№ 75
гр. Оряхово, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100712
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Агенция за
контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 19, ет.3,
представлявано от Я.Б.Я, кумулативно обективно съединени искове, както
следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
АД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният с „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК:********* Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. е
нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за
задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне
на закона чл.26, ал.1, пред. второ и трето от ЗЗД;
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
АД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният с „Файненшъл България”
ЕООД, с ЕИК:********* Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е
нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на закона, като
лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ
нищожна кредитна сделка.
1
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:*********, по
силата на който се е задължил да върне главница в размер на 3000 лева на 30
/тридесет/ месечни вноски по 357,70 лева, всяка.
Релевира се, че ищецът е сключил на същия ден – 03.04.2023г. Договор
за гаранция с „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:*********, по силата на
който поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички
задължения на длъжника по Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г..
Сочи се, че ищецът е следвало да заплати за предоставената гаранция
сума в общ размер на 1383 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от които
в размер на 138,30 лева, заедно с вноската по заема.
Излагат се доводи, че в резултат на сключените договори, ищецът се е
задължил да заплати обща сума по тях в размер на 4960 лева, при получена
сума в размер на 3000 лева.
Твърди се, че след направена справка за кредитна задлъжнялост в БНБ,
ищецът установява, че задължението му по Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК:********* е цедирано на ответника „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК: ********* гр. София.
Релевира се, че според ответника общата дължима сума от ищеца по
Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. е в размер на 5483,59 лева,
като не е ясно как е формирана сумата в размер на 2483,59 лева, над чистата
стойност на заема от 3000 лева.
Излагат се доводи, че ищецът дължи единствено чистата стойност по
Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., а именно сумата от 3000
лева, като не дължи лихва, възнаграждение за гарант по договор за гаранция и
други разходи по заема.
Сочи се, че въпреки, че формално двата договора са отделни, то те са
свързани помежду си, тъй като договорът за поръчителство и дължимото по
него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за кредит и
обезпечава вземането на кредитодателя, т.е. договорът за поръчителство е
обусловен от договора за кредит.
Релевира се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Излагат се доводи, че е налице нищожност на договора за паричен заем,
2
поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за
гаранция /поръчителство/ и задължението по договора за паричен заем трябва
да се внасят по една и съща банкова сметка на кредитодателя, а не на
поръчителя, както и че двете са били дължими на една и съща дата.
Счита се, че доколкото възнаграждението за поръчителство не е
включено в ГПР, се заобикаля императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, а
именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид това се твърди, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права
и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23
от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално
получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че доколкото сключените договори са бланкови, те не
са били предмет на предварително договаряне между страните и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Според
ищеца, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни ако
не са уговорени индивидуално.
Релевира се, че ако договорът за кредит е нищожен, то и сключеният
договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като същият се
явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението за
поръчителство. На следващо място, се счита, че той е нищожен и на
самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото съществуване и
нарушаване на добрите нрави.
Моли се съдът да постанови решение, с което:
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за
установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и
„„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: ********* гр.
София, че сключеният с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:*********
Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен, като
противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона чл.26,
ал.1, пред. второ и трето от ЗЗД;
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде
признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
********* гр. София, че сключеният с „Файненшъл България” ЕООД, с
3
ЕИК:********* Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен,
като противоречащ на императивните изисквания на закона, като лишен от
правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна
кредитна сделка.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.
Твърди се, че са неоснователни твърденията в исковата молба, че е
налице нарушение на разпоредбите на закона за потребителския кредит.
Сочи се, че при сключването на договора за паричен заем,
заемополучателят е бил запознат, че следва да представи обезпечение, тъй
като в противен случай, ще дължи неустойка. Поради това се счита, че
бездействието от страна на длъжника за представяне на обезпечение, не може
да се вмени във вина на кредитора.
