Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 374
гр.Русе, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
…………………
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 2477 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът ”Тригон
Енерджи” ЕООД-Русе твърдят, че по ч.гр.дело № 2489/2012 г. по описа на РРС са
били осъдени да заплатят на ответното дружество сумите от 3 887,78 лв.-
главница, 1 256,16 лв.-лихва, разноски 102,88 лв. и 600 лв.-адвокатски
хонорар.Въз основа издадения в него производство изпълнителен лист от
14.02.2013 г., било образувано изп. дело № 20137050400118 по описа на ЧСИ рег.№
705 на КЧСИ.Твърдят, че до настоящия момент по него не им е връчена ПДИ.
Единственият опит за това бил чрез ЧСИ с район на действие в гр.Русе, чрез
залепяне на 05.08.2013 г. на уведомление на входа.
Сочат, че в
изпълнителното производство са били правени различни справки и са налагани запори
на несъществуващи вземания.От датата на образуване на делото обаче и до момента
не са били предприемани каквито и да било същински изпълнителни действия по
смисъла на чл.116 б.”в” ЗЗД, които да са засегнали реално правната сфера на
длъжника, респ., които да са били насочени към принудително удовлетворяване на
вземането и да водят до прекъсване на давността.В тази връзка считат, че е
налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.Поради изтичане на двугодишния срок
от последните действия на принудително изпълнение, изпълнителният процес се е
прекратил ех lеgе още на 05.08.2015 г.Намират, че от този момент нататък всички
предприети действия за събиране на дълга ще са лишени от правно основание,
доколкото ще са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено.
Сочат, че
вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност на основание чл.110 от ЗЗД
с изтичане на пет години от 14.02.2013 г.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че дружеството не им дължи,
поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 14.02.2013 г.
по ЧГД № 2489/2012 г. по описа на РРС, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 20137050400118 по описа на ЧСИ рег.№ 705 на КЧСИ.Претендират
разноски за производството.
Ответникът
”Клас-Черноморец” ЕООД-София не вземат становище по исковете.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че по ч.гр.дело № 2489/2012 г. по
описа на РРС ищецът, към него момент с правна форма ООД, е бил
осъден да заплати на “Клас-Черноморец”, тогава също ООД, по реда на чл.410 от ГПК, главница от 3 887,78
лв., 1 256,16 лв.-лихва за забава за периода 27.03.2009 т.-26.03.2012 г., със
законната лихва върху първата сума от 27.03.2012 г., както и 702,88
лв.-разноски.
Въз основа на
издадения на 14.02.2012 г. в него производство изпълнителен лист, кредиторът е образувал
на 18.02.2013 г. изп.дело №
20137050400118 по описа на ЧСИ рег.№ 705 в КЧСИ.В молба от посочената дата,
взискателят е заявил като изпълнителни способи запор на сметка и възбрана на
недвижими имоти.
На същата дата
ЧСИ е изпратил запорни съобщения до осем банки.На 22.02.2013 г. ”ПИБ” АД, ”МКБ
Юнионбанк” АД, ”УниКредит Булбанк” АД, на 25.02.2013 г. ”Юробанк България” АД и
”Алианц Банк България” АД, а на 28.02.2013 г. „Сибанк” ЕАД уведомили, че са
наложили запори на сметките на длъжника по изпълнителното дело, които следват
такива на други кредитори.
На 26.03.2013
г. е бил наложен запор на МПС, собственост на длъжника.
ПДИ е връчена
на дружеството на 05.08.2013 г. при условията на чл.50 ГПК.
На 19.02.2013 г. взискателят
е поискал налагане на запор на вземания от трети лица-”Трансвагон Комерс
Холдинг” АД и ”Трансвагон” АД.Запорните
съобщения са изпратени на същата дата.
На 22.07.2014 г. взискателят е
направил искане за налагане запор на вземания на длъжника от ”Касева чешма”
ООД.Запорно съобщение е изпратено на същата дата.
Установява се,
че първият търговец е бил заличен на 24.05.2013 г.На 01.08.2014 г. другите две
дружества са уведомили ЧСИ, че ”Тригон Енерджи” ООД нямат ликвидни и изискуеми
вземания към тях към него момент.
На 22.01.2015 г. взискателят е поискал запор на
банкови сметки на длъжника.
На 28.07.2013
г. ответникът е поискал принудително събиране на суми по издадени в негова
полза изпълнителни листи по три дела-от 05.02.2013 г. по ч.гр.дело № 4015/2012
г., от 06.02.2013 г. по гр.дело № 4134/2012 г. и от 14.02.2013 г. по ч.гр.дело
№ 2508/2012 г., всички по описа на РРС за общо съответно 1 822,88 лв., 990,76
лв. и 4 565,76 лв., чрез налагане на запори върху банкови сметки, като и възложил
на ЧСИ извършване на действия по чл.18
от ЗЧСИ.
Съдебният
изпълнител е разпоредил присъединяване на молбите към вече образуваното пред
него изпълнително дело.
На 30.07.2013
г. на същите банки са изпратени уведомления за актуализиране размерите на
запорите-главница 6 899,30 лв., лихви от 948,51 лв. и 50 лв. присъдени
разноски, както и други суми, свързани с изпълнителното дело.Изпълнението на
запорите е потвърдено от тези институции, като е посочено, че по сметките няма
налични средства.
