№ 170
гр. Стара Загора, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по
жалба на С.З.К. – взискател по изп.дело № 86/2022 г. по описа на СИС при РС
Стара Загора. Жалбоподателят обжалва постановление от 30.03.2022 г. за
извършване на прихващане с възражения, че такова правомощие съдебният
изпълнител няма, както и че делата, с вземанията по които е прихванато, са
приключили с решения, с които се признава, че вземанията не съществуват.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира за
разноските по делото.
Длъжниците Б. Г. Б. и В. Д. Ш. оспорват частната жалба и считат, че
обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и молят жалбата
да бъде отхвърлена. Излагат съображения в подкрепа на становището си.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно
чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията
на въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът счита, че
настоящият случай е сходен с хипотезата на чл.435, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с
извършеното прихващане сумата по изпълнителния лист е погасена, от което
следва прекратяване или приключване на изпълнението. В подкрепа на това е
и обстоятелството, че с влезли в сила решения исковете по чл.422 ГПК,
предявени от длъжниците в настоящото производство, са отхвърлени. С други
думи със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че сумите, които
тези лица претендират, са недължими с, от което следват последиците по
1
чл.433, ал.1, т.4 ГПК. Затова, макар и съдебният изпълнител да не изготвил
постановление за прекратяване или приключване на изпълнението,
обжалваното има същите правни последици и затова няма пречка жалбата да
бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 86/2022 г. по описа на СИС при РС Стара Загора
е образувано по молба от С.З.К. от гр. С. по издаден в негова полза
изпълнителен лист, видно от който Б. Г. Б. и В. Д. Ш. са осъдени да му
заплатят сумата от 2588 лв. разноски по дело. С молба от 23.03.2022 г.
длъжниците по изпълнителното дело Б. Г. Б. и В. Д. Ш. са заявили пред ДСИ,
че имат вземане срещу взискателя в размер значително по-голям от
претендираното от него, с оглед на което извършват прихващане.
Представили са удостоверение от ЧСИ Г. Г. с район на действие – ОС Сливен,
при която е образувано изп.д. № 75/2020 г.
С постановление от 30.03.2022 г. ДСИ „извършва прихващане поради
насрещни, ликвидни и изискуеми вземания на страните“, като от
задължението на С.З.К. в размер на 51 299,20 лв. по представеното от ЧСИ Г.
удостоверение прихваща сумата, дължима от В.Ш. и Б.Б. по изп.д. № 86/2022
г. в размер на 3018 лв. За да постанови обжалваното постановление,
съдебният изпълнител е приел, че длъжниците по изп.д. № 86/2022 г. желаят
прихващане, тъй като имат висящо изпълнително дело срещу взискателя
С.З.К. за вземане в значително по-голям от претендираното от него за
плащане. Приел е, че вземането си длъжниците удостоверяват с посоченото
по-горе удостоверение, издадено по образуваното срещу С.К. изпълнително
дело.
Постановлението е неправилно.
По правило прихващането на две насрещни задължения е субективно
право, с което разполага всяка една от страните и се упражнява с едностранно
изявление, отправено до насрещната страна – чл.104, ал.1, изр. първо ЗЗД.
Съдебният изпълнител не може да извършва прихващане – той не разполага с
такова правомощие. В този смисъл приетото от ДСИ в обжалваното
постановление е неправилно. Възражението на длъжниците за недължимост
на сумата по изпълнителния лист поради настъпило прихващане по смисъла
на чл. 103 ЗЗД, каквато е правната същност на заявеното от тях, не могат да
бъдат обсъждани от съдебния изпълнител. Това е така, защото той е орган на
принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична
функция да извършва принудително събиране на частни притезания, т.е. той е
овластен от закона само с правомощия по принудителното удовлетворяване
на установени по определен процесуален ред притезателни права, но не и с
правораздавателни правомощия. Своята дейност той може да изпълнява само
и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. Законът не е предоставил
компетентност на съдебния изпълнител да извършва или да констатира
осъществяването на прихващане – то не е предвидено като изпълнителен
способ. По съществото си преценката за наличие на компенсаторно
волеизявление и правните му последици е правораздавателна дейност,
2
каквато съдебният изпълнител не може да осъществява, както бе посочено по-
горе. Още повече, че в случая е било видно, че между страните е налице спор
за материално право, който не може да бъде решен в изпълнителния процес
от съдебния изпълнител. Изпълнителят процес се различава от исковия
именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен
лист. Извън компетентността на съдебният изпълнител е да прави преценка за
погасяване на задължението по направени от длъжника възражения – за
прихващане, за изтекла погасителна давност и т.н., респ. да се позовава на
извършена или зачетена от друг съдебен изпълнител компенсация.
С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата С.З.К. е
основателна. Обжалваното постановление от 30.03.2022 г. е неправилно и
незаконосъобразно, поради което и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото въззиваемият Н.Г.Л. следва да заплати
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 425 лв. за
платената държавна такса и адвокатско възнаграждение при отсъствие на
основания за прекомерност на това възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 30.03.2022 г. на ДСИ при СИС, РС Стара
Загора, по изпълнително дело № 86/2022 година.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН ********** и В. Д. Ш., ЕГН **********,
двамата от гр. С.З., ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.З.К. от гр. С., ***, ЕГН
**********, направените по делото разноски за платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат в размер на 425 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3