По отношение на твърдението на ищеца, че дължимата неустойка по
чл.4, ал.1 от Договора е следвало да бъде включена в ГПР, се твърди, че чл.19,
ал.3 от ЗПК, изрично изключва включването в ГПР на плащания, възникващи
при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.
На следващо място се излагат доводи, че неоснователни са твърденията
на ищеца, че в договора за паричен заем не е ясно посочено, при какви условия
е изчислен ГПР, тъй като в чл.4, ал.1, т.4 ясно са записани допусканията при
изчисление на ГПР, както изисква ЗПК.
Релевира се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
ГПР, което изискване в случая е изпълнено и това от своя страна, води до
спазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Сочи се, че възнаградителната лихва, представлява договореното и
съответно дължимо възнаграждение на кредитора за отпуснатата в заем на
длъжника сума. Задължението на длъжника включва, както връщането на
дължимата главница, така и плащане на договорената цена –
възнаградителната лихва.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани и да присъди
на ответника направените разноски за юрисконсултстко възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, на основание чл.211 от ГПК,
ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
********* гр. София е предявил насрещен иск срещу П. Н. С., с
ЕГН:********** от гр. Оряхово, като се иска да бъде осъден последният да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща главница по Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Твърди се, че на 03.04.2023г. между ответника П. Н. С. и „Изи Асет
4
Мениджмънт” АД, ЕИК:********* гр. София е сключен Договор за паричен
заем №4765793, по силата на който на датата на сключване на договора на
основание чл.2, ал.1 от същия на заемателя е предоставена сумата в размер на
3000 лева.
Сочи се, че съгласно посоченото в договора за паричен заем, длъжникът
е поел задължение да върне освен получената сума в размер на 3000 лева, но и
сумата в размер на 577 лева, представляваща договорна лихва, дължима в
периода от 03.05.2023г. до 28.01.2024г..
Релевира се, че ГПР по договора е фиксиран и е определен съгласно
изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК.
Излагат се доводи, че съгласно чл.4 от договора за паричен заем,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически
лица – поръчители; 2. Банкова гаранция с бенефициер или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Именно поради това, се твърди, че на 03.04.2023г. заемополучателят е
сключил с „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:********* Договор за
гаранция №4765793, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят
се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:********* гр. София, по силата на който да
отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на задълженията му по
Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г..
Уточнено е, че в Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е
посочено, че същият влиза в сила, в случай, че длъжникът не изпълни
задължението си по договора за паричен заем и в указания срок да представи
обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Твърди се, че тъй като П. Н. С. не е изпълнил задължението си по
договора за паричен заем да върне заемната сума, заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК:********* гр. София на 02.02.2024г. е отправил
искане до „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:********* гр. София за
изпълнение на целия дълг. На 02.02.2024г. солидарният длъжник е заплатил
дължимата сума в пълен размер – 8715,36 лева, като по този начин е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК:********* гр. София.
Сочи се, че „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:********* гр. София е
упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
********* гр. София в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ да уведоми всички длъжници за извършената цесия, като
именно поради това на 05.02.2024г. до длъжника е изпратено уведомление,
което е върнато с отбелязване „Получателят отказва да получи писмото”.
Излагат се доводи, че ответникът по насрещния иск П. Н. С. не е
извършил плащания по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г.,
5
поради което за „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
********* гр. София е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли се съдът, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща главница по Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът по насрещния иск П. Н. С., чрез адв. Л. А. от САК оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен.
Излагат се доводи, че с исковата молба по предявените главни искове, П.
Н. С. признава, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
АД, ЕИК: ********* гр. София единствено чистата стойност по Договор за
паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., а именно сумата в размер на 3000 лв.
/три хиляди лева/.
Именно поради това, се сочи, че е налице пълен идентитет между
искането и основанието, обективирани в първоначалната искова молба и в
тези по насрещната искова молба, което обосновава производството по нея да
бъде прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че не е необходимо да е налице пълно съвпадение с търсената
защита, т.е. във вида на иска, тъй като логиката на законодателя е да
предотврати постановяването на две противоречащи си влезли в сила съдебни
решения по един и същ правен спор.
