Р Е Ш
Е Н И Е № 260406
15.10.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шестнадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 698 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представляван
от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юриск.С.И.Д., против И.И.П. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 26.05.2017г. било подписано приложение №1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.05.2017г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ АД и „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, по силата на който вземанията на последния срещу ответника,
произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от 18.06.2012г.,
били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви на ищцовото дружество. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Съгласно чл.3.5 от договора за цесия, цесионера се задължил от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което ищецът имал изрично пълномощно от банката. В изпълнение на поетите
договорни задължения и на изискванията на закона на ответника било изпратено по
реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на банката
на 09.06.2017г. Уведомителното писмо се върнало в цялост като неполучено. Към
исковата молба било представено копие от уведомлението за извършената цесия и
уведомление за предсрочната изискуемост от 09.06.2017г., като се прави искане
да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се, че на 18.06.2012г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит. С подписването на
договора кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 1010,76лв. за закупуване на стоки, описани в договора за кредит.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се съгласил предоставения му
кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата от кредитен посредник по
банковата сметка на търговеца, като извършването на плащането по посочения
начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора. Погасителните вноски, които
кредитополучателят се задължавал да изплаща на кредитодателя съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишния процент на разходите,
който изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите бил посочен в договора за
кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължал на кредитора.
Страните постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент посочен в него, като лихвата се начислявала върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така
договорената лихва по кредита била в размер на 121,29лв., а общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1132,05лв. Кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.06.2013г., на 12 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от договора
за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 11бр. били в размер на 94,34лв. всяка, а последната в размер на
94,31лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
25.06.2013г., но поради неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на основание чл.16.2 от договора за кредит,
съгласно която при неплащане на три поредни погасителни вноски целият остатък
от кредита ставал предсрочно изискуем. Съгласно чл.9.4 от договора за кредит,
при забава в плащането на месечна погасителна вноска кредитополучателят дължал
лихва за забава в размер на 10 процентни пункта върху просрочената сума за
периода на просрочието. На посоченото основание на кредитополучателя била
начислена лихва за забава в размер на 108,19лв. за периода 25.07.2012г. –
13.01.2014г. Длъжникът не бил извършил плащане по паричния заем. Съдът уважил
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и било образувано
ч.гр.д.№197/2014г. по описа на РС-Хасково, по която била издадена заповед за
изпълнение. Поради факта, че ищецът, съгласно договора за цесия от 26.05.2017г.
бил титуляр на процесното вземане и длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта била връчена по реда на чл.47 ал.5
от ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата по делото, което
обуславяло правния интерес от подаване на настоящата искова молба. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1010,76лв. – главница по
договора за потребителски кредит №********** от 18.06.2012г., 24,28лв. –
договорна лихва по договора за периода 25.07.2012г. – 13.01.2014г., 108,19лв.
–лихва за забава по договора за периода 25.07.2012г. – 13.01.2014г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските в
заповедното и исковото производство.
Ответникът
чрез своя процесуален представител адв.М.Ф. депозира отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Прави възражения
за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по процесния договор
за кредит. Счита, че липсват доказателства за реално изпълнение на задълженията
на кредитодателя по сключения договор за отпускане на кредит на ответника.
Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Липсвали доказателства
за надлежно уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита,
както и за прехвърляне на вземането произтичащо от процесния договор за кредит
въз основа на договор за цесия на ищеца. Твърди, че извършената цесия все още
не е произвела действие спрямо ответника, поради връчване на книжата по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД заявление е образувано ч.гр.д.№197/2014г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника за сумите 1010,76лв. – главница; 24,28лв. – договорна лихва за периода 25.07.2012г. –
13.01.2014г.; 108,19лв. – лихва за забава за периода 25.07.2012г. – 13.01.2014г.,
дължими по договор за потребителски
кредит от 18.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2014г.
