделения на Главна дирекция „Инспектиране на труда“,съгласно
регламентацията от чл.16 ал.1 от същия УПИАГИТ.Последните не са разпоредители с
бюджетни средства и не могат самостоятелно да поемат и да отговарят по
имуществени претенции.Ето защо, основателно поисканите разноски, макар и в
несъответствие с чл.36 ал.2 ЗАдв от ответното по
касация ЕООД, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на ИАГИТ.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на ТРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от кое-то и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във вр. с чл.63в ЗАНН,Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№87/18.11.2022г., постановено по АНД №153 по описа за 2021 година на Тутраканския районен съд.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,с административен адрес:
гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №3 и БУЛСТАТ:*********, да заплати
на „Мегаинвест-холд“ЕООД с адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец“, ул. “Хага“ №5 и ЕИК:*********,представлявано от управителя Ц.С.Ц., с
ЕГН:**********, сумата от 200.00 (Двеста) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.