Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 349
04.10.2021 година град Стара
Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова
и с участието на
прокурор Петко Георгиев
като разгледа
докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 319 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.К.
***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.С. ***, срещу Решение № 260182 от 28.04.2021г.,
постановено по АНД № 1167/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 19-0284-002050
от 26.09.2019г., издадено от ВПД Началник група в Районно управление – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора в оспорената му част, за наложеното на К.К.
административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че административно наказателното
обвинение за допуснато от него нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че събраните по делото гласни
доказателства опровергават възприетото от наказващия орган наличие на съставомерно
деяние и съотв. основание за налагане на санкция. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 19-0284-002050 от 26.09.2019г. в оспорената му част.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на К.Д.К. ***, против Наказателно постановление №
19-0284-002050 от 26.09.2019г., издадено от ВПД Началник група в Районно
управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, на К.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 14.08.2019г в 19.00ч в гр. Казанлък на бул. „Княз Александър
Батенберг“ № 119 в посока запад – изток, водачът на МПС с рег. № ****** К.К. ***
преминава на червен светофар на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното
постановление в обжалваната му част, по съображения за неговата процесуална и материална
незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че въз основа на събраните по
делото доказателства, описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.183, ал.5, т.1 във
вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което
нарушение на К.К. е наложено предвиденото в закона по вид и размер
административно наказание.
Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.
Не се
споделя извода на въззивния съд, че въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се явява установено и доказано извършването на
вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. При формирането на този фактически и
правен извод съдът е нарушил правилата за оценка и проверка на доказателствения
материал. Че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и
извършването на нарушението се потвърждават по категоричен начин от събраните
по делото доказателства, Казанлъшкият районен съд е приел въз основа на фактическите
констатации, съдържащи се в съставения АУАН серия GA № 93252 от 14.08.2019г.;
изготвената докладна записка с рег. № 284р-18708 от 28.08.2019г. и дадените от
актосъставителя Г.Г. показания при разпита му в с.з. На първо място следва да
се отбележи, че с презумтивната
материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено
административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП
органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По
силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Показанията
на актосъставителя Г.Г., дадени при разпита му в съдебно заседание и които
съдът е възприел като убедителни, на практика се основават на заявеното от
свидетеля, че „щом съм писал, че е минал на червен светофар, значи е вярно“.
Сочената докладна записка с рег. № 284р-18708 от 28.08.2019г., изготвена във
връзка с подаденото от К.К. възражение срещу съставения АУАН серия GA № 93252
от 14.08.2019г., също по никакъв начин не може да се приеме за установяваща и
доказваща извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение. Тъкмо обратното – съдържащото се в посочената
докладна записка е индиция, че наказателното постановление е издадено при
неизяснена фактическа обстановка и при липса на изискуемото се от закона
изясняване на релевираните като спорни обстоятелства, относими към наличието на
съставомерно деяние по чл.183, ал.5, т.1
във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП. Показанията на св. Т.М., приети от съда като
отчасти кореспондиращи с тези на актосъставителя Г., всъщност установяват една
съвсем различна фактическа обстановка от описаната в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, доколкото сочат на навлизане на управлявания
от К. автомобил на кръстовището на жълта светлина на светофарната уредба. С оглед на което необоснован от гл.т на
доказателствата и неправилен от гл.т на закона е изводът на въззивния съд, че
извършеното от К.К. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП при описаните в НП време, място
и обстоятелства, е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.
Неправилно Казанлъшкият районен съд е
приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на законово предвидените
процесуални правила и изисквания. Основателно е възражението на касатора, че
наложеното му наказание по чл.183, ал.5, т.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП е при
неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени
всички релевантните факти и обстоятелства, вкл. въведените като спорни такива
от санкционираното лице с подаденото от него възражение срещу съставения АУАН. Това
нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение,
тъй като в конкретния случай има за последица необоснованост и недоказаност
извършването на вмененото на К.К. съставомерно деяние -ако
административнонаказващият орган беше изпълнил процесуалното си задължение по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, това би могло да доведе до възприемане на друга фактическа
обстановка и съотв. до други правни изводи относно наличието на административно
нарушение. Основният спорен въпрос, както в хода на проведеното
административнонаказателно производство /видно от направеното възражение срещу
съставения АУАН/, така и във въззивното съдебното производство, се свързва с
това, на какъв сигнал /светлина/ на светофарната уредба, управляваният от
водача К.К. автомобил е навлязъл в кръстовището на бул. „Княз Александър
Батенберг“ с ул. „Чаталджа“, гр. Казанлък.