до окончателното изплащане, както и разноските. За тези суми е издадена и
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№197/2014г. по описа на съда. На 18.06.2012г. между ответника и
банката – заявител е подписан договор за потребителски кредит за сумата от
1010,76лв., със срок до 25.06.2013г. По силата на договор за продажба на
вземания /цесия/, сключен на 26.05.2017г., банката – заявител прехвърля
вземането си срещу ответника на ищцовото дружество. На същата дата –
26.05.2017г. е подписано потвърждение за сключената цесия на основание чл.99
ал.3 от ЗЗД от страните по договора за цесия. До ответника е изпратено
уведомително писмо за извършената цесия на 09.06.2017г.
За изясняване на делото
от фактическа страна по искане на страните съдът назначи съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице сочи, че дължимите от ответника суми по договор за
потребителски кредит от 18.06.2012г. са в размер на 1010,76лв. – главница и
121,29лв. – договорна лихва за периода от 25.07.2012г. до 13.01.2014г. Лихвата
за забава за периода от 25.07.2012г. до 13.01.2014г. вещото лице дава в два
варианта, в първия от които изчислена на база падежирала и неплатена главница,
възлизаща на 102,19лв. Във втория вариант експертизата изчислява лихвата за
забава на база падежирала и неплатена главница при настъпила предсрочна
изискуемост, съгласно т.16.2 от договора на 26.09.2012г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посоченатa в исковата молба сумa. Представят се доказателства за
сключен договор за цесия между банката – кредитодател и ищцовото дружество,
което сочи на извод за наличието на активна процесуална легитимация. Ето защо,
съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен
в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи на ищеца процесните суми, представляващи цедирано на последния неизплатено
задължение на ответника по договор за кредит, сключен на 18.06.2012г. с „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД.
Разгледан
по същество обаче предявения иск се явява неоснователен. От събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи наличието на сключен между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
ответника договор за паричен заем на 18.06.2012г. Установи се също така, че
вземанията на банката – кредитодател по този договор са останали неизплатени от
ответника. За тези неизпълнени задължения срещу ответника е подадено заявление
по реда на чл.417 от ГПК от банката, образувано е дело и на 30.01.2014г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства се установи, че тези
вземания на банката срещу ответника са прехвърлени на ищеца по силата на
сключен между двете дружества договора за цесия на 26.05.2017г. До ответника е
изпратено уведомление за така извършената цесия, но няма данни същото да е
достигнало до своя адресат. Издадената заповед за изпълнение в заповедното
производство също така няма данни да е достигнала до ответника, тъй като е
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, т.е. чрез залепване. Подадената
искова молба, по която е образувано настоящото исково производство също е
връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване, което е
наложило и назначаването на особен представител на последния. При тези данни по
делото няма основание да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е
достигнало до ответника, т.е. следва извода, че този договор за прехвърляне на
вземанията от банката на ищеца не е произвел своето действие спрямо длъжника –
ответник в настоящото производство. Предвид гореизложеното съдът намира за
основателни възраженията в отговора на исковата молба, че договора за цесия не
произвежда действие спрямо ответника. Наред с тези съображения следва да се
разгледа направеното в отговора възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните суми.
Съдът намира за основателно така направеното от назначения на ответника особен
представител възражение за изтекла погасителна давност, тъй като още към
момента на сключване на договора за цесия вземанията на банката са били
погасени по давност. Ето защо, следва да се отхвърли изцяло предявения
установителен иск, поради изтеклата погасителна давност за вземането на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ****, представляван от изпълнителния
директор Д.Б.Б., чрез юриск.С.И.Д., против И.И.П.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за
установяване дължимост на сумите от 1010,76лв. – главница по договор за потребителски
кредит №********** от 18.06.2012г., 24,28лв. – договорна лихва по договора за периода
25.07.2012г. – 13.01.2014г., 108,19лв. –лихва за забава по договора за периода
25.07.2012г. – 13.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2014г. до окончателното изплащане, както и разноските, за
които суми е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК №114 от 30.01.2014г. по ч.гр.д.№197/2014г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!