Моли се съда да остави насрещния иск без разглеждане.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:********* гр.
София – „заемодател“ и ищеца П. Н. С. от гр. Оряхово, в качеството на
„заемател“, последният е получил сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди
лева/, като е поел задължение да я върне на 10 /десет/ месечни погасителни
вноски в размер на 357,70 лв. /триста петдесет и седем лева и 70 ст./ всяка, в
периода от 03.05.2023г. до 28.01.2024г.. От договора се установява, че същият
е сключен при лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР 49,02%, като
дължимата лихва за целия период е в размер на 577,00 лв. /петстотин
седемдесет и седем лева/ или общо дължимата сума по кредита е в размерна
3577,00 лв. /три хиляди петстотин седемдесет и седем лева/.
Установява се от чл.4 на посочения Договор за паричен заем №4765793
6
от 03.04.2023г., че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните
обезпечения:
1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение: нетният размер на трудовото му
възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмюнт” АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен”; Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер – Заемателя, за сумата по чл.2, т.7, със
срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемателя Дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
От представен по делото Договор за предоставяне на гаранция №4765793 от
03.04.2003г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД с ЕИК:*********
гр. София – „гарант” и П. Н. С. – „потребител” се установява, че последният е
възложил на „Файненшъл България” ЕООД да издаде гаранция за плащане
/изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД
с ЕИК:********* гр. София по сключения от С. Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г., включително главница в размер на 3000 лева,
задължението за плащане на възнаградителна лихва, както и задължението за
плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи
за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
В чл.3 от договора за гаранция е отбелязано, че потребителят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 1383 лв. /хиляда триста осемдесет и три
лева/, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 138,30 лв.
/сто тридесет и осем лева и 30 ст./, в периода от 03.05.2023г. до 28.01.2024г..
По делото са представени, освен Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г. и Договор за предоставяне на гаранция №4765793 от 03.04.2003г.;
Приложение към договор за предоставяне на гаранция: информационни права
на субектите на лични данни; Погасителен план месечни погасителни вноски;
Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и Справка за кредитна задлъжнялост
от БНБ за П. Н. С..
Представен е и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 02.03.2020г. между „Файненшъл България” ЕООД с ЕИК:*********
гр. София и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
ЕИК:********* гр. София, като видно от Приложение №1 от 02.02.2024г. към
него е, че задълженията на ищеца П. Н. С. по Договор за паричен заем
7
№4765793 от 03.04.2023г.и Договор за предоставяне на гаранция №4765793 от
03.04.2003г., както следва: главница в размер на 3000 лева; договорна лихва в
размер на 577,00 лева; такси/разходи за забава в размер на 75 лева;
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
1383 лева; лихва за забава в размер на 204,50 лева или общо дължима сума в
размер на 5239,50 лева са прехвърлени от „Файненшъл България” ЕООД на
ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Видно от
представено пълномощно е, че „Файненшъл България” ЕООД с
ЕИК:********* гр. София упълномощава „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр. София, на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД да уведоми от негово име всички длъжници по Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г..
Видно от приложено по делото Известие за доставяне на 08.02.2024г. на
ищеца П. Н. С. от ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД с ЕИК:********* гр. София са изпратени Уведомления за извършена
цесия, предсрочна изискуемост и по чл.14 ОРЗД, както и Декларация по чл.66
ЗМИП по кредит №4765793 по цесия между „Файненшъл България” ЕООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД от 02.02.2024г.. В
известието е отбелязано, че адресатът е отказал да получи книжата.
Установява се от преводно нареждане от 02.02.2024г. на „Уникредит
Булбанк” АД, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е получил сумата в размер на
3856,50 лева по Договор за паричен заем №4765793 от „Файненшъл България”
ЕООД.