При евентуалното подаване на жълта светлина на светофарната уредба в
момента на навлизането на автомобила в кръстовището /в какъвто смисъл са
твърденията на санкционираното лице и показанията на св. Т.М./, предвид
разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4, изр. последно от ЗДвП /задължаваща водача в
този случай да освободи кръстовището/, преминаването /излизането от
кръстовището/ на червен сигнал не би представлявало нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и съответно съставомерно деяние по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като
основание за налагане на административна санкция. При условие, че са налице
данни, че патрулният автомобил е бил снабден със система за видеонаблюдение и
записващо устройство /докладна записка с рег. № 284р-18708 от 28.08.2019г./, а
съгласно показанията на актосъставителя Г. че „има камери на този светофар на
Общината“, с оглед на подаденото от К.К. в срок възражение срещу съставения му АУАН серия GA № 93252 от 14.08.2019г. с изрично
направено искане за преглед и запознаване с направения запис на нарушението, административнонаказващият
орган е бил длъжен в изпълнение на процесуалното си задължение по чл.52, ал.4
от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства с оглед изискуемата се
проверка на АУАН за неговата законосъобразност и обоснованост. Действително
няма пречка да бъде зачетена доказателствената стойност на АУАН като официален
свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно
лице в рамките на неговите правомощия, но в случая, предвид направеното от санкционираното
лице оспорване на възприетите като съставомерни факти и обстоятелства, това не
е достатъчно за обосноваване на правния извод за извършено от К.К. нарушение
при описаната в АУАН фактическа обстановка. При наличие на системи за видеонаблюдение
със записващи устройства на мястото на извършване на твърдяното нарушение /на
кръстовището и в патрулния автомобил/, административнонаказващият орган е бил
длъжен да събере и приложи като веществени доказателствени средства по см. на
чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с
тези технически средства видеозаписи, респ. снимки, за доказване на
административнонаказателното обвинение за допуснато от К. нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП. Вместо това по подаденото от К.К. възражение срещу съставения АУАН серия GA № 93252 от 14.08.2019г. е извършена
формална проверка, без изобщо да са разгледани и обсъдени, още по-малко
преценени въз основа на надлежно събрани доказателства възраженията на лицето,
че при навлизане на управлявания от него автомобил в кръстовището е бил подаден
жълт сигнал на светофарната уредба.
В
тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В
случая санкциониращият орган, в резултат на неизпълненото процесуално задължение
по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, вкл.
неправомерно поведение на санкционирания водач на МПС, което обуславя извод за
материална незаконосъобразност на НП и на наложената с него на К.К.
административна санкция на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно Казанлъшкият
районен съд е разгледал и обсъдил показанията на св. Т.М. в контекста на
приложението на чл. 31, ал.7, т.4, изр. второ от ППЗДвП. Ако при навлизането на
автомобил в кръстовище светне жълта светлина на светофарната уредба, не само че
не се изисква установяването дали водачът е могъл да спре без да създава
опасност за движението, но по аргумент от чл.31, ал.7, т.4, изр. последно от
ППЗДвП, водачът не може да спре, а е длъжен да освободи кръстовището дори и
това да означава преминаването /излизането от кръстовището/ на червен сигнал на
светофарната уредба.
По изложените съображения обжалваното решение
се явява постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона –
касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и като
такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с
което да се отмени НП №
19-0284-002050 от 26.09.2019г., издадено от ВПД Началник група в РУ – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора в обжалваната му част, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260182 от 28.04.2021г., постановено по АНД №
1167/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0284-002050 от 26.09.2019г., издадено от ВПД Началник група в Районно
управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на К.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.