На 19.01.2017 г. има молба да
бъде наложен запор върху вземания на длъжника от лица, явяващи се страни по
гр.дело № 1166/2015 г. по описа на РРС.След снабдяване със заверен препис от
решението, на 09.03.2017 г. взискателят е конкретизирал имената и сумите.На
същата дата са изпратени запорните съобщения.На 17.03.2017 г. едното лице е
уведомило ЧСИ, че ”Тригон Енерджи” ООД са цедирали вземането си към него на
”Тригон Енерджи Билдинг” ООД.
На 23.03.2017 г. ответникът е
поискал запор по отношение на последното дружество.ЧСИ има произнасяне в този
смисъл на 24.03.2017 г.
На 09.01.2019 г. взискателят е
искал налагане запор на банкови сметки и на вземания от трети лица.Запорни
съобщения са изпратени на 15.01.2019 г.
На 31.01.2019
г. ”Тексим Банк” АД са уведомили ЧСИ, че по разкритите при тях сметки няма
налични средства.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
претенцията му трябва да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.Ищецът има интерес да иска установяване, че вземането на кредитора не
съществува, тъй като образуваното срещу него изпълнителното производство, е прекратено по силата
на закона с изтичане на двугодишен срок от иницирането му, а впоследствие, след прекратяването му, е изтекло и предвиденото в закона време, след което
дългът за главницата се явява погасен по давност.Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД
давността не се прилага служебно.Това означава, че освен изтичане на определен
срок от време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от изтеклото в негова полза време.Установителните
претенции са допустими.
В процесния
случай твърденията на ищеца са, че въпреки, че срещу него има образувано
изпълнително производство, то се е прекратило ех lеgе още на 05.08.2015 г.Съдът
намира, че събраните в производството доказателства не могат да обосноват такъв
извод.Според чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка Самото прекратяване в този случай настъпва по силата на
закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на
съдебни изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само
констатира, че същото вече е настъпило.Условие да не настъпи прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона е поискването по инициатива на
взискатиля извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното
производство.Това е разяснено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай съдът намира, че
ответникът е бил активен по образуваното от него изпълнително дело и няма
изтекъл двугодишен период, през който да не е искал извършване на изпълнителни
действия.След молбата от 22.07.2014 г. за налагане запор на вземания на
длъжника от ”Касева чешма” ООД, следва тази от 22.01.2015 г. отново за запор на
банкови сметки.Преди изтичане на 2-годишния срок, ответникът е направил искане
на 19.01.2017 г. да бъде наложен запор
върху вземания на длъжника от трети лица, присъдени му с влязло в сила решение
по гр.дело № 1166/2015 г. по описа на РРС.На 23.03.2017 г. има нова молба за
запор.Пак преди изтичане на двугодишния срок, на 09.01.2019 г., взискателят е проявил активност и е инициирал
запор на банкови сметки и на вземания от трето лице.Настоящото дело е
образувано на 07.05.2019 г.С оглед изброените факти, съдът намира, че към тази
дата изпълнителното производство не е било прекратено по силата на закона,
респ. извършените по него изпълнителни действия трябва да бъдат зачетени.
Ищецът счита,
че вземанията на ответника са погасени с изтичане на 5-годишния давностен срок,
визиран в чл.110 от ЗЗД.Действително исканията за предприемане на изпълнителни
действия имат значение относно
перемиране на делото, но не и по отношение на давността.Съгласно
посоченото Тълкувателно решение № 2/2013 г., при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано по инициатива на взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.В
т.10 има примерно изброяване кои изпълнителни действия могат да бъдат зачетени,
за да се приеме, че е прекъсната давността.Налагането на запор е едно от тях.Пак в мотивите по нея точка е казано, че не е
необходимо предприемането на действието в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита, че давността е прекъсната.В процесния
случай, след образуване на изпълнителното дело и по инициатива на взискателя, ЧСИ
е предприемал множество действия по налагане на запори на банкови сметки, на
МПС и на вземания от трети лица, всяко от които прекъсва давността и тя не
изтекла в полза на ищеца към момента на завеждане на настоящия процес.В ТР № 382015
г. на ОСГТК на ВКС е казано, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява
действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато
уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката, респективно
по тях в момента няма налични суми.От значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици.Исковете
трябва да се отхвърлят.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ”ТРИГОН ЕНЕРДЖИ”, ЕИК *********, със седалище в
гр.Русе, съдебен адрес:***, чрез адв.Ф.М. ***, срещу ”КЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Красно
село, ж.к.”Борово”, ул.”Хан Паган” № 5, ет.1, ап.1, искове за установяване недължимостта на сумите от 3
887,78 лева-главница, 1 256,16 лв.-лихва, разноски 102,88 лв. и 600
лв.-адвокатски хонорар, присъдени по ч.гр.дело № 2489/2012 г. по описа на РРС и
предмет на изп. дело № 20137050400118 по описа на ЧСИ рег.№ 705 на КЧСИ, като
погасени по давност.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/