От представено и прието по делото Електронно извлечение за извършен
банков превод се установява, че на 10.03.2025г. П. Н. С. е превел сумата в
размер на 3151,07 лева /три хиляди сто петдесет и едни лева и 07 ст./ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр.
София, дължима по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г.,
сключен между ответника по насрещния иск и „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК:********* гр. София.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като
обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след проверки във „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр. София, се установи, че
към датата на представяне на заключението ищецът по главния иск П. Н. С. е
дължал на ответника следните суми: главница – 3000,00 лева; договорна лихва
– 577,00 лева; лихва за забава – 204,50 лева; такса за събиране на вземането –
75,00 лева и възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
/гаранция/ – 1383,00 лева или общо сумата в размер на 5239,50 лв. /пет хиляди
двеста тридесет и девет лева и 50 ст./. Вещото лице е изчислило, че размерът
на ГПР по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., определен след
включване на дължимите главница и възнаградителна лихва е в размер на
8
48,21 ℅, докато реалният ГПР по договора, определен след включване на
начислените суми за главница, лихва и такса гаранция е 226,71 ℅, като
надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени кредити. При
извършването на необходимите изчисления е установено, че размерът на
сумата за гаранция, не е включена в посочения в Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г. – ГПР.
Отразено е, че ищецът П. Н. С. е усвоил сумата в размер на 3000 лева по
Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. в пълен размер на
03.04.2023г..
Според вещото лице в периода от 03.04.2023г. до 28.01.2024г. ищецът по
главния иск не е внасял никакви суми за погасяване на задълженията му по
сключения Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., въпреки че е
уведомен за извършената цесия на 05.02.2024г..
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по първоначалната искова молба е да докаже,
твърдението си, че сключените с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК:********* гр. София - Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г. и „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:********* гр. София -
Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. са нищожни, на твърдените
основания.
В тежест на ответника по първоначалната искова молба е да докаже
онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът с доклада по делото прие за безспорен между страните факта, че
са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за паричен
заем №4765793 от 03.04.2023г., в който е предвидена клауза за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
9
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Договорът за поръчителство е уреден от законодателя в чл. 138 от ЗЗД,
където е предвидено, че поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Посочено е още, че
договорът за поръчителство съществува само при действително задължение.
Изначално поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не
получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да
бъде включена клауза за заплащане на такова.
В конкретния казус съдът след справка в търговския регистър
констатира, че едноличен собственик на капитала на дружеството
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД -
кредитор на длъжника. Това обстоятелство, според настоящата инстанция
определя факта, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. За съда
фактът, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция и административни разноски произтичат от договор, който е свързан
с падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се
променя от обстоятелството, че жалбоподателят извършва финансови услуги
и на други търговци. С този договор за поръчителство се преследва забранена
от закона цел-неоснователно обогатяване на кредитора и като последица се
оскъпява кредитът.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
10
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,02 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.4 от Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г., условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се
включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това
ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания
ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.02%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на
договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22
от ЗПК.
Съгласно чл.4 от Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г.,
получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на
обезпечение, представляващо поръчителство.
На следващо място следва да се отбележи, че с приетото съдържание на
уговорката в чл. 4 от Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника П. Н. С. кредиторът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД предварително определя, че дружеството –
поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят
11
не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи
поръчител, различен от одобрен от кредитора. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне.
Също така видно от договора за поръчителство, сключен едновременно с
договора за кредит, със свързано с кредитора лице, възнаграждението не е
уговорено ясно и точно, а е посочено в приложение № 1 като изчислено
месечно за периода на действие на договора, в размер на по 138.30 лева.
Същото не зависи от конкретната неплатена част по кредита и от платеното
накрая от поръчителя. Съотнесено е с погасителния план по договора за
кредит и уговорено като месечен размер и брой вноски, които съвпадат с тези
по кредита - 10 вноски по 138.30 лева, които съставляват около 40% от
кредитния дълг, в месечен размер от 357.70 лева.
Според съда, всичко това противоречи на закона и на добрите нрави, а
също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1
от ЗЗД.
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР от 49.02%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.4 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство /гаранция/.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
Както беше посочено по-горе, включването на клаузата за обезпечаване
на задължението по кредита в Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато
12
забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.4 от договора за паричен заем, изискваща предоставяне на поръчителство
от кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла
на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а
също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
В случая, съдът приема в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я,
че сключеният че сключеният между ищеца по главния иск и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК:********* Договор за паричен заем №4765793 от
03.04.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което й
предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от П. Н. С. срещу ответника „Агенция за контрол
на просрочени задължения” АД, ЕИК: ********* гр. София, с който се иска да
бъде признато, че сключеният с „Файненшъл България” ЕООД, с
ЕИК:********* гр. София Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е
нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за
задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, като лишен от правно основание, противоречащ на
добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка, съдът намира
следното:
Съгласно чл.1 от този договор поръчителят „Файненшъл България”
ЕООД, с ЕИК:********* гр. София поема задължение да отговаря солидарно
за всички задължения на ищеца П. Н. С. съгласно, сключения Договор за
паричен заем №4765793 от 03.04.2023г.. От това следва, че Договор за
гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е акцесорен и единствено основание за
сключването му е сключеният от П. Н. С. Договор за паричен заем №4765793
от 03.04.2023г.. Като се вземе предвид недействителността на посочения
Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., а също и обстоятелството,
че от постигнатите между страните договорки не може да се изведе друга
причина за сключването му, различна от осигуряването на обезпечение по
заема, чрез поемане на поръчителство, то липсва основание за сключването на
Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г..
Предвид изложеното, съдът намира, че сключеният между ищеца П. Н.
13
С. и „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:********* гр. София Договор за
гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен, поради липса на основание,
съгласно чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, от което следва извод, че и предявеният иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В тежест ищеца по насрещния иск „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК: ********* гр. София е да докаже, твърденията в
исковата молба, а именно, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК:********* гр. София и П. Н. С. е сключен Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г., а между „Файненшъл България” ЕООД, с
ЕИК:********* гр. София и П. Н. С. е сключен Договор за гаранция
№4765793 от 03.04.2023г., като впоследствие по силата Договор за
прехвърляне на вземания, ищецът е встъпил в облигационно правоотношение
с ответника като цесионер, тъй като цедентът му е прехвърлил вземането си.
Ищецът по насрещния иск дължи да докаже, че има ликвидно и изискуемо
вземане срещу ответника, което се дължи на неизпълнение от последния на
сключен Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г..
Ответникът по насрещния иск от своя страна е длъжен да установи
онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни
за себе си правни последици, като в конкретния случай при евентуално
доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил
задължението си за заплащане на претендираната сума по Договор за паричен
заем №4765793 от 03.04.2023г..
От приетото с доклада по делото за безспорно между страните се
установи, че П. Н. С. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:********* гр.
София са били обвързани с облигационно правоотношение, чрез сключването
на Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г..
На следващо място от представения и приет по делото Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г. между
„Файненшъл България” ЕООД с ЕИК:********* гр. София и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр. София и
Приложение №1 от 02.02.2024г. към него се установи, че задълженията на
ищеца П. Н. С. по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г.и
Договор за предоставяне на гаранция №4765793 от 03.04.2003г., както следва:
главница в размер на 3000 лева; договорна лихва в размер на 577,00 лева;
такси/разходи за забава в размер на 75 лева; възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 1383 лева; лихва за забава в
размер на 204,50 лева или общо дължима сума в размер на 5239,50 лева са
прехвърлени от „Файненшъл България” ЕООД на ищеца по насрещния иск
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
14
Видно от представено пълномощно е, че „Файненшъл България” ЕООД с
ЕИК:********* гр. София е упълномощил „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр. София, на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД да уведоми от негово име всички длъжници по Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г., като от
прието Известие за доставяне се установи, че на 08.02.2024г. на П. Н. С. от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр.
София са изпратени Уведомления за извършена цесия, предсрочна
изискуемост и по чл.14 ОРЗД, както и Декларация по чл.66 ЗМИП по кредит
№4765793 по цесия между „Файненшъл България” ЕООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД от 02.02.2024г..
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответникът по насрещния иск П. Н. С. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр.
София следните суми: главница – 3000,00 лева; договорна лихва – 577,00 лева;
лихва за забава – 204,50 лева; такса за събиране на вземането – 75,00 лева и
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство /гаранция/ –
1383,00 лева или общо сумата в размер на 5239,50 лв. /пет хиляди двеста
тридесет и девет лева и 50 ст./.
След като съдът достигна до извода, че сключеният Договор за паричен
заем №4765793 от 03.04.2023г. и акцесорният Договор за предоставяне на
гаранция №4765793 от 03.04.2003г. са нищожни, съгласно нормата на чл.23 от
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
други разходи по кредита.
Според вещото лице П. Николоев С. е усвоил сумата в размер на 3000 лева –
главница по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. в пълен размер
на 03.04.2023г. и в периода от 03.04.2023г. до 28.01.2024г. той не е внасял
никакви суми за погасяване на задълженията му по сключения Договор за
паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., въпреки че е уведомен за
извършената цесия на 05.02.2024г..
От представено от ответника по насрещния иск П. Н. С. и прието по делото
Електронно извлечение за извършен банков превод се установява, че на
10.03.2025г. той е превел сумата в размер на 3151,07 лева /три хиляди сто
петдесет и едни лева и 07 ст./ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК:********* гр. София, дължима по Договор за
паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., сключен между С. и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК:********* гр. София.
Този факт на извършено плащане от страна на ответника по насрещния иск,
извършен след предявяване на иска срещу него, съдът приема от значение за
спорното право и следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от
ГПК.
Именно поради това и доколкото извършеното плащане на задължението от
П. Н. С. към „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
15
ЕИК:********* гр. София е осъществено преди приключване на съдебното
дирене по делото, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът по главните искове има право
на разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищцата се дължи сумата в общ размер на 347,64 лв.,
включваща държавна такса в размер на 197.64 лева и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 150.00 лева.
На пълномощника на ищеца адв. Л. И. А. от САК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът
определя възнаграждение на процесуалния представител адв. Л. И. А. от САК
за оказана правна помощ на ищеца П. Н. С. в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/ по Договор за правна помощ от 16.09.2024г., което следва да бъде
възложено в тежест на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК:********* гр. София.
На ищеца по насрещния иск „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК: ********* гр. София се дължат направените в
производството разноски в размер на 270 лева, включващи държавна такса в
размер на 120.00 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на
150.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто
и петдесет лева/ за процесуално представителство.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул.
„Панайот Волов” № 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я, че сключеният между
С. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:********* Договор за паричен заем
№4765793 от 03.04.2023г. е нищожен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул.
„Панайот Волов” № 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я, че сключеният между
16
С. и „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:********* Договор за гаранция
№4765793 от 03.04.2023г. е нищожен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я
против П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл.
Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника С. да заплати на ищеца сумата в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща главница по Договор за
паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул.
„Панайот Волов” № 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я да заплати на П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 347.64 лв. /триста четиридесет и
седем лева и 64 ст./, представляващи заплатена държавна такса и депозит за
ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 19, ет.3,
представлявано от Я.Б.Я да заплати на адв. Л. И. А. от САК с адрес: гр. София
ул. „21- век” №9, вх.”Б”, партер, офис Б-7 сумата в размер на 400.00 лв.
/четиристотин лева/, за оказана правна помощ по делото на ищеца П. Н. С. от
гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца.
ОСЪЖДА П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов”
№ 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я, направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 270.00 лв. /двеста и седемдесет лева/,
представляващи заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
17